Проф. Ганчев: Първанов си уреди първия мандат с тайно посещение при Симеон!
Царят живее не в Мадрид, а във Врана, твърди бившият депутат
Философът проф. Петко Ганчев е екзотична птица в родната политика. Ако имаше червена книга на изчезващите политекземпляри, той би заел челно място. В биографията на бившия царски депутат обаче мъждукат необясними моменти и за него самия. Самият автор на десетки книги в областта на глобалистиката, геополитиката, философията на българската история, миналото, настоящето и бъдещето на Европа и света е загадъчният приближен и съветник зад кулисите до експремиера Симеон Втори по време на управлението му.
<em>Ето и неговата изповед за задкулисието на родната политика:<br /> </em><br /> <hr /> <strong><img border="0" align="left" width="300" vspace="0" hspace="9" height="299" alt="Petko_Ganchev_vatre.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Petko_Ganchev_vatre.JPG" />- Проф. Ганчев, как се трансформирахте от марксист-ленинец в монархист-депутат от листата на НДСВ...?</strong><br /> - Никога не съм бил монархист. Просто бях поканен от щаба на царя да се включа в листите на кандидат-депутатите. За перипетиите около това кой и как ме е поканил, защо съм подписал декларацията за лоялност към НДСВ, няма смисъл да губим време. И до днес нямам представа кой се е спрял на името ми, кой го е предложил на щаба и не ме интересува. Определението, което ми лепнахте - „марксист-ленинист”, подлежи на полемика, но и това не заслужава мястото си като обстойно проследяване на кариерата ми. Много други са ми лепили този етикет.<br /> <br /> <strong>- Тогава прескачаме време и място и стигаме до битието като царски депутат. Имате ли представа кой и защо доведе царя?</strong><br /> - Не, нямам представа, макар че от самото начало установихме особени отношения със Симеон Втори, без да съм бил монархист. Отношения, които той не поддържаше с нито един от парламентарната група, депутатите и дори с членовете си на кабинета. Може би защото бях учен, имах някакъв авторитет в научните среди или заради тематиката на книгите ми, много от които беше изчел и си вземаше като настолно четиво при пътуванията си. Така или иначе и до ден-днешен поддържаме приятелски отношения.<br /> <br /> <strong>- Впрочем как ги поддържате? Той не е ли прекалено далеч от вас в момента? По телефона, чрез Интернет или просто по старомодния начин - епистоларно?</strong><br /> - Нищо подобно! Симеон не е далеч от мен. Митовете, че си живее живота в Мадрид, са просто митове. Той прекарва много по-голяма част от времето в България, не в Мадрид, ако това имате предвид. Сигурно не е широко известно, защото той не обича да се шуми около него.<br /> <br /> <strong>- И къде го прекарва?</strong><br /> - Във Врана.<br /> <br /> <strong>- И какво прави там?</strong><br /> - Предимно чете, пише, следи събитията и т.н.<br /> <br /> <strong>- Да се върнем отново към миналото. Кое беше особеното в отношенията ви със Симеон Втори, запазило се и до ден-днешен? Особено пък след като подписахте още през 2002 г. писмото на недоволните от някои неща в управлението на Сакскобургготски?</strong><br /> - Да, подписах писмото на несъгласните с икономическата политика на кабинета - неолиберална, която продължава и до днес. Политика, която не е съобразена с реалностите в България. След 1989 г. в множество публикации защитавах позицията на патриотичните, български, автентични реформи и пр., а не на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>криминалния капитализъм </strong></span><br /> <br /> което се наложи тогава и продължава до днес. <br /> <br /> <strong>- И не бяхте низвергнат?!</strong><br /> - Не. Защото имаше основания за подобно послание. Най-низвергната беше Стела Банкова, която беше най-устата и непримирима. Може би Симеон Втори още тогава е забелязал посвоему някакъв полезен нему потенциал у мен. Не знам. Във всеки случай личните ни отношения впоследствие се развиха в условията на пълна загадка лично за мен.<br /> <br /> Но понеже виждам, че се домогвате до „кухнята” на НДСВ, ще ви кажа, обаче ще се върнем още малко назад - 2001 г. Предстоят избори за президент. Както знаете, царят беше обещал подкрепата си за Петър Стоянов. На 3 октомври в зала „Изток” на парламента се събира „цялото кралско войнство на НДСВ” – депутати, новоизбраните министри и т.н. Единствената точка в дневния ред е поведението на партията около кандидатпрезидентските избори. Срещата е в 3 ч. след обяд. Царят закъсня. Идва. Шефът на парламентарната група Пламен Панайотов обявява тържествено присъствието му. Царят обявява, че след дебати и разисквания по въпроса политическото ръководство на НДСВ е взело решение да подкрепи настоящия президент Петър Стоянов. Панайотов дава думата за изказвания по въпроса. Вдигам ръка първи. Излизам на трибуната. <br /> <br /> Едно малко отклонение. Преди това, още септември, бях написал статия, в която обявих в седем точки защо Петър Стоянов не трябва да получи още един мандат. Разпространяван на ксерокопия, всички колеги бяха запознати. Та там, между многото му безумия, беше посочено и това, че Петър Стоянов се засили да завърже дебат за смяна на кирилицата в българското четмо и писмо с латиница. Безумието беше гарнирано с орден за австриеца Ото фон Щрайнер, според когото кирилицата му приличала на руско-комунистически шрифт и ние трябвало да се откажем от нея. Върху тази идиотщина се бяха натрупали и други безумия на Петър Стоянов, жертва на логореята си и т.н. Както и да е. Всяко мое изречение се посрещаше от залата с бурни аплаузи. През цялото време <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>наблюдавам царя - той ту жълт, ту червен, избиват му разни петна по лицето<br /> </strong></span><br /> Явно вече беше поел ангажимент към Петър Стоянов, но... Сядам си на мястото си. Идва царят и ме поздравява. Аз ставам изумен и питам: „Защо ме поздравявате ваше величество, та аз току-що се опълчих срещу вас?!”. Той ме подхвана за пръв път така, някак си особено с дясната ръка за китката, а с лявата си държеше лакътя ми. Този похват, маниер ли, как да го нарека, стана нещо като постоянен ритуал при всичките ни следващи срещи. Та той тогава ми каза: „Да, опълчихте се, но вие сте един достоен човек, който защитава собствената си позиция. Вие сте личност”. Може би оттам започна всичко. Парадоксално начало, но вероятно само за мен. Не и за царя. Държи ми ръката с въпросния маниер и ми нашепва: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>„Тук има една малка хитринка, само трябва да я разберете, само трябва да я разберете...”</strong></span><br /> <br /> <strong>- Вие не попитахте ли каква е хитринката? </strong><br /> - Тогава не. След това разбрах за какво говори. А тогава той ми казва: „Добре, предлагате да гласуваме по съвест, хубаво, нека го решим”. Заседанието в зала „Изток” продължи, след като беше прекъснато от изпуснатите нерви на една депутатка, която успя само да каже „Ваше Величество” и... се разрева. <br /> <br /> <strong>- А Величеството?</strong><br /> - Остави нещата да се развият и след като в продължението се изказаха и други, болшинството оформи мнението да не се подкрепя Петър Стоянов, а Симеон Втори някак си, без буквално да го формулира, постави по царски нещата по следния начин – нека всеки гласува по съвест. Е, по-нататък как е действал, само той си знае...<br /> <br /> <strong>- За мен това е по-скоро йезуитски, отколкото царски номер. Как може да си поел публично ангажимент и в тесен кръг да се отметнеш от него!? Ами че това промени историята на България?! </strong><br /> - Не съм съгласен, че историята ни би се променила към по-добро с втори мандат на Петър Стоянов.<br /> <br /> <strong>- И в какво се състояха „хитринките” на Величеството, за които ви нашепна на ухо?</strong><br /> - А, вероятно за много от тях не знам. Видях само, че в деня на изборите той цял ден се мота, дебнаха го репортери, така и не го уловиха отрано да подкрепи символично Стоянов с гласуване. Това за мен беше една от хитринките – видите ли, аз не задавам тон, не гласувам априори, т.е. за Петър Стоянов, решавам в последния момент и т.н. Той публично показа, че неговият фаворит не е Петър Стоянов. <br /> <br /> <strong>- Предисторията на съдбоносните за България събития, както твърдите, се развиват месец преди това. Какво се случи? </strong><br /> - Нещо много интересно, което аз самият знам от секретарката на царя. Хронологията е следната:<br /> Въпросното инфарктно заседание на групата ни в зала „Изток” на парламента е на 3 октомври. На следващия ден, на 4 октомври, никой не знае, че при Симеон отиват Доган и Първанов. Това става в кабинета му в Министерския кабинет. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Случва се нещо невероятно!</strong></span><br /> <br /> Крайният срок за регистрация на кандидат-президентите е 6 октомври. Симеон приема Първанов и Доган, а ДПС в интерес на истината са им партньори към момента, и какво се случва!? Двамата казват: „Ваше Величество, издигнете кандидатура от НДСВ, ние, двете партии - БСП и ДПС, ще ви подкрепим”. Невероятното е, че до този момент Първанов и хабер си нямаше да се кандидатира за кандидат-президент. Всичко това два дни преди да падне мандалото за регистрация на кандидатите за изборите на 6 октомври! <br /> <br /> Невероятно! Царят им отговаря: „Ние сме млада партия, нямаме опит, нямаме средства, трябва ни нова кампания, но не сме готови за това. Вие обаче, г-н Първанов, се кандидатирайте, ние ще ви подкрепим”. Това става в премиерския кабинет на Симеон на 6 очи. Аз знам съдържанието на разговора от секретарката му. Явно царят беше разиграл шахматната си партия доста преди това, за да реагира така мълниеносно... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em><strong>...................................<br /> Б.р. - в продължението четете нови факти и интерпретации около истината за смъртта на цар Борис Трети! Според проф. Ганчев не Ванга, а самият монарх е предрекъл последния си ден и дори час! Очаквайте и други сензационни тайни от управлението на България в царско, социалистическо и постсоциалистическо време. <br /> <br /> </strong></em></span> <br />