Проф. Дуранкев с лоши новини за бъдещите пенсионери, попари фантазьорството на „младите и красивите“ от ПП

Предстои окончателното гласуване на бюджета за 2024 г. Същевременно само част от предложените от Министерство на финансите промени в данъчните закони бяха приети. На въпроси бюджетът ще помогне ли да живеем по-добре, колко трябва да бъде минималната заплата, как може да бъдат решени проблемите на пенсионната система и България запазва ли конкурентоспособността си при данъците отговаря проф. д-р Боян Дуранкев в интервю за "Труд".

- Г-н Дуранкев, предстои окончателното гласуване на бюджета за 2024 г. В него виждате ли някакви реформи, които ще доведат до това да живеем по-добре?

- Във вашия въпрос се съдържат най-малко три въпросителни. Първо, така нареченото „окончателно гласуване“ може и да се натъкне на съществени препъни камъни, та даже може да не се случи! Въпреки че философията на проектобюджета е „да има за всекиго по нещо“, в и извън Народното събрание вече бушуват такива страсти, които поставят под въпрос въобще легитимността на политическото управление на дуета Денков-Габриел.

Последните социологически проучвания показват срутището на доверието в правителството – с оценка 3,1 по шестобалната скала. Фантазьорството на „младите и красивите“ от ПП плюс алогичните „1 юрист и 1 генерал“ от ДБ, които си въобразиха, че поемат кормилото на държавата и на столицата, и че могат да правят каквото им хрумне, със сигурност ще ги експедира отвъд историята, т.е. ще ги „изчегърта“ авансово от бъдещите учебници по история на България, освен ако не ги посочи за поука.

Грешките на ПП-ДБ са не една и две, но ето най-набиващите се на очи: липсата на компетентност, особено при бърникането в сложните дебри на конституционната реформа (за да инсталират „свои хора“?); „дългите ръце“ на псевдодемократите нарязват паметници с флексове без да се съобразяват с общественото мнение; проектобюджетът е много сходен на коледната украса на София, а на обратната му страница четем „Всичко за победата!“, но не на България! И т.н.

- Кои са другите въпросителни?

- На второ място, единствената реформа зад този бюджет е оригиналната поза на транспартийната сглобка, която излъчва животински страх от бъдещето на своята рожба – бюджета на държавата. А има от какво да се плашат финансовите баш майстори на правителството!

От една страна, икономиката на ЕС навлезе в рецесия - 7 държави имат две поредни тримесечия със спад на брутния вътрешен продукт спрямо предходното тримесечие, според Евростат - Дания, Естония, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Швеция; през третото тримесечие други страни също отчитат спад - Германия, Франция, Португалия и Чехия. Няма как предните колела на автомобила да се въртят все по-бавно, а задните – още по-бързо.

И ето, България има забавен ръст на БВП от 0,4% през третото тримесечие на годината спрямо предходното и с 1,8% спрямо същия период на миналата година. „Големите надежди“ (не по Чарлс Дикенс) на бюджетарите за растеж на българския БВП с над 3% през 2024 г. бяха попарени от прогнозата на Европейската комисия за скромните 2%.

Никоя беда обаче не идва сама. Лидерите на ЕС се съгласиха да започнат преговори за присъединяване с Украйна, но не успяха да се споразумеят за пакет от помощ от 50 милиарда евро за тази страна и за предоговаряне на общия бюджет на ЕС.

Това решение беше отложено за януари, а ако няма общо решение, то очакванията са на база на двустранни споразумения страните-членки да заделят от своите бюджети директна помощ за кандидатката. Естествено, в бюджета на България – засега! – такова перо няма.

- А каква е третата въпросителна?

- Третата въпросителна е какво означава „да живеем по-добре“? Дали това са целите, които си поставиха от сглобката: приемане на България в Шенген и в еврозоната. Нито едното от двете засега не изглежда реалистично.

Нито ще паднат визите за САЩ, независимо от силовото влияние на Посолството. Нито войната, с която страната ни е ангажирана, е на път да бъде „спечелена“, както убеждават българските ястребчета. Нито инфлацията се подчинява на заповедите от МФ и НАП. Нито образователната ни система ще осъществи качествен „скок“.

Нито здравеопазването ще стане по-евтино и по-превантивно. Нито културата – колкото и пари да се изливат там – ще печели Нобелови награди. Нито младежите ще захвърлят играчките-смартфони, за да залягат повече върху науката, за да правят разлика между Тасмания и Танзания или да разберат че Перелик не е колбас, а връх.

Старият континент чертае бъдещето си, като увеличава и повтаря грешките от миналото: задълбочава се усещането за нарастваща икономическа несигурност сред народите на Централна и Западна Европа, нараства „колонизацията“ на Източна Европа и изсмукването на трудовите ѝ ресурси, все по-отчетливо е едновременното намаляване на „зависимостта“ от Русия и нарастването на същата „зависимост“ на страните-членки на ЕС от една друга държава, имигранти-нашественици (или както ги обозначават с евфемизмите „бежанци“ и „търсещи убежище“) плъзват навсякъде, въпреки строгостта на Шенген-Менген!

Други страни осъществяват „фазови промени“, а ЕС е потънал в сладка дрямка. Елементарен пример: Китай се опитва да защити младите си хора чрез наскоро прието ограничение от три часа седмично за онлайн игри, като ги забрани напълно по време на учебните дни. Обратно, България препоръчва все повече „електронизация“ и разрешава пълна свобода при използването на джаджите. Познайте след 10 години кои дечица ще са по-умни?!

- Много критики има към увеличението на минималната заплата. Смятате ли, че с вдигането на доходите се оказва натиск на бизнеса да инвестира повече, което води и до ръст на производителността?

- Резонният хленч на работодателите („работодатели“ е много неточно понятие, работодател е само крайният купувач, който плаща стоките) е хроничен, лечение за него няма. Но има два други фактора, които определят минималната заплата: инфлационния индекс и решенията на ЕС за по-висока социална справедливост (формулата за определяне на минималната работна заплата). И инфлацията, и решенията на ЕС, водят до минимум от почти 1000 лв.

Може въпросът да се постави по обратен начин: вдигането на печалбите (рентите) на частните собственици, за да си пазаруват часовници по 1 милион долара, яхти за по 50 милиона долара и още 10 нови жилища в чужбина, както и на заплатите на изпълнителните директори повече от 10 пъти от средната заплата във фирмата, не оказва ли натиск върху бизнеса да инвестира повече?

Оказва! Е, защо юздите на единия кон на каруцата да са по-стегнати, а на другия кон – по-хлабави?! Алчността на някои частници просто клони към плюс безкрайност, факт!

- Редица икономисти изразиха притеснения, че заради демографските проблеми изплащането на пенсиите след години ще става все по-голям проблем. Смятате ли, че сегашният тристълбов модел в България е най-добрият вариант за пенсионна система?

- Многократно математиката доказа, че „2 е по-малко от 1“, т.е. че плащането на няколко типа пенсионни осигуровки води до по-ниски пенсии. Още повече че „инвестициите“ на някои пенсионни дружества вероятно са от клас „високорискови“, т.е. може да не се получи не само печалба, но и да „изгърмят“ инвестициите. Но понеже те са „частни“ няма как държавата да ги компенсира, колкото и да са „големи, за да банкрутират“.

Това се отнася не само за България, но и за редица развити страни, вижте какво се случи в САЩ при кризата от 2008 г. Не е приемливо да се посочат конкретните имена на фондове, но мнозина от тях са изпитали значителни загуби.

Истина е, че заради демографската катастрофа и позициите ни на третокласна периферна икономика в ЕС – и понеже българските мигранти в ЕС няма да плащат пенсиите тук – най-вероятно в недалечно бъдеще ще се предложи поредно „плавно“ повишаване на пенсионната възраст.

Има и друг „европейски начин“ пенсионните дефицити да се запълнят без повишаване на пенсионната възраст, като пенсиите растат още по-бързо: прогресивно данъчно облагане на корпорации и физически лица. Но това никак не се услажда на сегашната плутокрация. Засега!

- Парламентът отхвърли повечето екзотични идеи на Министерство на финансите, като например „донос-бонус“, но беше прието хората да задържат плащането, докато не получат касова бележка. Промяната ще доведе ли до изсветляване на икономиката?

- Големите компании масово издават касови бележки от десетилетия. Същевременно част от „цацата“ на бизнеса е достатъчно разпасано „либерализирана“, за да си въобразява, че няма да плаща осигуровки и данъци, както и да си „ограничи свободата на бизнеса“, като издава касови бележки.

Става дума за над 1/3 от бизнеса в България! „Дресирането“ на гражданите да натискат продавачите за издаване на касови бележки прилича на опит агнетата да се справят с вълците. Обратно, „овчарят“ и „пъдарят“ са МФ и НАП – къде са дремали, все пак, и срещу какви взятки? Рибата се е вмирисала откъм главата, спор няма.

Но да се върнем към акулите в бизнеса! Защо не им се блокират офшорните сметки, става дума за над 50 млрд. лева (поне)! Защо гигантите се измъкват – с помощта на по 20-30 първокласни счетоводители и адвокати – от плащането на данъци?! Защо милиардери и мултимилионери и досега получават субсидии?! Защо тези над 600 компании, които имат свръхпечалби, не получават препоръчителното данъчно облагане?!

Г-жа Демокрацията се е предложила и подложила на ласките на Големите пари – друго обяснение нямам! Вижте корупцията на най-високо ниво в Европейската комисия („Катаргейт“ и други сигнали) и си обяснете отново приказката за рибената глава.

- За големите компании с оборот над 750 млн. евро на година беше решено да бъде въведен корпоративен данък от 15%, но да ползват облекчение за притежаваните дълготрайни материални активи. Така България ще запази ли конкурентните си предимства по отношение на облагането на бизнеса?

- Един бивш министър наскоро изтърси, че „единственото конкурентно предимство на България е плоския нисък данък“. Ако това е така, време е всички останали да бягаме от този държава! Бил Гейтс по този повод се шегуваше: „Майкрософт имаше ясни конкуренти в миналото. Добре е, че имаме музеи, които да документират това“.

Майкрософт не стана суперкомпания поради нулеви данъци, а при високи такива! Един друг визионер – Лий Якока беше още по-точен: „Конкурентоспособността на една страна не започва в завода или в инженерната лаборатория. Започва в класната стая“.

Твърдя, че който разчита на ниско данъчно облагане като конкурентно предимство, или не е чел книгите на Майкъл Портър по този въпрос, или не е дипломиран икономист, или е икономист в слаборазвита страна.

- През последните години виждате ли някакви положителни промени, които биха довели до ръст на чуждите инвестиции?

- Приказката за ползите от чуждите инвестиции е прочетена, последната страница е затворена. Общо взето, приказката беше такава: „Аз идвам във вашата страна, за да инвестирам 10 млн. долара, за да спечеля 100 млн. през следващите 5 години“. Питайте, например, колко марки „българска“ бира или колко „български“ хипермаркети са на български компании, и къде заминават печалбите?!

Байдъномиката и Сидзинпиномиката обърнаха приказката наопаки: „Време е за публични насърчения и публични разходи“! В България още твърдят че „Публичните разходи са разход, който трябва да бъде ограничен, а не са двигател на растежа“ – в нашата страна изглежда никой не е чел сериозно Джон М. Кейнс и разчита още на „свободния пазар“. 

Пазарите са изградени върху определени предварителни допускания: световен мир, отсъствие на конкуренция между страните в Европейския съюз (т.е. Германия не гледа собствения си интерес на първо място), върховенство на закона, реципрочност на договорите и т.н.

Без националната държава да гарантира стратегически пазарни условия и изгоди – по ясно разписан стратегически план – икономиката отива на кино! Тежката промишленост е капиталоемка и разчита на набор от специфични умения на работната сила, които не се придобиват от чужди инвеститори. Толкова глупаво е да си вярващ в свободните пазари през 2023 г., колкото би било да си радикал-протекционист преди половин век - през 1973 г.

- Неотдавна излезе Вашата книга „Златни мисли за бизнеса“. В нея има ли мисли, които могат да бъдат използвани и от управляващите, за да привличат по-успешно инвестиции?

- И не само инвестиции, политиката не е стръвта, а цялата въдица, за да има какво да се вечеря. Ще предложа да нашите „слуги на народа“ тезата на Джон Ленън: „Да се опиташ да угодиш на всички е невъзможно – ако направиш това, ще се окажеш по средата, без никой да те харесва. Просто трябва да вземеш решение какво смяташ за най-добро и да го направиш“. Боя се, че нашите политици гледат да угодят повече на Вашингтон и Брюксел, отколкото на дядо Йоцо, който ги гледа с надежда…

А на бизнесмените предлагам указанията на най-великия бизнесмен в света, този, който е оставил блага за векове: „Стройте за векове, не само за пари, но и за слава и чест на майстора“. И този велик бизнесмен е Уста Колю Фичето (1800-1891) – жалонът и фарът на всички мъдри, честни и добри „строители на съвременна България“. Сравнете изграденото от Уста Колю Фичето с ремонтираните многократно жълти павета в София и ще усетите разликата – единият строи за векове, другите броят пачки!

Нашият гост

Боян Дуранкев е professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук