Проф. Йонко Мермерски разкри защо битката за Белия дом още не е приключила

Проф. д-р Йонко Мермерски пред в. "Марица" за резултатите от президентските избори в САЩ, промените, които очакват американците, ако Байдън стане президент и какво бъдеще очаква Тръмп, ако загуби Белия дом

- Проф. Мермерски, има ли възможност резултатът от изборите в САЩ да се обърне и Тръмп да се окаже победител?

- Абсолютно е възможно при окончателното преброяване. Проблемът е, че медиите са явно на страната на Байдън и нагнетяват напрежение с внушението, че той вече е спечелил. На практика това създава скрит натиск върху федералните съдии, които трябва да приемат жалбите за изборни нарушения. Всъщност така медиите се опитват да повлияят на историята.

Така разломът става още по-голям. А и за двамата кандидати за Белия дом са гласували огромен брой хора и при това противопоставяне може единствено да се стигне до крайни варианти.

- Кога ще стане окончателно ясно, че Джо Байдън е 46-ият президент на САЩ?

- Това е въпрос за милион долара. В няколко от щатите - Аризона, Филаделфия, Джорджия, се полага по закон повторно преброяване на гласовете, ако губещият пожелае. Протакането  ще продължи, защото щабовете на двете кампании - и демократи, и републиканци, продължават да ескалират напрежението. Никой не иска да отстъпи и сантиметър.

Медиите подклаждат допълнително напрежение, което е много вредно. При толкова близки резултати медиите обявиха Джо Байдън за президент. Поздравиха го за победата половината световни лидери, сред които и много европейски, които нямат търпение да се отърват от Доналд Тръмп, който иска суверенни права за САЩ, преди да се съобразява с глобалистичните тенденции.

Бразилия, Мексико, Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай обаче не бързат да поздравят Байдън. И в края на краищата няма нито един официално сертифициран резултат от който и да било от 50-те щата.  

Т.е. при тази ситуация щеше да бъде много по-лицеприятно да има комуникация, координация между двете кампании, а не така агресивно, с помощта на медиите, Байдън и новата администрация буквално да не зачитат предишния президент.

И Доналд Тръмп естествено реагира абсолютно предвидимо, в негов стил - даде да се разбере, че няма намерение да се признае за победен. Всъщност още не се знае дали е победен.

Но безотговорността на медиите е много разочароваща - обявиха, че Аризона е спечелена от Байдън, а там преброяването продължава, разликата се топи и може да се окаже, че там победител е Тръмп.

В стремежа си да оплюят сегашния президент, медиите  обявяват Байдън за президент, без това да е официално сертифицирано, и не дават възможност на Тръмп да се оттегли елегантно, ако е губещият.

При тази неяснота е напълно безотговорно да се плюе по Тръмп, безобразно е да се прекъсват речите му в ефир. Каквото и да каже президентът - то е част от историята. 

- Може ли напрежението в Америка да ескалира до сблъсъци?

- Може, абсолютно. Ако губещият кандидат не призове своите избиратели за единство, а продължат споровете, ситуацията може да ескалира. Това, че кампаниите на двамата кандидати не говорят една с друга, води до точка на кипене, не до сближаване и успокояване.

- Защо все пак Джо Байдън получи толкова много гласове, след като само допреди година никой не подлагаше под съмнение втория мандат на Тръмп?

- За съжаление изборите се превърнаха в референдум за характера на Тръмп. Нищо не се чу за огромните постижения, които имаше. Вменяват му като отговорност ситуацията с  КОВИД, като дори ваксината на Пфайзер, която дава 90 процента положителен резултат, беше обявена със закъснение, за да не се припише като достижение на администрацията на Тръмп, каквото реално е.

Но за съжаление вероятно ще се припише на следващата администрация, ако тя е на Байдън.   

Абсолютно разочароващо е поведението както на медиите, така и на двете кампании - демократи и републиканци.  

- Ако Байдън стане президент, какви промени очакват американците?

- Първо трябва да уточним, че не се говори за нещо, което е не по-маловажно от президентският вот - това, че на тези избори в Сената Републиканската партия запази мнозинство, а в Камарата на представителите републиканците получиха нови 7-8 места.

Причината за неглижирането е ясна - за съжаление шумът, от който се интересуват медиите, за да привличат аудитория, надвишава стойността на самите новини.  

А реално в САЩ няма да настъпят кой знае какви промени, защото законодателната власт продължава да бъде при републиканците, дори тяхното влияние е още по-засилено. Сериозни промени няма да настъпят, защото американската политика не може да се мята като махало на едната и другата страна. Неслучайно тази система на разделение на властите работи успешно толкова много години.  

- Европа обаче въздъхна с облекчение при вестта за победа на Байдън. Защо?

- ЕС  има глобалистично отношение към нещата. Но и бързината, с която европейските лидери поздравиха Байдън, е безотговорна, защото все още нямаме сертифициран резултат в нито един щат. Знам, че желанието на европейците Тръмп да загуби е огромно, както и на медиите.

Всъщност желанието им е по-скоро да загуби Тръмп, отколкото да спечели Байдън. Затова като че ли всичко се върти около това, дали Тръмп губи, а не какво Байдън ще предложи като програма. Грозно е, че единствената програма засега остава да съборим Тръмп. А защо - никой не знае. Искам да чуя какво по-добро от Тръмп ще предложи Байдън.

Независимо обаче от това дали Байдън, или Тръмп ще е президент, европейците вече гласуваха за въвеждане на мита за американски стоки, влизащи в Стария континент. Те очакват, че Байдън като президент ще е много по-мек от Тръмп и ще могат да го притискат, както беше с администрацията на Барак Обама.

Това няма как да стане с Тръмп. Затова мнозина в САЩ го харесват - характерът му може да не е приятен, но поставя държавата и народа си на първо място.

А ако отново се обърнат към глобализъм, Щатите пак ще станат финансиращи НАТО, ще отворят пазарите си, без да търсят реципрочност от ЕС и Китай.

Изобщо в икономическо отношение не очаквам по-добра картина в САЩ. Най-вероятно ще омекват в международен аспект, добре че републиканците набраха малко повече сила. Нужен е баланс, но не може да нямаме граници на планетата и държавите да нямат суверенност.

- Ще останат ли непроменено добри отношенията на България със САЩ?

- Не би трябвало да се променят много. Ние им ставаме по-важни в контекста на това, че нещата с Турция се клатят по отношение на присъствието на Анкара в НАТО. Но пък ставаме и точка на фокус поради това, че сме в периферията на Северноатлантическия алианс, а не заради самите нас.

- Дошло ли е време за жена президент на САЩ?

- За мен няма значение дали даден политик е жена, мъж и какъв цвят на кожата има. Постижение е да се изберат най-кадърните хора за дадена позиция, а не това какъв е техният пол и цвят на кожата. Преекспонирането на политиката на идентичност ме дразни. След два избора на цветнокож президент на САЩ би трябвало това да не е нещо впечатляващо.

Но продължава да е и за съжаление се използва в политиката и има по-скоро разделящ, отколкото обединяващ  ефект. Използването на расов признак и расова идентичност в политиката е нечистоплътно.

Твърдението на демократите, че има системен расизъм в САЩ, просто не е вярно при положение, че чернокож президент е избиран два пъти от бели хора, а и сега вицепрезидент вероятно ще бъде цветнокожа жена, за която също са гласували много бели хора.

- Независимо от финалния резултат на тези избори явлението Тръмп вече е факт от историята. Това, че той разби стереотипите в политиката, ли го прави толкова забележимо?

- Този феномен е много полезен. Малко са обаче хората с успешна бизнес кариера, които влизат в политиката със свои послания и свое лице, а не задкулисно, като Майкъл Блумбърг - да финансират чужди кампании и да прокарват своите политически виждания чрез парите си.

Независимо от това дали харесват политиката на Тръмп, той влезе в политиката със свои убеждения и не ги промени, след като стана президент. Това е характерно за политици, които влизат с името си, след  като са се доказали в бизнеса. Докато тези, които финансират чрез лобизъм други политици, могат да лавират според интересите и законите, които искат да прокарат.

Хубаво е, че и в България имаме случаи на успешни бизнесмени в политиката. Но май единственият, за когото се сещам, е Веселин Марешки - човек с успешен бизнес, влязъл в политиката със собствени убеждения.

В САЩ има и други бизнесмени политици - републиканецът Мит Ромни, едно момче на 51 години от строителния бизнес, бъдещ кмет на Вашингтон, демократ, амбициозен като Тръмп.

Тези хора обаче не са много, защото много по-лесно е да пробиеш политически, като дадеш пари на лобисти. Много по-трудно е да влезеш в политиката, като заложиш собственото си име и авторитет на бизнесмен. Така че задкулисните политици за съжаление са много повече. Но явлението бизнесмен политик  няма да приключи с Тръмп, има много доблестни хора.

- Какво бъдеще очаква Тръмп след Белия дом?

- Тръмп вече създаде движение и няма като Бърни Сандърс да си предаде гласоподавателите и да им каже: Гласувайте за Хилари Клинтън, гласувайте за Байдън!

Тръмп има каузи и принципи, които защитава. Сто процента очаквам да създаде медиа. Познавам неговите способности и успехи, сигурен съм, че ще има последователи. Поведението спрямо него е толкова разочароващо, че ако сега загуби, не мисля, че повече ще се занимава с политика. Въпреки огромната му енергия все пак е на 74.

- Тръмп призова „Америка над всичко”, но това като че ли повече разедини американците. Как ще се преодолее разделението?

- Не този призив ги разедини. Не бива да се тълкува еднозначно. Хората виждат колко работни места създаде Тръмп, за което Обама казваше: бита кауза! Дори да загуби, Тръмп ще остане в историята - показа, че глобализмът не е единственият път напред и не е най-добрият. Нека има плурализъм, защото всичко беше започнало да става униформено - както и сега сигурно ще се получи.

А поляризацията предизвикаха две неща - характерът на Тръмп и медиите, които търсеха не само съдържание, а бомбастични новини, даваха лични мнения вместо факти. Съответно пък характерът на Доналд Тръмп е такъв, че той веднага ще те удари, ако го засегнеш.

Имам мечта: независимо от това който от двамата губи, да се подкрепят един друг. Трябва да се потърси послание и от двете страни за това хората да се разбират, да приемат и други мнения, както изисква  демокрацията.

Не виждам обаче как ще се случи. Много нелеко ми е на сърцето.

Надявам се да не се стигне до сериозни сблъсъци.  Не виждам стъпки към сближаване на позиции - нито от Тръмп, нито от Байдън, нито от медиите, за които винаги интересното е грозно и бомбастично.

Но феноменът Тръмп е прекрасен - бяхме тръгнали феноменално на глобализъм, той върна махалото обратно -  към златната среда между глобализъм и суверенитет на държавите.

Проф. д-р Йонко Мермерски живее и работи във Вашингтон от години. Той е завършил химия в Американския университет във Вашингтон. Защитава докторат по органична химия в Университета в Джорджтаун, един от най-старите и авторитетни в САЩ, част от престижната Бръшлянова лига, основан през 1789 г. 

Д-р Мермерски е бил и преподавател в същия университет. Заедно с баща си проф. Христо Мермерски работи в областта на здравословното хранене и природната  медицина. Автор на десетки книги в областта на химията и природната медицина. Д-р Мермерски е известен като изобретател на добавка за дизелово гориво, щадяща околната среда. Консултант на Американската асоциация на медицинските университети.

Фирмата за преводи на Йонко Мермерски е една от най-авторитетните в САЩ. Той бе преводач на срещата между президента Доналд Тръмп и българския премиер Бойко Борисов в Овалния кабинет на 26 ноември 2019 г.