Проф. Николай Овчаров: Скопие може да стане Троянски кон в ЕС

Романтичната представа, че някога ще върнем Македония обратно, е илюзия. В Скопие антибългарщината и омразата са пуснали корени. Съседите пледират, че са македонски славяни, но истината е, че от 2 млн. население около 800 000 са албанци. В Скопие са бесни, защото Европа застана на нашата позиция. Това заяви в интервю за "Марица" археологът проф. Николай Овчаров. 

- Проф. Овчаров, добър вариант за нас ли е френското предложение? Шанс ли е Скопие да бъде притиснато и да признае истините за историята, езика, да тушира езика на омразата?

- Нека да е ясно, че с подкрепата си за френското предложение ние от Националния кръг „За Македония“ не сме се отметнали от позициите си. Напротив, много ясно казах, че приемаме предложението като условно.

Т.е. предложението е началото на преговорния процес. То ни дава възможност в хода на самите преговори да можем да нанасяме поправки и да налагаме своите тези. Това е всъщност огромната разлика с предишните немско и португалско предложение.

А самата реакция в Скопие показва, че сме на прав път.

- Защо в Скопие реагират толкова остро и драматично на предложението от Париж? 

- Просто зверското лице на  македонизма се показа в целия му блясък - какъвто аз го зная, но хората у нас не го знаят. Това от една страна показва, че френското предложение е най-доброто, което можеше да се направи в тази ужасна атмосфера. И второ - пред Европа сега се вижда какво представляват хората в Северна Македония, за които европейците имаха малко романтична представа - как ние, голямата страна, потискаме малката.

А в момента  македонците псуват ЕС, гориха знамето на Европейския съюз, нарушават Преспанското и предишните споразумения, развяват Вергинската звезда с 16 лъча, а не с 8, което е по тяхната конституция.

Не е случайно изказването на премиера на Нидерландия Марк Рюте, че може би е време Северна Македония и Албания да бъдат разделени по пътя им към ЕС. Нещо, за което ние отдавна пледираме. 

Така че нашата подкрепа за предложението е правилна. И нека българите да приключат с тая романтична представа за Македония, най-романтичната част от българската история я нарече президентът Петър Стоянов. Нищо романтично няма в Северна Македония. По улиците на Скопие видяхме толкова омраза към България, че и аз бях изненадан, въпреки че познавам и кътните зъби на македонизма.

Не трябва да имаме романтичната представа, че ще върнем Македония обратно. Няма да я върнем. Въпросът е да не се краде българската история.

- Помогна ли излагането на нашата позиция в Европарламента в Страсбург, където имахте презентация с ваши колеги учени от кръга „За Македония“? Не беше ли закъсняла тази инициатива?

-  Наистина закъсняхме. Добре е все пак, че стана. Ако това посещение в Европарламента беше станало още през 2019 г., може би  нямаше да се стигне до сегашната ситуация. 

- Докъде може да стигнат гневът и протестите в Скопие?

- Важно все пак е решението на правителството и парламента за приемане на френското предложение. Но нещата могат да ескалират. Действително може да се стигне до междунационални сблъсъци в Северна Македония, където албанските партии като цяло приемат френското предложение, за разлика от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. 

Страната си остава буре с барут. Съседите пледират, че са македонски славяни. Истината е, че от от около 2 милиона население близо 800 000 са албанци. Т.е. може би трябва да говорим за  Македоно-Албания, ако трябва да сме откровени.

Опасявам се да не се стигне до размирици. А и не съм убеден в огромното им желание да влизат в Европейския съюз.

- Това, че сега Европа застава на наша позиция, ли вбесява съседите?

- Точно това. Вбесява ги не толкова съдържанието на компромисното френско предложение, а това, че загубиха изведнъж цялата инициатива. Преди бяха 26 страни от ЕС срещу една, срещу България, сега сме 27 срещу една кандидатка. Буквално за дни се промени цялостната позиция, това вбесява съседите. Вече не могат да се представят като гонените, репресираните от българска страна. Сега изведнъж се оказва, че те отиват на другата страна, отказват да влязат в ЕС. Оголва се цялата същност на македонизма.  

Никой не посяга на македонската идентичност, признава се македонският народ, само че с определени времеви граници, което е абсолютно правилно от историческа гледна точка. Най-малкото - преди 1944 г. няма македонска нация, защото няма и македонска държава. Това, което съществува между двете войни, е Сръбска Бановина, Южна Сърбия. Практически македонската държава, а с нея полека-лека и нация, започва да се създава след 1944 г. съвсем официално и на хартия.

- Какви са рисковете, ако РСМ не стъпи в коловоза на ЕС?

- Те формално казват, че искат. Но дълбоко в себе си имам чувството, че в Северна Македония има сили, които са много антиевропейски настроени. 

Но не виждам кой знае какви рискове. Едва ли Северна Македония ще реши проблемите на Балканите. По-скоро в такъв случай РСМ ще се прикрепи за Сърбия и ще си живеят изолирани от всички, гушнати от руснаците. Докато останалите страни на Западните Балкани - Албания, Черна гора, си влизат в ЕС.

РСМ и Сърбия ще останат като анклав на антибългаризма, който всъщност е отживелица от комунистическото минало. Реално погледнато, това са две нереформирани държави, които още живеят във времената на Тито, на югославския комунизъм.

- Имат ли основание опасенията за дългата ръка на Москва, която подклажда напрежението в Северна Македония?

- Има, разбира се. Ясно е, че Сърбия е основен проводник на руските интереси на Балканите, а съответно Северна Македония се влияе от Сърбия. В този смисъл е естествено да виждаме и руската ръка.

- Ще бъдат ли отворени прословутите архиви на югославските служби за сигурност УДБА, за да стане ясна пълната истина за репресиите срещу българите?

- Това трябва да стане задължително. Не само архивите на УДБА, нужна е лустрация в Сърбия и Северна Македония. Там още управляват наследниците на старите комунистически кадри. И у нас не е минала пълна лустрация, но все пак се разкриха досиетата.

За какъв ЕС може да става дума, когато в Скопие си живеят още във времето на Титова Югославия. (Йосип Броз Тито, югославски комунистически деец, ръководил Социалистическата федеративна република Югославия от края на Втората световна война до смъртта си през 1980 г., бел. ред.) Според мен трябва да има изискване за осъществяване на лустрация от страна на ЕС.

Архивите трябва да се отворят. Не би трябвало нереформирани страни да влизат в ЕС, това противоречи на всички принципи.

- Заради откъсване от руската орбита ли е този напор от страна на ЕС за приобщаване на Западните Балкани толкова бързо?

- Проблемът е в това, че войната в Украйна промени всичко. Това бързане е с цел геополитически да се оправят нещата от гледна точка на ЕС. Не съм много съгласен, че такова бързане е полезно за Европа. Например може да изиграе лоша шега на Брюксел прескачането на степени по пътя към еврочленство на Украйна и Молдова. Те определено не са готови, това са страни с изключителна корупция, съветската корупция си е още в тях. Но геополитически Европа бърза да ги приобщи. Не знам дали после това няма да се окаже много сериозна грешка. Същото се отнася и за Западните Балкани - именно по геополитически цели Европа бърза в момента, като смята, че с еврочленство ще откъсне тези страни от руското влияние. Смятам, че такова бързане е необмислено и по-скоро може да ни вкара Троянски кон в ЕС.

- Друга болна за вас тема е археологическото лято. Застрашени ли са разкопките на Перперикон заради липса на средства?

- Застрашени са не само разкопките на Перперикон, а въобще бъдещето на културно-историческия туризъм в България. Беше му нанесен ужасяващ удар, парите бяха отрязани. Това не са силни думи, тъй като не става дума само за Перперикон, а за още пет важни обекта - Рациария край Видин, Мисионис край Търговище, Хераклея Синтика край Петрич, Солниците край Провадия. Слава Богу, миналата година завършихме проучванията на крепостта Вишеград край Кърджали. Тези обекти бяха подбрани преди 2 години с цел развитието на културно-историческия туризъм. Целевите субсидии, отпуснати  на съответните общини, бяха 1.8 млн. лева годишно.

Бяха постигнати удивителни резултати - в Рациария например бяха  открити бяха едни от най-големите бани в Римската империя.

Мащабните разкопки бяха съчетани с цялостна програма и медийна рекламна кампания чрез Министерството на туризма. Впрочем имаме изключителната подкрепа на това министерство, с което работим идеално, за разлика от това на културата.

След отрязването на парите,  в момента Рациария се копае с 15 000 лв. на община Арчар, също толкова има за Солниците край Провадия, 50 000 са парите за Мисионис, 60 000 за Перперикон. Това са средствата, които общините могат да си позволят. Смешни пари при сегашната инфлация, когато става въпрос за разкопки на мощни антични средновековни градове.

От 2001 г. за Перперикон се дават целеви субсидии - от правителството на Иван Костов, това на царя, Тройната коалиция, всички на ГЕРБ. Всички са разбирали смисъла и са давали. Така Перперикон от нищо стана това, което е в момента - не можеш да се разминеш от туристи. 

Акрополът на Перперикон е напълно разкрит, консервиран. Трябват ни още 3-4 години с предишните 350 000 годишно за разкриване на южното подградие и да имаме напълно завършен и достъпен за туристи античен и средновековен град. В момента нещата се отлагат до след 20-25 години.

В резултат на тази необмисленост ще дишаме праха на Гърция, Турция, Италия  и ще си мечтаем страната ни, която е сред тези с най-много исторически забележителности, да стане като тях.

- Кои културно-исторически обекти това лято ще са най-посещавани?

- Известни са. България има 43 000 културно-исторически паметника. 

Перперикон е част от Виа Родопика, единствената функционираща у нас дестинация специално за културен туризъм. В нея влизат и храмът на Орфей при Татул, пещерата Утробата, храмът на Великата богиня майка, манастирът „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали, където в момента митрополит Николай изгражда великолепен духовен център. Оттам се стига до Златоград. Тази дестинация годишно минават между 500-700 хил. души.

- Като активен общественик как гледате на нови избори?

- На тях разчитам, няма да го крия. С тези политици се изчерпаха нещата, не разчитам на нищо от тях. При нормален служебен кабинет и разбиране може да спасим частично археологическия сезон. Така стана след падането на кабинета Орешарски през 2014 г., когато ни помогна служебният кабинет на Марин Райков.

Лошото на кабинети като този на Орешарски е в това, че са временни и никой няма силите и смелостта да взема ключови решения.

- Какви нови книги готвите в момента?

- В последната ми книга за средновековната история Казанлък има данни за големия пълководец от 14. век Лала Шахин, чието име е свързано с цяла Южна България, някогашна Румелия. Малцина са обръщали внимание, че до копието на Казанлъшката гробница има много интересно архитектурно съоръжение - ранноосманско тюрбе, мавзолей на голям пълководец. Оказва се, че е на Лала Шахин, завоевателя на Южна България. Това е хипотеза на турски учени, която доразвих.

Впрочем през 1987 г. като съвсем млад археолог издадох една от първите си книги за гробницата на Шахбедин паша в Пловдив, до Имарет джамия, където открих и много рисунки. Той също е голям османски пълководец, участвал в завоюването на България, малко по-късен, от средата на 15. век.   

В момента под печат е уникална книга - с проф. Пламен Павлов направихме илюстрирана история на Средновековна България с 36 специално нарисувани картини, изобразяващи царе, царици и големи български битки, придружени с увлекателни текстови разкази. Предавам ръкописа и на друга книга - финала на разкритията за Свищовската крепост, уникален български град от 12-14. век, свързан и с прочутия владетел Влад Цепеш-Дракула, за чиято българска връзка вече съм разказал в отделна книга.

Николай Овчаров е един от най-известните български археолози, ръководител на разкопките на уникалния комплекс Перперикон. Син е на археолога проф. Димитър Овчаров. Работил е в Археологическия институт с музей към БАН. Бил е преподавател в Нов български университет и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, филиал Кърджали. Изнасял е лекции по история и археология в престижните университети в Илинойс и Кълъмбъс в САЩ, Карловия университет в Прага, Чехия, както и в Япония, Франция, Германия, Испания. Автор на книгите “Разказите на българския Индиана Джоунс”, “Десет перли от короната на България”, “Шифърът на Перперикон”, “Българската версия за Дракула”. Под печат е новата му книга - "Илюстрирана българска средновековна история".