Проф. Константинов с лоши пророчество за историческата смяна на името на Македония

Съпротивата срещу договор е много силна и в Атина, и в Скопие, предстоят тежки процедури

Вчера на Преспанското езеро се подписа договор между Македония и Гърция за името. Върховният представител за външните работи и политиката на сигурност на Европейския съюз и заместникпредседател на Европейската комисия Федерика Могерини определи деня като исторически и че споразумението показва на Европа и на света, че всеки проблем може да бъде решен чрез диалог и лидерство. Какво предстои и твърде оптимистични ли са очакванията? Ще продължим темата за името на Македония от миналата седмица в интервю с политическия анализатор проф. Михаил Константинов.

- Подписването на договора за името беше определен като исторически момент и че се слага край на спора между Гърция и Македония по този въпрос. Така ли е, приключи ли той и не е ли рано за такива констатации?
- Въпросът изобщо не е приключен. Това, което се случи вчера и което трябва да бъде приветствано от страна на България, е само първата стъпка. Знаем, че съпротивата срещу този договор и в Гърция, и в Македония е много силна и предстоят няколко тежки процедури. Първата е договорът да мине през парламента. Предполагам, че това ще стане, защото управляващите имат мнозинство. На първата стъпка президентът Иванов ще върне договора – той има право на отлагателно вето – и на второто гласуване той трябва да мине с 61 гласа от 120 депутати. Това предполагам, че ще се случи, тъй като албанските партии ще подкрепят договора. Следва референдум в Македония по този въпрос. Самите македонци са разделени по отношение на договора или по-скоро даже бих казал са против. Албанската общност ще го подкрепи, защото искат Македония (Северна Македония), да влезе в Европейския съюз и в НАТО – по-скоро в обратния ред, за да може те да получат европейски паспорти и да получат европейско финансиране по кохезионните фондове. Шансовете са по-скоро този договор да мине, но няма да бъде по мирен и кротък начин. Освен това трябва да е ясно, че македонците жертват много повече. Гърците единствено преглъщат името Македония в комбинация с прилагателното Северна, докато македонците трябва да се откажат от всякакви свои символи до този момент, трябва да преименуват маса свои институции, включително тяхната МАН, или Македонска академия на науките – трябва да стане СМАН (Северномакедонска академия).

- Снощи полицията в Скопие използва сълзотворен газ и шокови бомби, днес протестите продължават. Вие в предишното интервю казахте, че предстои радикализация на опозицията. Може ли нещата да излязат извън дипломатическия тон?
- Протестите и в двете държави показват, че вече сме извън дипломатическия тон. Макар че сблъсъците са неприятни, те не са стигнали своята крайна фаза. Докато няма жертви –дано да няма – нещата са все още под контрол. Нещата няма да станат лесно, защото ако за нас това изглежда малко ирационално и не толкова важно, то хората в своите постъпки се ръководят от ирационални, емоционални мотиви. Формално погледнато, македонците ще забогатеят след този договор, поне частично, но за тях моралният аспект е много важен. Те са учени 30 години колко са велики, как другите им крадат историята и изведнъж се оказва, че нещата не са такива. Цяло поколение е израснало с тази сръбско-македонска пропаганда и тя дава своите плодове. Опозицията ще използва случая с цел да предизвика предсрочни избори и да ги спечели. Има ли жертви на протестите е почти сигурен път към предсрочни избори.

- Казахте и в предишното интервю и сега, че в казуса има много емоции, особено за македонците за тази принадлежност на държавни символи и в същото време Македония иска да влезе в ЕС. Да очакваме ли, че ще надделее една от тези позиции или ще се намери компромис? Този договор можем ли да го приемем като стъпка към конструктивен компромис?
- Договора е компромисен, но компромисите са на теория. Той няма как да бъде променен, или ще падне изцяло, или ще бъде ратифициран и приет. Сблъсъкът между материалното и духовното не е тривиален и хората много често под действат на своите емоции. Все ми се иска да надделее разума, но не е ясно и как ще се държат Великите сили. Русия няма сметка Македония да влиза в НАТО и в ЕС. САЩ ако мислят, че са постигнали победа, грешат. Това което се случва в Македония, трябва да бъде финал за Европа и тя трябва да бъде обединена, да създаде свои въоръжени сили, да реши проблема с натиска по външните граници и те да бъдат запечатани. Защото в момента имаме пародия на Шенген- в цяла Европа се разхождат групи хора без документи и всеки си прави, каквото си поиска. Шенген е опорочен тотално, външните граници са пробити и Европа прилича на умираща старица, която всеки минава и я подритва. И това трябва да бъде прекратено, добре че в Германия на някой политици започнаха да им се отварят очите и баварските политици няма да търпят това безобразие, което се случва в Германия. Дано с Вишеградската четворка и здравите политически сили в Германия, Европа да си стъпи на краката. Стана ясно, че САЩ няма на всяка цена да защитава Европа. Знае се стария принцип, че спасяването на давещите се, е дело на самите давещи, една велика мисъл на Илф и Петров. Европа трябва да си стъпи на краката и да покаже, че е не само икономическа, но и политическа и военна сила.

- Споменахте ролята на Великите сили, на срещата на Преспанското езеро имаше сериозно международно политическо присъствие, какво е посланието? Готов ли е ЕС да приеме Македония?
- ЕС показа, че е готов да го направи и държи на това. Но не ЕС е основната сила. Балканите са поредното място на сблъсък на две от трите световни сили- САЩ, Русия, Китай (САЩ като икономическа и военна сила, Руската империя, която е икономическо джудже, но военна суперсила, следва Китай , който е икономически гигант и по-малка, но също много важна военна сила). Тези три сили решават нещата, защото имат свръхмощни армии. Европа може да е всякаква, но трябва да си направи армия, за да я уважават по света и да се съобразяват с нея. Това е бавен процес, иска се между 5 и 10 години, но Европа може да го направи. Лошото, че европейците се отучиха да си пазят родината, те решиха, че всичко им е дадено наготово и завинаги. Няма нищо такова. 

- Да се върнем към това какво предстои, вие споменахте, че предстои обикновено мнозинство в македонския парламент да ратифициране на договора и е нужен подписа на президента. В предишно интервю казахте, че неговата позиция е твърда и може да наложи вето. Това ли е пречката, която предстои и може ли да очакваме в такава насока да се развият нещата?
- Това ще бъде преодолима пречка, защото неговото вето не е абсолютно, а само отлагателно. Той със сигурност ще наложи вето. След което ще има прегласуване на договора и вече 61 гласа стигат, а в момента управляващите имат мнозинство. Проблемът е, че при една ескалация на напрежението, при жертви, което е възможно при сблъсъци в голям мащаб, може рязко да се отиде към предсрочни избори и нещата ще започнат да висят и отиваме към обратния сценарий. В момента трябва да разчитаме на мъдростта на народите, които да не стигат до краен физически сблъсък с жертви, това е опасността, която дебне договора. Ако нещата тръгнат по нормален начин следва и гласуване на референдум, което почти сигурно ще бъде в полза на договора. България и Гърция няма от какво да се страхуват от иредентизма. България е 4 пъти по-голяма от Македония, а Гърция 6 пъти. В обозримото бъдеще това няма как да стане.

- Какво трябва да очакваме като реакция от гръцкия народ и управляващите?
- Гръцкия народ не е много съгласен, доколкото знам според изследванията, над две трети са категорично против това, което се случва, въпреки, че Гърция дава най-малко. Нещата няма да се успокоят, ще бъдат и подклаждани от опозицията, която ще иска да свали Ципрас и от Русия, която си гони интереса.

- Споменахме и България…В събота министър на външните работи Екатерина Захариева беше на посещение в Скопие каква беше целта на срещата според вас?
- Да се подкрепи този процес, защото той не приключва с подписването на договора, а е и част от политиката ни за Балканите. Предполагам, че г-жа Захариева може да посети и Гърция и ако прави совалки, трябва да говори и с опозицията.

- Министър на външните работи Екатерина Захариева, каза, че на 26-ти юни Македония ще получи покана за преговори за присъединяване към ЕС, а за НАТО ще получи подобна покана на 11-ти юли. Това ли е оптималния вариант?
- Добрият вариант е първо приемане в НАТО и после ЕС. Когато има конфликти със съседните държави става трудно, ако не и невъзможно. Гърция трябва да заяви, че няма претенции към Македония и това ще стане ясно при гласуването. Сърбия никога няма да бъде приета, докато не си реши проблема с Косово. 

Източник: Фокус