Проф. Димитър Йончев: Тероризмът безчинства в Европа, обърканите ѝ политици не знаят какво да правят, а трябва да се въведе федерална власт!

Поредният кървав атентат в Лондон отново постави въпроса безпомощна ли е Европа срещу ислямския терор. Премиерът на Великобритания Тереза Мей заговори за законови промени. Какви ефикасни мерки може да се предприемат срещу терора, доколко е застрашена България?

По тези и други въпроси говори проф. Димитър Йончев, преподавател към департамент "Национална и международна сигурност" на Нов български университет пред "Стандарт".

- Проф. Йончев, поредният кървав атентат в Лондон отново постави въпроса в какво се превръща Европа?
- Европа е място, където има объркани политици, които нямат представа какво трябва да направят. Тяхното безсилие се увеличава от вече натрупаните години, в които не се появяват общи функции, които да представляват цяла Европа, нещо като федералната власт в САЩ, за да може да се вземат някакви решения, да се уеднаквяват позиции. Всяка страна от ЕС продължава да работи поотделно, съюзът е изпоразкъсан. Лондон създаде допълнително напрежение с Брекзит. Европа е в дълг към своите граждани заради нежеланието и неспособността да се превърне в политически субект. Трябва да има някакъв съвместен отговор на всички тези предизвикателства, най-вече в международен план, защото по време на Студената война такъв тип тероризъм нямаше. След падането на Берлинската стена ЕС изведнъж стана като че ли много приятно място. Но се оказа, че Близкият и Средният изток са взривени от основи, съсипани са светските режими в тях. И започна този религиозен терор. Религиозният терорист не е като класическия терорист, с който сме запознати. За религиозния терорист насилието е сакрален акт, божествен дълг. Колкото повече смърт, ако ще и да става въпрос за единоверци, толкова по-добре. Затова въпросът за някакви мерки изобщо не е в това колко години затвор ще предложиш на един самоубиец. Това е несериозно.

- Визирате предложението на Тереза Мей за законови промени и по-тежки наказания в борбата с терора?
- Нея визирам, но ми се струва малко несериозно. Това е все едно в израелски автобус да напишеш "Забранено самовзривяването по време на движение". Боя се, че сега се появиха ръководители, които виждат някакви прости решения. А на всеки такъв проблем като ислямския терор решението е сложно, дълго и трудоемко. Ситуацията е много критична. Светът е в един период на предизвикателство, Европа особено. И децата знаят, че ако Москва и Вашингтон се разберат в Близкия изток и установят равновесие, битките там ще спрат, животът ще се нормализира, съответно и масовата миграция ще секне. Вместо да тръгнат да решават този въпрос, двете големи сили взаимно се обвиняват във всякакви грехове, а Европа е безучастна, защото тя не може да се сглоби. И в резултат хаосът нараства. Очевидно е, че никой не иска да унищожи Ислямска държава. 
Ние доста погрешно анализираме тези терористични актове. Гледаме ги първо като проблем на вътрешния ред, второ - на разузнавателните служби, и трето - като на хора, които искат да ни уплашат, ама ние няма да се уплашим. Всъщност джихадистът самоубиец не иска никого да плаши, той отива при Аллах, да изпълни свещения си дълг. 

- Доколко е възможно ЕС да създаде обща европейска армия, за което заговори и премиерът Бойко Борисов?
- Нека да види какво е предлагал Де Гол. Ще види колко пъти тази идея е стигала до бюрата на европейските ръководители, но без резултат. 

- През седмицата родният премиер ще се види с трима ключови лидери - Меркел, Макрон и Ердоган. Какви очаквания да имаме от тези срещи?
- България няма да застане срещу интересите на когото и било. Не сме страна, която ще създаде напрежение. Ще говорим за разбирателство, за поддържане на двустранни отношения, за нужда от съвместни действия. След като свършат срещите, ще сме на тази ключова позиция, на която сме били и преди тях, което не е малко.

- Възможно ли е да изиграем ролята на посредник между ЕС и Турция?
- Стоян Ганев навремето искаше да бъде посредник между Гърция и Турция, спомняте си колко успешно беше. Има един принцип на посредничеството- трябва да имаш неоспорим авторитет било от сила, било от морал, било то нещо, което не се оспорва от спорещите страни. Не можеш да бъдеш арбитър, ако те не те броят за авторитет по отношение на тях. 

- Консултативният съвет за национална сигурност излезе с решение за преработване на стратегията за национална сигурност на България. Какво трябва да се промени с оглед на новите заплахи?
- Трябва да се увеличи националният елемент и балансиращата ни роля. Стратегията на Великобритания, например, е доста самостоятелна и не преписва тази на САЩ. Ние имаме много преписващи документи. Най-важното е стратегията да насочи към необходимостта от скоростно създаване на закон за изграждане  на системата за сигурност. Стана така, че пред очите ни една служба се договаря с друга и си организира взаимодействието. Армията почва да опипва почвата може ли тя да участва по границите или не. Един прави закон за себе си и променя законите за всички останали. И това е широка практика. Ние не сме подредили пространството на сигурността, а претендираме вътре да решаваме въпроси. 

- Коя е най-голямата заплаха в момента за националната ни сигурност?
- Собственото ни управление. Преди няколко дни  загинаха с катастрофирал бус десетина нелегални мигранти. Вицепремиерът Валери Симеонов казва, че няма нито един нерегистриран. Когато съобщиха, че тези са загинали, си помислих две неща - или че вече не са на власт Патриотите, или че те говорят неща, които не разбират. 
Опасно е да те управляват хора, които не знаят какво говорят. Предизборните приказки са едно, реалността е друго нещо. Всички тези решения, свързани с употреба на сила, с илюзията, че държавата може да бъде укрепена и тя да затвори границите, са неща, които отшумяха с националните държави. 

- Трябва ли общият европейски фронт срещу тероризма да бъде една от водещите теми, докато България председателства ЕС?
- Председателството е много кратък период и то преди всичко е административно предизвикателство. В тази ротация трябва да има европейски приоритети, които са заложени за петилетия напред. Не очаквам някакви особени сривове, нито пък някакви особени идеи. 
Когато всяка седмица стават терористични актове, естествено, че ще се говори за тероризъм, но със сигурност няма да направим европейска армия през следващите 6 месеца. 

- Какво мислите за въвеждането за наборната военна служба у нас?
- Тя е преди всичко машина за социализация и като минеш през нея, ставаш гражданин. Това е много нужно нещо, но не във вариант 3 или 6 месеца.  Много е показателно, че новият френски президент Макрон пак отвори въпроса за редовна служба. 

- Какъв следва да бъде водещият принцип при превъоръжаването на армията ни: най-изгодната оферта или тази, която ни гарантира максимална съвместимост със съюзниците от НАТО?
- Добре е да използваме родната военна индустрия, но в НАТО основният продавач са американските фирми. Много трудно се комбинират други неща. По принцип нашите въоръжени сили се развиват в контекста на съюзническите отношения в алианса. На последния КСНС чух една позабравена дума "отбранителна сигурност", но трябва да знаете, че и отбраната, и настъплението са въпрос на операции.  Ние нямаме този капацитет. Способностите ни са ориентирани в съюзните задължения. Ние участваме в мисии, но сме далеч от това да правим една самостоятелна отбранителна операция. Гърция и Турция са съюзници от НАТО и перспективата е Балканите да станем едно семейство. Не съм сигурен, че трябва да се акцентира върху т.нар. отбранителни способности. НАТО досега не се е занимавало с война, предполагам, че няма и да се занимава.