Само в БЛИЦ! Топикономист ексклузивно пред медията ни за съдбата на Обединеното кралство, ЕС и как ще повлияе Брекзит на България!

Броени часове остават от референдума във Великобритания дали страната да продължи да бъде част от Европейския съюз или да се случи Брекзит. Медии, анализатори, политици по цял свят правят своите прогнози и задават въпроси. Каква ще е съдбата на Обединеното кралство, ако се отдели от ЕС, върви ли съюзът към своя край и как ще се отрази всичко това на нас, отговори икономистът доц. Красен Станчев в специално интервю за Информационна агенция БЛИЦ.

Красен Станчев е доцент в СУ и председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ). Изпълнителен директор на ИПИ в периода 1993 – 2007 г. Народен представител във Великото народно събрание (1990–1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001), награден от списание Euromoney като "най-добър анализатор за България за 1996 година”. 

Броени часове остават до референдума във Великобритания, последиците, от който могат да доведат до прецедент в историята на Евросъюза – именно страна-членка да го напусне. Ако това се случи, какви ще са последиците и за ЕС, и за България в краткосрочен и в дългосрочен план?

За Евросъюза последиците ще бъдат по-лоши, отколкото за Великобритания, предполагам. Но и за Великобритания няма да бъдат добри. За България рисковете са относително големи, до толкова, доколкото Съюзът е по някакъв начин отгоре на управлението на закона в България и всяко едно отпускане на вниманието на Съюза към България, не е хубаво. А това неминуемо ще се случи при ситуация на излизане на Великобритания. Но то няма да стане веднага, разбира се. Това е работа поне за около 5 години.

Тоест в краткосрочен план се очакват по-малко сътресения? Така ли?

Не. Излизането ще се случи след 5 години, пък резултатите ще са по-рано. В зависимост как се гласува. Но ако се гласува за излизане, то тогава първите резултати ще се усетят в Обединеното кралство най-вече по линия на тяхната валута, по линия на богатствата на семействата им, по линия на населението на Великобритания, тъй като то ще бъде преоценено, така да се каже. Второто нещо, което ще се случи е, че ще има политическа криза във Великобритания. Сегашният премиер – защитник на оставането, няма да може да бъде повече премиер. Вероятно ще има нови избори, вероятно ще има нов референдум - вече в Шотландия за това дали тя да бъде отделена от Обединеното кралство и по този начин да остане в Европейския съюз. В дългосрочен план аз смятам, че разходите по тези политически непостоянства ще бъдат преодолени и няма да бъдат много големи поради няколко причини. Първо ЕС в момента има около 20 асоциирани члена, и още 7-8 се договарят. Договори за асоциация имат страни като Западните Балкани, Молдова, Украйна, Грузия. Вероятно нещо такова като формула трябва да се намери и за Обединеното кралство. Онова, което Великобритания ще почувства като негативен резултат, е намаляването в сферата на финансовите услуги. Те в момента са най-големите в Г-7 и допринасят някъде за около 13% от БВП, но те все още са по-ниски като принос в БВП на Великобритания в сравнение с 2008 г. Тогава, когато международната общност предполага, че може да се случи нещо на финансовия пазар на Лондон, предполагат, че лондонските банки нямат така да се каже европейски лиценз и предполагат, че този бизнес ще намалее поне на първо време.

Според много анализатори самото излизане на Великобритания ще има положителен ефект за страната. Даже сравняват, че може да се развие една свръх мощна икономика по подобие на Сингапур. Вие как оценявате тези прогнози?

Първо трябва да стане Сингапур. В случая тъй като Обединеното кралство, след Германия, е втората по възраст социална държава в Европа. Сингапур в крайна сметка е относително малка страна. Няма тези демократични традиции, има по-голяма икономическа свобода, отколкото тази в Обединеното кралство и това се вижда много ясно от изследванията на икономическата свобода. Но така или иначе в Обединеното кралство Сингапур не може да се случи веднага. Социалната държава е много голяма, данъците са относително високи, макар и да има план за опростяване и намаляването им, по подобие на България, това не може да стане веднага. Миналата седмица в парламента в камерата на Общините имаше дебат между Камерън и опозицията. Камерън предвижда, при гласуване за излизане, съкращаване на бюджетните разходи, съкращаване на социални програми и в крайна сметка това поражда силно недоволство. Така че евентуално едно следващо правителство не би имало мандат допълнително да освобождава икономиката и да я прекроява във вид, подобен на Сингапур или Хонконг. Освен това трябва да се има предвид, че Обединеното кралство е 7-та икономика в света и с нея всеки би искал да поддържа някакви нормални търговски отношения, така че в крайна сметка след 5-6 години неговият статут, при гласуване за излизане и изпълнение на програма за излизане, то ще се превърне в нещо като Норвегия или Швейцария в отношението си към ЕС. Това обаче е лошо за съюза до толкова, че самото гласуване за излизане ще създаде подобно настроение навсякъде в ЕС и ще засили партиите в другите страни, подобни на нашата „Атака“.

Ако Великобритания „повлече крак“, това ще доведе ли и до други страни да поискат излизане и в крайна сметка в ЕС да останат най-слабите икономики?

При всички случаи популизмът ще се засили, ще има някакви непосредствени жертви. Едната от тези жертви ще бъде иначе скромното като усилие, но обещаващо споразумение със Северна Америка. Тези неща ще се забавят. Вероятно в другите страни ще има две настроения. Едното е опит от тези, които сега управляват, да накажат по някакъв начин Великобритания. Да забавят съответните приложения на сега съществуващите стратегии в Лисабонския договор и в Конституцията на ЕС за асоциирано членство. Другото нещо, което съществува като забавяне, на Великобритания ѝ предстои преподписване някъде около 67 търговски споразумения. Много е възможно някои страни да се опитат да използват създалата се ситуация, за да наложат неизгодни за Обединеното кралство клаузи, макар в общи линии, търговските клаузи във всички споразумения в ЕС да произтичат от принципите на Световната търговска организация и да са относително свободни. Не вярвам тази негативна стратегия да успее, но така или иначе исторически винаги се е случвало така.

Ако направим аналогия с Хенри VIII и християнството и Англиканската църква, тогава Англия се е справила. Може би и с икономиката си ще се справи?

В политическите неща изборите винаги са били други. В икономиката винаги изборът е в името на едно, за сметка на нещо друго. Тоест изборите никога не са крайни. В икономиката има много силна инерция и договорите не могат да бъдат прекратени, инвестициите не могат да бъдат спрени, търговията не може да бъде спряна. Изведнъж няма да се получи свиване на банковите транзакции. Онова, което ще се случи е вероятно поевтиняване за определен период от време на британската лира.
Що се отнася до Хенри VIII, историята не е чак толкова еднозначна. В резултат на това решение има две дългосрочни последици. Едното е гражданските войни между католици и англиканци и протестанти от една страна. А другата дългосрочна последица е обедняването на населението. Хенри VIII като обявява независимост на Англиканската църква въвежда данъци.

Интервю за Цанка Донкова, БЛИЦ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ ЗА РЕФЕРЕНДУМА В БЛИЦ!