Проф. Груев от Канада разкри какви беди ще докарат харвардците на България
Проектът ПП недвусмислено носи белега на поизтъркан политически инженеринг, роден с благословията на Държавния департамент, смята преподавателят по политология
Можем да очакваме оттегляне на ветото срещу РС Македония, приемане на Истанбулската конвенция и отдаване на бъдещи военноморски бази по Черноморието на САЩ, като базата в Атия, на това мнение е проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада, пише Дума.бг.
Проектът ПП недвусмислено носи белега на поизтъркан политически инженеринг, роден с благословията на Държавния департамент. Това в никакъв случай не е политическа фойерверка, родила се спонтанно от изблика на народния гняв от лятото и есента на 2020 г. Нейният генезис не е автентичен, той е друг. Казано на основния език на изкуството на политическия инженеринг, той е "top bottom", или преведено по нашенски "снесен отгоре".
Но тук се сблъскваме с проблема за неговата легитимност. Именно затова реториката му е заимствана и се базира на посланията на протестите от 2020-а - почтеност, борба с корупцията, "изчегъртване" на "метастазите" на срасналата се с държавните структури партия ГЕРБ. Или казано по-кратко, целта на ПП е да изчисти Авгиевите обори от предишните правителства на Бойко Борисов.В тази открито търсена митологична стилистика двуликото лице на бог Янус е заменено с друга много по-харизматична митологична фигура - тази на Прометей, но този път с двойно лице с образите на тандема Петков-Василев, обещаващ спасението на човешкия, в конкретния случай, българския род. В това послание, да си признаем, има доста прагматизъм, тъй като в буквалния смисъл с малко повече топлина народът би бил спасен при задаващите се зимни месеци предвид стряскащите цени на тока.
Проблемът обаче е, че подобен политически инженеринг е банален
да не кажем безкрайно познат, въпреки младежкия лик и ентусиазъм на поредния "спасител" на нацията, познатата ни реторика остава същата. Както добре е известно, заявката за "промяна" е христоматийна предизборна пиар технология, прилагана по всички континенти, независимо от географска ширина, култура и идентичност.
Едва ли мастилото би стигнало да се опишат подобни примери, но все пак бих искал да спомена един. "Промяна" бе основното послание на президента Барак Обама, превърнало се в хипнотична мантра, повлияло на колективната психика на американците до степен, отъждествяваща Обама с идването на новия Месия, който отново ще превърне Америка в същото благодатно място след осемте опустошителни години от управлението на президента Джордж Буш.
По време на предизборната кампания Обама обеща да премахне корупцията по високите етажи на властта (по негови думи - да "пресуши блатото във Вашингтон"), да "изчегърта" гнилите ябълки на "Уолстрийт", да преустанови изтичането на трилиони долари в резултат на войните в Близкия изток, да води умерена, неагресивна външна политика. За които приказки бе възнаграден с Нобелова награда за мир девет месеца след встъпването му в длъжност.
По-интересно е да си припомним как тази "промяна" бе осъществена.
Знакови имена от икономическата върхушка на "Уолстрийт", от които Обама публично заяви, че ще потърси наказателна отговорност, бяха назначени на ключови позиции в неговата администрация.
Парадоксалното е, че именно при Обама техните бонуси продължиха да растат, като само месеци преди стъпването му в длъжност точно те предизвикаха световната финансова криза, струваща 22 трилиона долара и оставила след себе си 35 милиона безработни...
Най-показателният момент от предизборния лозунг "промяна" бе твърдото обещание да бъдат прекратени агресивните войни в Близкия изток. Администрацията на Обама, ръководена от тогавашния държавен секретар Хилари Клинтън, не само не изпълни лозунга, но започна две нови войни. С две думи, можем да използваме влезлия в употреба политкоректен жаргон - "подмяна на режима".
Така през 2011 г. страната с най-висок жизнен стандарт според ООН (United Nation human development Index) на африканския континент - Либия, бе разрушена, а авторитарният режим на Кадафи бе заменен с "демокрация" в стилистиката на терористичната групировка "Ислямска държава".
Но "промяната" не приключи с Либия. Три години по-късно, през 2014 г., светският режим на Башар Ел Асад бе също обвинен в нарушаване на човешките права. "Демократичните" сили на "Ислямска държава", както и много други (между които и "умерени") терористични групировки, се биха срещу режима на Асад, къде директно, къде подпомагани от САЩ.
Заявката за неагресивна външна политика бе отново забравена, след като президентът Обама разшири програмата за използуването на военни дронове в Сомалия, Йемен, Пакистан, Афганистан, увеличавайки броя на въздушните удари... десет пъти - от 57 до 563 - нещо, което дори и най-изявените "ястреби" от администрацията на Джордж Буш не биха си представили. Толкова за "промяната", както и за легитимността на Нобеловата награда за мир.
Да припомним основното предизборно обещание - борбата с корупцията по високите етажи. Вместо прекършване на Гаргантюановия апетит за забогатяване на "Уолстрийт", финансовият капитал победи по блестящ начин, оставяйки САЩ с два пъти по-висок дълг, който набъбна от 9 до астрономическите 20 трилиона долара, равнявайки се на 104% от брутния национален продукт на САЩ!
Но да се върнем към българския вариант
на "промяната". Наред с познатата реторика за борба срещу корупцията, както и срещу криминалното източване на милиарди, "изчегъртване" на ГЕРБ и т.н. (все добре работещи пиар похвати), политическата формация ПП и техните коалиционни партньори ще имат за задача да решат няколко кардинални въпроса, които неслучайно не влязоха в предизборния им лексикон.
Да припомним думите на държавния глава Румен Радев, който каза, че българската държава трябва да синхронизира интересите си с интересите на стратегическия партньор САЩ, използвайки неособено популярния у нас термин "синерджи". Няма съмнение, че според Държавния департамент "продължаването на промяната" и тази "синергия", преведени на прост български език, означават следното:
1) Изтегляне на ветото спрямо приемането на Северна Македония за членство в ЕС. Това определено е червена клиния за Държавния департамент, тъй като, веднъж член на ЕС, Северна Македония ще бъде под диктата на Брюксел. Освен това - блокиране на стратегически важния за Китай Belt and Road Initiative (BRI), важен елемент от който е транспортната линия Пирея-Белград-Будапеща-Виена. В контекста на този геополитически план историята и идентичността на България не са фактор.
2) Приемане на Истанбулската конвенция, което ще ерозира традиционното българско семейство като основна социално-икономическа единица и ще допринесе за ускореното фрагментиране и атомизиране на българското общество, намиращо се в период на безпрецедентен демографски срив.
3) Отдаване на бъдещи военноморски бази по Черноморието на САЩ, като базата в Атия, независимо от непосредственото ѝ разположение до един от основните туристически центрове - Созопол, както и командно-координационен център във Варна. Това на практика означава превръщането на България във фронтова държава в евентуален конфликт с Русия.
Разбира се, тези проекти не са нови, сега просто изглежда им е дошло времето да бъдат изпълнени.
Без съмнение, приказките за борба с корупцията са хубави обещания... Но, както се казва в Библията: по делата ще ги познаете.