Проф: Константинов за изборите: О​​т 25 години се боря с мъртвите души и накрая...

В България за едно депутатско място са нужни между 12 и 15 000 гласа. Гласовете от чужбина обаче не са нищо особено - електоралното им влияние е около половин процент. Мандатите от чужбина не зависят от гласовете, а от съотношението на гласовете. Това заяви в интервю пред Dir.bg математикът проф. Михаил Константинов, който е председател на "Информационно обслужване".

Той допълни, че отлагане на избори може да има само при война и тежко природно бедствие и подчерта, че ако на 4 април гласуват 3 милиона избиратели би бил много щастлив, ама надали. У нас избори са отлагани през 1943 г. - в разгара на Втората световна война.

- Г-н Константинов, бихте ли могли да обясните как гласовете и процентите се преобразуват в мандати?

- Българската система за парламентарни избори е двойно пропорционална. Тя има три етапа. На първия етап се разпределят мандатите на отделните партии. Нас ни интересува примерно партия 1 колко мандата ще има, партия 2 колко ще има и т.н. До 2005 г. това се извършваше по метода на белгийския математик Д"Ондт. След 2007 г. се използва методът на Хеър - Ниймайер. Този метод действа чисто пропорционално.

Горе-долу взимате пропорцията на вашите гласове и да речем, ако това са 30,6% взимате 30,6% от 240 мандата. При това положение числото, което взимате, е примерно 73,44 мандата.

Дали тези 0,44 ще направят мандат или не, това става по метода на най-големия остатък. Раздават се целите части на мандатите и след това най-големият остатък получава първи мандат, следващият остатък получава втори мандат, до изчерпване на мандатите, които са нераздадени. Това не означава, че ако имате остатък над 0,5 ще получите непременно мандат може и да не се получи.

Също така може да се получи мандат примерно и с 0,4. Но това не е толкова важно, защото в крайна сметка имаме почти пълна пропорция между гласовете и мандатите. И всеки, като знае колко процента има любимата му партия, може да умножи този процент по 240 и да види колко депутата има партията.

При тази сметка, за която говоря, гласовете от чужбина се прибавят към гласовете на партиите от страната. Този метод е един от най-пропорционалните. И тази стъпка може да се извърши от всеки, който разполага с калкулатор. Тук може би е удачно да кажем, че гласовете от чужбина от 1991 г. до 2017 г. са променили общо 15 мандата от 2160. Така гласовете от чужбина имат електорално влияние около половин процент, по-точно 0,7 от процента.

След което започва разпределението на мандатите по райони, което първоначално се извършва по същия този метод, като се взимат гласовете на партията по райони, при което обаче може да не излезе общият брой мандати на отделните партии, който е твърдо определен на първата стъпка.

Затова се прави една трета стъпка - корекции. Чистата пропорция се гарантира на национално ниво, на регионално ниво до известна степен има диспропорция, някъде има и така наречените парадокси, където е възможно с много малко гласове да получите мандат. Веднъж в район Видин се получи мандат с 434 гласа. Това става, защото съответната партия е спечелила някакви гласове в чужбина, които са й донесли мандат и той трябва да попадне в някои от българските райони. Ако имаше район в чужбина, можеше мандатите да се разпределят по-равномерно.

- Тази година като че ли изглежда, че ще гласуват доста повече българи от чужбина има и много повече секции на места. Очаквате ли на тези избори да има повече мандати от чужбина?

- Забележете, че мандатите от чужбина не зависят от това колко гласове има, а от съотношението между гласовете. Т.е. една партия ще получи мандати от чужбина, ако гласовете й са в друга пропорция, не както в страната. Ако гласовете в чужбина са в пропорция, близка до тази от страната, те носят нула мандати.

Представете си, че в страната едната партия е получила 100 000 гласа, другата е получила 200 000 гласа, те ще си разпределят мандатите като в съотношение 80 към 160. Представете си, че в чужбина за първата партия гласуват 1 000 000, а за втората 2 000 000. Какви мандати ще вземат партиите? Те ще бъдат същите. Защото съотношението се запазва. Така че няма значение дали има много или малко гласове в чужбина, а дали тези гласове са в същата пропорция като в страната, или в различна пропорция.

Тъй като има една партия, която в чужбина взима пропорционално повече гласове, отколкото в страната, тя ги печели тези 15 мандата в продължение на 27 години. Но тези 15 мандата са по около 1-2 на парламент, това не е нищо особено.

- С колко най-малко гласа може да има мандат? Имаше депутат, който влезе с около 800 гласа, освен примера, който дадохте по-горе?

- Този мандат е в Кюстендил и не е с 800 гласа, той е да кажем с 12 000 гласа, само че гласовете са получени от чужбина. И когато една партия си докара мандат с гласовете от чужбина, тя трябва да го сложи някъде, защото чужбински район няма. И затова този мандат попада някъде, където партията има малко гласове. Ако въведете така нареченото понятие цена на мандата, ще видите, че за всички партии цената е почти еднаква и тя е приблизително равна на броя действителните гласове, разделени на 240. В България това е между 12 000 и 15 000 гласа.

- Може ли заради пандемията да бъдат отложени изборите и ще повлияе ли тя на мандатите?

- Задавате ми въпрос с огромна трудност. Исторически България един единствен път е имала нещо като отлагане на избори. По-точно, не са се провели. На 28 август 1943 година умира големият български цар Борис III, при което наследникът му цар Симеон II е малък и трябва да му се назначат регенти. Според Търновската конституция регенти се избират от Велико Народно събрание, защото това е все едно, че избирате цар.

Само че България е във война и заради това избори за Велико Народно събрание не се произвеждат, а Обикновеното народно събрание, което действа тогава, назначава регентите.

В новата българска история отлагане на избори няма. Това може да се случи при война или тежко природно бедствие. Дали ще бъде преценено, че COVID-19 е тежко природно бедствие, това не мога да кажа, но до изборите остават по-малко от две седмици. Изборната машина е като тежка влакова композиция. Не може да я спрете, когато ви хрумне.

- Каква избирателна активност предвиждате при този COVID-19 и как ще повлияе това?

- Аз не знам колко са точно избирателите в България. Всички български избиратели във всички държави са 6 700 000, това са българските граждани над 18 години, все едно дали в страната или в чужбина. Това са данните на ГРАО за българските граждани. Човек, който няма ЕГН и български документи за самоличност, не е български гражданин.

В чужбина българските граждани са 1 400 000. От тях избиратели са около 1 000 000. Така в България има някъде към 5 700 000 избиратели. Затова няма да говоря за избирателна активност в проценти, а по-скоро за брой хора, които ще гласуват. Ако гласуват 3 милиона души, аз лично ще бъда много щастлив. Само, че има опасност те да паднат на 2 500 000, а според един особено песимистичен сценарий те могат да отидат и към 2 милиона.

Числото 2 милиона е бройката, която се е получавала на европейски избори. На два пъти на европейски избори са гласували по 2 милиона души. Защото на българина му е все едно кой ще ходи в Европа да получава високата заплата. Докато на парламентарни избори у нас гласуват средно 3 600 000. През последното десетилетие е така. Сега, ако гласуват 3 000 000, ще бъде много добре. Ама надали.

- Много от партиите говорят за мъртви души...

- Мъртвите души току-що ги разказах. Те са главно българските избиратели в чужбина - 1 000 000. Тези избиратели понякога ги наричаме мъртви души или фантоми, защото те са в избирателния списък, но не присъстват в страната, не присъстват в секцията, където им излизат имената. А няма как да не излязат имената им там, тъй като ние нямаме Закон за активна регистрация.

Аз от 25 години се боря с мъртвите души и те са все 1 000 000. Това са нашите сънародници в чужбина, от които сега очаквам да гласуват около 150 000. И дано техните гласове да имат някакво значение. През 2017 г. те нямаха никакво електорално значение. Иначе, те имат морално значение.

- А колко очаквате, че ще гласуват с машини и това ще затрудни ли избора, според Вас?

- Мога да Ви кажа, какво е било през 2019 г. Тогава имаше европейски избори, имаше и 3000 машини. Сега ще бъдат над 9000 машините, или три пъти повече. Какво показа практиката от 2019 г.? Че във всяка секция, където е имало машина, 27% са избрали машината. Дали ще бъде така на 4 април, не знам, казвам Ви какво е било. Човек трябва да си знае историята, за да предвижда бъдещето.

Не искам да съм лош пророк, но България навлиза в перфектна изборна буря. Пандемия с много заразени и починали, неподготвени комисии, масово машинно гласуване (в Европа така гласува само град Брюксел), преференции, излишно усложнени секционни протоколи. Бог да пази България!