Сеизмологът проф. Николай Милошев с лоши новини за санираните ни домове при силен трус

"Да ти се разклаща земята през минути, е невероятен психологически тормоз. Засегнатата територия в Турция, която усеща значително трусовете, е доста по-голяма от България", това заяви проф. Николай Милошев, който е директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география.

"Няма увеличение на сеизмичната активност на наша територия за момента. Няма опасност от силен трус в България", категоричен е сеизмологът.

По думите му обаче санирането на сградите подобрява топлинните качества, но не и здравината на конструкцията им.

Ето какво още каза проф. Николай Милошев в интервю за "Марица":

- Проф. Милошев, докога ще продължат трусовете след катастрофалните земетресения в Турция и Сирия?

- Много дълго ще се клати земята. Със сигурност месеци, дано да не е година. Земетресението беше много силно и колкото е по-силно, толкова по-дълъг е периодът, в който нещата се успокояват. Логиката е проста, като всичко в природата.

Някои от афтършоковете са доста силни, има и в момента земетресения с магнитуд над 5. Такова имаше във вторник в 9 ч. и 11 минути със сила 5.4. Добър знак е, че започват да преобладават по-слабите вторични трусове.

Колкото по-бързо се стигне до по-слабите земетресения, толкова по-добре - означава, че вървим към затихване. Но ужасът за хората на място е огромен - да ти се разклаща земята през минути, е невероятен психологически тормоз.

За съжаление, това е много силно земетресение, което се усеща осезателно в район с голям радиус. Със сигурност засегнатата територия, която усеща земетресението значително, е доста по-голяма от България.

- Има ли опасност от силни трусове у нас?

- Силните трусове са много далече от България и не би трябвало да се очакват и у нас. Почти категоричен съм. Освен този Източноанадолски разлом има и Северноанадолски, който е много по-дълъг и много по-страшен, защото стига до Истанбул.

За момента обаче около Северноанадолския разлом няма никаква промяна в нормалната сеизмичност. А ние сме отдалечени на още близо хиляда километра.

По Изтночноанадолския разлом има последващи трусове - и по на север, и по на юг от местата, където бяха основните земетресения. Но по Северноанадолския няма тревожна активност, което е успокоително - и за турците, и за нас.

Няма увеличение на сеизмичната активност на наша територия за момента.

- Може ли да търсим връзка между човешката дейност и сеизмологичната активност?

- Не. Няма как да проникнем чак толкова дълбоко в земните недра, че да предизвикаме земетресение. Ние, хората, не сме чак толкова мощни. Трябва да се научим да уважаваме природата.

- Може ли засилената военна активност в Украйна да е допринесла за труса? Абсурдно ли е такова предположение?

- Ваш колега ме пита за това. Не виждам логика, а и сме по средата на мястото, където беше земетресението, и Украйна. 

- Беше ли очакван такъв силен трус?

- Около всеки от тези разломи се очаква земетресение. За съжаление, не можем да кажем кога. А що се отнася до силата - това е максимално възможната, която са допускали и турските колеги, когато са правели проучвания на разломите. Изненадваща е силата на трусовете. 

Има едно земетресение в района на Крупник и Симитли от 1904 г., за което се смята, че магнитудът е 7.8, но тогава не е имало инструменти за точно измерване, съди се по усещанията на хората, по разрушенията на сградите. Така че оценката е твърде приблизителна.

Докато сега силата на трусовете в Турция и Сирия е точно измерена - наложи се цифрата 7.8, а според турските колеги е 7.5. Но и двете стойности са твърде високи.

- Има ли периодика, през която се случват силните земетресения у нас? Споделяте ли тезата, че близо век след разрушителното Чирпанско земетресение надвисва заплахата от нов силен трус?

- Подобни тези са по-скоро в сферата на митовете и легендите. Ако подобни очаквания са основателни, трябваше около 2004 г. да очакваме катастрофален трус около Симитли и Благоевград - век след предишния.

Няма такава логика. Ако имаше, в София стотина години след последното силно земетресение от 1858 г. със сила 6.6-7 по Рихтер трябваше да се случи нов силен трус. Той обаче не се случи. Не можем да говорим за такава периодика на силните земетресения. 

Вярно, че колкото повече години минават, без да е имало силно земетресение, толкова повече може да се предполага, че се натрупва напрежение в сеизмично активните райони. Изчисленията на вероятности се правят за 100 години, където вероятността от трус е 10 процента. Правят се и за 475 години, където вероятността от трус е малко по-голяма. Цифрата е наложена в ЕС.

- Могат ли сградите у нас да издържат на силен трус?

- Не дай боже да се случи! Но според нормативните документи би трябвало да издържат. Нормативните документи у нас след 2000 г. по отношение на строителството, особено сега, са много издържани.

Инж. Куманов: Панелките ни са като швейцарско сирене, при трус става страшно

Имаме сеизмично райониране в страната - знае се в кой регион какво максимално земетресение може да се очаква и спрямо това се оразмеряват изискванията за издържливост на сградите. Би трябвало да нямаме проблеми.

Въпросът е доколко се спазват нормативите при строежа на новите сгради. Проблем могат да се окажат по-старите сгради.

Принципно би трябвало панелните жилища да са по-устойчиви, защото са сглобени от елементи. Това обаче важи за случаите, когато заваряваните сглобки са здрави. Но ако са се амортизирали във времето, това ще създаде рискове. Санирането на сградите подобрява топлинните качества на жилищата, но не и здравината на конструкцията им.

Сеизмологът проф. Павлов разкри цялата истина за сградите у нас: При трус 7 по Рихтер те ще...

Добре е да се направи изследване на сеизмичния риск за всички сгради, но за целта държавата трябва да има кадастър на всяка сграда със съответните параметри. В нормалните страни това се прави, но за съжаление ние сме изпуснали момента и наваксването ще е трудно. Кой знае кога ще стане за цяла България.    

- Знаят ли българите как да реагират в случай на земетресение?

- Безспорно сме твърде далече от японците, които са отличници по подготовка за бедствия. Нормално е да са подготвени, след като живеят в сеизмично най-активния район - там земетресения се случват непрекъснато. Ако у нас всяка седмица имаше земни трусове, щяхме да сме много по-подготвени.

След като усещаме по 2-3 земетресения годишно, не чувстваме толкова належаща нужда от резервен пакет с най-необходимите неща, каквито японците имат задължително в случай на земетресение.

Хората у нас обаче вече знаят, че при по-новите строежи могат да потърсят закритие при т.нар. стени - бетонни шайби, под стабилна маса. Но най-важното в такъв момент е да се запази самообладание. Това обаче е много трудно, когато се заклати земята под краката ти.

- Кога ще стане възможно да се прогнозират земетресения?

- Сигурно няма да е скоро. Прогнозите трябва да съдържат три елемента - къде може да има земетресение. Това горе-долу се знае с изучаването на разломите, там са ясни най-рисковите райони. Знае се и каква е максималната мощност на земетресението, която би могла да се очаква в конкретния регион.

Но кога ще се случи земетресението - за съжаление, това сеизмолозите по света не могат да кажат. И в Япония земетресенията ги изненадват, както и навсякъде по света. Не са надеждни индикатори и реакциите на някои животни. Мои приятели имаха котки в два апартамента - при Пернишкото земетресение през 2012 г. например едната котка реагирала предварително, другата - не. Търсят се такива предвестници.

Може би ще бъде открит симптом, предвещаващ трус, но надали ще е в обозримо бъдеще. За съжаление, много неща от природата все още не знаем, а и понякога може би се месим не по верния начин. А и с т.нар. сеизмична прогноза трябва да сме много внимателни.

Ако сгрешим с прогноза за валеж, не е страшно, но ако предупредим за силно земетресение, хората ще хукнат да се изнасят. Ще се стигне до катаклизми - задръствания, инфаркти, катастрофи. Затова трябва да сме много внимателни и с предупрежденията.

Кой е той?

Проф. Николай Милошев е директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география. Член-кореспондент на БАН. Автор е на над 100 научни статии в национални и международни списания и издания.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук