Проф. Иво Петров: Това е шансът да се предпазим от драматичното развитие на четвъртата вълна
Аз бях първият в нашата болница, който се ваксинира. Смятам, че е въпрос на отговорност най-вече, каза той
Българската болнична асоциация заедно със свои партньорски организации работи за ускоряване процеса на ваксинация. А от 12 август и всички болнични заведения на Аджибадем Сити Клиник се включиха в информационна кампания за насърчаване на ваксинациите сред пациентите „Ваксинирах се, защото ме е грижа“. Ето какво каза директорът на здравното заведение проф. Иво Петров пред "Труд".
- Проф. Петров, има нова вълна на Covid-19, как виждате ситуацията спрямо година по-рано?
- Иска ми се да вярвам, че ситуацията не е толкова лоша. Имаме основания и условия за това, очакванията ни да не са толкова негативни както преди 6 месеца. Първо има повече ваксинирани сред населението, тоест те са потенциално защитени от гледна точка на развитието на тежка инфекция и от гледна точка на разпространение на инфекцията.
Но ваксинираните трябва да са повече, за да имаме системна защита. В предстоящите 20 дни, в които трябва да сме много активни сред хората, за да променим обществената нагласа за масирана ваксинация, имаме шанса да се предпазим като популация от драматичното развитие на една четвърта вълна. Освен това, въпреки че не беше много целенасочена, а донякъде плод на спонтанно усилие на отделните болнични единици, смятам, че и самата болнична система вече е по-подготвена.
Страхът сред медицинския персонал е до голяма степен преодолян. Практически всички болници в страната са готови, тези Covid отделения, които засега са временно затворени и отново са се върнали към предишния си стандарт за работа, отново са готови максимално бързо за разлика отпреди да отворят отново и да бъдат на разположение на хората, които имат нужда.
Освен това техническата подготвеност на болниците и съответно на потенциалните Covid отделения е много по-добра, така наречените „машини за висок поток" кислородна терапия са много повече, самите апарати за обдишване са много повече. Въпреки че няма специфичен антиковид медикамент, имаме един огромен набор от потенциални средства, които помагат за намаляване тежестта на състоянието, когато се появи инфекцията. На лице са множество фактори да бъда оптимист.
- Според някои експерти новият делта вариант може да изисква по-дълго лечение. Каква е подготовката на вашата болница за следващия пик на заразата?
- За следващия пик на заразата ние имаме изключително добра подготовка откъм технологично естество, практически всички болнични легла в болничните заведения на нашата група са осигурени с кислород. Имаме два пъти повече машини за висок поток кислородна терапия. Нашето лечебно заведение категорично е подготвено за евентуална следваща вълна.
Но дългото лечение не съм съгласен, че трябва да бъде концентрирано само и единствено в болниците. Вече има и съществен опит и с наблюдения на пациенти вкъщи т.нар home monitoring благодарение на дигиталните решения. Новостите в дигиталните решения за контрол на пациентите се базират на устройства, които могат да следят за физиологичното състояние на пациента.
Едно от тези устройства, най-съвършено в световен мащаб, е българският продукт Check Point Cardio. И ние и други болници имаме опит с приложението на тази телемониторингова система, която позволява не само в интензивните отделения, но и в вкъщи пациентът да бъде наблюдаван от разстояние, без да е необходимо лекарят да е постоянно край него.
И може както да се наблюдава пациента, така и да се коригира неговата терапия от разстояние без да се излага медицинският персонал на риск.
- Един от факторите най-вероятно е застаряването на населението, което увеличава риска за неблагоприятен изход. Обратно, добрият популационен имунитет с какъвто, надявам се, се ползваме ние българите поради факта, че имунизационният календар за други причинители продължава да се спазва доста строго.
Това вероятно води до една обща по-висока резистентност на популацията спрямо зарази и намалява риска за взривно разпространение и смъртност. И разбира се, има значение ваксинацията и болничната система. Такива държави, които са шампиони по брой ваксинирани и съответно имат по-добра технологична подготвеност, като Израел и Великобритания, имат както по-малка заразеност, така и по-малка смъртност при заразяване.
- Много се изписа за връзката между Covid-19 и сърдечно-съдовите проблеми, какво знаем със сигурност повече от година от началото на пандемията?
- Знаем вече много, бих казал, че сме доста подготвени. В последните 3 месеца имахме доста случаи както на пациенти след Covid, така и на ваксинирани пациенти, които имаха сърдечно-съдови усложнения. Тези, които са ваксинирани и имат сърдечно-съдови усложнения, са изключително нисък процент, те са много под 0.1 процент.
Така че категорично балансът риск-полза е в посока на ползата от ваксинирането. Протичането на Covid-19 инфекцията, като развитие на самото заболяване, за съжаление, е свързано с едно бурно възпаление, което много често след себе си води до повишена склонност към тромбообразуване и тази повишена склонност засяга както хора, които никога не са имали сърдечно-съдови заболявания така и в голяма степен, хора които са имали и вече имат изявено сърдечно-съдово заболяване с по-висока тромботична готовност и са по-уязвими.
По различни статистически данни (зависи от критериите разбира се), се смята, че между 11 и 19% от пациентите с Covid-19 имат и някакъв тип сърдечно-съдово засягане. Като в огромната част от случаите, слава Богу, то не е фатално. Тъй като първичната врата е белият дроб и най-често и бързо се засяга белия дроб, затова вторичните увреди на дясната половина на сърцето, т.нар десностранна сърдечна слабост е един от най-честите механизми за увреда на сърцето. Много други механизми могат да доведат до директно и вторично възпаление на миокарда и тромбозиране на коронарни и периферни артерии.
Тоест хората със сърдечно-съдови заболявания и съответно специалистите, които се занимават със сърдечно-съдови заболявания трябва да имат предвид тези факти и да са готови да реагират терапевтично.
-Вие ваксинирахте ли се и защо?
- Аз бях първият в нашата болница, който се ваксинира. Смятам, че е въпрос на отговорност най-вече. Не, че не ме беше малко страх. Всъщност ние бяхме в началото тези първите 1-2%, които се ваксинирахме, без да има категорични данни за късните, потенциално неблагоприятни ефекти. Много добре знаем всички, че една немалка част от ваксините не бяха преминали дълга трета фаза на проучване (нямаше време).
Не се знаеше както ефекта и категорично не се знаеше колко дълъг ще бъде този ефект спрямо Covid, но в същото време не се знае какви са страничните дълготрайни ефекти. Така че имах резерв, но въпреки резервите реших, че отговорността в случая трябва да надделее над страха и се ваксинирах двукратно с пълна доза. Че тази стратегия е правилна, го доказа нашата болнична практика.
Освен световните статистики, които редовно четем, нашата локална практика, показа точно това, че най-драматичната трета вълна, която за съжаление взе и мои близки и колеги засегна в над 90% от случаите неваксинирани индивиди. Това, че някои ваксинирани също заболяват, е изключение, казуистика, не е правило. Така че досега най-доказаното средство за намаляване на заболеваемостта и на смъртността са ваксините. Тази част от хората, които са се ваксинирали, дори и да се разболеят, карат заболяването по-леко.
Тоест смъртността намалява, което не е маловажно и се доказа във Великобритания например, където до скоро имаха сериозна вълна на заразяване без повишаване на смъртността.
Интервюто е взето със съдействието на Българската болнична асоциация.
Проф. Иво Петров, медицински директор на Университетската болница Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център. Завършил е медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и „Здравен мениджмънт“. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към Фондация „Фавалоро“, Буенос Айрес.