Проф. д-р Яна Симова: 70 лева спасяват човешки живот
Проф. д-р Яна Симова е Директор и член на съвета на директорите на Българския Кардиологичен Институт (БКИ), началник на отделението по кардиология в МБАЛ „Сърце и Мозък“ Плевен. Ръководител на научноизследователската група „Пост-COVID-синдром“ и главен изследовател и медицински ръководител на Националната диагностична и лечебна кампания „Живот след COVID“.
Проф. д-р Яна Симова
- Нека да започна с една лична история: последният пациент, който преглеждах вчера, приемал превантивно МориВид (единственият регистриран хидроксихлорохин у нас), ми каза „убедих се, че моят живот струва много повече от 70 лв за 45 дни“, под 2 лв на ден, и продължи „починаха двама мои роднини със сериозни спестявания и финансови възможности, на които МориВид им се виждаше скъпо лекарство за превенция“. Истината е, че достъпността на медикаментите в България е много висока, но изборът често е въпрос на приоритети и лично решение.
- Нека припомним какво всъщност и хидроксихлорохин?
- Първото приложение на хидроксихлорохин е като антималариен препарат. Тези препарати са открити малко преди Втората световна война, с бърза индустриализация на производството им, поради високата заболеваемост сред войниците. Първите антималарийни лекарства са имали значителни странични ефекти, което е довело до синтезирането, чрез химична модификация, на хидроксихлорохин през 1955 година.
По-късно лекарите установяват, че хидроксихлорохин има и имуномодулиращи свойства и медикаментът се използва масово, за продължителни периоди и без прекъсване във времето от синтезирането му до сега, за профилактика и лечение на малария и за лечение на автоимунни заболявания, като системен лупус и ревматоиден артрит.
- До тук е ясно, но как така хидроксихлорохин срещу SARS-CoV-2 (причинителят на COVID-19)?
- Хидроксихлорохин проявявя ефект срещу SARS-CoV-2 по няколко различни начина:
Първо: той намалява киселинността на средата, като по този начин спира навлизането на вируса през мембраните на клетките на гостоприемника
Второ: медикаментът взаимодейства с рецептора на SARS-CoV-2 (АСЕ2 рецептор) и така възпрепятстване захващането на вируса към рецептора
Трето: Ако вирусът навлезе в клетката, хидроксихлорохин пречи на освобождаването на вирусния геном
Четвърто: Въздейства благоприятно на имунната система
Пето: Отслабване на след-вирусната цитокинова буря, наблюдавана при тежки случаи на COVID-19
По този начин, хидроксихлорохин осигурява значително по-неспецифична защита срещу SARS-CoV-2 в сравнение с ваксините. Но това в случая се оказва предимство, тъй като мутациите в шипчестия протеин на вируса не повлияват механизма, по който хидроксихлорохин ни профилактира и предпазва.
- В предварителния разговор Вие споменахте, че в ежедневната си работа с COVID пациенти, изследователите от БКИ вече имат значителен опит в профилактиката и лечението с хидроксихлорохин. Моля, обобщете най-важното.
- Благодарение на профилактика с хидроксихлорохин в продължение на вече много месеци, служителите на Българския Кардиологичен Институт останахме относително незасегнати: от 1500 здравни работници едва 38 се оказаха заразени със SARS-CoV-2, като всички те изкараха болестта асимптомно, в лека или, в единични случаи, в умерено тежка форма. Нашият опит не остана незабелязан: резултатите ни бяха публикувани от престижно международно списание в областта на микробиологията: New Microbes and New Infections.
В сферата на лечението, нашите 7 високоспециализирани болници и 15 медицински центъра, натрупаха и богат опит и в лечението на COVID. Все пак най-голямото COVID-19 отделение в северозападна България се намира в болница Сърце и Мозък в Плевен. То разполага с 110 легла, 24 от които са реанимационни за инфектирани с COVID-19 в тежко състояние. Тук денонощно лекарите се борят за живота на всеки един пациент и резултатите ни са много добри.
Всекидневно аз и моите колеги, както и повечето лекари от страната, се сблъскваме с изключително тежките поражения от SARS-CoV-2 върху белите дробове и други органи и системи. Пациентите, които достигат до болнично лечение, обикновено не са започнали достатъчно рано и достатъчно агресивна терапия. За съжаление, възможностите на медицината за лечение на COVID-19 с разгърната клинична картина към момента са силно ограничени. Най-нови данни от коректно проведени и достатъчно големи клинични проучвания, публикувани в най-реномирани списания, показаха, че нито ремдесивир, нито конвалесцентната плазма, съществено подобряват прогнозата в тези случаи. Нашата кауза е да спасим човешките животи на всяка цена, но при тежките клинични форми на COVID-19 това понякога не е възможно.
Начинът, по който се грижим за нашите пациенти, е съобразен с всички актуални световни и национални стандарти за добра медицинска практика при лечението на COVID-19 и свързаните усложнения. Регистрираната вътреболнична смъртност при нас е 17,4% в сравнение с приблизително 24% средноевропейска вътреболнична смъртност. Отдаваме тези добри резултати на всеотдайността и опита на нашите специалисти, на добрата организация при грижата за пациентите и, не на последно място, на разликите в използваните протоколи за лечение (всички наши пациенти са лекувани и с хидроксихлорохин).
Ние събираме данни и ги анализираме постоянно. В резултат на статистически анализ на преминалите през COVID-19 отделението можем категорично да заявим, че при лекуваните с хидрохсихлорохин болни наблюдаваме значително по-ниска необходимост от прехвърляне в интензивно отделение, по-малка вероятност за интубиране (механично дишане) и, най-важното, съществено по-ниска смъртност.
Нашият опит в Българския Кардиологичен Институт за домашно лечение на COVID-19 с хидроксихлорохин вече обхваща над 900 пациенти. Ние се убедихме, че медикаментът е напълно безопасен: нямаме регистрирано сигнификантно удължаване на QT интервала; нямаме значими ритъмни нарушения.
- Какво се случва след преболедуване?
- В момента групата за изследване на Пост-COVID-синдром, която ръководя, се занимава с диагностиката и лечението на последиците от COVID-19 върху съдовете и цялата сърдечносъдова система. Тревожна е изключително високата честота на Пост-COVID- синдрома: най-малко 20% от общите случаи на COVID-19 продължават да имат оплаквания след преболедуване, като след хоспитализация такива оплаквания имат между 66% и 75% от болните.
Въпреки социалната значимост на пост COVID феномена едва по-малко от 1% от проучванията за COVID се фокусират върху пост COVID състоянията. Затова експертите от Световната здравна организация (СЗО) призовават повече медицински институции да станат съпричастни, какъвто пример дава Българският Кардиологичен Институт. Ние получихме специална покана от СЗО да споделим опит и участваме в консултации относно дългия COVID-19 през февруари т.г. Всички световни експерти са сериозно притеснени от персистиращите увреждания.