Само в "ШОУ": Българската Шехерезада шашна всички с признанията си за това какво е правила с асистентката си

Десислава Димитрова-Шехерезада е една добра магьосница в буквалния смисъл на думата. Тя е дъщеря на легендарния илюзионист Боби Шоу. Шехерезада е само на 32 години, но вече се е сблъсквала със завистта и с всякакви прояви на човешката долнопробност, особено в професионално отношение. Поради което и днес е силен, осъзнат и волеви човек! Определяна е от медиите като „Първата жена-илюзионист в България”, това обаче не е точно така. Тя не е първата, а третата – уточнение, което прави самата Деси. Днес тя може да се похвали обаче с множество награди и неподражаем стил. Прави спектакли, облечена винаги в костюм, като истинска бизнесдама. Не ходи никъде без картите си за игра и умее да превърне в магия най-обикновени неща, като въжета, кутии, карти. За „ШОУ” тя дава едно от най-откровените си интервюта.
  
- Деси, как стигна до магията, за да я превърнеш от един момент нататък в своя професия, призвание? Или по-скоро тя те откри?
- Определено ме откри магията. Първо, защото съм в тези среди. Баща ми дълги години искаше да се занимавам с магия, но аз не исках. Учих насам-натам по университети. И един ден исках да му направя изненада – за 25-ия юбилей от сватбата. Тогава за първи път се качих на сцената като водеща фигура, защото през годините съм била само асистентка. Не беше нищо съществено. Качих се на сцената, усетих неописуемата емоция и се почувствах вкъщи. Почувствах, че това е нещото. Преоткрих се! Усетих, че аз трябва да се занимавам с това и не мога без този адреналин. Аз съм човек на емоцията като цяло. Обичам високи скорости, неща, които дават висок адреналин. А точно този адреналин от магиите, досега не беше изпитван. Забравих за всичко останало – за икономики, за образование...

- Каква е била тази изненада за юбилея на родителите ти?
- Подготвих му номер, който му изиграх на юбилея. Той, както ти казах, цял живот искаше да се занимавам с фокуси, а аз не исках. Затова реших, че ще го изненадам по този начин. Репетирах много дълго време. В сублимния момент казаха само: „А сега нека излезе Шехерезада и аз излизам...”, а баща ми само ме погледна и каза: „Мръдни мъничко, че чакам изненада”. Той просто не можеше да си представи, че тази изненада мога да бъда аз. Помислил си, че приятелите му са направили майтап, защото не обича чалга (смее се) – да влезе някоя кючекчиня и да му танцува. И вместо това – Шехерезада! Мощна изненада беше! Стоя, гледа му и направо щеше да си глътне граматиката! (смее се).

- Кой ти измисли прякора Шехерезада?
- Аз. „Приказки от 1001 нощ” ми е любимата книга, която помня от дете. И тъй като моето започване по стечение на обстоятелствата беше мистично, тайно, реших, че именно Шехерезада ми навява такива асоциации. Това беше причината, поради която избрах това име.

- Определят те като първата жена-илюзионист в България! Това е и хубаво, и лошо. Хубаво е, защото си първа, а минусът е, че сме малка държава и такива нетрадиционни професии трудно си проправят път, още повече, когато са традиционно мъжки?!
- Вярно е това за професиите, но искам да направя много важно уточнение. Медиите решиха и ме определиха като „първата жена-илюзионист”. Аз не съм първата жена-илюзионист! И има колеги, които наистина много се обиждат от това. Преди мен е имало три жени, за които знам аз. Първата жена-илюзионист се казва Сашка. Било е някъде през 50-те. След това се появява Любка – съпругата на илюзиониста Орфи. Тя му е помагала. После се появява и съпругата на Факира Мити - Пепа, за която мога да кажа, че според мен тя наистина е била жена, която индивидуално се е занимавала с това изкуство. Не е влизала в ролята на асистент. А хората доста бъркат тези две понятия. След като той е починал, тя е създала свое собствено шоу. Факира Мити (брат на Факира Мити I, който е баща на естрадния певец Емил Димитров, б.а.) си отива много рано от този свят – едва на 39 години.

- Може би е искала чрез магията да се избави от жестоката болка? 39 години... това е ужасно рано!
- Така е, много е рано. И най-вероятно да, искала е да си помогне чрез магията. Болката сигурно не може дори да се опише като сила. Но тя ми е споделяла, че нещото, за което най-много съжалява в живота си, е, че в пристъп на болка е изхвърлила всякакви видове материали за Мити 
след всичко, което се е случило. А той е от много голямо семейство. Брат е на Емил Димитров и син на Факира Мити I. Изхвърлила е всичките му неща и ми каза, че никога не би си го простила това. Но е било в пристъп на жестока болка, причинена от неговата смърт!

- В България почти винаги се залага на клеймото и това често пречи на личността да се прояви в пълния си потенциал. Често представят някого с „дъщерята на... ” или „синът на.. еди-кой си”. В този смисъл ти страдаш ли от постоянното сравнение с баща си Боби Шоу? Двамата все пак сте отделни личности...
- Точно така. Много ти благодаря за този въпрос. С баща ми винаги сме били две отделни личности. И сега е така. И подобно представяне определено е нещо, което адски ме дразни. В Белград на балканския фестивал преди години взех първо място и естествено започнаха да говорят всякакви неща. Намекна се едва ли не, че баща ми ми е издействал наградата?! А той изобщо не присъстваше там. Все едно той е направил всичките тези номера на сцената, а реално не беше така. Виждат ме... гледат на мен като на протеже, което ме дразни, защото аз съм една самостоятелна личност. И съм изграждала себе си като такава. А това, че работя с него и гледам на него – и като на колега, това вече са две различни неща. Абсолютно честна съм с теб сега. Много рядко мога да се изпусна сред колеги и да се обърна към него с „татко”. Пред такива хора го наричам „Боби” (смее се). Вкъщи е „тати”. Просто поради тази причина – ние преди всичко сме колеги.

- А самият той как реагира на цялата тази ситуация тогава? Какво ти каза?
- Той казва: „Хората няма да спрат да говорят. Никой няма да спре да коментира, така че гледай си своя бизнес и да не ти пука”. Това е неговият съвет и е изключително прав. А аз някак си в такава ситуация се чувствам леко подценена, затова е и дразнението, за което ти споделих преди мъничко. Но искам извън тази ситуация да споделя и още нещо – аз се гордея със семейството си. Безкрайно много ги обичам! Баща ми ми е дал прекалено много. Нещо, което никой не е в състояние да разбие!

- Ти, поради цялата тази сила на характера си, допускам, че си провокирала, освен всичко друго, и някаква завист от страна на колегите си? По-слабохарактерните хора, които и да имат някакви таланти, често заради слабостите си, изпадат в откровено завиждане и злобеене към по-силните личности...
- Вероятно има и такива. Много хубави разсъждения правиш. Аз съм наясно, че мен не могат всички да ме харесват. Не съм човек, който обича да влиза в конфликти. Но когато съм много предизвикана, реагирам. Принципно съм човек, който умее много да търпи. Събирам в себе си разни неща, но до един момент. Тези, които са ме огорчили до такава степен, на тях просто спирам да им говоря. Дала съм си сметка, че такива хора на мен просто не могат абсолютно нищо да ми направят. Но да... случвали са ми се такива неща. Била съм зверски предизвиквана и хич не ми е приятно. И поради тази причина бях на път да напусна Съюза на илюзионистите в България!

- Това е драстичен избор и добре, че си се спряла...
- Да, но тези хора просто направиха всичко възможно да ме подтикнат към тази стъпка. Не се поддадох обаче. А и впоследствие всички разбраха за какво става въпрос, за какви интриги, за какви неща. Целият конфликт от тяхна страна дойде от това, че всеки се хващаше за дребни неща. И ги превръщаше в огромни проблеми.

- Можеш ли да ми дадеш пример за такава ситуация?
- Ще бъда много откровена с теб. Всичко тръгна от определението „Първата жена-илюзионист в България”! Една медия ме определи по този начин, тъй като хората не са чували за друга, за което аз не съм виновна. И винаги съм отричала подобно определение – и в ефир, и навсякъде. Бях гост в една телевизия и бяха отрязали точно момента, в който отричам да съм първата жена-илюзионист, останало е само назоваването на самото определение. След което стана проблемът. Някои медии търсят супер сензации и такава се получи и в тази ситуация! От нещо несъществуващо!
- Няма ли някоя магия, с която в такива напрегнати моменти да пресечеш потока на негативни изказвания, реакции и последици?
- (смее се) Магията... магията в случая е просто да не ти пука. От нищо. Ти знаеш кой си и знаеш къде си. Всеки един от нас знае къде е и кой е. Аз не съм най-добрата илюзионистка на света. Аз съм най-добрата илюзионистка на България. Има хора, колеги, които буквално ми скриват шапката с номерата, които правят. И дори аз не знам как стават. Но в случая аз успях да се продам – защото го има и този момент, докато те може би не успяват. Не знам... Обръщам много внимание на нещата, които правя. Не гледам само да си изпълня номера. Създадох собствен стил. И нещата просто се случиха.

- Това, което категорично може да те извади от равновесие обаче е, когато някой си позволи да ти открадне номер? Права ли съм?
- Напълно! Имах подобна ситуация. В това изкуство е малко трудно да се каже, че нещо е авторско. Защото някой измисля нещо, патентова си го и аз сменям нещо малко от същото това нещо, или пък добавям, и го патентовам отново. Ако някой прави номер с тръбичка, а ти добавиш и кърпичка към тръбичката, номерът става друг. За това ти говоря. И започват споровете. Ние обаче се стараем да имаме колегиалност помежду си. Не правим неща, които правят другите. Или ако правим такива неща, отиваме и им казваме. Пич, сега искам да направя това и онова – мога ли да го направя? Това е начинът. Всеки от нас се налага с различни номера. Пред публика аз мога да правя, каквото пожелая! Мога да правя всеки един номер, който прави мой колега и всеки мой колега може да прави всеки един номер, който правя аз. Но когато ние отидем на състезание и се борим един срещу друг, всеки се е наложил с някакъв номер. Аз съм известна в България с две неща – с летящата маса и въжета. Друг колега е известен с гълъбите. Астор е известен със свалянето на главата. На спектакли съм сваляла и главата на асистентката си. Мога да го правя. Но когато се представяме по състезания, всеки държи на своето и не копира другия. Случи ми се два пъти подобно копиране, откровена кражба – с летящата маса! Но... какво да направя?! Не мога да им забраня да си правят, каквото си пожелаят. А преди това сме имали колегиални отношения...

- Да, понякога ти забиват нож точно хората, от които най-малко очакваш това! Мислела ли си някога да си потърсиш правата?
- Аз гледах откриването на една телевизия. И в един момент излиза едно детенце и прави номера с летящата маса, отгоре на всичкото с моята музика. Малко лично творчество поне да бяха вложили! Това детенце не е виновно за абсолютно нищо. Но знам кой му е поставил този номер. Кой му го е дал и защо го е направил. И на този човек определено не му прави чест! А правата... не мога да си ги потърся. Не мога по никакъв начин. Няма шанс, защото авторското право е много образно понятие в нашето изкуство. Номерът с летящата маса не съм го измислила аз, но аз съм се наложила с нея. Нея я е измислил илюзионистът Лизандър, а аз съм отишла и съм си купила лично от него тази маса. Донесла съм я в България и впоследствие има вече... пет човека у нас, които произвеждат тази маса! Разбираш ли? И човекът, който може да отиде и да им каже нещо, е той, а не аз. Но ето – те в тази маса примерно променят покривката, и масата вече е различна. Разбираш ли за какво става въпрос...

- Да, тук говорим, от една страна, за висота, за ниво и от друга страна – за евтино копиране, дори за долнопробно поведение...
- Точно. Да го правят, щом искат... това си е тяхна работа. Аз си гледам моя бизнес и това изобщо не ме интересува. Хората ме обичат, това е най-важното. Колегите ми не ме интересуват! Открито го заявявам. Аз знам кои са моите приятели сред колегите и винаги бих им помогнала. Винаги бих направила всичко за тях, което пожелаят. И знам, че те няма да ми навредят никога и по никакъв начин, поради което и единствено те имат моето уважение. Всички останали не ме интересуват.

- Кажи ми достатъчно доходоносен бизнес ли е илюзионното изкуство? Можеш ли да се издържаш само с правене на магии?
- В България естествено няма система в помощ на това изкуство. Ще ти направя един паралел. Но преди това ще ти кажа, че илюзионното изкуство е най-скъпоплатеното от всички изкуства. Защото има прекалено малко хора, които го практикуват. После – то е абсолютно самосиндикално. А номерата са изключително скъпи. Примерно летящата маса струва 1200 евро! Съответно ние си търсим нашата цена и ако не я получим, просто не отиваме да работим. Аз мога да кажа, че изкарвам достатъчно добри пари за себе си. Но доста голяма част от тях си изкарвам навън, не в България. А паралелът, за който ти говоря, е следният – имаме колеги на нашите години, които не могат да се пенсионират! Което е абсурдно! Абсурдно! В Италия аз се самоосигурявам, така да го кажем, защото ми е такава професията. В Италия, ако започнеш да се осигуряваш сам, но в същото време представяш тази държава, където и да ходиш, ще работиш 7 години. Тоест ще работя 7 години и ще си плащам 750 евро всеки месец от джоба, на седмата година се пенсионирам и до края на живота си ми плащат по 1200 евро на месец! Как ти звучи?

- Прекрасно! Нереално обаче за нашата родна действителност...
- Именно. Защото професии като илюзионист, като спортист, актьор, които не можеш да ги практикуваш дълго време, защото остаряваш, ти се компенсират по този начин. Защото за краткото време, в което си ги практикувал, ти си дал всичко от себе си, даже самия себе си. Аз, да кажем, на 45 години вероятно няма да приличам на нищо в този смисъл. Ще бъде смешно да изляза така на сцената. При мъжете не е така обаче. Виждаш, че Астор продължава да е на сцената. При тях нещата стоят по-различно. Но ето хората там (в Италия, б.а.) са си направили системата и тя им функционира идеално. При нас хора, артисти на по 65 години не могат да се пенсионират, защото не знам си какви точки там се събират, сумират, колко стаж имаш и т.н. ... не съм много наясно. Което за мен е абсурдно! Не можеш да имаш 65 години и да се отнасят така с теб! Ненормално е!

- Мислила ли си, в такъв случай, какво ще правиш, когато спреш с магиите?
- Бъди сигурна, че пак ще бъде свързано с този бранш, каквото и да е. Аз, освен като илюзионист, съм известна и като мениджър на сценични изкуства. С баща ми правим програми по хотели, по фирмени партита. И освен илюзионисти, сме и организатори. Това е още нещо, което ме храни. И мисля, че впоследствие със сигурност ще си създам някакъв бизнес, който да ми остане. Знам, че не мога да се занимавам с това вечно. И най-вероятно ще отида да се осигурявам в чужбина! (смее се)
  
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. ШОУ

ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ИНФОРМАЦИИ ЧЕТЕТЕ  В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА