Сеизмолог №1 проф. Ботев: Съществува реална заплаха за България!

След 1928 година у нас не е регистриран магнитуд над 6. Това коментира в интервю за "Монитор" директорът на сектор „Сеизмология“ към Геофизичния институт при БАН проф. Емил Ботев. 

- Проф. Ботев, вчера беше регистрирано вторично земетресение в Пловдив, след като преди няколко дни бе отчетен трус от 4,5 по Рихтер. Има ли повод за притеснение?
- Всъщност нека първо да обясня първичното земетресение. То бе регистрирано в северната покрайнина на Горнотракийската низина. Това е известният Чирпански разлом. Епицентърът се намира най-близо до Раковски, който е на 50 км западно от Чирпан. Т

ова е контактът със Средногорието - разломът, който на 14 април 1928 година сработи и даде земетресение със сила близо 7 по Рихтер. На 18 април в южния край на Горнотракийската низина има трус от 7,1. Двата борда на Горнотракийската низина всъщност сработват с две много силни земетресения. Докато с магнитуд 6 са силни, а с магнитуд от 3 до 4 по Рихтер са много слаби.

При труса в Пловдив имаме средата от 4,5 по Рихтер, което е слабо. А такива слаби трусове годишно у нас има по 3-4 в страната. Последното в този район беше на 21 февруари 2018 година. Само че беше близо до Асеновград. По принцип през последните четири десетилетия имаме и по-чувствителна мрежа, в която средно годишно регистрираме около 1000 труса, но 97% от тях са микроземетресения. Те са до магнитуд 3 и не се усещат от хората.

Само по себе си това говори, че не може да доведе до сериозни въздействия върху инфраструктурата и да заплаши здравето на хората. След тези земетресения никога не е следвало по-силен трус. Ние сме правили изследване и в Поповишката част, за да проследим как в миналото са ставали разкъсвания на биологическите пластове. Установили сме, че катастрофални трусове - над 7, стават средно на 1000-2000 години.

Няма как да са се натрупали напрежения, че в скоро време да очакваме разрушително земетресение. Дори след 1928 година нямаме у нас трус с магнитуд над 6. Имаме само три умерено силни - с магнитуд между 5 и 6. Това са земетресението в Перник през 2012 година, и двете в района на Стражица. Тогава дори беше изпратена бригадата на Игнат Раденков, да се строи в Стражица наново.

- Но когато имаме трус с магнитуд над 4, хората започват да се притесняват...
- Така е, но имайте предвид, че в този район на Горнотракийската низина преди две години имаше отново трус - от 4,7, и след него нищо не последва. Поради тези причини имам основание да смятам, че не се очаква по-силен трус от този в Пловдив. Напротив, ще последва поредица от по-малки трусове, които са по-малки от 3. Новият е точно такъв. В основни линии не се усещат от населението. Така че следва затихващ процес, който е характерен за Горнотракийската низина.

- Все пак можем ли да говорим за някаква цикличност що се отнася до самия район?
- Да, в Горнотракийската низина действително има такава цикличност. Средно на 4-5 години там се регистрира такова земетресение с магнитуд 4 и малко по-голям. Но през последното десетилетие в този район нямаме по-големи трусове.

- А откривате ли връзка с трусове извън страната, само преди няколко дни имаше във Вранча?
- Не, по-скоро трябва да се търси връзка с други земетресения в непосредствена близост, свързани с конкретната разломна структура. Ако земетресението беше много силно, можеше да се очаква да сработи и другият борд на Горнотракийската низина, следствие разместването на пластовете и преразпределяне на земетресенията.

При слаби трусове само локалните разломчета се разместват и те провокират поредица от следтрусове, които са със слаб магнитуд. А например през 1928 година от силните земетресения е имало на повърхността над 120 км по дължина огромни пропадания. Хубавото е, че тогава военните са правили топографски снимки и веднага след земетресението са заснели разместванията.

Добре че трусовете са били през деня. Дори данните са публикувани 1 година по-късно и са влезли в първия голям международен учебник по сеизмология на Чарлз Рихтер. Същият учен, който е въвел магнитуда. Така че достатъчно сме известни на света с това, че представляваме първата съвременна добре описана регистрация на повърхностните резултати от земетресение. И то в точно този район, в който работи.

- Колко микротруса сега се очакват след земетресението в Пловдив?
- В първия ден регистрирахме до следобед около седем с магнитуд по-малък от 3. Беше приета дълбочина 18 км и това обяснява защо не е усетено толкова от хората. Няма сериозни щети, паднали предмети и др. В по-далечните места евентуално може да е имало люлеещи се предмети.

- На 25 април беше регистриран трус във Вранча, който бе усетен и у нас. Има ли повод за притеснение?
- Между двете земетресения няма никаква връзка. Но за съжаление, при Вранча имаме повод за притеснение. Никой обаче не може да каже кога този повод ще е реална заплаха.

Там трусовете с магнитуд над 7 за последните 200 години са били около пет. Това означава, че се случват средно на 40 години. Дълбочината е на 150 км, което означава, че ние нямаме никаква информация за тези процеси.

Не може да се направи точна преценка кой сегмент ще се размести и има ли съответното земетресение. Така че смятам, че благодарение на статистиката, която имаме, движенията, които мерим на повърхността, са толкова слаби, че не се очаква натрупване на напрежение.

В изследването в Поповица установихме, че на около 1000-2000 години най-малко са разкъсванията с магнитуд 7. Така че сегашната честота на труса е много малка, тъй като движенията на повърхността са много слаби - по 1-2 мм годишно. Докато в Турция повърхностните движения са към 30-35 мм, както и в Южна Гърция.

Сами разбирате, че на година-две при тях може да се натрупа напрежение. При нас се чака много дълго време, нямаме такива условия. А и в началото на миналия век на територията на страната са станали 6 земетресения с магнитуд 7, които са разтоварили голямата енергия.