Проф. Тодоров: ПП и ГЕРБ са в „цуг-цванг”, това ще определи кой ще оцелее в дългосрочен план

Ситуацията пред ПП и ГЕРБ след сближаването им е „цуг-цванг” - каквото и да преместиш, е губещо. Това мнение изрази проф. Антоний Тодоров в интервю за "Марица". По думите му битката на местния вот ще е яростна и тя ще покаже кой ще оцелее политически в дългосрочен план. проф. Тодоров допълни, че Румен Радев остава политикът с най-висок рейтинг, но изглежда изразява опасенията на едно мнозинство в обществото, което не ходи да гласува.

Ето какво още каза той:

- Проф. Тодоров, експертен или политически кабинет създадоха ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?

- Тук има едно очакване, сякаш можем да си представим правителство от мениджъри, които ще управляват държавата като предприятие. Ако това разбираме под експертно правителство, такова не съществува и няма да е добре ние да го създадем.

Политиката и политическото управление не е като мениджмънта в бизнеса, защото става въпрос, първо, за социални интереси, с които всеки управляващ е длъжен да се съобразява, а не за гонене на печалби. Има въпроси, на които отговорът невинаги и на всяка цена се припокрива с интересите на икономическия мениджмънт.

Казано накратко - в обществото не можете да продавате и купувате, както това правите на пазара. Има неща, които трябва да се финансират само защото обществото трябва да функционира. Като казваме експертен кабинет, по-скоро разбираме експерт без ярки политически фигури, без хора, които ярко представляват една или друга политическа партия.

Защото ситуацията е такава, че такова правителство с ярки политически фигури просто няма как да бъде съставено с този състав на парламента. Видяхме още с първия мандат как ГЕРБ се опита някак си, без ПП и ДБ, да привлече подкрепа и не успя. И този вариант не се осъществи.

Втория мандат се опитват да го направят с двете най-големи парламентарни групи, въпреки че те са не просто различни - те са в известен смисъл противопоставящи се една на друга.

Но с оглед на загубите, което всяка от тях би претърпяла при поредни предсрочни избори, и двете страни сякаш са склонни на компромиси, за да направят едно правителство, което няма да е с дълъг период на съществуване, но ще е редовно и ще има повече възможности за действие в сравнение със служебното.

- Да смятаме ли, че така двете партии правят инвестиция в едни следващи избори?

- Ха! Всяка една от партиите се опитва да инвестира в бъдещите избори. Всяка! Следващите ще са през есента и това са местните избори. Битката за контрол върху местната власт - кметове и общински съвети, ще бъде изключително оспорвана, даже ожесточена. Всяка от партиите се опитва сега на направи нещо, което да я подкрепя на евентуални местни избори.

- От записите, които изтекоха, става ясно, че ПП си дават сметка, че ще загубят местните избори. Казват „на 90% от местата нас ни няма”.

- Това е казано за "Продължаваме промяната", защото те все още нямат достатъчно много партийни структури в общините. Дали ще използват достатъчно времето, което остава, макар и с един кабинет, да доизградят своите общински структури, не знам.

Това е доста работа - това е истинската политическа работа, когато искате да направите една политическа партия видима. За разлика от тях ГЕРБ имат присъствие във всички общини и държат повече от половината общини. Това поставя "Продължаваме промяната" в изключително трудна ситуация. Въпреки че имат много структури в София, половината от избирателите им са все едно от София.

Те също трябва да подхождат сериозно към местните избори и да направят усилие, ако искат да се закрепят в политическото пространство.

- Тук се иска по-дълбоко познаване на манталитета по места и икономическите обвързаности, за да се изградят такива структури. Цветан Цветанов навремето направи точно това за ГЕРБ.

- Точно така - той обикаляше страната, срещаше се с хора, убеждаваше ги и направи структури. Разбира се, ГЕРБ имаше някакви структури на местни хора, които ги подкрепиха от самото начало. Цветан Цветанов отиде там и намери готови хора, които да ги подкрепят.

ГЕРБ си го има това наследство, обаче то не е наследство, дадено веднъж завинаги. То се обогати много, когато ГЕРБ бе в централната власт, която разпределя ресурсите и влиее върху местните. От две години ГЕРБ не е в централната власт, но е доста видим в местната.

Колкото до ПП и ДБ, умението за партийно строителство май просто липсва. Те разчитат на ентусиазъм, на по-млади хора, които гледат много повече професионалната си дейност, отколкото дейността си като граждани. Може да се обърнат към неправителствени организации, които присъстват по места.

Това може да им е силната страна, ако искат да се вкоренят в българската действителност. А иначе да знаят местния манталитет, местните нрави, местните хора и да се знаят стопанските връзки на места. Последните зависимости мотивират или демотивират хората - това е важно да се познава.

- След изтеклите записи от онова заседание на НС на ПП можем ли да допуснем, че чистка в администрацията няма да има, ако бъде гласуван кабинетът на акад. Николай Денков?

- Трябва да сме свикнали, че всяко ново правителство прави една или друга чистка. Въпросът е доколко истински се прилага Законът за държавния служител, който по принцип пази хората с този статут от произволни уволнения. Този закон би трябвало също така да гарантира и качеството на тази администрация.

Ще дам за пример Франция - там има дълга традиция в създаването на публична администрация. Няма правителство, което да може просто да я измете за ден-два. От друга страна, държавната администрация там е наистина политически неутрална.

Тя е лоялна на държавата и работи с всяко правителство, което е на власт, но не просто работи - тя не го саботира. Защото у нас имаме и такива ситуации - част от администрацията се смята за лоялна на определена партия и когато дойде някакво правителство на друга партия, просто го саботира.

Законът за държавния служител е хубаво да се прилага, но и да се прилага в своята цялост - да пази държавните служители от произволни уволнения, но също така да изисква от тях лоялност към властта и да позволява да бъдат освобождавани от работа онези, които просто бойкотират намеренията на някое легитимно правителство.

- Ваши колеги прогнозират, че след съставянето на кабинета ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще са като в кръгова отбрана в парламента. Възможно ли е да привлекат като не толкова явни поддръжници и ДПС?

- За трайни коалиции не можем да говорим, защото има непоносимост между партиите. Може обаче да привлекат ДПС и евентуално БСП, ако тръгнат да правят конституционна реформа и са готови да договорят някаква форма на сътрудничество.

С ДПС ще имат общи език с всичко, що се отнася до външна политика, особено покрай войната. Ще има подкрепа по конкретни въпроси, а не някаква постоянна подкрепа. Те сами си дадоха хоризонт 18 месеца. До местните избори обаче остават 4 месеца.

Това ще създаде някакви конфликти, защото там ще трябва партиите да се пренагласят. Кого и къде? Вярно е, че местните избори имат известна автономия от националните и на места са възможни коалиции, които не изглеждат възмогни на национално ниво. Това се е случвало на много места, но разбира се, изборите в областните центрове си остават най-важни.

- Какво печели Бойко Борисов от този кабинет, при условие че отстъпи почти всичко на ПП и ДБ?

- ГЕРБ от две години са в политическа карантина, в изолация. Видяхме как в цялата поредица от избори никой не искаше да се коалира с ГЕРБ, дори да си сътрудничи с тях. И повечето партии бяха остро настроени срещу ГЕРБ и цялото им наследство.

За Бойко Борисов най-важното е, че донякъде успя да излезе от политическата изолация и ГЕРБ би могла да бъде припозната като партия участник в една правителствена конфигурация заедно с ПП и ДБ. Това е, което устройва много Бойко Борисов.

Насъщният въпрос ще е дали прокуратурата ще повдигне обвинения срещу Бойко Борисов. И ако му поискат депутатски имунитет, как ще протече гласуването в пленарна зала.

- Това напомня борбите на Троцки срещу Каменев, Зиновиев и Сталин. Зиновиев и Каменев подкрепят Сталин да срази Троцки, а след време точно той им взе главите...

- Тук играта, за съжаление, е „губещ-губещ”. Може би прокуратурата ще изчака, за да се види дали ще има редовно правителство, и чак след това ще поиска имунитета на Бойко Борисов. От друга страна, става въпрос за дело, което се точи не знам колко години.

Това е малко като размахване на бухалка и смятам, че това дело отдавна трябваше да приключи с някакъв изход. Сега доста хора се охрабриха да говорят. Дали ще има справедливост накрая, не мога да кажа.

- Какъв е реалният потенциал на „Възраждане”?

- Ако продължат да се бият на парламентарната трибуна, това наистина ще затруднява работата на Народното събрание. Но във "Възраждане" трябва да помислят какъв образ си създават - искат ли да се държат като нацистите в последните парламенти на Ваймарска Германия, или да се впишат в един демократичен ред?

Техните избиратели са разнородни - сред тях има такива, които са си с определени пронацистки нагласи. Но това е по-малкото ядро. По-широкият кръг избиратели са по-скоро хора недоволни от прехода, от ситуацията в живота си, от много работи. Затова подкрепят онзи, който им изглежда най-радикален и яростен.

Онзи, дето е най-голям противник на онова, което наричаме „статукво”. Тези хора, аз съм сигурен, могат да бъдат убедени от други демократични партии, че изборът им няма да ги доведе до нищо добро, ако подкрепят „Възраждане”, и е по-добре да насочат очакванията си към партии, които биха били също критични, биха били също радикални в определени случаи, но няма да навлизат в една опасна територия.

- Президентът Радев се изказа доста крайно от Молдова за новия кабинет. Каза, че предизвиква „отвращение” и т.н. Защо продължава да воюва с двете големи партии, които могат да му създадат проблеми? Бойко Борисов веднъж каза: "Не е време за импийчмънт, няма да клатим и с това държавата". Но каза това преди месец - утре може да каже обратното.

- Абсолютно! Аз също малко се учудих и не можах да разбера точно смисъла на този конфликт и защо президентът толкова критично започна да се отнася към "Продължаваме промяната" и особено когато те влязоха в коалиция с "Демократична България".

Президентът сякаш е в конфликт с всички партии, а това е риск за парламентарната демокрация. От президента очакваме да е неутрален по отношение на политическите партии и да не изразява откровено изразени симпатии. Спомняме си го с вдигнатия юмрук с лозунга „Мутри вън!”. Едно голямо мнозинство го подкрепи тогава.

И сега той продължава да е политикът с най-голям рейтинг в сравнение с всички останали. И това е парадоксално - сякаш изразява опасенията на едно голямо мнозинство в обществото, което може би просто не ходи на избори. Дали в това се крие намерение за един политически проект, ми е рано да кажа.

Той отправи предупреждение към кандидата за премиер на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" и каза, че това правителство е рисковано. Рисковано е и всяко друго решение. В шахмата има понятие „цуг-цванг” - каквото и да преместиш, е губещо.

Въпросът е с кое губите повече и с кое по-малко. И от записите видяхме, че в ПП си дават сметка за това - кое да изберат между две еднакво рисковани и, да не кажа, лоши алтернативи. Президентът не участва в изборите и в крайна сметка, ако това правителство бъде съставено, ще носи много рискове и не е сигурно колко дълго ще оцелее.

Онова добро, което може да направи, е свързано с приемането на бюджета и приличното управление на публичните дела. То ще действа по-ограничено, но за разлика от един служебен кабинет, ще има парламентарна подкрепа.

Антоний Тодоров е магистър по международни отношения от висш икономически институт. Кандидат е на историческите науки от 1988 г.  и доктор на политическите науки от 2009. Той е професор по политология в НБУ. Член е на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук