Само в "ШОУ"! Бинка Добрева: Фолклорът съществува тихо и кротко, без да прави сензации
Бинка Добрева е завършила НУФИ „Филип Кутев“, гр. Котел, а след това АМТИИ в Пловдив в класа на проф. Анка Кушлева. Има издадени 6 самостоятелни албума в тандем с нейния съпруг Александър Райчев, който е автор и аранжор на голяма част от песните й. Участва като солистка в редица СD продукции - със своите колеги. Доц. д-р Бинка Добрева е пяла многократно на територията на 5 континента в едни от най-големите концертни зали: Карнеги Хол - Ню Йорк, Кенеди Сентър - Вашингтон, Роял фестивал хол - Лондон, Линкълн сентър, Концерт Гебао – Амстердам, и мн. други, с хор „Мистерията на българските гласове”.
Едни от най-популярните и обичани песни от нейния репертоар са: „Гергана пиле шарено”, „С любе шега не бива”, „Ах, мерак”, „Хайде всички на хорото” и др. Песента „Данюва мама” й донася международна слава, издадена с различни групи и музикални формации. Но Бинка Добрева цени най-много оценката на своя любим певец и колега, голямата световна поп звезда Браян Адамс. Той посочва „Данюва мама‘‘ в нейно изпълнение за една от любимите му песни в английското списание за музика SONGLAINES. Бинка Добрева и Александър Райчев ще вземат участие на първия Национален фестивал за народно творчество „Фолклорна магия“, Банско. Те ще се изявят в третия ден на събитието - 1 юли.
- Щастлива ли сте от наличието на фестивали за народна музика и какво сте подготвили за изявата си на „Фолклорна магия“ в края на месеца в Банско?
- Тези фолклорни форуми са начин за изява на малки и големи, които имат отношение и сетива за българския фолклор. Това са местата, където могат да покажат всичко това и да сверят часовника си.
Имайки предвид моята професия, аз съм много доволна от наличието на такива фестивали. Фолклорът е жив чрез младите хора, чрез обличането на фолклорната носия, докосването на българското. Това е начинът да се съхрани българщината.
Специално за „Фолклорна магия“ все още подготвям репертоара си. Ще включа песните, които обикновено пея на такива концерти – „Хайде всички на хорото“, „Гергана пиле шарено“, както и някои от бавните песни. Заедно с Александър Райчев ще направим един хубав празник на хората, които са там.
- През последните години се наблюдава едно завръщане към българската народна песен…
- За мен лично не е имало момент, в който е имало отлив от народната песен. По някакъв начин сега медиите го отразяват повече и се превръща едва ли не в мода. Това се дължи на голяма част от хората, които започнаха да спортуват, танцувайки народни танци. Фолклорът е жив, но в различните години и време се форматира. Обслужва винаги народа. Фолклорът не е показен, не се изпълнява с цел привличане на прожекторите и медиите. Това е необходимост и всеки изпълнител изпитва нуждата от това, чувства се българин по този начин. Има ги звукоизвличането, волността, орнаментиката, различните фолклорни елементи, носията, която е реликва… Аз съм фолклорен човек, вече толкова години изкарвам прехраната си с изпълнението на такива песни, така че за мен той е жив, просто преминава през различни времена.
Съществува си тихо и кротко, без да прави сензации. А те, сензациите, идват отвън. Всички знаем за световните успехи на редица ансамбли и хорове, да не говорим за „Излел е Дельо хайдутин“, която се нарежда сред най-красивите произведения в световен мащаб, „Притури се планината“ и т.н. Когато се говори за успех на дадена песен в световен мащаб, тогава идва авторитетът. Фолклорът е магия, има го и има необходимост от него.
- Имало ли е момент, в който сте се усещали недооценена и въобще смятате ли, че българите почитаме творците си и им отдаваме нужната почит?
- Има моменти, когато човек се разочарова и се пита защо чужденците ни предлагат добри условия за работа, ценят труда ни, а в собствената страна го приемаме за даденост. Българският творец не се чувства оценен. Настъпиха много трудни времена, малко недостойни дори. Големи артисти и музиканти не са в завидно финансово положение, за да живеят нормално и да творят.
- „Даньова мама“ си остана като ваша визитна картичка. При изпълнението й всички настръхваме, но на вас така ли ви действа или вече ви е до болка втръснала от толкова повтаряния през годините?
- Пея я повече от 25 години и ще ви кажа, че тази песен дава една голяма свобода, може човек да импровизира в пеенето. Не ми е омръзнала и при всяко едно изпълнение я разгръщам по различен начин. Радвам се, че след като я изпях, тя получи такава популярност и много хора я пеят. Какво по-хубаво от това да живеят песните чрез изпълнителите?! Мисията на добрия изпълнител е да представя по най-добрия начин дадена фолклорна песен.
- Браян Адамс я посочва за своя любима песен. Спомняте ли си какво изпитахте при тази новина?
- Това беше точно в навечерието на 50-годишнината ми. Беше посочил „Даньова мама“ за една от любимите му песни. Бях много горда, изненадващо за мен. Чувствах се специална.
- Допадна ли ви Константин, на когото му се падна да ви имитира в „Като две капки вода“?
- Константин показа голямо старание, постара се в зависимост от неговия глас да влезе в стилистиката и орнаментиката. Максимумът беше направил и се видя по аплодисментите на публиката. Съжалявам, че не спечели първото място, но това невинаги е най-важното. Той показа, че е страхотен имитатор и си вършеше страхотно работата.
- От 8 години сте преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и вероятно се сблъсквате с много таланти, които мечтаят за кариера като вашата?
- Най-лесно е да получих успех, но е по-трудно да го задържиш. Съветвам ги винаги да търсят себе си и когато се явяват на кастинг, да не приемат нещата за трагични, ако не са одобрени. Неуспехите най-много учат. Независимо че изпълнителите и въобще хората на изкуството сме чувствителни. Трябва първо да има поставена цел за дадено нещо и да го следваш. Хубаво е да има една начертана политика, към която да се движат, а не самоцелно да следват успеха. Трудът е винаги възнаграден. Човек трябва да търси детайлите и да ги усвоява.
- Младите като че ли искаме нещата да се случат бързо, понякога нямаме търпение да изчакаме правилния момент?…
- Много е динамично времето и аз ви разбирам. Но все пак постоянството е знак за успешност. Няма как да не работиш, пък да искаш успех.
- Деликатна ли сте в забележките си към тези, които бъркат или пък въобще не стават за певци?
- Старая се да бъда деликатна, няма как. Артистите са раними и не е нужно да се стига до крайност. Не можеш с лека ръка да отрежеш един млад артист, защото те се развиват с времето. Установила съм във времето, че когато започна работа с някого, нивото е едно и постепенно се покачва. Има развитие при тези, които се трудят.
- Помага или пречи на семейството това, че с вашия съпруг сте от една сфера?
- Ооо, на мен това ми помага. През целия професионален и житейски живот сме били един до друг. Той е писал за мен музиката, аз съм правила текстовете. Винаги е казвал мнението си, градивната си критика. За мен е плюс това.
Не е тайна, че на мен някои неща са ми спестени, винаги съм била с едни гърди напред, тъй като съм се опирала на 100% на него. Както и той на мен, разбира се. Нямаше да са такива нещата, ако той не беше до мен. Всички тези хубави песни са негово дело. Това не е без значение. Аз стоя отпред и обирам лаврите, но той е добър музикант и неговият почерк се забелязва от творците и музикантите, които знаят за какво иде реч.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!