Само в "ШОУ"! Александър Сано: С жена ми имаме интелект, не се следим и дебнем
Александър Алексеев Сано е известен български музикант и актьор. През 2004 г. зад образа на Среброто започва да пише музика за предстоящия проект: „Братя Мангасариян“, в който участват актьорите Владислав Петров /Кулю/ и Силвестър Силвестров /Зюмбюл/. Така се раждат хитовете „Бай Мангау“, „Тер‘о Рер‘о“, „Млад, силен, красив“ и „Ромео и Юлия“. След оттеглянето от музикалната сцена на двамата му „събратя“, Александър Сано (Среброто) продължава успешно своята солова кариера. Следват множество концерти. През 2008 година е поканен и участва на фестивала „Spirit of Bourgas“, организиран от световния музикален тв канал MTV. Концертирал е на една сцена със световноизвестни звезди като Asian Dub Foundation, Alphaville, Harem и др.
Има запомнящи се роли и в киното. В „Тилт“ играе една от главните роли, а в сериала „Под прикритие“ героят му Косъма прави фурор на родна сцена. Тази година пък привлече вниманието към себе си с успешната главна роля в „Привличане“ и сега новия филм „Революция Х“. Заедно с него се появи и новата песен на таланта, която е озаглавил „Джен“. Наш репортер говори със Сано за новите му проекти, за спомените от детството, за любовта и още нещо.
- Разбрах, че възобновяваш музикалната си кариера. Какво те провокира към този рестарт и какво готвиш за твоите почитатели?
- Може да се каже, че не съм спирал музикалната си кариера, но не се грижа много за тази работа. (смее се) Последно с Братята пуснахме парче преди две години, а преди това някъде 8 г. имахме застой.
Сега работих с Тони Рикев (по-известен в музикалните среди като Wah Tony – б.а.) по част от саундтрака на „Революция Х”. Парчето се казва „Дзен”.
- Докъде се простират очакванията ти по отношение на кариера в музиката? Вече си пял на “Spirit of Burgas”, сега какво следва?
- Никога нямам очаквания за конкретни неща, не си чертая дългосрочни планове. В клипа са включени колегите ми от филма „Революция Х”, сред които Димитър Бербатов, Гери-Никол, Башар Рахал, Бойко Кръстанов. За мен е важно този проект да стигне до повече хора и съм убеден в това, защото песента стана много хубаво. Пусках я на няколко хора от различни възрастови групи и щом на двайстата секунда започват да си я тананикат, значи всичко е наред. Очаквам да е един от хитовете на лятото.
- Помниш ли нещо от уроците по класическа китара?
- А, помня, разбира се. Най-вече първия ми учител Красимир Чакалов, който не съм чувал вече 30 г., дано да е жив и здрав. Помня това, че никога не се научих да гледам в нотите, което е свързано с вестибуларния ми апарат. Налагаше се всичко да научавам наизуст, за да мога да го изсвиря. Това са много хубави и приятни мигове, прекарани в Дома на културата в Русе. Там съм посещавал концерти на велики музиканти. Само приятни неща си спомням. Детството ми беше ангажирано изцяло с изкуство и култура, което в крайна сметка ме направи такъв, какъвто съм.
- А какво правим с дипломата от професионалната гимназия по мода и облекло?
- Даже не я знам къде е. Това беше единственият вариант аз
да не завърша в някаква нормална и тривиална гимназия
а да уча в някакво професионално училище. Само в това училище приемаха без изпит по математика, а с рисуване.
- Имаше ли интерес към политологията, че я записваш в Софийския университет и какво се случи след две години, че се отказа и се премести в НАТФИЗ?
- Помисли си колко ми е било интересно и на сърце щом съм го напуснал... (усмихва се) Кандидатствах „Право“, но развитата ми тема по произведение на Йовков беше с рецензия с червен, зелен и черен химикал. Получих 2,80 на тази тема, не успях да се класирам за тази специалност и влезнах по второ желание – политология.
Между другото, всичко свързано с образование в моя живот, ме приемаха по второ желание. Това винаги се е оказвало златен медал за мен. Пътят на живота ми е минал оттам и се оказва правилният. Още за средното образование кандидатствах „Проектиране и мода на облеклото”, а ме приеха „Технология на облеклото”, което е повече за кройки. В университета кандидатствах „Право”, но ме приеха „Политология”. В НАТФИЗ исках за драматичен театър, а ме приеха кукли.
- Явно човек не трябва никога да бяга от природата си и това, което съдбата му е отредила…
- Вероятно е точно така, а май и не трябва да бягаме от съдбата си.
- Последно те гледах в „Привличане“, който смело мога да определя за един от най-силните български филми, където си партнираш с Яна Маринова. Лесно ли се сработихте с нея?
- С Яна се познаваме от много години. Още при запознаването ни аз имах чувството, че се познаваме от доста време. Много бързо си станахме близки, започнахме да мелим едни и същи неща. Този проект го стартирахме с Яна, но
поради моята изключителна заетост не успях да се включа в продуцирането
на филма. Влачихме този проект две години, докато не се появиха Башар Рахал и Мартин Макариев и най-накрая се случи. Огромна заслуга за филма има най-вече Яна Маринова. Това, което тя успя да направи, много малко хора от нашия бранш го могат. Нямах никакво съмнение за крайния резултат, защото няма нито една грешка в кастинга. Когато зад камерата стои Мартин Макариев и операторът Иван Вачков, никакъв шанс да се обърка каквото и да било.
- Лесно ли се превъплъти в ролята на мафиот в „Революция Х“? По какъв начин се готвиш за подобни роли?
- Този не е никакъв мафиот, по-скоро шанаджия. Хората, които вече са гледали филма, са наясно, че е силно гротескна тази роля, буквално на ръба. Това ме притесняваше, да не мина границата, но нещата са издържани. Няма нищо общо с образите на хора, които се занимават с нечиста дейност, като Косъма от„Под прикритие”. Героят ми Мишо от „Революция Х” е изявен комедиен образ.
- И актьорството, и музиката са професии на изкуството, но и двете се славят като проблемни, що се касае до личния живот. Как съумявате с Нели да запазите отношенията си чисти?
- Много е простичко, като всичко в живота. Смело мога да твърдя, че в живота няма нищо сложно. Освен ако не решиш ти да си го усложниш, разбира се! Цялото това нещо се решава с една думичка – интелект. Като имаш някакво количество интелект и не обръщаш внимание на тъпотии, ти просто нямаш проблеми. Никой от нас не ходи да дебне другия. Наистина съм се изумявал при случаи, в които хора прочитат нещо във вестник и започват да го имат за чиста монета.
В световен мащаб живеем в ерата на фалшивите новини
В България 90% от нещата са такива алабалистики, че седя и се смея. Тук като се напише нещо за живота на някого, започва да се тиражира като истина, а няма и 1% достоверност. Чел съм неща за мен и жена ми, където единственото вярно е изписването на имената ни.
- Не може обаче да не се прокрадва някаква нотка на ревност помежду ви...?
- Ще трябва да те опровергая – аз не ревнувам жена ми, не съм видял и тя да ме ревнува. Ревността енещо, което човек или го има зададено по природа или не. При нас го няма. Всички тези приказки, че ако ревнуваш значи обичаш половинката си, за нас са пълни тъпотии. Не сме устроени така и няма как насила да започнем да се ревнуваме, а го смятам и за безсмислено.
- Хубаво е, че сте се намерили с еднакви виждания по този въпрос, защото ако единият ревнуваше...
- Няма как да се оцелее в такава ситуация, прав си! Това си е бич! Но е лично решение и не виждам защо хората избират да се измъчват.
- И понеже правим това интервю по време на абитуриентските балове, нека те попитам ти какви спомени таиш от твоето завършване?
- Всеки път като попадна на снимки от бала ми и избухвам в смях. Когато мъжете излизат от училище в тийнейджърските си години, преди да са станали мъже, изглеждат много смешно. Аз не правя изключение. Ние като завършващи от модно училище не ходихме да си купуваме костюмите, правихме си ги сами. Ших си един кожен елек, ходихме специално да си купуваме обувки. В същата зала, в която празнувахме ние, бяха докарали едно транспортно училище, шофьорчета, само момчета и всичките бяха във вишневочервени костюми. Все едно ги бяха довели от някаква казарма. А в нашия клас само 7 момчета и над 20 момичета. Беше ми малко дискомфортно.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Досие:
Александър Сано е роден в Асеновград на 2 май 1977 г. Националност: смесена – наполовина българин (по майчина линия), четвърт арменец и четвърт французо-италианец (по бащина линия). Има двама братя. На седемгодишна възраст семейството му се мести в родния град на баща му – Русе. Там се ориентира към музиката. Учи класическа китара и пее в „Хора на момчетата“, като тийнейджър сформира музикални банди в крайдунавския град. След като завършва професионална гимназия по мода и облекло, Александър е приет в Софийския университет със специалност „Политология”.След две години в университета, артистичните му заложби го насочват към НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и той е приет в класа на проф. Боньо Лунгов. Като студент в театралната академия Александър Сано започва във вариететен театър „Албена“, където играе до завършването си. Следват Народен театър „Иван Вазов“, където играе „Дойката“ в пиесата „Ромео и Жулиета“, театър „Сълза и смях“ – ролята на П. Н. Сорин в „Чайка“ на Чехов, СФУМАТО, Театър „Българска армия“ – ролята на Фелис в „Coca-In“ по Тенеси Уилямс и Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ – ролята на д-р Едгар Волф в „Досадникът“ на Франсис Вебер и „Независим театър“ – ролята на Лемкин в постановката „Агенти“ по пиесата „Гленгари Глен Рос“ на Дейвид Мамет.
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!