Проф. Константинов посочи кога ще има избори след историческата реч на Борисов

Проф. Михаил Константинов направи горещ анализ след историческата реч на премиера Бойко Борисов, който предложи кардинални промени в Конституцията и свикване на Велико народно събрание.

Вижте коментара на математика в интервю за "Монитор".   

- Проф. Константинов, отдавна в публичното пространство се поставя въпросът за промяна на Конституцията. Изненада ли ви предложението на премиера Борисов?
- Изненадващо е от гледна точка на момента, в който това се случи. И за мен беше удачно избрано времето, защото имаше напрежение в обществото. Все пак доколкото разбирам, дори т.нар. опозиция поставя този въпрос от дълги години. Така че по този начин ще има възможност да вземе участие в обслужването на целите на Велико народно събрание. В момента по конституция такова може да се свиква едва след като бъдат определени ясни целите и задачите за това Велико народно събрание.

- Какво следва оттук насетне чисто като процедура?
- Чисто процедурно Народното събрание трябва да започне дебат с участие на обществеността за формулиране на кратки и ясни цели, които се поставят след излъчването на Велико народно събрание. Освен това, доколкото разбирам, има предложение то да бъде по схемата на предното Велико народно събрание от 1990 година с 200 мажоритарни и 200 пропорционални депутати.

Това означава да се промени Изборният кодекс, защото сега той предвижда Велико народно събрание с 400 пропорционално избрани народни представители.

Освен това трябва да има райониране на страната. Тези 200 мажоритарни изборни района трябва да бъдат поделени от съответния орган, предполагам от Централната избирателна комисия, която може да покани за консултации различни експерти, математици, статистици, защото при формиране на мажоритарните райони е много важно те да бъдат еднакви. Целта е мажоритарно избраните депутати да имат еднаква тежест.

- Кога смятате, че може да се започне работа по тези въпроси?
- В момента Народното събрание е във ваканция, така че едва ли ще се събират извънредно. Ако се започне усилен дебат по темата, това може да стане в началото на септември със свикването на есенната сесия на парламента. Ще бъде необходимо да оставят настрана всички други въпроси, за да се дискутират задачите на бъдещото Велико народно събрание.

- Какво следва при намаляване на броя на депутатите, ако това наистина се случи?
- Аз съм от хората, които смятат, че броят на сегашните депутати е прекалено голям. Според мен би трябвало да се намалят наполовина или поне с 1/3. Или да има 160 народни представители или в краен случай 120. Сега предложението е да има 120, но впоследствие може да има друга идея.

- Чуха се обаче гласове, че по този начин обществото няма да има голямо представителство, не е ли така?
- Не виждам проблем. Ако вземем сегашното разпределение на парламента, в който ГЕРБ има 95 народни представители, при 120 депутати ще имат 47 или 48. И без това в залата и сега никога не присъстват по 240, не виждам проблем да са по-малко.

Така че няма да има разлика. Просто всяка политическа сила ще има два пъти по-малко депутати от сегашните. За мен този дебат е изключително необходим, още повече да не забравяме, че освен скандирането за оставка от протестиращите чухме точно такива искания - за мажоритарен вот и др., така че това е възможност те да го получат и обществото да постави тези задачи пред депутатите.

- Как тогава си обяснявате, че въпреки исканията си и протестите опозицията в лицето на БСП и хора като Христо Иванов отхвърлиха тези предложения?
- Не искам да коментирам политически изказвания. Но известната съдебна реформа за това как да изглежда днешният ВСС беше предложение на бившия правосъден министър. С една- единствена разлика - неговото предложение беше 6:5, а то стана обратно.

Така че не искам да коментирам изказванията им, а важните неща за обществото. За мен не е от значение конкретният формат, а е важно хората да си вършат работата. Тук ще цитирам великия Дън Сяопин, който каза, че „не е важно дали котката е бяла и черна, а е важно да лови мишки“.

- Тъй като е необходимо технологично време за обсъждане на това предложение, според конституционалисти изборите в такъв случай ще са най-вероятно през март. Това по-добрият вариант ли е?
- Така е. Великото народно събрание изисква подготовка, според мен е добре изборите да са през март. Без това редовните се падат точно тогава. Ако се работи усилено, може да са и по-рано. Но за мен не е препоръчително да гласуваме машинно през зимата, точно в сезона на вирусите, и то в период на пандемия. Никой не може да ти даде гаранция, че няма да се заразиш с коронавирус.

Имайте предвид, че една машина ще се пипа от 200 души. Ако първият е заразен, това означава, че ще застрашим не само здравето, но и живота на стотици. Все пак всичко изисква подготовка, няма как веднага да отидем на избори. За някои, ако може веднага да има избори, веднага и машини. Ами няма как да стане това.

Винаги припомням, че в Европа с машини гласува единствено Брюксел. Също така имайте предвид, че няколко държави вече проведоха избори по време на коронакризата. Най-фрапантният пример е от 15 март, когато във Франция се проведе първи тур на местните избори. Тогава се заразиха десетки хиляди хора, като имаше и много жертви. Това беше цената на френския вот. Затова много трябва да внимаваме, много.

- Казахте, че трябва да се направи райониране, колко време може да отнеме това?
- Тук трябва да отбележа нещо положително, което направи Станислав Трифонов, и то е, че беше свикал коректив от експерти, мои колеги, които районираха страната точно с тази цел. Само че те го направиха за 240 депутати, трябва да се погледнат техните изчисления и това да се направи за 200 души. Това доста прилича на районирането от 1990 година. Това е експертна задача.

- Имаше ли наистина такава голяма нужда от промяна на Конституцията?
- Първо искам да отбележа, че нашата Конституция е добра. Има един-единствен дефект, че допуска 50- месечен цикъл между редовните избори. Изборите трябва да бъдат на 48 месеца, а не на 50. Но това е технически въпрос, може да се реши.