Професор от БАН направи ексклузивна прогноза за политическата ситуация у нас!
Предсрочните избори ще родят… предсрочни избори, заяви Антоанета Христова
Проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека при БАН, разкри каква е била политическата ситуация у нас през 2016 година и какво да очакваме за 2017-а.
-Как популизмът промени политиката на традиционните политици у нас през 2016?
-Сложен въпрос, който ще започна от това - популизъм като дефиниция в политиката е да обещаваш нещо, което реално не може да се случи, като говориш това, което избирателите искат да чуят, независимо от това дали то е възможно и дали имаш намерение да го изпълниш. Много е трудно да се прецени кое е популизъм и кое не, тогава когато избирателите, а и много голяма част от анализаторите трудно достигат до реална информация за фактите и за това дали това, което се обещава наистина не може да се изпълни. Давам пример, ако в момента голяма част от партиите казват, че 300 лв. пенсия е популизъм, ние не знаем как ако се променят приоритетите при финансирането на различните политики, дали няма ли да се намерят пари за увеличаване на пенсиите и за сметка на какво ще бъде това. Тоест, за да може човек да прецени дали дадена теза, дадено обещание е популистко трябва да е много наясно с възможностите за неговата реализация. Много трудно е да прецениш дали едно обещание или едно искане на политик е популистко, когато то наистина отговоря на щенията, потребностите, очакванията и проблемите на избирателите, особено в страна като нашата, където има толкова много недофинансирани социални проблеми. Винаги има риск от популизъм и в също време - да е реално, мотивирано политическо обещание.
-Защо популизмът се оказва предпочитаното оправдание за дадено действие или бездействие?
-С популизма може най-лесно да се обвинява. Тогава, когато някой казва нещо, за което е ясно, че избирателят иска да го чуе, опонентът най-лесно може да каже - ти си популист, без дори да влага кой знае колко смисъл в тези думи. Изобщо популизмът е дума, с която се обвиняват тези, които са ни опоненти и които усещаме, че говорят съобразно избирателя и има вероятност да го спечелят, манипулирайки го. Затова всеки в момента, в който усети, че опонентът е напипал тематика, която може да вдигне неговия рейтинг, да подобри неговия имидж, в този момент обвинява другия в популизъм. Тогава, когато обещаваш неща, които изглеждат нереализуеми, дали реално са нереализуеми? Има един израз : Всичко може, но не всеки го може.
-Как определяте изминалата политическа 2016 г.?
-2016-та беше много трудна година. Моята оценка е, че това бе много тежка година на компромиси, тежка година, в която политици не успяха да убедят гражданите, че ще изпълнят обещанията си, тъкмо защото се наложи да правят компромиси в рамките на трудни коалиционни формации - говоря за ГЕРБ и Реформаторски блок, които формации повече черпеха енергията един на друг, отколкото даваха ефективност на управлението. Трудна беше, защото в тази година като че ли се изчерпаха темите за инфраструктурата и все по-заглушаващо с огромна тежест, сила и трудност дойде темата за социалните политики, която бе загърбена напълно от всички правителства. Трудна беше, защото както в Европа, така и ние преживяваме бежанска криза, въпреки че най-малко тя ни създава трудности в момента.
-Каква е прогнозата ви за политическата 2017-та, когато ни предстоят предсрочни парламентарни избори?
-Отново смятам, че ще е трудна, тъй като без промяна на изборния закон, може би ще се възпроизведе отново едно мнозинство, което няма да бъде стабилно. Необходима е промяна в посока повишаване на мажоритарността, необходимо е обединение на блоковете в ляво и в дясно. Този процес явно не може да се случи до предстоящите предсрочни избори. Затова възпроизводството на парламент, който е подобен на досегашния, предполага трудна политическа година. Вероятно ще се разбере в един момент, че така не може и ще трябва да се промени изборното законодателство. Много спешно ще започне промяната му и ще отидем към нови предсрочни избори.
-Нови политически играчи в дясното, на какво очаквате да заложат?
-Вече се появиха двама, не знам дали третият - Слави Трифонов ще се появи. Може би той би бил с по-добър резултат от другите двама - Да, България и партията на Марешки. Според мен Марешки ще подкрепи десницата, а Радан Кънев и "Да България" предполагам, че ще влязат в коалиция. Много ми е трудно да кажа, дали СДС ще влезе с тях. СДС имаше интерес да влезе в коалиция с ДСБ, но след като ДСБ тръгва към "Да България", не съм сигурна, че СДС ще продължи в тази посока. Има няколко варианта за Реформаторския блок - СДС да остане с ДБГ, СДС да остане само и постепенно да отиде към ГЕРБ или обединение с ДСБ и Да, България. При всичките варианти ситуацията в дясно за Реформаторския блок не стои добре. Може би е моментът, когато определени рейтингови лица от дясно могат да подкрепят ГЕРБ в името на развитието на единството в дясно. Но, това е труден за зреене процес. Независимо от формацията, в която ще се появят там, разбиването е толкова голямо, че почти е невъзможно да се прогнозира с колко стотни над 4 или под 4% - ще минат в следващия парламент или не.
-Сигурните играчи като говорим за коалиция са Обединените патриоти?
-Патриотите са стари играчи на нашата политическа сцена. Затова казвам, че нормалният процес в политиката би трябвало да бъде окрупняване в ляво и в дясно, каквото направиха те. ГЕРБ и присъдружни, БСП и присъдружни, от другата страна перпендикулярно са патриотите и ДПС. Това е спокойно структурираната политическа координата, която България може да понесе. Но тези присъдружните, които споменавам - тяхната посока трябва да бъде постепенното им обединяване в една партия.
-Каква предизборна кампания очаквате, кои ще са предпочитаните теми?
-Отсега виждам, че залагат на социалните теми и то защото това са проблеми, които не са решени. Зная, че последните години нещата не бяха добре по отношение на пенсионната система, помощите за майките, демографската криза - все социални тематики и ми се струва, че те ще са водещи по време на предизборната кампания. Въпросът е с какви методи ще се предлагат решенията на тези проблеми, колко убедителни ще са лицата на партиите, които ще ни обещават решения. Който е най-убедителен, той ще спечели.
Интервю на Десислава Антова, News.bg