Проф. Димитър Иванов: Политическите факти не могат да се игнорират, те следва да се уважават

<b><i>Димитър М. Иванов </i></b><i><br /> Макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, активен общественик. Специализирал международна икономика и стратегическо управление в Института за политически науки в Париж, Вашингтон, Москва. Преподавал международен бизнес и финанси в бизнес школите на университетите в Уоруик и Шефийлд, както и в Института за директори във Великобритания. Автор на книги и стотици статии, международни доклади. Работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки опериращи в Централна и Източна Европа. От януари 2002 г. до март 2007 е икономически съветник на президента Георги Първанов. Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация. &ldquo;Doctor Honoris Causa&rdquo; на Висшата стопанска академия &ldquo;Димитър А. Ценов&rdquo; в Свищов. Учредител и зам.-председател на БАНИ. Учредител и председател на Гражданско сдружение ГЛАС. <br /> </i><br /> <b>Професор Иванов,&nbsp;в рамките&nbsp;само на една седмица&nbsp;МВФ, правителството и президентската институция се занимаваха с проблемите на българската икономика. От какво е продиктувано това засилено внимание?<br /> </b><br /> - Не съм сигурен, че много хора си дават сметка за реалните размери на финансовата и икономическа криза обхванала българската икономика. Редица предишни правителства трябваше да търсят решение на сериозни кризисни периоди (и по специално правителството на Иван Костов почти веднага след кризата в периода 1996-1997), но нито едно не е било принудено от ден първи да се справя с толкова комплексна, дълбока и дългосрочно отежняваща икономиката ни криза. Пропускаме неприятния факт,&nbsp;че България е единствената страна сред 27-те страни-членки на ЕС без приет официален план за фискално-стимулационни антикризисни мерки, но и без него реалният успех на новото правителство в много голяма степен е обусловен от това ще може ли то&nbsp;в първите 6-12 месеца да сложи известен, но ясен и силен контрол над процесите на развитие на кризата. Така че, това обяснява спешните действия на правителството и мисията на МВФ. Що се отнася до инициативата на президентската институция точно в този момент да разглежда подготвен за държавния глава доклад върху влиянието на световната криза върху нашата икономика - струва ми се, че ще трябва да потърся отговор на тази част от въпроса ви в рамката на новия политически контекст на взаимоотношенията премиер - президент, установен след парламентарните избори.&nbsp;<br /> <br /> <b>Как изглежда, наблюдаван отвън, спорът между премиера Борисов и президента Първанов? Вътрешни или външнополитически са причините, които го провокираха?<br /> </b><br /> - Нещата не са еднозначно обясними. В България почти за първи път има съвместно управление на президент социалист и на изпълнителна власт, дошла след огромен, исторически бих го нарекъл колапс на вътрешната и външна политика на предишното правителство на Тройната коалиция, след подобна социална, икономическа и морална криза в която е изпаднало цялото българско общество. Не случайно, премиерът Борисов подчерта, че цитирам, &quot;Българският народ не е осъзнал какво са направили предишните управляващи.&quot;<br /> <br /> <b>Има ли&nbsp;подобни прецеденти на институционално съжителство в Европа?<br /> </b><br /> - В Европа има подобен исторически прецедент. През март 1986 г. дясната коалиция &quot;Сбор за Републиката - Съюз на демократичните сили&quot; спечели парламентарните избори във Франция. Тя не можа&nbsp;да постигне пълно мнозинство в парламента без помощта на други десни партии. По това време президент на Франция бе социалистът Митеран, чиято партия загуби изборите на фона на общото разочарование от дотогавашното социалистическо управление. Известният френски десен политик и кмет на Франция Жак Ширак стана министър-председател и така се сложи началото на един сложен период на съвместно съжителство на дясна изпълнителна власт и на ляв президент. <br /> <br /> Мисля, че у нас&nbsp;такова съжителстване, независимо от основните персонажи (въпреки, че за България то има особено значение!) ще доведе до&nbsp;по-труден политически контекст за държавния глава; до евентуално отслабване на президентската институция. Но в едно такова съжителстване, това което е важно, е уважението на конституционните функции на всеки един. <br /> <br /> <b>Затова ли според вас Георги Първанов търси всякакви инициативи, в които да участва?<br /> </b><br /> - Истината е, че в немалка степен по време на управлението на Тройната коалиция държавният глава бе и неформален лидер на цялостното управление в страната. Сега той вече не е &quot;баща&quot; на правителството, не е и лидер на управляващото мнозинство и всичко това променя твърде много средата, в която и чрез която той ще реализира своите функции. Сега, както се казва, всеки е за себе си. <br /> <br /> Без да съм говорител на президента, логиката сочи, че един президент не се избира на национален мажоритарен вот, за да стои след това инертен, особено по всички национални въпроси. Това разбира се, не означава, че Дондуков 2 отсега нататък следва да се превърне в своего рода &quot;граждански апелативен съд&quot;. Президентът имаше историческия шанс да спре навреме срутването на страната ни по времето на управлението на Тройната коалиция, но тогава&nbsp;той&nbsp;не само че не се намеси,&nbsp;но до последно защитаваше позициите на едно вече станало явно за всички у нас, както и за света, провалило се управление. <br /> <br /> Мисля, че президентът ще се опита да използва институционалното &quot;съжителстване&quot;, за да си възвърне някои относително &quot;загубени&quot; позиции, особено в оставащите 24 месеца до следващите президентски избори, но днешна България има&nbsp;да решава далеч по-важни и неотложни задачи, отколкото личностни битки. <br /> <br /> <b>Какъв ще е според вас характерът на това съжителстване - консенсусен, конфликтен, или конструктивен? <br /> </b><br /> - И трите, защото тези квалификации се отнасят и до характера на основните герои, но най-вече към идеята, която те желаят да приложат към своите отношения. Няма &quot;правила&quot;, няма публичен, официален документ, който сериозно и прецизно да кодифицира този тип политическо съжителство. Но, така или иначе, &quot;съжителстването&quot; между Бойко Борисов и Георги Първанов ще сложи своя отпечатък върху стила на политическия живот у нас. В същото време не бива да забравяме никога, че България би могла да защитава своите интереси, само ако е способна да говори с един единствен, и то силен глас с Европа и със света. <br /> <br /> И затова моят съвет е да се търси конструктивно конституционно съжителстване в името на България. <br /> <br /> Политическите факти не могат да се игнорират; те следва да се уважават. Гражданите на България не само избраха Бойко Борисов, но с една отлична политическа логика те дадоха почти пълно мнозинство на партия ГЕРБ в българския парламент. Да, еволюцията на фактите, натрупващият се постепенно опит на новите управляващи - ще карат всекиго да бъде внимателен към техните действия, особено на фона на 20-годишното разочарование от месии и какви ли не измислени водачи, но всички ние сме длъжни да дадем повече от всеки друг път един ясен, конструктивен шанс на новото правителство. В страната все още липсва&nbsp;обективна и трезва интелектуална и обществена реакция на всичко, което се случи на България по времето на управлението на НДСВ и на Тройната коалиция. Убеден съм че в бъдещите учебници по история, тези 8 изпълнени с корабокрушения на идеологии и морал, и с колапс на политики години, ще бъдат оценени като период на застой в развитието на България. <br /> <br /> <b>Очаквате&nbsp;да има&nbsp;широк обществен дебат върху този, както го наричате &quot;период на застой&quot;?<br /> </b><br /> - Дебатът отдавна започна, а сега продължава и на дело със започващите дела срещу корумпирани представители на предишни управления. Но бих искал кажа нещо повече. Качеството на управлението на правителството на Станишев постави под въпрос цялостната интелектуална матрица на българската левица. Кризата допълнително експозира немощта на левицата, а и на редица партии, опитващи се да гравитират около така наречения и за мене илюзорен политически център. Левицата и нейните жадни за власт сателитни партийки, а и такава партия като ДПС - се оказаха неспособни да покажат, че притежават ценностната система, необходима за конструирането на един нов модел и политика на икономическо и социално развитие на България. Всички заедно влязоха в капана на една клика властолюбиви, но неспособни политици, заедно с подкрепящите ги олигарси. И този капан нямаше как да не щракне. <br /> <br /> Раждащи се едно след друго граждански движения и най-вече ГЕРБ сложиха началото на края на едно цинично и вторачено в себе си некомпетентно управление. Но това, което подчертавам като заключение на този въпрос, е именно тази нова характеристика на българския политически ландшафт - нарастващото гражданско осъзнаване и недоволство от типа управление. <br /> <br /> <b>Нека се спрем на някои от първите стъпки в действията на правителството на ГЕРБ. Лесно ли се взима такъв завой в политиката, какъвто е преразглеждането на енергийните договори с Русия?</b><br /> <br /> - Аз не виждам засега да има завой в политиката. Но това, което бих искал кратко да подчертая, е че бих посъветвал премиера да наложи съответен контрол, своего рода &quot;fine tuning&quot; над очевидния навик на част от неговите министри да говорят по-бързо, отколкото мислят;&nbsp; да говорят още преди да са научили колко етажа имат министерствата им. Не може да се дават непрецизни оценки на сложни геополитически проекти, чиято значимост така или иначе обхваща периоди от време, надхвърлящи мандата на едно, а даже и на две правителства. <br /> <br /> Абсолютно съм съгласен, че каквато и да е геополитическа значимост&nbsp;следва да има своята ясна икономическа проекция, но и обратното е абсолютно вярно, особено във времена и десетилетия на силни геополитически и геоикономически размествания на пластовете и регионалните и блокови значения в цял свят. Както правителството подготвя своята антикризисна и управленска програма за своя мандат, така то следва да има и сравнително изяснена в един по-широк времеви хоризонт програма за стратегическото и геоикономическо позициониране на България в следващите 10-20 години. Характерът на нашия регион, икономическите &quot;лутания&quot; в ЕС, динамиката на развитие на БРИК-икономиките, започналата дългосрочна ресурсна битка в цял свят - налага България, в името на своите жизнени национални интереси, да има няколко &quot;врати&quot; за геоикономическо позициониране, и не само в областта на енергетиката. Да не забравяме, че в областта на международното коопериране и интернационализацията на българските фирми, изоставаме от всички бивши социалистически страни.<br /> <br /> <b>Тоест, вие не стоите зад евентуално скъсване с енергийната зависимост от Русия?<br /> </b><br /> - Не е важно аз зад какво стоя. Важното е дългосрочният хоризонт на виждане, мислене и действие на официалната българска администрация. В нейните ръце, избирателите са поверили съдбата на България. Аз само бих припомнил една интересна мисъл: &quot;Идеалист е този, който забелязвайки, че розата мирише по-добре от зелето, си прави заключението, че от розата става и по-добра супа&quot;. <br /> <br /> <b>След първите шамари от Брюксел, какви са поуките? Откъде трябва да тръгне новото правителство, за да промени тона на общуване с европейската администрация?<br /> </b><br /> - Възстановяването на взаимоотношенията с европейската администрация и институции е логична първа стъпка. Но политическите симпатии и &quot;потупването&quot; е едно, прецизното придържане към европейските стандарти, процедури и методики - друго. И тук мисля, че правителството правилно се насочи към същината на проблема - качеството на българската администрация, обновяването на човешките ресурси и структурите, партниращи с Европа.<br /> <br /> <b>Във вътрешен план какви са според Вас големите предизвикателства пред кабинета Борисов? Какви са възможните посоки и къде ще се развие неговата опозиция?<br /> </b><br /> - ГЕРБ свали от властта Тройната коалиция. Но този колосален исторически успех е само бих казал една четвърт от това, което предстои на новото управление. Голямото предизвикателство, както подчертах в началото, е овладяването час по-скоро на кризата; ограничаването на всички вредни икономически, социални и морални последствия от управлението на Станишев и компания, забавянето на процеса на &quot;кръвопускане&quot; на трудвия ни пазар. Закъснението на страната ни в реакцията си спрямо кризата е огромно и тежко. И затова може би най-важното е намаляването на &quot;цената&quot; на кризата, измерена в човешки съдби. И още нещо, което като че ли се пропуска от много анализатори, казвал съм го, а мисля, че и финансовият министър го подчерта. Става дума за това:&nbsp;<b>&nbsp;Как ще излезем от кризата? <br /> </b><br /> Отново последни по стандарт на живота, или ще използваме тези години, за да може икономиката ни да отлепи от последното място? Ето, това е истинско предизвикателство пред това управление!<br /> <br /> <b>Какъв е потенциалът на икономическата криза на фона на годишнината от фалита на Лиймън-Брадърз, предстоящата среща на Г20 и мерките предприемани от новото българско правителство?<br /> </b><br /> - През миналата седмица бе отбелязана една година от колапса на Лиймън Брадърз и от ескалацията на финансовата криза. Президентът Обама отбеляза това с реч, обърната към лидерите на Уолстрийт (на 15 септември). Той отбеляза постигнатия успех, но и необходимостта от по-голяма световна финансова регулация. Разбира се, колапсът на Лиймън&nbsp;не е за честване, а и той не бе началото на световната криза. Но той бе кулминационният момент на една вълна, която се увеличаваше и &quot;идваше&quot;от няколко години. <br /> <b><br /> Какви уроци могат и следва да бъдат научени от този шок една година по-късно?</b><br /> <br /> - Уроците за съжаление засега са на гърба на хората, на данъкоплатците. Според Global Financial Stability Report на МВФ от тази година общата за целия свят помощ за финансовата ситема от правителства и централни банки надхвърля 9 трилиона щатски долара. Всичко това ще се стовари върху хората, които по същество се превърнаха за следващите над 20 години в основни платци на порочната политика на банките. Разбира се, това доведе до започването на един процес на сериозно преструктуриране на системите за супервизия и финансова регулация, но не може да се каже, че ситуацията е овладяна. <br /> <br /> <b>Какво е мнението ви за предложената програма от антикризисни мерки на правителството? Има ли пропуски в така съставения план? И реалистичен ли е хоризонтът от 9 месеца за &quot;излизане от кризата&quot;? </b><br /> <br /> - Правителството вече извърши редица символни крачки към изясняване на управленските финансово-икономически ангажименти. Най-важната от тях, това, което гражданско сдружение ГЛАС и аз на няколко пъти подчертавахме, че е крайно необходимо като старт - е процесът на тотална &quot;инвентаризация&quot; на държавата, на цялото българско стопанство; един своеобразен &quot;технически преглед&quot; на къщата, наречена България. Друга важна стъпка е изясняването на средносрочната макрорамка за развитие на икономиката ни. Започнатият от финансовия министър радикален процес на свиване на разходите във всички публични институции е също в правилната посока. В България практиката, която съществува в почти всички развити държави - на годишни прегледи на ефективността на публичния сектор - въобще не се прилагаше досега. В редица части на 82-те набелязани засега и подложени на дискусия антикризисни мерки и особено в частта &quot;Устойчивост на финансовата система&quot; се предвиждат редица важни мерки, като продължаващо намаляване на неефективните разходи в структурите на държавния бюджет с 15 %, запазване на единната ставка на ДДС от 20 на сто, осигуряване на взаимен достъп до информационните системи на митниците и на НАП.<br /> <br /> По няколко свръхважни направления бих искал да видя още по-голяма конкретика и програмност. За мене основният проблем на характера на българската финансова и икономическа криза, казвал съм го и ще го повторя пак е изключителната задлъжнялост на корпоративния - частен и публичен сектор, както и задлъжнялостта на сектора на домакинствата. Този въпрос няма да се реши само с ускоряване на процедурите по несъстоятелност. Наличието досега на една некоректна интерпретация на причините на кризата у нас - доведе и до погрешен антикризисен отговор, до една профанизация на мненията. Имаме криза на задлъжнялостта; на свръхкредитирането; на платежоспособността. Способността на свръхзадлъжнялата ни вътрешна икономика да заработи отново - зависи от разрешаването на реалните ексцесии, които са в корените на кризата у нас. Оттук, бих подчертал огромната необходимост от една детайлна програма за реално преструктуриране на дълга на фирмения сектор и на дълга на домакинствата. Ако този проблем не започне да се решава, той води и ще води до корозираща дългова дефлация и още повече ще ограничава фирмите да инвестират, банките да заемат, и домакинствата да потребяват. И бих искал да бъда разбран правилно, при нас не може да става дума за социализация на задълженията. Това не е решение, защото ще означава и без това колапсиралия публичен сектор да поеме загубите на задлъжнелия фирмен сектор. <br /> <br /> Трудността на евентуалното решение идва и от това, че неплатежоспособността на множеството български фирми е не само значима, но тя е широко разстлана в множество различни сектори на икономиката ни, което прави прилагането на съответна политика от мерки твърде сложно. Вчера МВФ подчерта с цифри тревогата си от задлъжнялостта на фирмения сектор. <br /> <br /> <b>Къде може да се търси решението?</b><br /> <br /> - На три свои национални икономически форуми гражданското&nbsp;сдружение ГЛАС обоснова необходимостта от програма за конверсия на фирмените задължения в дялове и акции, включително и необезпечените задължения на финансовия сектор. За някои от най-големите фирми (и истината е, че болшинството са вече &quot;на колене&quot;!), вероятно ще е необходима помощ - при поискване и участие на държавата при тяхното преструктуриране с оглед предотвратяването на един евентуален верижен хаос в реалната икономика. Трябва да се помисли и за трансфер и продажбата на лошите задължения - конвертирани в дялове и акции на съответни аукциони. Така, че без незабавната подготовка на план за конверсия на дългове, интервенция и рекапитализация на банки и фирми - няма да се мине.<br /> <br /> <b>Някои казват, че кредитът към бизнеса се възвръща?<br /> </b><br /> - Не бих се съгласил. Отпусканите заеми по размер са смешни за сериозни инвестиции, а и банките продължават да са твърде предпазливи, защото така наречените лоши кредити се увеличават. Безработицата спомага допълнително за това. Както знаете, думата &quot;кредит&quot; идва от латинската дума &quot;credere&quot;, което означава &quot;да вярваш&quot;. &quot;Лекокавалерийският&quot; подход години наред у нас на лесно раздавани кредити, на липса на контрол на платежоспособността на кредитополучателя и прецизно регулиране на банките доведе до изчезване на доверието и&nbsp;в двете посоки -&nbsp;от банката към кредитополучателите и обратно. Така че, това е друга важна част, ако искате може да я наречете и психологическа, на програмата от антикризисни мерки. И затова аз бих искал също така да видя в програмата на правителството една цяла част, посветена на &quot;Възстановяване на кредитните потоци&quot;. <br /> <br /> <b>Финансовият министър настоява за балансиран бюджет, а МВФ смята, че ще имаме малък дефицит. Какво е вашето мнение?</b><br /> <br /> - Финансовият министър е прав да настоява за балансиран бюджет от гледна точка на комплексните задачи пред икономиката ни. Но истината е, че България влиза в продължителен период на фискални дефицити и макроикономическата ни и по-специално фискалната ни политика ще трябва да се пригодят към управление на устойчивост и упоритост на тези дефицити. Само няколко обяснения. В &quot;кухнята&quot; на правителството са наясно, че: първо, то е ограничено в обхвата на своя фискален маньовър. Когато един инструмент, като корпоративният данък е екплоатиран до своя най-нисък праг, то очевидно е, че или не можеш повече да ползваш този инструмент, или трябва &quot;да вървиш&quot; към неговия друг край, което е политически непопулярно, но &quot;виси на прага ни&quot;. Второ, няма откъде да дойде засилено търсене. Европейските пазари продължават да са силно стеснени. Трето, вълната от безработица - не може да бъде спряна светкавично. Четвърто - каквито и да е реформи да правиш, колкото и да искаш &quot;да изтискаш&quot; по-голяма ефективност от публичния сектор на България, истината е, че без увеличване на публичните финанси, той ще продължи да загива - и като услуга, и като един от моторите на развитието ни, и като гаранция на държавата, и като качество. Нека честно да си отворим очите и да признаем открито, че в продължение на години, &quot;излишъкът&quot; в българския бюджет бе генериран за сметка на скрити от управляващите, но видими за всички дефицити в публичния сектор. Дефицити, изразяващи се днес в колапса на нашето здравеопазване, образоване, пенсионна система, инфраструктура. Ето, обнадежден съм от политическата воля на министръра на труда и социалната политика Тотю Младенов да постави открито въпроса за започване на дълбока пенсионна реформа.Това е истината и съм убеден, че в &quot;кухнята&quot; на правителството - просто няма как да не я виждат и разбират. Дали знаят как да подходят, за да решат тези 20-годишни натежали фундаментални проблеми е отделен въпрос. <br /> <br /> <b>Знаят ли как да решат тези тежки проблеми според вас?<br /> </b><br /> - Забелязвам, че за премиера един от неговите работни ключови изрази е&nbsp;този за&nbsp;&quot;политическа воля&quot;. Наличието на такава воля&nbsp;е свръхважно. Както и свръхважно е&nbsp;наличието на хора с вяра и с доказани икономически убеждения и принципи; хора доказали се в бизнеса и в своята общност. Доказани имена. Но, за всичко това, ще говорим след 100-те дни на правителството. Аз лично между балансиран бюджет и балансиран икономически и социален живот в страната бих избрал второто.<br /> <br /> <b>Имате ли други&nbsp;коментари по антикризисната програма на правителството?<br /> </b><br /> - В допълнение към горното бих подчертал, че е добре да се мисли за стабилността на бюджета, но ние имаме огромна и продължаваща криза в потреблението, в сферата на домакинствата, в частния сектор. Как ще се реши тази криза - с тези мерки? Необходима е по-стройна система от мерки стабилизиращи и стимулиращи потреблението. Освен това, ГЛАС предложи на няколко пъти изработването на програма за преструктуриране на задълженията на изпаднали във финансова невъзможност домакинства; съответна програма от помощи за силно отслабени и уязвими семейства, ударени от кризата. В социалната област бих искал да видя едно по-ясно позициониране на новото правителство към ясни мерки за защита на доходите на наемните работници и безработните, както и необходимостта минималната работна заплата да се обвърже с прага на бедност.<br /> Липсват някои други важни части на програмата, като: регулиране и супервизия на банковата и финансова стабилност, което би следвало да бъде част от едни задълбочени и координирани антикризисни действия на българското правителство съвместно с основните европейски и международни финансови институции. Засега не виждам качествена и отличаваща се промяна в регулативната обстановка с цел премахване на опасностите от кризата. Не виждам чертите на една нова регулативна архитектура, която би следвало да направи българската икономика по-защитена както от външните бури, така и от вътрешните слабости. <br /> <br /> Необходимо е и също така да се различват мерките за задържане на кризата от тези за нейното разрешаване. Липсват мерки и за възстановяване на икономическия живот и бизнеса в отделните региони. Лично аз не съм запознат и с инвестиционната програма на правителството, за да мога да дам една комплексна оценка, затова, би ли могла тази програма да изиграе ролята на стимулационен двигател на потреблението. И не съвсен накрая, нека да кажа, че подобна програма има своя задължителен лаг, период на поява на първите й ефекти. И този лаг между нейния старт и ефектите, за съжаление не е кратък. <br /> <br /> <b>Свършва ли кризата в световен мащаб?<br /> </b><br /> - Не споделям пазарния оптимизъм. Мисля, че преждевременно се създават митове. Точният отговор е - донякъде. И затова оценявам честната и сурова оценка на премиера Борисов, който завръщайки се в края на миналата седмица от извънредната среща на лидерите на ЕС в Брюксел заяви, че се намираме в пика на кризата. Разбира се, паниката в световен мащаб понамаля. Световната икономика като че ли успя да избегне една втора Велика Депресия, благодарение на огромните финансово-публични инжекции от&nbsp; правителствата. <br /> <br /> Но днес ситуацията според мен продължава да бъде твърде тревожна, особено в Европа. Гигантското натрупващо се &quot;пране&quot; от лоши кредити става още по-голямо. Нормализацията на финансовите пазари все още е частична и твърде крехка; ликвидността и растежът на БВП бавно се завръщат; продължават навсякъде процесите на &quot;рехабилитация&quot; на регулирането на банковите системи. Но би било крупна грешка, ако си помислим,че светът вече е на пътя на едно оздравяване. Финансовата паника е донякъде овладяна, но икономическите опасности продължават да стоят и истинското оздравяване ще отнеме не по-малко от 5-10 години. <br /> <br /> <b>Отнася ли се това до България? Вие пръв предупредихте за идващата криза, може би сега ще ни сюрпризирате и с нейния край?<br /> </b><br /> - За съжаление няма да мога. Мисля, че досега, имам предвид предишното управление, ние нито направихме нещо значимо, за да намалим щетите от кризата, нито научихме нещо. <br /> Но, за да отговоря на въпроса, мисля, че трябва да си отговорим на 6-7 основни качествени показатели и въпроси, като: <br /> <i><b>Налице ли е възстановяване на потребителското търсене? <br /> Налице ли е стабилизиране на сектора на недвижимите имоти и жилищата?<br /> Имаме ли надежда за възстановяване на експорта за следващите 6-10 месеца? <br /> За намаляване на безработицата? За увеличаване на индустриалното производство? <br /> Почнахме ли лекуването на редица сериозни структурни слабости, които ограничават икономическото ни възстановяване?<br /> </b></i><br /> Отговорът на всички тези въпроси е негативен. България е в своя 14-ти месец на рецесия, каквато съвременна ни стопанска история не помни. Нещо повече. Това вече може да премине в депресия. Даже и ако стопанската активност спре да се свива, както очаква финансовият министър към май-юни 2010 г., това няма да отбележи края на рецесията. Рецесиите не се измерват само и единствено чрез свиването на БВП, а и виждаме каква е прогнозата на МВФ за него. Безработицата, индустриалното производство, реалната промишленост, потребителското търсене, реалните лични доходи - това са другите ингредиенти, които дефинират наличието или не на рецесия. Трудовия ни пазар е в изключително тежко положение и ситуацията продължава да се влошава за десетки хиляди български работници и служащи. Българският консуматор, все още основният мотор на растежа, продължава да слага спирачки на своето потребление, а равнището на спестявания е замръзнало. Целият сектор на домакинствата продължава да бъде силно стресиран. Секторът на недвижимите имоти и жилищата продължава да се срива, а заедно с него и отрасъл строителство. Пазарът все още не е достигнал дъното и цените на имотите и на жилищата обективно ще продължат да падат и през 2010 г. с още минимум 15-17%. Финансовите условия също не показват подобрение. Нарастването на равнището на безработица, което вече надхвърля песимистичните сценарии на банките и продължаващото сриване на цените на активите, означава, че нуждите от рекапитализация на някои банки и финансови фирми ще бъде по-голямо от досега очакваното. Процесите на евентуално &quot;олекотяване&quot; и разпродажба на активи от страна на изпаднали в тудности фирми - засегат текат изключително бавно, поради липсата на интерес и на финансиране. Така, че реалната перспектива пред икономиката ни остава твърде тежка. Не съм фантазьор, за да ви кажа, че догодина ситуацията ще се подобри. Очаквам много бавно и болезнено излекуване, придружено с множество разпродажби на фирми и активи и с дефлационни рискове за задлъжнелите. Както подчертах, устойчив фискален дефицит за следващите 3-5 години. Задържане на високо равнище на безработица и много нисък растеж. <br /> <br /> <b>Много тежка прогноза!<br /> </b><br /> - Това е моето честно виждане. Мога и в момента да го докажа, но дай боже икономическото ни развитие да ме опровергае. Закъсняхме много. Забеляза ли някой - от многобройните медии до анализаторите, че никой не обели нито дума за - ще използвам дума от речника на някои хора за действително &quot;малоумното&quot; закъснение на предишното правителство да излезе със сериозна антикризисна програма; за това, че ние сме към края на септември 2009 г. и все още дискутираме каква програма от мерки трябва да имаме? Изключително важно е да се започне час по-скоро да се прилагат комплексни, консистентни в дългосрочен аспект и консенсусни антикризисни мерки. Необходимо е и прецизно поддържане на възможностите и на източниците за оживяване и растеж. Но, всички следва да разберем, че България стои пред категоричната необходимост от един друг, нов, ефективен модел и структура на икономиката ни в дългосрочен хоризонт. И още нещо искам да подчертая, което като че ли се пропуска. Успехът на една икономическа политика или на една антикризисна програма следва да се оценява само и единствено с нейното влияние върху стандарта на живот на гражданите на страната, върху тяхното благосъстояние. Всичко останало са само приказки. Една програма не може да бъде наречена успешна, ако да речем сме запазили валутния борд, но страната продължи да пропада в дълбока и продължаваща рецесия. Не може да бъде успешна, докато безработицата не се е завърнала към предишните си ниски равнища и растежът е започнал отново. <br /> <br /> <b>Значи вие не приемате срокът на действие на антикризисните мерки да е девет месеца от началото на мандата на кабинета, когато според очакванията на финансовия министър към май 2010 г. икономиката ще започне да се възстановява?</b><br /> <br /> - Не. Защото, ако приема тази теза и този срок, означава, че аз приемам и тезата на Станишев, че кризата е привнесена от вън, и че когато свърши отвън и видим &quot;стоейки зад пердето&quot; как&nbsp;изведнъж икономиката ни ще започне да цъфти. Но, в края на краищата в свободния пазар на идеи и мнения, всеки има своята цена. Бих искал финансовия министър да е прав. <br /> <br /> <b>В огласения доклад на икономисти за президента е развита идеята за нов обрат в данъчната политика. Има ли икономическа логика в толкова бързо отстъпление от въведения преди година плосък данък и какви биха били евентуалните ползи от такова решение? <br /> </b><br /> - Мисля, че твърде много шум се вдигна върху този доклад. От началото на кризата - 2007 година досега, редица икономисти и общественици, партии, граждански движения и фондации&nbsp;предложиха на обществото и на правителството свои антикризисни решения. Гражданското сдружение ГЛАС направи национален форум, на който обобщи вижданията на над 53 регионални и браншови асоциации, на множество големи икономически имена в страната в свой вариант на комплексна антикризисна програма. Така, че докладът за президента аз лично го намирам за закъснял. Вижте как реагираха държавните глави на болшинството членки на ЕС. Второ - този доклад има друг характер - той е по-скоро обяснително коментарен, повечен аналитичен и донякъде предлагащ отделни решения. По този повод, не мога да не кажа, че като цяло българската икономическа наука закъсня със своята академична реакция спрямо световната криза. <br /> <br /> Що се отнася до конкретния въпрос, мисля, че последните години ни научиха поне на това, колко комплексни са икономическите и финансови решения. В този аспект няма съмнение за мен, а това бе признато и от финансовия министър и от МВФ, че фискалната позиция остава един огромен средносрочен проблем за българската икономика. <br /> <br /> Намаляването на данъците върху доходите безспорно изцяло прогресивно що се отнася до стимулирането на растежа, в същото време създава в средносрочен и в дългосрочен аспект изключителни трудности пред цялостното финансиране и оживяване на публичния сектор у нас. И тук въобще не засягам очевидно съществуващия проблем за социалната справедливост. Но над него ние виждаме, че сега България е изправена пред невъзможността да модернизира своята армия, своето образование и своето здравеопазване. <br /> <br /> <b>Преди срещата на Г20 в Лондон&nbsp;инициирахте&nbsp;открито писмо от членове и симпатизанти на гражданското сдружение ГЛАС до лидерите на Г20 с множество препоръки. Смятате ли, че част от тях бяха реализирани и какво очаквате от новата среща на Г20 в Питсбърг тази седмица?<br /> </b><br /> - Аз, като председател на ГЛАС, получих отговор от британския премиер. Редица от нашите предложения влязоха в заключителната резолюция на срещата. Очаквам в Питсбърг да се потвърди продължаващата международна воля за икономическото възстановяване на световната икономика. Подкрепяме и влязлото в общата позиция на ЕС предложение - държавната подкрепа за икономическите отрасли да продължи. Очаквам и по-нататъшни мерки по укрепване на световната финансова архитектура.<br /> <br /> <i>Лондон, 22 септември 2009 г.<br /> </i><br /> <b>Интервю на Лили Тодорова<br /> </b>