Проф. Александрова посочи най-неприятния сценарий за пандемията от К-19
Ваксините срещу COVID-19 не съдържат канцерогенни съставки, посочи тя
Разпространението на Делта изпреварва с 60% Алфа варианта на вируса. Неслучайно беше сравнен с един от най-силно заразните вируси – причинителя на варицелата. Това заяви вирусологът от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН проф. Радостина Александрова за "Монитор".
Инфектираните са два пъти по-склонни да развият пневмония- Проф. Александрова, вече сме в разгара на новата ковид вълна. Кога обаче да очакваме пика и изненадва ли ви изобщо, че се стигна до тази усложнена обстановка?
Процентът на инфекция при напълно ваксинирани е три пъти по-нисък, отколкото при неваксинирани
- Големият брой новозаразени не ме учудва, защото Делта вариантът е във вихъра си и у нас, а той е много успешен от гледна точка на вируса. При него един инфектиран човек може да зарази по-голям брой хора (т.е. има по-високо репродуктивно число) и разпространението му изпреварва с 60% това на варианта Алфа.
Неслучайно Делта вариантът беше сравнен с един от най-силно заразните вируси – причинителя на варицелата. Кога точно ще бъде пикът на новата вълна ми е трудно да кажа, тъй като друг вид специалисти правят тези прогнози с помощта и на математически модели.
- Докога ще доминира обаче Делта вариантът и с колко се увеличава шансът от хоспитализация?
- Няма как да определим със сигурност колко дълго ще властва Делта вариантът, това зависи от различни фактори. Сред тях е способността ни да му се противопоставим, ограничавайки разпространението му чрез изграждане на имунитет срещу него и прилагане на познатите ни противоепидемични мерки (маски, дистанция, хигиена). От значение е биологията на вируса, важно е как ще продължи еволюцията му.
Най-неприятният сценарий е появата на нов вариант, който се размножава и разпространява по-активно и по-успешно се изплъзва от имунния ни отговор. Това би могло да сложи край на господството на Делта варианта и да го измести. Още е рано за категорични заключение по отношение на това дали и как вариантът Делта повлиява върху клиничната картина на болестта.
Според първоначална информация от Шотландия (The Lancet, 14 юни 2021) Делта вариантът се свързва с двойно по-голям риск от това заболелите да имат нужда от настаняване в болница в сравнение с Алфа варианта.
Все още непубликувани данни от Сингапур подсказват, че инфектирани с този вариант са два пъти по-склонни да развият пневмония и/или да се нуждаят от кислород в сравнение с варианта Алфа или оригиналния вариант. В тази посока са и наблюденията на епидемиолози от университета в град Торонто, Канада.
- Ще бъде ли необходима трета доза, въпреки че все още няма единно решение?
- На фона на увеличаващия се брой инфекции с Делта варианта и опасенията, че предизвиканият от ваксините имунитет може да избледнее с времето, някои държави пристъпват към поставяне на допълнителна доза на напълно ваксинираните хора. Смисълът на тази усилваща (бустерна) доза ваксина е да увеличи броя и да активира клетките на паметта, за да може те да ни осигурят по-надеждна защита при следваща среща с вируса.
Ползата от нея (приложена няколко месеца след втората доза) е доказана в проучвания на Pfizer/BioNTech, Moderna и AstraZeneca – израз на това е наблюдаваният скок в нивата на неутрализиращите антитела. Във Великобритания тече изследване на различни комбинации на първоначална и бустерна ваксина. Такива усилващи дози са ни познати и от други ваксини.
Все още няма яснота кой би имал най-голяма полза от прилагането на такава бустерна доза ваксина срещу COVID-19. На 29 юни 2021 г. Израел обяви, че ще ваксинира с Pfizer/BioNTech хората над 60 години. Великобритания се е насочила към хората над 50 години и тези със съпътстващи заболявания. Темата за бустерните дози е изключително трудна и деликатна, тъй като до населението на много страни по света са достигнали крайно ограничен брой ваксини.
Ето защо на 4 август 2021 г. СЗО призова за мораториум върху бустерните дози поне до края на септември 2021 г., за да се даде възможност за по-добро осигуряване на тези райони.
- Доколко обаче ваксините ни пазят от новите варианти?
- Ваксините продължават да ни пазят от сериозно боледуване и смърт (ефективността им в това отношение е 90% и повече) и това важи за всички варианти, предизвикващи безпокойство - Алфа, Бета, Гама и Делта. Способността им да предотвратяват инфектиране с Делта варианта обаче е по-ниска в сравнение с Алфа варианта и други предишни варианти.
Проведеното от специалистите от Imperial College в Лондон изследване върху нивата на COVID-19 в общото население (което е поредният кръг на проучването REACT-1) при 98 000 доброволци в Англия, чиито данни са анализирани в периода от 24 юни до 12 юли 2021 г., показа, че процентът на инфекция при напълно ваксинирани хора е три пъти по-нисък, отколкото при неваксинирани. Напълно ваксинираните хора също така са били по-малко склонни да предават вируса на други.
- Поразява ли наистина повече деца този вариант?
- За момента няма данни Делта вариантът да поразява с по-голямо предпочитание децата или да предизвиква по-тежка клинична картина при тях. Той обаче се разпространява много по-бързо и лесно сред хората, включително и сред децата. Това прави възможно инфектирането на по-голям брой деца, част от които ще имат нужда от болнично лечение.
Илюстрация за това е случващото се в САЩ, на което е посветена публикация на BMJ от 16.08.2021 г. Тя напомня, че Американската академия по педиатрия (ААП) призова Администрацията за контрол върху храни и лекарства в САЩ (FDA) „да работи по-решително за разрешаване на безопасни и ефективни ваксини срещу COVID-19 за деца под 12 години колкото се може по-скоро“.
Причината е големият брой случаи сред подрастващите в страната. През юли 2021 г. са регистрирани 12 000 нови случаи при деца, които се увеличават до 94 000 през първата седмица на август. И макар преобладаващата част от децата да преминават през инфекцията леко, на 14.08.2021 г. е отбелязан рекорден брой деца (1902), които са приети за лечение в болница.
ААП и Асоциацията на детските болници заявиха, че в края на месец юли 2021 г. е отбелязано най-голямото увеличение на педиатричните случаи – докато от началото на пандемията децата представляват 14.3% от общия брой на случаите, на 29 юли 2021 г. те са вече 19% от седмичните случаи. Особено напрегната е ситуацията в Южните щати, където скоростта на предаване на вируса във Флорида и Луизиана например е една от най-високите в света.
В тази част на страната степента на ваксинация на възрастното население е по-ниска. В същото време картината в други държави (Великобритания), в които Делта вариантът също успешно се разпространява, изглежда доста по-спокойна.
- Как стои въпросът при бременните жени? Трябва ли да се имунизират?
- Поради анатомични и физиологични причини бременните жени са в по-висок риск от тежко протичане на респираторни заболявания, включително инфекция със SARS-CoV-2. Това с особена сила важи за варианта Делта. Във Великобритания е проведено изследване върху 3371 неваксинирани бременни жени, приети в болница със симптоматичен COVID-19.
То е разкрило, че 24% от бременните жени, приети в болница по време на първата вълна, имат умерено или тежко заболяване в сравнение с 36% от тези, заразени с Алфа варианта, и 45% при варианта Делта. Изследвания от проучвания в различни държави, включващи десетки хиляди бременни жени, показват, че поставянето на ваксината не увеличава риска от спонтанен аборт, преждевременно раждане или мъртво раждане, нито увеличава риска от поява на вродени аномалии.
В актуализираната си информация от 20.08.2021 г. Кралският колеж по акушерство и гинекология в Обединеното кралство препоръчва прилагането на ваксина срещу SARS-CoV-2 по време на бременност, тъй като това е най-добрият начин за защита срещу известните рискове от COVID-19 както за майката, така и за детето, включително приемане на жената в интензивно отделение и преждевременно раждане на бебето.
Центърът за контрол на заболяванията в САЩ (CDC) препоръчва ваксина на всички, които са навършили 12 и повече години, включително бременни жени; жени, които кърмят; жени, които се опитват да забременеят в момента, и такива, които ще направят това след време. До момента най-малко 55 000 бременни жени във Великобритания и над 100 000 в САЩ са получили една или повече дози ваксина срещу COVID-19 и сигнали за тревога не са подадени.
Ваксинираните жени предават антитела срещу вируса и на бебетата си, което увеличава ползата от имунизацията. Междувременно на 3.08.2021 г. във Великобритания започна голямо клинично изпитване, чиято цел е да определи най-оптималния график за прилагането на ваксина срещу SARS-CoV-2 при бременни жени.
- Водят ли ваксините до рак, каквито хипотези се появиха наскоро в публичното пространство, съдържат ли такива съставки?
- Ваксините срещу COVID-19 не съдържат канцерогенни съставки и нямаме никакво основание за подобни притеснения. Нещо повече, аденовирусите (с чиято помощ са създадени ваксините на AstraZeneca и Johson&Johnson/Jansen) вече две десетилетия са най-често използваните вектори в генната терапия на раковите заболявания, т.е. те са част от подходите за лечение на тумори.
Активно се работи и върху създаване на РНК ваксини срещу ракови заболявания. Доказателство за високото ниво на безопасност и ефективност на ваксините е и това, че на 23.08.2021 г. Администрацията за контрол на храни и лекарства в САЩ даде пълно одобрение на ваксината срещу COVID-19, произведена от Pfizer/BioNTech.
- Мираж ли е вече колективният имунитет?
- Че постигането му ще бъде предизвикателство, стана ясно още в началото на тази година, а появата на бързо разпространяващия се Делта вариант затвърди това заключение. В негово присъствие е нужно поне 80-85% от хората да имат имунитет срещу вируса, за да бъдем защитени. Това е трудно осъществимо по редица причини, сред които невъзможност за производство и прилагане на толкова голям брой ваксини в кратък период от време, липса на разрешена ваксина за деца под 12 г., колебания на част от хората да се ваксинират.
Това обаче ни най-малко не бива да ни обезкуражава, защото колкото повече хора имат имунитет срещу вируса (в резултат от ваксина или естествена инфекция), толкова повече ще отслабва неговата „хватка“, способността му да предизвиква тежко боледуване и смърт, да циркулира и да се изменя. Последното би могло да доведе до поява на нови, по-опасни мутации и варианти.
Визитка:
Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
Притежава магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН
Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към Лаборатория „Вирусология”, 2007-2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра „Биохимия“) и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ „Св. Кл. Охридски“, както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)
Автор и съавтор на повече от 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги