Днес в България битката е между „Здравите сили“ и здравия разум. Това обяснява в интервю за „Труд“ известният социален психолог Росен Йорданов.


Той казва още, че едно служебно правителство по конституция не може да бъде реваншистко, защото в корена на думата „реванш“ се съдържат идеите за битка, съперничество, отмъщение, отплата. Не пести критиките си към президента Радев и смята, че не е в духа на конституцията което и да е служебно правителство да има съперник и още по-малко да има на кого да си отмъщава.

 

- Г-н Йорданов, като социален психолог, как бихте описали сегашната предизборна кампания?

- Ако трябва да кажа накратко, ще трябва да използвам пролетарския „сленг“ за „здравите сили“. „Здравите сили“ водят поредна битка със здравия разум и „тътенът“ на тази битка се усилва все повече с приближаването на изборите. Здравите сили са в настъпление, а здравият разум се е „покрил в миша дупка“ и не смее да се покаже, защото рискува най-малкото да го заклеймят или да го обругаят, а по-вероятно да го „набият“ или „обезглавят“.

Бързам веднага да внеса пояснения на алегорията, която използвам, особено за привържениците на „здравите сили“, да не прибързват с асоциациите за партии и политически личности. Под „здрави сили“ и „здрав разум“ имам предвид начин на мислене и действие, светоглед и отношение към реалността.

В този смисъл представители и на едните и другите има в почти всяка партия, както е и сред привържениците на съответните политически субекти, макар че е видно в някои партии да изобилства от поддръжници на „здравите сили“.

„Здравите сили“ са обзети от революционен плам, те водят битка, те имат усещане за непогрешимост, вярват, че без по-твърди или по-меки форми на диктатура не може, твърдят, че знаят кой е „врага“ и виждат единственото решение на проблемите в обществото чрез неговата политическа „смърт“, а ако ви харесва, можем да използваме и модерни евфемизми като „изчегъртване“.

На свой ред представителите и симпатизантите на „здравия разум“ са обзети от тревоги и страх, те не смеят да изразяват мнението си, защото могат да пострадат в „мелето на революционната борба“, чувстват се виновни, че изпитват съмнения и недоверие в преценките си и отношението си към „революционния устрем и подход“ на „здравите сили“, усещат се неразбрани и в изолация, защото се стремят да мислят по-обективно, да анализират фактите и да не разсъждават в „черно-бели“ категории.

Срам ги е от собствената им „наивност“ да вярват, че решенията на проблемите на обществото не са на „една секира разстояние“, а изискват внимателен и еволюционен подход, системни и координирани усилия, много повече конкретика и отговорност в действията и т. н.

- Можете ли да бъдете по-конкретен в оценката си, за да опишете по-ясно за нашите читатели сегашната ситуация?

- Тъй като инициативата е при „Здравите сили“, те усилено и неотклонно се опитват да постигнат надмощие във възприятията, мненията и оценките на действителността на всички нива - индивидуално, групово, обществено, а дори и на класово, ако щете.

Здравите сили например ни говорят, че животът на хората през последните години е безпрецедентно некачествен и лош, докато здравият разум ни напомня, че има обективни и видими положителни промени в благосъстоянието на хората, като се започне от невижданите нива на депозитите в банките, мине се през данните за брутния вътрешен продукт и се стигне до личното благосъстояние на една немалка част от обществото, включително и на най-бедните и уязвимите, като се имат предвид изходните нива.

Припомнят ни пълни заведения, като изключим периода на пандемията, опашки към Гърция и масово пътуващи по света наши сънародници. Здравите сили ни убеждават, че корупцията и олигархичното овладяване на държавата се дължи на т. нар. модел „Борисов“, докато здравият разум ни припомня дълга поредица от примери за корупционни скандали, заменки, приватизационни измами и за мощни олигархични кръгове във времената на Беров, Виденов, Костов, Царя, Тройната коалиция и т. н.

Здравите сили тръбят, че сме на последните места по медийна свобода, докато здравият разум ни хвърля в съмнения към подобни класации, имайки предвид че в тях Република Северна Македония и други диктаторски държави са пред нас, а като основни източници на „обективни“ мнения от българска страна се ползват журналисти от тоталитарното минало като г-н Петко Тодоров, например.

Здравите сили, особено много образованата част от тях, правят „ужасяващи“ разкрития за „неправомерно“ раздадени кредити в ББР, а здравият разум плахо ни напомня, че миналото изобилства с трагични за обществото примери на банкови катастрофи още от времената на управлението на БСП през 1995-1996 г.

Впрочем един от най-яростните „капацитети“ на здравите сили е г-н Румен Гечев, а здравият разум ни напомня, че той беше икономическия вицепремиер на правителството на Виденов, когато вследствие на безконтролно и безогледно раздаване на кредити фалира държавата и лично моите доходи намаляха повече от 12-13 пъти, до степен да нямам пари да купувам памперси на новородения си син.

За мен този господин е политически безсрамник, защото, ако аз като него се бях провалил толкова тежко и фатално в експертизата си, нямаше да „имам очи“ да се покажа пред хората, още по-малко да раздавам така щедро „акъл“! Здравите сили ни обясняват, че „нови хора с нов морал“, здравият разум ни напомня, че хората никак не са нови, а моралът е доста относителен, с примери от близкото минало.

Здравите сили ни казват, че „новото“ мрази „старото“ и на никаква цена няма да се сдружават с „партиите на статуквото“, здравият разум ни заостря вниманието към действия и изказвания, които свидетелстват за точно обратното - че се приема къде охотно, къде с отвращение подкрепа от ДПС или БСП, че не е проблем за „тъмно сините“ лидери на ДБ да бъдат поставяни под общия знаменател „партии на протеста“ с хора като Мая Манолова, Татяна Дончева и Слави Трифонов и ред други „нови“ лица.

- Смятате ли, че служебното правителство на президента Румен Радев е реваншистко? 

- Отговорът ми на предходния въпрос, до голяма степен дава отговор и на този, но на мен ми се иска да проблематизирам определението „реваншистко“. За мен то е някакъв оксиморон, нещо като „сух дъжд“! То е и индикативно за това, в каква степен са се деформирали и изопачили представите и разбиранията на хората днес за неща като демокрация и правов ред.

Как се приемат за нормални и законни, ненормални и незаконни неща, включително и с решението на ЦИК, че правителството на Радев/Янев не влияело на предизборната кампания!?! Абсурдът е в това, че едно служебно правителство по конституция не може да бъде реваншистко, защото в корена на думата „реванш“ се съдържат идеите за битка, съперничество, отмъщение, отплата!

По моите скромни разбирания, не е в духа на конституцията което и да е служебно правителство да има съперник и още по-малко да има на кого да си отмъщава. Всъщност нито едно досегашно служебно правителство не е било възприемано и наричано с подобни епитети! Фактът, че служебното правителство на Румен Радев се разпознава като „реваншистко“, може да е показателен само за едно - нещата не са в нормалната и предвидена от конституцията конфигурация!

Очевидно президентът Радев не се държи като президент, очевидно много от членовете на това правителство не се държат като служебни министри и очевидно съставът на подменената висша администрация в него изобилства от представители на партии (политически съперници), които имат за нещо да си отмъщават и да търсят отплата.

За Румен Радев говоря отдавна, че с поведението си той перманентно „хвърля в смут и ужас“ създателите на конституцията и конституционните експерти, дори и на тези които му симпатизират. Той просто отказва да разбере, че не сме във война и не може да се държи като върховен главнокомандващ в мирно време.

Какво да очакваме тогава от правителство, което той и демиурзите зад него са създали? Ако използваме пак военната терминология, когато си мислиш, че си във война, си назначаваш армейски щаб, не служебен кабинет, назначаваш за началник щаб (премиер-министър) военен артилерист, обграждаш се с представители на служби и разузнавания (от тоталитарния период) и назначаваш на възлови постове по министерства и агенции силоваци и „бивши хора“ в прекия и преносен смисъл.

- Ако трябва да степенувате - какво липсваше на управлението на България през последните години? 

- Това не е въпрос към психолог, но ще се опитам да ви отговоря от позицията на консултант по управление на персонала и организационно развитие. На първо място не са достатъчно последователни и решителни действията по европеизация (умишлено използвам този термин, вместо реформа и модернизация) на администрацията и обслужването на граждани.

Това включва както дигитализация, така и промяна в манталитета и организационната култура на тези структури. Най-належаща беше тя в секторите сигурност, образование и правосъдие. Там образно казано продължава да витае „злият дух на хепи-соца“, както неведнъж съм имал възможност да кажа. Именно хепи-соц мисленето и хепи-соц културата са истинските причини за ширещите се непотизъм (уреждане на родственици) и креатизъм (уреждане на протежета по системата мой човек) на хора без качества, без заслуги и т.н.

Това на свой ред влияе върху организационното поведение, върху ефективността на организацията и върху качеството на продуктите и услугите. Там аз виждам корените на проблемите, свързани и с корупция и с безпринципност и с нелоялност и най-вече със справедливото недоволство на „неплатената“ част от протестиращите през миналата година.

Вместо да се търси оптимизация на състава и структурите на администрацията, беше допуснато да се създават агенции и агенцийки, всякакви структури, чието предназначение бе неясно, а отношението към гражданите и стопанските субекти често рестриктивно, мудно, индиферентно и в крайна сметка неефективно.

Разбира се, има и други фактори и причини, но генералния за мен е този. И в правосъдието, и в силовите структури, и в образованието и във всеки сектор се насложи усещане за разделение и застой, които задушиха смислените и добри неща, които бяха свършени. Беше позволено в не малка част от администрацията да се наложи манталитета на „оцеляващите“, службогонците, подмазвачите и лобистите.

Това доведе до това, държавата да започне да функционира повече на принципа „пожар в къщата“, т. е. да се гасят пожари и да се върви след проблемите, вместо да функционира проактивно на принципа на „пътуване към обетованата земя“, т. е да преследва целенасочено постигането на конкретни цели на подобряване на благосъстоянието и живота на хората.

Ако отново използвам метафора, липсваше последователно, осъзнато и съгласувано усилие да се „гребе дружно към обетованата земя“. Имаше периоди, когато се разчиташе на „силния вятър в платната“ духащ откъм ЕС, в други периоди нещата се оставяха на „свободен дрейф“, в трети се пускаха веслата и се стигаше до препирни кой в каква посока „гребе“ или дали изобщо го прави.

Истината е, че вместо да използваме добрия „попътен вятър“ от членството ни в ЕС, ние решихме, че щом сме във флотилията на „богатите и успелите“, благата сами ще идват при нас. Започнахме да шмекеруваме, започнахме да гледаме в паничката на другия и се загубихме като посока. И отново се скарахме тежко и отново почнахме да спорим коя е „обетованата земя“ и дали да не изхвърлим някой от лодката.

Пуснахме на борда „чужди“ пасажери, които надупчиха нашата лодка, а в някои случаи си я дупчехме сами. И отново намразихме себе си, отново започнахме да се самоунижаваме и да се държим като „комплексари“, вярвайки че повишаването на нашето самоуважение, минава през унижението и малтретирането на другия.

- Работили сте доста години в системата на МВР. Били ли сте свидетел на политическо използване на ведомството?

- Да. Много осезаемо и нагло по времето на правителството на Пламен Орешарски. Правеха се политически назначения до най-ниските административни нива - напр. до началник на група. Именно затова напуснах. За сведение на симпатизанти на „здравите сили“, съм длъжен да уточня, че за цялата си кариера като експерт и ръководител в МВР при най-различни правителства никога не съм наказван или уволняван.

Винаги сам съм вземал решения за напускането на системата и винаги това се е дължало на нетърпимостта ми към прояви на безпринципност, невежество и административен произвол, подобен на този, на който сме свидетели днес.

- Вие имате мнение за случая с Мишо Бирата и сегашните изявления на служебния министър Бойко Рашков...

 - Мога да кажа само следното. Не става дума за незаконно подслушване, а за незаконно изтичане на информация от важна държавна структура. Ако помните, един директор на една важна държавна служба беше отстранен. Не става дума за нерегламентирана намеса на премиера в действията на държавен орган, а за временно преустановяване с цел избягване на производствена авария.

И още нещо, пуснатият в медийното пространство запис беше незаконно придобит и манипулиран и използван за политически цели от неизвестни лица и чужди структури? Сега тази случка вече е „опакована“ от „здравите сили“, чиито виден представител е Бойко Рашков, като случая „Мишо Бирата“, за който хората си мислят едни неща, а в действителност истината е съвсем друга. Точно затова много ми заприлича на „оборотния“ клип с кюлчетата и случая „Мата Хари“. Това са откровени пропагандни трикове и със сигурност са изпитание за „здравия разум“.

Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.