Само в "ШОУ"! Мариела Нордел смаза Луна, нарече я отрепка и дори...

Мариела Нордел е истинска фурия и помита всичко след себе си. Гледали сме я в „Мастър шеф“ и „Биг брадър“, а сега в „Черешката на тортата:“ отново вдигна рейтинга до небесата. Личи си, че разбира от ПР и стратегически мениджмънт. Умее да котира добре името си и затова е предпочитан герой за различни предавания и риалити формати.

В „Черешката“ участва отново с Луна, с която уж се сближиха покрай предишния формат. Сега ги виждаме като врагове и решихме да потърсим Мариела да ни разкаже на какво се дължи тази промяна в отношенията им.
 
- Мариела, доволна ли си от участието ти в „Черешката на тортата“ и предвид факта, че си перфектен готвач, май не беше честно за останалите участници…?
- Предаването не е само за готвене, оценяват се най-вече уменията като домакин – внимание към детайла, към гостите, атмосферата, която създаваме. Когато ме поканят на гости, за мен храната е на последно място, луксът не ме интересува, но искам да видя, че домакинът се е постарал, че е понаучил нещо от етикецията и гостите се чувстват добре - не им се тръгва. Може да постеле вестник и да поднесе хляб и сирене, но пак да е весело и приятно. Друго, което за мен е важно, е да поканиш гостите си у дома. Видяхме какво ли не –по комшии ли не ни каниха, по приятели, ресторанти… Дори за Деси имам подозрения, че това не беше точно нейният дом, защото беше доста „опоскан“ – много голо, нямаше нищо лично вътре, приличаше на ония квартири, които се дават под наем в мрежата…. Та, няма как да е нечестно, защото повечето не положиха усилия. Аз се стремях при мен всичко да е в унисон – от покривката и приборите до концепцията, подбора на ястията и забавленията. Освен това поднесох над 10 блюда. Не претендирам за перфектен готвач, дори една манджа прецаках – паеята, въпреки че я правя от 8-годишна, което доказва, че пак невинаги всичко ти се получава. С шоколадовото фондю също леко се издъних, защото беше прекалено малко количество шоколад и моторът на фонтана не можа да завърти с толкова малко … Така че за готвене си давам оценка 6-7, за амбиенс 10, а за атмосфера, също толкова, защото бях подсигурила певци, танцьори – гостите ми наистина се забавляваха и въпреки, че изживяващата се като аристократка, и президент особа, се опита да провали вечерта, аз не й позволих да й минат номерата. От уважение към предаването, публиката и това, че все пак беше мой гост, не я изгоних. Нормално, още при първата й примадонска истерия, щеше да изхвърчи през вратата. Да придава фасоните си на съселяните си от Шуменско – от където е излязла. Най-ги обичам тия, дето са забравили от къде идват….

- От „ВИП брадър“ бях останал с впечатление, че с Луна се разбирате, че сте приятелки…?
- Това същество не може да е приятел с мен или с когото да е от моето обкръжение. При мен „Да“ е Да и „Не“ е Не! Аз си плащам сметките и не се извъртам като фурнаджийска лопата! Гледам да се придържам максимално към истината и не лъжа без наистина сериозна причина. Не се държа като каруцар и никога не бих обидила някого на външен вид, килограми или да наричам хората „слугинаж“ /тя понеже в Бъкингам е израсла, а не на село/, наркомани, алкохолици. Дори и много да съм ядосана, аз се ядосвам на действията, поведението на някого, но никога не бих обидила на същност, външност.
Само през последната вечер тя изрече две нагли лъжи, без да й мигне окото – че съм й била искала пари и че линейката я била поръчала тя. Пари съм искала само от моето семейство и то в екстремни ситуации. На отрепки никога не бих искала не пари, но и една коричка хляба, дори да умирам от глад. Адвокатът ми в момента проверява какви са шансовете да я осъдя за уронване на престижа ми, чрез неверни твърдения по мой адрес. Интересно какви локуми ще разтяга пред съда – кога, къде, каква сума съм й била искала… Но, познавайки я вече, мога да си представя да доведе лъжесвидетели… Хубавата страна е, че всяка нейна лъжа може лесно да се обори. У дома има камери – след лайфа на Брадъра, сме се виждали само веднъж –
 
тя се довлече у дома да ме моли да й правя  ПР.
 
Няма как да каже, че е тогава, защото камерите се активират автоматично при движение и записват. А, който и друг ден да избере, че уж някъде сме се виждали, тя няма как да знае, дали тогава съм била в България или в чужбина – факт, който лесно може да се докаже, така, че дори и някой да й върже да лъжесвидетелства, само ще си навлече беля и ще го отнесе покрай нея. Когато ме помоли да й помогна с ПР-а, аз й написах „Новогодишната Президентска Реч“, която тя записа и излъчи по ютуб канала си. Това също може да се докаже от разменената помежду ни кореспонденция. Не обели от кумова срама дума да ми плати, както и аз не сметнах за нужно да й напомням, че всеки труд се заплаща, защото разбрах, че тя гледа да измекяри на дребно. Колкото до линейката – 2 дни преди нейната вечер, с другите участници обсъждахме налудничавото й поведение и тогава ми хрумна, че вместо с лимузина, трябва да й се изтърсим с линейка. Свързах се със заместник-.кмета на Столична община и госпожата беше много любезна, насочи ме към доц. Д-р Димитров от УМБАЛ. Той намери решение и ни даде линейка, която не беше оборудвана, и чакаше ремонт, така, че да не се ощетяват болните. Искам да им благодаря за бързата реакция и че откликнаха така благородно. Моя приятелка – психиатър от 4-и км – д-р Румяна Динолова, пък ни снабди с медицински престилки…. Та, виждате какъв човек е Луна. Дори като лъже, не лъже с акъл, ами глупаво.

- В живота често ли се сблъскваш с хора като нея и как би постъпила в такава ситуация в дома си, ако нямаше камери?
- Отдавна мога да си позволя да поддържам психическа и емоционална хигиена край мен. Освен това, с натрупания опит, вече лесно разпознавам идиотите, завистниците, хората без обноски и възпитание, и особено психарите. Не ги допускам до себе си и не контактувам с тях! Ако ги нямаше камерите, веднага, още при първата й изцепка, щеше да бъде помолена да напусне. Не позволявам някой да обижда моите гости! Щом е приел да ми гостува, трябва да се държи на положение, а ако има психични или други проблеми, да си оправя ниското самочувствие на друго място, но не и за сметка на моите приятели.

- Съжаляваш ли, че в „Брадъра“ я подкрепи, а не застана против нея, като всички останали?
- В „Брадъра“ аз влезнах, както заявих още от началото, със стратегия. В моите ходове и действия нямаше нищо случайно. И както бях предвидила нещата, точно така се случиха! Неслучайно, само аз бях тази, че когото посочех, изхвърчаше. Давах си сметка, че максималният ми престой в Къщата е три седмици и си изиграх партията блестящо. Така наречената ми „подкрепа“ за нея, не беше нищо друго освен стратегия – за да стане шоу, за да е интересно на зрителите, трябваше да има баланс. Всички я познаваха от предишни проекти и ме предупреждаваха, но аз не съм влезнала вътре да правя приятелства, а да си изпълня ангажимента към продуцентите, както и да представя качествен продукт на зрителя. Ако я бях оставила сама срещу всички, това вече нямаше да е шоу и забавно за аудиторията, а зверилник, защото всички щяха да й се нахвърлят и да я довършат – толкова я мразеха. В момента, в който ни приключиха ангажиментите, още на последната вечер, аз престанах да комуникирам с нея. Тя ми се обади след няколко седмици във връзка с това, че й трябваше помощ с ПР-а и аз реагирах като професионалист – свърших си работата. Когато ме поканиха в „Черешката“, се свързах с нея, за да видя има ли интерес да участва, защото смятах, че може да се получи интересно – тя е все пак артист, това не мога да й го отрека, но не предполагах, че ще се държи толкова непрофесионално и ще изглупее да ръси плоски лъжи и селски обиди към колегите си…

- С какви впечатления остана от домовете на останалите участници?
- Единственият дом, който посетихме, беше на Деси и както споменах, пак имам съмнения да е неин. Жалко беше, защото нямаше да навреди, нито да ги притесни кой знае колко, ако за един ден отвореха къщите си за публиката.

- Някой нов мъж в живота ти? Сватба скоро време?
- Моля ти се! Както ме пита адвокатът ми по развода, „какво не разбра първия път?!“. Колкото до мъжете – дала съм си почивка. Разводът ми беше много тежък – трябваше да се изнеса буквално за 2 седмици от общото ни жилище, да си намеря нова квартира, училище за детето. А в Холандия това е огромен проблем, непосилен дори за местните, които имат там приятели и семейства. Аз нямах никаква подкрепа, но се справих и цената за това беше здравето ми.
 
От изживения стрес отключих много болести
 
с които се борех през последната година и това е причината за рязкото ми напълняване – 30 кг за 10 месеца. Много хора си мислят, че е от занемаряване или лакомия, но не е така. Минах през тежко лечение и главният ми проблем вече не беше външният ми вид, а да оживея – заради детето ми. Сега вече, слава Богу, съм добре и ми предстои постепенно да намеря отново към себе си, да си върна предишното тяло. Благодарна съм донякъде на болестта си, защото за първи път разбрах какво е да си грозен, дебел и оплюван, заради външния си вид. Аз винаги съм била красавица, в перфектна форма и това ме беше направило арогантна – съдех и критикувах хората, упреквах ги, че са се занемарили. Е, получих от своето лекарство! Вече знам какво е да си от другата страна и съм благодарна на съдбата, че ми помогна да коригирам тази част от характера си! Но, да се върнем към мъжете – покрай тези проблеми, нито имах желание, нито възможност да се занимавам с авантюри. Аз съм реалист – самата аз не се харесвах как изглеждам, какво ли остава за другите. Обичам мъжете и не исках да им го причинявам това, а и съвсем не ми беше до връзки – борех се за здравето си, да оживея, мъжете ми бяха най-малкият кахър. Живот и здраве като се възстановя напълно, ще му мисля. Макар, че за сватба, вече съм се зарекла – само 80-40-20 – осемдесетгодишен, с 40 градуса температура и с 20 милиона по сметка. Загубих романтичните илюзии за брака, а и нямам повече желание да слугувам, да правя компромиси, заради някого… освен заради детето, разбира се.

- Даваш вид на мъжемелачка, но вероятно някога в живота си и ти си била опарена от силния пол? Дали пък това не те е направило толкова предпазлива?
- Не знам каква е дефиницията за „мъжемелачка“, но винаги съм била с мъже, в които съм била влюбена или поне много са ми харесвали. Обаче кубинската ми кръв винаги си казва буйната дума и както бързо се влюбвам, така и бързо разлюбвам. Естествено, и на мен са ми изневерявали, и мен са ме изоставяли, но страдам ден-два, па ми мине. А и с малки изключения, с почти всичките ми бивши съм в супер отношения.
 
Не се задълбавам в болката, не искам да помня злото
 
Дори и много да съм ядосана на някого, след време ми минава дотам, че не си спомням за какво. Единственото ми опарване беше с последния ми съпруг – той си позволи да ме удари и това предреши бъдещето ни – развод. Мен, освен дядо и то веднъж, никой друг мъж не ме е удрял. Бях на 4 години и откраднах един прозорец от детската градина, защото много ми хареса. Дядо учуден ме пита какво е това, а аз без да се смутя му разказах как са ни ги раздавали от градината. Той само каза, „така ли? Айде да идем да питаме другарката ти“ и ме поведе за ухото. Пред учителката ми отвъртя такъв як шамар, че още го помня… И вторият го получих 44 години по-късно от собствения ми съпруг, но този път без никаква причина. Той ми крещеше нещо, аз му казах да не ми държи такъв тон и да не ме занимава с глупости. Тогава побесня и ме задърпа навън на дъжда да ме изхвърли, за да ми покажел как да се държа с него, с уважение. Чувала съм и от други българки, омъжени за холандци, че техните съпрузи са ги изхвърляли навън като наказание. Явно е някакъв холандски възпитателен прийом. Дори една приятелка я беше заключил гола пред апартамента им… Аз му се изплъзнах и му напомних, че съм му жена и няма право да се държи така с мен. Загърбих го и тръгнах по стълбите. Той още повече изтрещя, че го игнорирам и тогава ме удари в гръб. Добре че се задържах с ръце, иначе щях да си разбия носа на стъпалата. Обърнах се и със спокоен тон му обясних да не е посмял повече дори да ме докосне. Качих се горе и извиках полицията…. Тогава вече знаех, че с нашия брак е свършено, защото му загубих уважение. Само този повече не искам да го видя. И съвсем не ме интересува повече.
 
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!