Проф. Рачев разкри невиждана от 30 години у нас аномалия през март и кога ще се стопли

"Това е най-студеният март от 20-30 години насам. Необичайното е в продължителността от над две седмици студ и сняг", това заяви климатологът проф. Георги Рачев.

Той бе категоричен, че пролетта ще дойде до дни, а тази зима за малко да бие рекорда като най-топла и мека, засега държи сребърния медал.

Ето какво още каза той в интервю за "Монитор":

- Проф. Рачев, вече се шегуваме, че зимата всъщност дойде през пролетта. Има ли нещо необичайно в студеното и снежно време, което обхвана страната?
- Няма нищо необичайно в това сравнително студено време през последните две седмици.

Сигурно малко хора си спомнят, че миналата година отново по това време имахме сняг. В София наваля около 15 сантиметра около 25 - 26 март. През 2018 година също имаше такива снеговалежи, а през 2015-а, отново в София, снегът беше около 35 сантиметра.

Така че не гледаме с век назад, а става дума за преди 5 - 6 години, през които сме свидетели на подобни събития. Няма нищо изключително в тях.

- В същото време зимата беше мека и топла, почти без сняг. Това тенденция ли е?
- За малко тази зима да се окаже най-топлата, откакто съществуват метеорологични наблюдения у нас. Засега обаче рекордът държи зимата през 2006 - 2007 година. Но категорично сегашната пък е със сребърен медал.

В същото време се оказа, че за София това е била най-топлата зима, което обаче не важеше за цялата страна. Март пък се оказва с 1 - 1,5 градуса под нормата като температура, което не се е налагало да коментирам отдавна. От години за първи път имаме такъв месец с ниски температури.

На 9 март 2015 година снежната покривка в София е била 36 сантиметра и се е задържала цяла седмица. Уникалното в случая е продължителността от над две седмици студ и сняг и това се случва веднъж на 20 - 30 години. Иначе фактът, че има сняг, не е нещо извънредно. Но вървим към пролет, това е със сигурност.

- От кога се очаква затопляне на времето?
- След два дни ще навлезем в типичното пролетно време, с положителни температури, навсякъде в ниските части. Максималните температури ще достигнат 15 - 16 градуса. В понеделник и вторник отново ще има понижение, но само с градус-два. След това вървим уверено към топло време.

- Излиза обаче, че имаме най-студения март от 20 - 30 години насам, така ли?
- Да, поне от началото на века март се очертава като най-студен за страната ни.

- Като че ли обаче всяка пролет вече е по-хладна, така ли е?
- Има такава тенденция, но за да може със сигурност да се каже, че има такива съществени промени, са необходими 30 години. Едно е времето, а съвсем друго е климатът. За него са необходими обобщения от порядъка на повече от 30 години.

Наистина има тенденция за по-топли зими, особено от началото на 21-ви век, и една по-хладна и по-влажна пролет. През май, юни и началото на юли има повече дъждове, след което пък следва едно удължено, топло и сухо лято. Но за да сме категорични, че това не е моментно състояние, са нужни години.

- А може ли да се говори за скъсяване на сезоните?
- Всъщност не знам откъде се появи тази хипотеза, която се тиражира от известно време. Това е деликатен въпрос, и то не само за България, а за целия свят.

Например за дъждовете в Австралия се смяташе, че са безпрецедентни. После се оказа, че и преди ги е имало такива - преди около 50 - 60 години. Но тогава не е имало такива язовири, нито диги по реките, нито инфраструктура. И тогава същите природни явления са нанасяли по-малко щети.

Що се отнася до сезоните, в климатологията са по три месеца. Но в реалността продължават по различен начин и пролетта и есента са сравнително по-къси. Най-дългият сезон у нас е лятото, защото сме в умерения пояс, но на границата със Средиземноморието. Следва зимата и доста по-къси са пролетта и есента. Но метеорологичното време е различно, миналата година пролетта беше дъждовна.

Просто хората вече сме по-чувствителни, най-малкото изменение на времето е свързано с промяна в начина на живот. Няма нищо общо с миналото, когато хората зимата са по къщите и нямат работа навън, не се ходи по полето.

Сега една поледица и малко сняг затваря проходи, хората остават без електричество, по пътищата има предпоставки за катастрофи, доставките закъсняват. Просто живеем в друго време, преди хората можеха да стоят затворени в селата си със седмици, без да имат връзка с околния свят и това не им е пречело. Сега, ако се затворят летища за няколко часа поради мъгла, хора губят връзките си, не могат да пътуват.

- А затоплянето, което предстои, трайно ли ще бъде наистина? Възможно ли е да има отново студени дни, да завали сняг?
- Може да има такива студени дни, както и снеговалежи, но те са от типа „от ден до пладне”. Направих справка и се оказа, че през последните 15 години през април, с изключение на миналата година, няма снеговалежи в ниската част. Имам предвид под 500 метра надморска височина. Така че може да има студено време, най-вероятно и ще има късни пролетни слани в края на април и началото на май.

Преди 6 години в Югозападна България не останаха орехи, защото много тежка слана попари дърветата. Те почерняха и посред лято орехите изглеждаха изгорели.

Такъв е климатът на България, да не говорим, че и на 26 май е валяло сняг у нас. Свидетел съм на това през 1991 година. Тогава 7 туристи дори загинаха и на Петрохан, защото виелицата ги застига и бяха намерени чак на третия ден. Така че има такива явления, но са редки. По-опасни са сланите, защото започва засяването на пролетниците.

Това може да погуби продукцията на земеделските производители. Но трябва да се примирим, защото пряко зависим все повече и повече от капризите на времето.

Важно е, че язовирите ни са пълни, по високите части на планините снежната покривка е над 2 метра и ще продължи да се увеличава от новите валежи. Така че има вода за пиене.

Също така сме произвели 3 пъти повече електроенергия от ВЕЦ, което пък означава, че сме спестили от въглища. Това са все положителни неща, които е добре да отчетем.

Кой е той?
Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки научни статии и трудове.