Проф.Юлий Георгиев, бивш шеф на НСС: Религиозните фанатици в Европа са стотици хиляди по вина на водещи политици в ЕС
Няма ли край терорът в Европа? И да има, той е далеч, а терористичните заплахи са близо, казва бившият директор на Националната служба за сигурност проф. Юлий Георгиев пред в. "Труд". Според него службите изпускат от контрол завръщащите се от Ирак и Сирия хиляди бойци на "Ислямска държава", някои от които са обучавани за самоубийствени атаки. Многобройни младежки групи от ислямски произход са повлияни от идеите на джихадизма и склонни към безогледно насилие.
– Проф. Георгиев, какво става? Преди 6 дни в градчето Требес в Южна Франция един френски мароканец нахлу в супермаркета с викове "Аз съм войник на "Ислямска държава", изби охраната и взе заложници и кой знае колко майки щеше да разплаче още, ако не беше командирът и жандармерията там!
– Това е поредният случай, който покрива признаците на джихадисткия тероризъм – този, стъпил на крайно радикална ислямистка основа. Известното за случилото се в Требес досега дава основание да се издигне първоначалната версия, че става дума за индивидуално мотивирана спонтанна атака на „вълк-единак”, повлиян от идеите на "Ислямска държава". Дали тя ще се потвърди в хода на следствието, ще стане ясно в скоро време, надявам се. Но засега няма оповестени други факти, които да говорят за групово действие, за конспирация в някаква общност, направлявана от емисари на терористичната организация. Има още много въпроси по случая, на които трябва да се отговори, за да сме напълно ориентирани: дали френският гражданин е имал връзки с хора от "Идил/Даеш" или "Ал Кайда", как е осъществявана комуникацията с тях, директно в лични контакти или индиректно чрез социалните мрежи в Интернет, активиран ли е, или сам е взел решението за терористичната атака, каква е приятелската му среда и ролята му в нея, доколко тя е свързана със случая и други подобни. От отговорите зависи каква ще е по-нататък реакцията на специалните служби спрямо идентифицираните нови и свързани заплахи за сигурността.
– Не можеше ли атаката в супермаркета да бъде предотвратена от специалните служби? Защо те пак бяха изпреварени от кървавите събития? Както винаги след атентати днес французите плачат, палят свещи и редят цветя, а телевизиите бодро съобщават, че терористът е бил в полезрението на властите.
– Това, че е бил в полезрението им, в никакъв случай не означава, че е бил под денонощен контрол продължително време и най-вече в навечерието на терористичния акт. Предполагам, че въпросното лице е било известно на службите заради пристрастията му към радикалния ислям, но не е било постоянно контролирано, защото не е имало основание за това – не са били доловени по агентурен или друг път признаци, че се готви да предприеме остри действия. Религиозните фанатици в Европа са стотици хиляди, без преувеличение. Няма как да бъдат „обслужвани” персонално, това просто не е възможно. Има и друга специфична особеност – „вълците-единаци” обикновено са прикрити, затворени в себе си, което ги прави много трудно различими на ранен етап…Но за да си обясним по-добре случая „Требес” и въобще причините за джихадистката терористична вълна, заляла Европа, трябва да потърсим външния контекст, да видим какво предизвика това неблагоприятно влошаване на средата за сигурност по линия на международния тероризъм в сегашната ситуация.
– Да видим? И?
– Няма как да не забележим, че разпалването на военните конфликти в Северна Африка и Близкия изток, което се случва в стремежа за силово налагане на западния цивилизационен модел, изразен чрез концепцията на либералната демокрация, е основната причина за най-новата джихадистка терористична вълна в Европа. За нея водещите европейски политици имат вина. Тя в това, че не се противопоставиха на тази геостратегическа линия, наложена им от САЩ. Даже възторжено я подкрепиха и после най-безразсъдно отвориха широко границите на съюза за бежанците и мигрантите, без да си дават сметка за възможните вредни последици. Направиха това, пренебрегвайки интересите на европейските народи. И игнорирайки напълно предупрежденията на специалните си служби и полицейските си органи, с което ги изправиха пред куп трудно решими проблеми.
– Не величаете ли незаслужено спецслужбите и полицията? Оставаме с убеждението, че те проспиват събитията. И си заслужават критиките след това, когато тичат подир ужасяващите кръвопролития.
– Да, критиките се засилват, защото в европейските общества нараства усещането за несигурност от постоянната заплаха за тероризъм. Гражданите на големите западноевропейски градове, както виждаме, не искат да свикват да живеят в тревожно очакване на поредния терористичен акт. Това е много неприятно, стресиращо за тях.
– Ами да. 140-150 терористични акта в Европа годишно са прекалено много, за да бъдат приемани с „по-голямо спокойствие”, както призовават политиците и силовите институции.
– Съгласен съм. Затова се разрастват претенциите на хората към властите и силовите институции за повече резултати, за по-голяма ефективност. Но нека, търсейки баланса между желаното и възможното, все пак да кажем, че никоя държава в днешния свят не може да гарантира стопроцентова сигурност срещу глобалната заплаха от международния тероризъм. Такава цел никой даже не си и поставя, тя е нереалистична.
– Сигурен ли сте?
– За мен незадоволителните резултати в борбата с тероризма имат своето обяснение. Вижте какво показва най-точният индикатор – броят на успешните терористични актове, включително тези от „нискобюджетния тероризъм”, при който се убива с подръчни средства и без предварителна организация. Този брой надвишава броя на осуетените терористични атаки. Причината е, че поради проявената на най-високо европейско ниво управленска недалновидност върху гърба на спец службите и полицията за съвсем кратко време беше стоварен огромен товар от отговорности, който надхвърля капацитетните им възможности. На службите не им беше осигурено необходимото технологично време, за да успеят да се организират и да изградят по-плътни информационни мрежи сред големите маси новопристигнали бежанци и мигранти. А те са вече повече от милион и половина! Нужно е време да се идентифицират рисковите лица и групи, и да се започне активна работа по тях. Това не е никак лесно. Тези процеси продължават с години, и то с променлив успех. В оперативната работа едни позиции се създават, други се губят, има естествено похабяване, има амортизиране на кадрите, загуба на възможности…Едно е сигурно: без качествени източници на актуална, чувствителна информация, службите не могат да удържат стратегическата инициатива, не могат да контролират развитието на събитията и да се намесват в тях превантивно.
– Ако правилно ви разбирам, европейските служби нямат ефективна агентура в "Идил" и сред мигрантите. Като е така, защо не пратят още шпиони, нали това им е работата!
– Ситуацията сега в службите е такава, че дори и при най-голямото възможно натоварване на хората в тях, и при значително разширяване на щатовете, ще мине доста време, докато наваксат изоставането. Задачата им не е една. Трябва и да поддържат постоянна готовност за посрещане и отразяване на заплахите, които носят завръщащите се от Ирак и Сирия хиляди бойци на "Ислямска държава", много от които са подготвени за самоубийствени терористични атаки. Да не отслабват и контрола върху многобройните младежки групи от местната ислямска диаспора, които са силно повлияни от идеологията на джихадизма и склонни към безогледно насилие. Можем да очакваме постепенно сливане на тези три масива източници на терористичен риск на базата на общата кауза. Това неминуемо ще повиши нивото на терористичната заплаха в най-уязвимите държави - членки на ЕС, където те са най-съсредоточени. Перспективите не са никак благоприятни. Доброто за нас е, че България не е предпочитана дестинация за бежанците. И може би международният тероризъм ни възприема като малозначима цел. Не знам, може и да сме го заслужили по някакъв начин…
– Остава да приемем, че тероризмът е непобедим?
– Не бих казал. Необходимо е да се потърсят други подходи, извън силовите, за да може той да се ограничи до поносими нива и в далечното бъдеще да забравим за него даже. Но това ще е възможно само ако коренно се промени обстановката в света. Тероризмът е сложно социално явление, което е базирано върху прилагането на насилие в преследването на политически цели. Той е престъпен от гледна точка на закона. За да го има, значи са налице условия, осигуряващи благоприятна среда за развитието му. Докато са налице, тероризмът ще продължава да намира привърженици. И войната с него дълго време ще се води без победител.
– Броени часове преди френският мароканец да пролее кръв и да бъде застрелян, граничната полиция на нашето летище изчезна и направи коридор, през който минаха без проверка половината пътници, кацнали с полет от Франция. Как си обяснявате това?
– Обяснявам си го с липсата на елементарна дисциплина и чувство за отговорност. Замислям се дали не беше грешка МВР и специалните ни служби да се девоенизират. Май не сме дозрели за това.
– „Ние пазим най-добре външните граници на Европа”, заявява неведнъж нашият премиер, настоявайки да бъдем приети в Шенген. Недай, Боже, европейските ни партньори да си помислят сега, че това твърдение е обикновена лъжа.
– Лъгането е взаимно. Нито ние вече им вярваме, нито те на нас. Така ми се струва. Въртят все едни и същи изтъркани мантри и ни зариват с купища конвенции, доклади, препоръки, директиви…Не съм сигурен дали има човек, който да ги е чел всичките. Някои от европейските ни началници и партньори, да не им споменавам имената, все повече заприличват на обсебени от диви сили. Разиграват едни помпозни театрални постановки на европейската сцена, без да се интересуват от мнението на публиката, сякаш тя не съществува. Премиерът ни се вписва сполучливо в тази среда, не може да му се отрече, нали така? Той има някакви негови си разсъждения и преценки, които често са озадачаващи. Това за границата не прави изключение.
– По-добре кажете къде е България по скалата на риска? Кое е за нас е най-застрашително? Бежанският поток? Грешките на политиците?
– Не знам дали сте забелязали, че най-обгрижваните рискове в държавата ни са два: рискът за репутацията на властимащите и рискът от осъзнаване провала на прехода – на нещото, което наричаме либерална демокрация. И това обгрижване се прави за сметка на риска от пълен демографски срив, от застрашително нарастващата престъпност, от корупционния риск и различните политически рискове, възникващи заради гафовете в управлението – а те са в почти всички области на живота ни, няма време да ги изреждам. Непрекъснато се говори за стабилност, за успехи, за демокрация, но ние не ги виждаме в завършен вид. Разхождат ни в облаците...
– Че какво страшно има в това? И раят е в облаците, но от векове е желан.
– Знаете ли кое е най-главното? България е изправена пред риска от деградация и разпад на държавността. Дали повечето хора разбират това, аз не знам. Но мисля, че всеки, който е запазил патриотичните си чувства, трябва да се събуди и да поиска промяна. Българското общество има крещяща нужда от гражданска мобилизация, от осъзнаване, от нови идеи и от дисциплиниране. Без това да се говори за движение напред, е безсмислено.
– Между другото, като контраразузнавач от кариерата как гледате на случая „Гинка”? Каква е ролята на ДАНС в този международен конфуз?
– Много мътна, съмнителна, злепоставяща история. Приликите й с някои други крупни афери на прехода са натрапчиви. ДАНС много ни разочарова с половинчатите си обяснения и недомлъвки. Прие огъня върху себе си, за да си гарантира спокойствието. Много жалко, но факт. Скандалът тепърва ще има интересно продължение, така си мисля аз.
– А споделяте ли опасенията, че скандалът с отровения двоен агент Скрипал с последвалото експулсиране на дипломати крие опасности от нова световна война?
– Не ги споделям. Мисля, че и това ще мине, и ще замине.
Юлий Георгиев е роден на 14 декември 1951 г. в Шумен. Завършил икономика във ВИИ (1975) и журналистика в СУ (1984-1986). Служител на българското контраразузнаване (1979-1997) и негов началник (1995-1997). Преподавател в УНСС по магистърската програма „Национална сигурност” (2011-2014). Професор хонорис кауза на УниБИТ (2015). Автор на книгите „Българските специални служби с поглед към обединена Европа” (2000) и „Управление на риска в сигурността” (2012). Член на Управителния съвет на Национална асоциация „Сигурност”.