Проф. Дюлгерова: Борисов каза цялата истина за икономическото бъдеще на България

Какви са резултатите от участието на българския премиер Бойко Борисов на каспийския икономически форум в Туркменистан и кои от срещите му с лидерите там бяха най-важни.

Защо политиците ни срамежливо признават, че без Русия няма газ за хъба „Балкан“ и има ли реална опасност Черно море да стане зона на несигурност. Докъде ще стигне газовият сблъсък между Турция и Кипър и какво да очакваме от парламентарната криза в Италия.

Тези и много други въпроси коментира проф. Нина Дюлгерова.

Коя е тя?
Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”.

Ето какво още каза проф. Нина Дюлгерова в интервю за в. Труд:

– На завършилата Първа Каспийска икономическа среща в Туркменистан участие, заедно с лидери на петте каспийски държави, взе и българският премиер Бойко Борисов. Какво означава едно такова участие, професор Дюлгерова?
– На форума се видя добре, че в по-голяма или в по-малка степен интересите на петте каспийски държави – Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран и Азербайджан, се защитават.

За мен беше интересно участието на Борисов на тази икономическа среща, тъй като за първи път се наблюдава присъствие на български правителствен ръководител във форум, който е извън черноморския регион. Това участие на нашия премиер дава възможност да го окачествим може би като увеличаващо се присъствие на България в черноморско-каспийския ареал.

– Борисов имаше няколко срещи с лидери от каспийския регион, коя от тях бихте определили като най-важна и защо?
– По време на всяка една от тези срещи, които той осъществи с туркменистанския президент Гурбангули Бердимухамедов, с руския премиер Дмитрий Медведев и с първия вицепрезидент на Иран Есхаг Джахангири, се видя желанието на българската страна да получи възможности за по-активно включване в газовата и транспортната инфраструктура на черноморско-каспийския регион.

От тези три срещи най-важна за България беше срещата с Медведев. Тъй като България има амбицията да реализира голяма част от своите диверсификационни намерения в газовата и ядрената сфери, логично беше основната тема за коментар с Медведев да са енергийните проекти.

А те спорадично възникват или замират за определен период от време. Актуалната тема сега е българското продължение на Турски поток, втората тема е за строителството на АЕЦ „Белене“.

По първия въпрос доста интересно беше казаното от Борисов, че туркменистанския газ ще идва през Русия към България. Това го възприемам като недобра подготовка на съветниците на българския премиер.

– Защо, какво имате предвид?
– Практиката е Русия да изкупува нефта и газа от държавите от постсъветското пространство като Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Така наречените енергийни държави в Средна Азия стават част от руския енергиен обем, който Газпром и Роснефт продават на страните от ЕС.

Второ, туркменистанският газ до 2009 г. имаше своя устойчив обем на продажба от порядъка на около 40 милиарда кубически метра газ. След повреда на газопровода пред следващите години изкупуването на газ от Русия беше спряно.

След това временно се появи изкупуването на ограничени количества – около 5 милиарда куб. метра, след това пак се спря и през 2018 г. без дългосрочно договаряне Русия изкупува туркменистански газ, но без да може да се определи точно какво е количеството, цената и сроковете.

В момента Туркменистан покрива дълговете си към Китай на стойност около 10 милиарда долара и Ашхабад се ориентира към Китай. Затова, когато коментираме, че ще потече туркменистански газ през Русия за България, това не може да бъде възприето като коректно, експертно и точно.

– Премиерът все пак бе категоричен, че без Русия няма как да има хъб „Балкан“.
– Абсолютно вярно е и затова казаното за туркменистанския газ го приемам за лапсус. За пореден път премиерът определи Русия като непреодолим фактор за захранването на българския газов хъб „Балкан“. Истина, която не може да бъде пренебрегвана.

Същевременно е много важно доколко в разговора между Медведев и Борисов руската страна е получила достатъчно ясен отговор дали България може да гарантира, че българското продължаване на Турски поток няма да бъде сполетяно от съдбата на Южен поток.

Вторият голям въпрос, който официално беше коментиран след срещата с Медведев, беше, че е обсъждан и въпроса за строителството на АЕЦ „Белене“. От българска страна е потвърдено, че стратегическият инвеститор за централата ще бъде определен след 19 август, когато е крайният срок за подаване на документи, но само по обявените български условия.

– От години говорим за това как искаме диверсификация, как ще купуваме газ от Азербайджан, от Туркменистан, от къде ли не, но все опираме до Русия. Политиците ни бягат от този факт или пък срамежливо го споменават, но той все излиза наяве. Защо?
– Срещите с всеки държавен и политически ръководител озвучават конюнктурата, но това на практика е представителна политическа извадка на икономическата конкуренция на задкулисието. Геоенергетиката, с която се занимавам, е свързана с това да се преговаря и да се договаря газова, нефтена или атомна диверсификация, но в рамките на политическите споразумения.

А когато се стигне до енергийна технология – политиците млъкват, но те са тези, които трябва да дадат решението, че ще се реализира даден диверсификационен енергиен проект. В резултат на което ние продължаваме да си говорим за Трансадриатическия газопровод, а преди няколко месеца тържествено се откри междусистемната връзка Гърция-България.

Но тези политически акции досега не са дали конкретни резултати, за да кажем, че тази връзка е започнала да работи или пък, че получаваме природен газ от тръбата, идваща от Азербайджан. Така че, коментирайки политиката, няма как да бъде елиминирана реалността.

– А каква е реалността, професор Дюлгерова?
– Реалността е, че в момента продължават да действат построените преди няколко десетилетия газови и нефтени тръбопроводи от Русия към европейския континент. Всичко останало са приказки и добри пожелания.

След разпада на социалистическата система единствените тръбопроводи, които бяха построени и действат, това са Баку-Тбилиси-Джейхан, също така Северен поток-1 и сега с доста нерви и препятствия се достроява Северен поток-2.

За тръбата на Турски поток няколко пъти се казва, че е стигнала до турския бряг, но нямаме реално транзитиране на тези 15,75 милиарда кубически метра газ, договорени за турския енергиен пазар. Всичко останало, което се коментира на тези политически срещи, включително и на каспийската, са в сферата на добрите пожелания.

– Има ли опасност Черно море с оглед на политическата ситуация, на военните учения, които се провеждат там, то да се превърне не в море на мира, а в засилваща се зона на несигурност?
– Споделям напълно желанието на премиера Борисов мирът в Черно море да се запази. Има тенденция за засилване на войнствената риторика, но спазвайки решенията на договора в Монтрьо от 1936 година за триседмично присъствие на различни видове чужди кораби, в случая американски, се осъществяват военни учения, както от натовските държави, така и от страна на Руската федерация.

Дрънкането на оръжия и тази войнствена риторика смятам, че не създават усещането за открит конфликт.

– Ставащото в Черно море все пак не е ли свързано с Крим?
– Когато говорим за завръщането на Крим в границите на Руската федерация, коментарът по тази тема е свързан с това доколко политическите изявления имат някакви конкретни резултати.

Нищо не се е променило досега, независимо, че предишният украински президент Порошенко и сегашният Зеленски използват различна фразеология – първият по-агресивна, а вторият малко по-мека: че Крим трябва да се върне на Украйна и да се реши въпросът с източната и част според Минските споразумения.

Всички тези приказки са форма на безсилие, тъй като водещите държави от ЕС и САЩ не си правят илюзии, че ситуацията с Крим ще се промени. Тя вече се е превърнала в статукво и риториката не променя конкретиката.

– Доказателство, че в нашия регион ври и кипи е и газовият сблъсък между Турция и Кипър. Преди дни се проведе една доста интересна среща в Атина между енергийните министри на Израел, Гърция, Кипър, а към тях изненадващо се присъедини и колегата им от САЩ. Какво означава това?
– През последните месеци силно недоволство, както в Атина, така и в Никозия предизвика нерегламентираното изпращане от Турция на два сондажни кораба, които започнаха проучването на газовото находище край кипърското крайбрежие. Освен недоволството, това активизира най-вече Гърция и новия и премиер Мицотакис.

И на среща в Никозия премиерите на Гърция, Израел и Кипър се обединиха около идеята, че трябва да се построи газопровод, който да транзитира газа, както от средиземноморското крайбрежие на Израел, така и от Кипър към ЕС. Сред срещата в Никозия се осъществи още една ключова среща в Атина, за която вие ме питате.

На 7 август към тримата министри се присъедини и колегата им от САЩ и всички те се обединиха около идеята да се работи за строителството на газопровод, който да транзитира газа от тези находища в Средиземноморието и същевременно да се елиминира възможността на Турция неправомерно да осъществява проучванията за газ.

– Това решение обаче предизвика Турция…
– Да, решението беше положително по отношение на трите държави, но на практика доведе до познати действия от страна на Турция. За пореден път Анкара използва изпитаното си средство за реакция – през последните дни отново се увеличи миграционният поток от там към гръцките острови.

– Напрежението около Кипър е много високо, има санкции на ЕС и това стяга газовата блокада в Кипър, има конфронтация между Анкара и Никозия. Какво да очакваме?
– Тези маршрути на газа наистина са част от сложен пъзел на интереси. Всъщност има засилващ се газов конфликт между Анкара и Никозия. И той предизвика преди известно време и санкциите от страна на Брюксел, който пък застана категорично зад позицията на Кипър като член от ЕС.

Вътрешната политическа и икономическа ситуация в Турция ще предопредели доколко и как президентът Ердоган ще засили напрежението с Кипър и Гърция.

– Докъде ще стигне тази ескалация, все пак спорът на Никозия с Анкара е политически?
– Спорът е газов. Отношенията Атина-Анкара минават през влошените отношения по време на неуспешния преврат в Турция през 2016 г.

Същевременно преминава и през газовия конфликт с Кипър и е гарниран с доста висока активност от страна на предишния гръцки премиер Ципрас, който търсеше логистична подкрепа от Турция – Турски поток да премине през Гърция, а не през България.

– Този газов сблъсък между Турция и Кипър всъщност не е ли част от големия сблъсък САЩ-Русия – тук са интересите на Вашингтон и Москва в източното Средиземноморие?
– Точно така е. Трябва да се има предвид, че в тази част на Средиземно море САЩ на практика използва всички възможности, за да неутрализира и дори да елиминира руското енергийно превъзходство в Европа.

И не случайно американският енергиен министър се появи на срещата в Атина и даде много силна подкрепа на този енергиен газов проект. Проблемът е, че всичко отново върви надалече в хоризонта, защото историята е доказала, че подобни проучвания и строителство могат да продължат много дълго.

– Съзнателно създадената правителствена криза в Италия също разбуни ЕС, защо се стигна дотам и какво очаквате да стане?
– Предизвиканата правителствена криза от Салвини е продиктувана от недоволството му от слабата ефективност за решаване на миграционния въпрос. Целта му е предсрочни избори, които неговата партия да спечели убедително и той да застане начело на кабинет, който решително да пресече увеличаващия се поток от мигранти.

Осъществяването на тази негова идея ще бъде и демонстрация за това как и останалите държави – членки на ЕС, трябва да решават проблем, поставил Европа пред изпитания, които през последните години се оказа, че тя не е способна да преодолее.