Проф. Рачев шокира с пареща прогноза и разкрития за родните плажове и барчета

"За изборите на 9 юни времето ще е чудесно - слънчево и топло. А следобед - и горещо. Над половин България трябва да е над 30 градуса" - такава пареща прогноза направи климатологът проф. Георги Рачев.

Той поясни, че повечето от прогнозите са за по-топло и сухо лято.

"Ние обираме трохите от страшно силните сезони, които правят Турция и Гърция" - със съжаление заяви той и допълни:

"Нямаме достатъчно работници в туризма, защото не искаме да плащаме".

Ето какво още заяви проф. Рачев в интервю за "Марица":

- Проф. Рачев, дойде ли вече времето за море?

- Да, напълно. Водата по Черноморското ни крайбрежие се затопли по-бързо, отколкото става обикновено, и в момента е 20-22 градуса. А след 15 юни е чудесен период за плаж, особено когато се очертава по-топло и слънчево време.

Точни дати: Това е най-подходящо време за море у нас

Водата е чиста, още не са дошли тълпите от хиляди курортисти, плажовете и барчетата са празни. Слънцето е много силно, денят продължава над 15 часа, слънчевото греене е максимално.

Правил съм подобно летуване - от 20 юни до края на месеца, в продължение на 15 години ходехме на море само татковците с децата. Беше чудесно.

- Може ли да се даде дългосрочна прогноза какво ще е лятото?

- Повечето от прогнозите са за по-топло и сухо лято. Климатичният модел на Европейския център за средносрочни прогнози дава лято с около градус по-топло от нормалното и с дефицит на валежите от 10-20 процента в различните части на България. По-малко ще са валежите в Югоизточна България, което е традиционно засушлива част през лятото.

Американският модел на НОА дава лятото в България с нормални температури, с около половин градус над нормалното, като валежите са в рамките на средностатистическите стойности. Да не забравяме, че през август е един от минимумите на валежите у нас.

Важно е да кажем, че всички питейни язовири у нас са в много добро и отлично състояние. Достатъчно сме застраховани за нормалното подаване на питейна вода и за напояване.

В момента в язовир "Искър" има 500 млн. куб. м питейна вода, при положение че София и регионът консумират между 15 и 18 млн. т на месец. Това означава резерви за две години и половина напред.

Проф. Рачев смая софиянци с това, което каза!

Стига да използваме водата по предназначение, за да не се стигне до жестокия воден геноцид на София през 1995 г., когато заради престъпно използване на част от язовирната вода за производство на ток полезният обем на язовира падна до 80-90 милиона кубика.

- Какво ще е времето за изборите на 9 юни?

- Времето ще е чудесно - слънчево и топло. А следобед - и горещо. Над половин България трябва да е над 30 градуса.

Никакви оправдания няма да има за негласуване заради лошо време. Топлото и влажно време предполага наличието на много гъби, но няма проблем да гласуваме сутринта, а после да отидем в гората за разходка и бране на гъби.

Очертава се доста топло време докъм 12 юни, въпреки падналите валежи и страшните оранжеви кодове. Вярно е, че паднаха градушки, пострадаха някои земеделски стопани, но на фона на 34 млн. дка обработваема земя, потърпевшите зони са малки. 

Стартирахме месеца много силно като температури - досега сме над нормата с 1 градус, при това над последната норма 1990-2020 г., която е почти с градус по-висока от предишната.

- Наблюдаваме потоп в Западна Европа. Ще има ли това лято още природни катаклизми?

- Засега няма индикации за промени в дългосрочен план и поява на екстремни природни явления. Впрочем за Западна Европа подобни явления се случват.

По-интересното е, че това се случи в Южна Германия - там валя в продължение на две седмици, има и няколко смъртни случая. Пороят доведе и до затваряне на корабоплаването по Горен Дунав.

Апокалипсис: Южна Германия е под вода, наредиха евакуация ВИДЕО

Загинаха хора и при наводненията в Италия. Това са райони, които обикновено страдат от такива наводнения.    

Засега в България няма никаква индикация, че ни чака нещо такова. Впрочем юни е най-валежният месец като количество, като количествата са съсредоточени в три-четири извалявания. През май-юни е максимумът на купесто-дъждовната облачност и свързаните с нея мълнии и градовите процеси, които са най-изявени през този период.

В началото на юли вече тази градобитност намалява, макар че има и случаи на екстремни прояви като незапомнената градушка в София на 8 юли 2014 г., когато по официални данни пострадаха 60 000 автомобила, сгради бяха надупчени.

Падаха огромни парчета от лед, които се забиваха като мечове в автомобилите. Такава брутална градушка обаче много рядко се случва. 

- Може ли 2024 г. да счупи рекорда на 2023-та за най-гореща година, при положение че очакваме връщане на явлението Ла Ниня?

- Въпросът е дискусионен. Доста от колегите ми предричат, че тази година ще е най-топлата, откакто се водят метеорологични наблюдения. Има вече доказателства, че в Екваториалната част на Тихия океан вместо топлата фаза Ел Ниньо настъпва неутрална фаза, която да бъде последвана от по-студената фаза Ла Ниня.

Юни и особено юли ще бъдат много показателни - ще се види тенденцията на скоростта, с която топлата фаза се сменя със студената Ла Ниня. Ако това стане по начина, по който го предвижда американският климатичен модел, по всяка вероятност 2024 г. ще бъде топла, но няма да е рекордно гореща.

- Какъв туристически сезон очаквате? Пак ли ще почиваме при съседите? На какви чуждестранни гости разчитаме?

- Сезонът ще е успешен. При всички положения ще надминем по посещения и по брой туристи предишната година. Ще дойдат туристи от Европа и от други краища на света.

За съжаление обаче, сме изоставащите на Балканите. И Хърватия, и Словения, дори Албания ни задмина по всички показатели. Да не говорим за Румъния, която дори без Черноморието прави много силен вътрешен културен туризъм.

Успяха да привлекат средства през Европейския фонд за устойчиво развитие, докато ние не отправихме искане за подпомагане на нашия туризъм. Ние фактически обираме трохите от страшно силните сезони, които правят Турция и Гърция.

Продължаваме да не приемаме българския туризъм за приоритетен отрасъл, в резултат на което едва-едва достигнахме нивата на предковидната 2019 г., докато съседите ни отдавна задминаха тези показатели и бележат напредък.

Туризмът е национална политика и в Хърватия, и в Албания, и в Румъния. Неслучайно са в класациите не само на Европа, но и за световен туризъм като увеличение на потенциала.

Да не говорим за Гърция, която просто е зарината с туристи дори извън сезона, дори в момента се радват на уникален туристически поток. Трябва да разберем, че това е уникална форма на стопанска дейност, която показва цялостното състояние на държавата, това са живи пари, пряка инвестиция на чуждестранен капитал в България. 

Ето ви красноречиво обяснение за туристическия успех на Гърция - премиерът Кириакос Мицотакис отиде лично на остров Лесбос да посрещне ферибота от Айвалък, в който пътуваха 90 турски туристи, за да провери как ще им бъдат предоставени 7-дневни туристически визи. Ето го държавническото мислене, има ли политическа воля, отношенията се затоплят.

 А ние години наред говорим за трудности с визите за хора от Средна Азия, за руснаци, украинци. Говорим за електронни визи. Нито едно правителство не реши въпроса. А той е ключов. 

Да не говорим, че предишната министърка даде милиони на турска фирма, за да рекламира България като туристическа дестинация в Истанбул. При положение че там много добре знаят и за нашето море, и за казината, за културните ни обекти. Реклама трябва да имаме, но трябва да е добре обмислена. 

- Как да решим въпроса с липсата на кадри, което принуждава фирмите да внасят хора от Непал, Филипините?

- Част от бизнеса е раздвоен за това. Нямаме хора, защото не искаме да плащаме. Няма как да имаме висок стандарт без високи заплати.

Оплакваме се, че един готвач иска 5000 лева заплата. Ако не ги получи, отива в Хърватия, в Австрия, в Германия. Няма как да го задържим, защото икономиката ни изостава на Балканите, от нашите съседи.

Дори Сърбия като сравнително изолирана страна ни изпреварва. Няма как, ще внасяме хора отвън, за да успеем да покрием дефицита - работливи хора от Филипините, от бившите съветски републики, за които е мечта да стъпят в Европа.

- Каква ще е съдбата на Зелената сделка? Ще остане ли тя приоритет за Европа и след евроизборите и очакваните промени в Европейската комисия и Европарламента?

- Акцент винаги трябва да е сигурността. Смятам, че Европа отива към одесняване, защото досегашната либерална политика не доведе до икономически просперитет.

Зелената сделка показа по много категоричен начин, че няма нищо лошо да ставаме по-зелени - всички европейци искат да дишат чист въздух, да пият чиста вода. Това обаче не може да става по административен път - Европейският съюз (ЕС) е доброволно сдружение на държави.

Не могат насила да бъдат поставяни ограничения - без значение в коя сфера. Недопустими са силовият метод, несъобразяването с местните условия. Иначе се стига до негативен ефект, нагласа срещу членството в ЕС, което не трябва да се допуска.

Безспорно бъдещето е обединена Европа. Но точно политиката на декрети се използва като контрааргумент от всички противници на ЕС.

За съжаление, европейският модел, който се налага в момента, не е изцяло издържан. Нужно е убеждение, всяка директива трябва да е съобразена с моментната икономическа ситуация.

А тя е, че Германия, Нидерландия са в рецесия. Докато САЩ вървят напред, Европа губи.

Кой е той?

Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух.

Автор е на десетки статии и книги.