Заради Чернобил сме начело по болни бъбреци, казва в интервю за в. "Стандарт" проф. Чавдар Славов. Той е един от най-добрите специалисти по урология и андрология у нас, доскоро беше и зам.-декан на Медицинския факултет в София.
- Проф. Славов, разумна ли е реформата в здравеопазването, която предлага коалицията?
- Първо, трябва да се направи ясна разлика между осигуряване и застраховане. Застраховането възстановява средствата при лечението за събитие, което вече се е случило, то не може да покрива разходи за профилактика. Осигуряването може да плаща за превантивна медицина, а тя е бъдещето. Затова задължително трябва да има основен пакет от дейности, който да се финансира на базата на осигуряване. Застраховането може да е отделно. Освен това без наличието на структурна реформа в болничната област от демонополизацията на касата няма смисъл. Иначе
отново ще има изтичане на средства при това то много по-трудно ще се проследява. Сега, ако касата може до голяма степен да контролира изписването на несъществуващи диагнози, тогава ще е невъзможно. Не може у нас да има 460 болници за 7,5 млн. население. Не може да се сравняват университетските лечебни заведения с общинските. Трябва да се развиват структуроопределящите болници като "Александровска", ИСУЛ, "Пирогов", Майчин дом, Онкологичният център.
- Разрешаването на приватизацията на болниците няма ли да реши този проблем?
- Не, прие се неработещ закон. На мен, ако ми подарят една болница, строена по социалистическия принцип - топлоемка, енергоемка, с огромна сграда, с недобра инфраструктура, няма да я взема. Защото знам какви средства трябва да влагам, за да я поддържам след това. Неслучайно болниците трупат големи дългове. Ако здравната карта покаже нужните лечебни заведения, които трябва да се запазят и да обезпечат здравните потребности на населението, всичко останало трябва да се сложи на тезгяха и да се продаде без да се запазва предметът му на дейност.
- Какви са най-големите проблеми в болниците сега?
- Липсата на реформа в тази област. Би трябвало системата да се изгради на няколко нива. В първите две да бъдат структуроопределящите болници - университетските и областните. В третото да са част от някои общински болници, които могат да са частни. Четвъртото ниво трябва да са болниците за рехабилитация и долекуване, за които говорим непрекъснато, но реално не съществуват. Друг голям проблем са клиничните пътеки. Те трябваше да бъдат преходен етап във финансирането на болниците и след това да се премине към т. нар. диагностично свързани групи. Защото клиничната пътека определя едно заболяване, а те са цяла група. По тази причина се получава и недофинансирането на системата сега. Затова сме принудени да пишем допълнителни диагнози, които де факто не съществуват, и така да възстановяваме реалните си разходи.
- Минават ли едни и същи пациенти по няколко пъти през болниците?
- Да, касата има защитен механизъм, ако пациентът минава през тях за един месец, предходната болница губи парите си. Но това е бюрократично решение на проблема. В урологията например нормалната практика по света е един камък в бъбреците да се разбива повторно след седмица. В една Южна Корея например човек може да отиде 4 пъти в годината да му разбиват камъните, а у нас само два. И лекарят започва да се чуди как да помогне със сходни пътеки, по които да пусне човека и касата да плати.
- А има ли случаи на пациенти, които не са доизлекувани в предишни болници?
- Да, тези случаи за съжаление се увеличават. Определено нивото на медицината като цяло спада и у нас, и по света.
- Лекарите у нас предписват ли медикаменти, защото фирмите са ги стимулирали, а не защото пациентът има нужда?
- Няма защо да си кривим душата, има го този проблем. Това е въпрос на мениджмънта на една фирма и на морала на лекаря. Аз също предписвам лекарствата на тези компании и мога да им кажа едно голямо благодаря, че ми помагат да се доразвия - да отида на конгрес, на специализация, защото нито болницата, нито министерството могат да осигурят тези средства. Но човек трябва да има и морала, и високия професионализъм, за да знае дали това лекарство трябва да го изпише или не. Даже съм се съобразявал един път да е полезно и втори път - да е по джоба на българския пациент.
- Трябва ли да има такса за избор на екип в болниците?
- Това аз не го приемам и ако попитате юристите, те ще ви кажат, че е противозаконно. Щом един пациент минава по касата, няма право да му се поставят условия за допълнително заплащане. Този избор трябва да мине в сферата на доброволно дарение, има и още по-добро решение. В нормалните университетски болници във Франция, Германия, САЩ, Белгия съществуват т. нар. частни легла, за които се плаща. На тях оперира само ръководителят на клиниката.
- Казахте, че пада нивото на лечение у нас, защо смятате така?
- По много причини. То пада още от етапа на обучение. Ние, преподавателите, отделяме по-малко внимание на младите лекари, защото сме ангажирани да оправим нашите проблеми. Другата причина е в демотивацията у българските специалисти. Непрекъснато се вижда, а и се внушава колко по-добре живеят колегите ни в другите държави. Това обаче е и така, и не е. Защото разходите у нас също са по-малки в сравнение с тези в другите страни и така се получава едно приближaване в доходите, но не и изравняване. Освен това демотивиращо действа и решението на касата болниците да не сключват повече от един договор със специалистите. Така добрите лекари, които са търсени, се лишават от доходи.
- Има ли достатъчно консумативи и лекарства в болниците?
- Не и няма как да е различно, когато бюджетът у нас е 4%, а в останалите европейски държави е 8. Няма и добра апаратура, тя не се осъвременява.
- При вас с каква апаратура разполагате?
- Ние въведохме разбиването на камъни в бъбреците за първи път в целия Източен блок, след това реновирахме техниката, но тя работи вече 10 г. и има нужда от подмяна. В много частни центрове разбиват камъни на бъбреците, но на повечето места машините са или втора ръка, или по-стара технология със съмнително качество
- Увеличават ли се урологичните заболявания у нас?
- Урологията се занимава с над 35% от хирургическите заболявания. Най-сериозните проблеми са в бъбречнокаменната област. При нас заболяването е много по-високо, отколкото в западните държави. Ако там то обхваща между 5 и 12% от хората, у нас са засегнати между 25 и 40%. Това заболяване е една от причините да се развие бъбречна недостатъчност.
- Защо у нас боледуват повече хора?
- Факторите са комплексни - вода, почва, начин на хранене, резки промени на температурите. Във водата например има повече микроелементи, които водят до повишената концентрация на соли в бъбреците и оттам до появата на камъни. Повишената употреба на какао, шоколад, месо и на животински белтъци също е проблем. Отделно голяма част от хората, които образуват бъбречни камъни, са носители на генетични изменения.
На второ място по честота се нареждат онкоурологичните заболявания. През последните години прави впечатление, че при тях настъпва увеличение и подмладяване. Най-младият ми пациент е на 20 г. Мисля, че това е вследствие на замърсяването на околната среда. Не може да не се е отразил и Чернобил.
- Мит ли е прословутата потентност на българските мъже?
- Ако бяхте попитали преди 2-3 години, щях да кажа да. Развитието на някои проучвания обаче показва, че българинът има една по-сериозна даденост в сравнение с останалите европейци или американците. Но определено има разлика преди промените и сега. Сега мъжете са подложени на повече стрес и съответно губят от даденостите си. От друга страна, медицината напредна много, създадоха се подходящи препарати за лечение и мъжът се успокои до голяма степен. Импотентността може да настъпи в различни периоди от живота на мъжа, дори в пубертета. След 45 г. ежегодно нивото на тестостерона спада с 1% и настъпва така нареченият мъжки климакс, който понякога е по-тежък от женския.
- Българите започнаха ли да търсят по-често помощ за деликатните проблеми?
- Това е най-големият проблем на българина. Той има една вродена срамежливост и много трудно споделя сексуалните си проблеми, за да ориентира лекаря. Повечето мъже предпочитат да се самолекуват и то най-вече с нетрадицонни средства като хранителни добавки или екстрасенси. /БЛИЦ