Проф. Михаил Константинов: Квадратчето „не подкрепям никого“ е глупаво

Интересно ми ще е да проследя съдебната сага по искането за касиране на вота, казва в интервю за "Монитор" експертът по избори проф. Михаил Константинов.
 
- Проф. Константинов, как оценявате организацията на вота? Имаше ли пропуски някъде?
- Не може да има идеална организация при тези най-сложни в техническо, а и в политическо отношение избори. Така че не трябва да даваме абсолютни оценки, а да сравняваме с това, което сме имали на предишни избори от този тип.
 
Тази година изборите бяха организирани много по-добре в сравнение с тези през 2015 година. Последните ще се запомнят с нечувания екшън в зала „Арена Армеец“, който започна в нощта на изборите в неделя, а приключи (за тези от участниците, които оцеляха!) чак в сряда.
 
Сега всичко в тази зала завърши съвсем прилично, още в понеделник по обяд.
 
През 2015 година всяка софийска секционна комисия беше връщана средно по 6 пъти (а една цели 45 пъти), за да си оправи контролите в протоколите. Сега тези комисии ги връщахме средно по 2 пъти, че и по-рядко.
 
А в големите общини в страната обработката на резултатите в общинските изборни комисии приключи почти веднага след пристигането на последната секционна комисия. За малките общини да не говорим.
 
Всички секционни и общински комисии, с много малки изключения, бяха добре обучени и си свършиха много добре работата, а колегите от „Информационно обслужване“, които обработиха резултатите, се справиха перфектно.
 
Работата на Централната избирателна комисия също беше на отлично ниво. Неприятно беше напрежението, което възникна между ЦИК и общинската комисия на Столична община по отделни въпроси, но то не нанесе особени щети на работата.
 
Следва да се обсъди и въпросът за допълнително опростяване на секционните протоколи за изборите за общински съветници (където имаше най-много недействителни гласове), а и за кметове.
 
- Коя според вас бе изненадата на местните избори?
- Големи политически изненади нямаше. Като цяло ГЕРБ запази доминиращата си роля в местната власт с голямо предимство при общинските кметове (включително в петте най-големи общини на България), с две трети общо от районните кметове в София, Пловдив и Варна, с повече от една трета от всички общински съветници.
 
Формално ГЕРБ управлява в над 85 на сто от България като население и икономика. Разбира се, местната власт трябва да се упражнява не силово, а по възможност с максимално съгласие от страна на всички политически сили и в интерес на хората и на природата на България. Дано ГЕРБ са го научили този урок, от който ще зависи политическото им бъдеще.
 
БСП също отбелязаха успех с четирима „големи“ общински кметове и с увеличен брой общински съветници. Разбира се, това представяне е успех само на фона на трагичното им представяне на местните избори през 2015 година, когато бяха забили в дъното.
 
ДПС запази влиянието си в местната власт, а градската десница с една трета от районните кметове в София даде доказателство за съществуването си и сериозна заявка за участие в парламентарните избори през месец март 2021 година.
 
Тази впрочем ще бъде една истинска изборна година с парламентарни и президентски избори.
 
Интересен феномен на миналите избори е новопоявилата се градска левица в лицето на хората около проекта „Спаси София“. Ако на тези избори те бяха участвали с партия или коалиция за общински съветници в София, щяха да имат 8 съветници вместо 1 и в частност щяха да „отнемат“ 3 мандата от ГЕРБ, 2 от ВМРО и 1 от „Атака“.
 
Така управляващите щяха да имат максимум 27 съветници (вместо сегашните 33) в София, което щеше значително да им усложни живота. Друг интересен феномен не само в България, но и в целия демократичен свят е нещо, което бих определил като появата на „младите и мобилните“.
 
Това са симпатични млади хора без идеологически и исторически предразсъдъци, обичащи природата и светкавично организиращи се в подкрепа на всякакви каузи. Всички знаем, че в младите е бъдещето.
 
А те самите все повече разбират, че в тях е и силата. Дори когато се определят като либерали (ако изобщо се определят като нещо), те всъщност са много сериозна заплаха за либерално-олигархичния модел на част от съвременния свят.
 
Защото силата значи власт и тук е неизбежен сблъсъкът между тези хора и банкстерите (условно казано), които няма да отстъпят без бой контрола над света. Дано този конфликт да е сравнително мирен. Макар че едва ли.
 
- Стои ли обаче на дневен ред отново въпросът с недействителните гласове и как си обяснявате разликата в броя на гласоподавателите в списъците между първи и втори тур?
- Да започнем с тази прословута разлика от 100 хиляди имена в София и 20 хиляди в Плевен. В София на първи тур първоначално бяха обявени 1 милион и 160 хиляди избиратели в списъците при пресмятане на избирателната активност, които впоследствие „спаднаха“ на реалните 1 милион и 60 хиляди.
 
Това, разбира се, не са избиратели в буквалния смисъл, а брой на имена в избирателните списъци. И те нямат никакво отношение към изборния резултат, освен че са крайно неприятни и подриват доверието в него. Тук тези „фантоми“ изиграха класическата роля на лъжицата с катран в бурето с мед.
 
Откъде впрочем се появиха тези имена? На местни избори се гласува с изискване за уседналост, поради което в списъците има 6 милиона и 200 хиляди имена в цялата страна.
 
На парламентарни и президентски избори такава уседналост няма и там в списъците има 6 милиона и 800 хиляди имена, колкото са българите над 18-годишна възраст по цялото земно кълбо. За София в частност списъците за местни избори съдържат 100 хиляди имена по-малко в сравнение с останалите избори.
 
И когато ЦИК поискала от общинската администрация да им каже колко на брой са избирателите, те им дали броя за парламентарни избори, т.е. с едни грешни 100 хиляди в повече. Ми да си намерят там кой е сбъркал и да си го наказват. Или да му простят.
 
И сега нещо за недействителните гласове. Които са неприятно много, а именно 8,5%. Това обаче няма нищо общо с бомбастичните и абсолютно грешни оценки от 25%, с които някои политици с лоша математическа подготовка се изцепиха по медиите.
 
Недействителните гласове са 661 хиляди за всичките четири вида избори, а гласовете общо за тези избори са над 7 милиона и 700 хиляди. Отношението на тези две числа дава упоменатите 8,5% недействителни гласове.
 
Интересно обаче е друго. Недействителните гласове за общински съветници са 15% (от всички гласове за съветници), а недействителните гласове за всички кметски избори са малко над 4%, което е в европейските норми.
 
Как така едни и същи избиратели произвеждат абсурдните 15% недействителни гласове за съветници - и допустимите 4% за кметове? Има хипотеза, че за това са виновни преференциите, които избирателите не използват правилно Действително, през 2015 година, когато се въвеждат преференциите, делът на недействителните гласове за съветници скача на 14%.
 
А само четири години преди това, когато няма преференции (през 2011 година), те са само 6%. Има и друга хипотеза, а именно, че някои избиратели не се интересуват от изборите за общински съветници и пускат съответно празна бюлетина. Или пък бюлетина, на която има странни преференции или са написани разни мнения за лелите на политиците.
 
Моето предложение е с решение на ЦИК или ОИК, или на съда да се отворят чувалите с бюлетини в секциите, където процентът на недействителните гласове за съветници е особено висок, примерно над 20%. И дано така разкрием причините за този неприятен факт, чрез който над 450 хиляди избиратели направиха гласа си недействителен.
 
Разбира се, рекорд за недействителни гласове за общински съветници се постави през 1999 година. Тогава те бяха достойните за „Гинес“ 33%. Но това е друга история за плашене на електората.
 
- Все пак ще окаже ли това влияние върху доверието на хората върху изборния процес?
- Всяка нестандартна ситуация предизвиква съмнения у хората и руши доверието в изборния процес, а това безспорно е много лошо.
 
Глупавата грешка с иначе съвсем безвредната и несъществуваща разлика от 100 хиляди имена в списъците в София между двата тура предизвика ураган в социалките и беше неочакван подарък за хората, които недобросъвестно атакуваха изборния процес.
 
И които са доволни от резултатите в общините, в които печелят, и са крайно възмутени от резултатите в общините, в които губят. Типичен двоен аршин, характерен впрочем и за други заслепени от лични чувства политици.
 
- Как ще коментирате искането за касиране на вота от страна на Инициативния комитет, издигнал Мая Манолова за кандидат за кмет на столицата?
- Република България е призната свободна и правова държава и всеки има право да иска каквото и да е в рамките на закона. Следователно и ИК, издигнал упоменатата кандидатка, има право да иска най-различни неща.
 
В частност и касиране на вота в София. Искам обаче да напомня каква е съдебната практика в България по този въпрос. Избор за определен орган на властта, или избор в отделен район или секция поради дадено нарушение, се касира, ако първо нарушението се докаже, и второ, ако то е от естество да промени изборния резултат.
 
На мен ще ми е много интересно да проследя съдебната сага по това искане. Ако, разбира се, то бъде отправено по надлежния ред. А иначе в новата история на демократична България има един-единствен касиран депутатски мандат за общо 9 парламентарни избора от 1991 до 2017 година, както и касирани кметски избори в някои малки населени места.
 
- Излишни ли се оказаха преференциите и създадоха ли проблеми на места?
- Преференциите вече са познат механизъм при гласуването и няма да е правилно те да се отменят. Изобщо не трябва да се отменят вече делегирани права и това опитните политици го знаят. А неопитните го научават по трудния начин.
 
Това впрочем наскоро беше убедително демонстрирано и в парламента. Същевременно е факт, че преференциите практически не работят при „големи“ избори.
 
На четири европейски избори досега имаме общо само две ефективни размествания на листи: едно в листата на Реформаторския блок през 2014 година и едно в листата на ВМРО тази година (преместването на г-н Станишев от пето на второ място на последните европейски избори не го броим, защото то всъщност не промени списъка с избраните кандидати на БСП).
 
На последните местни избори в София няма разместени кандидати за общински съветници поради преференции, макар че тук листите са дълги до 61 имена. Размествания има (около 900 всичко на последните местни избори) в по-малки общини, където се наблюдава кланова структура на вота.
 
Някои от тези размествания са ефективни, но други са привидни като при разместването в евролистата на БСП.
 
- Трябва ли да се върнем отново към твърди листи?
- Не, но трябва да се преосмислят преференциалните прагове, както и прекомерната защита на водача на листата при парламентарни и местни избори.
 
 - Каква беше кампанията според вас, имаше ли сблъсък на идеи или по-скоро посланията бяха насочени в друга посока?
- Имаше сериозен опит за обсъждане на идеи и нови практики в полза на общините от страна на много от кандидатите за кметове. Имаше за съжаление и кандидати, които бяха слабо подготвени и не успяха да предложат нещо особено.
 
Добре е във всяка община добрите предизборни идеи и планове да се разгледат отново, да се обобщят и да започнат да се изпълняват.
 
- Какво показаха избирателите на политиците все пак, особено и с квадратчето „Не подкрепям никого“?
- За мен това квадратче е глупаво. То е остатък от времето, когато в Изборния кодекс се записа, че гласуването е задължително и се предвидиха санкции, макар и символични, за неизпълнение на това задължение. После Конституционният съд отмени санкциите, но остана кухият текст, че гласуването е задължително.
 
Не можеш да задължиш някого ей така да върши нещо, без санкция при неизпълнение на задължението. Това квадратче може да доведе и до пълен блокаж на изборния процес в някои случи според текстовете, които глупаво стоят в Кодекса. Но това е друга тема, с математически привкус, и е по-добре да не я зачекваме, за да не доскучаем съвсем на читателя.
 
А иначе изборите приключиха и е време да се връщаме на работа. Ако няма извънредна ситуация, следващата година ще е безизборна и няма да се занимаваме с простотии. Или поне не с тези.
 
Визитка:
 
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН
Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.
Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.