Сензационно откритие на 8000 г. край Пловдив

Ново доказателство за живот край Пловдив отпреди 8 хиляди години откриха археолозите. 

Повече за разкритията в землището на пловдивското село Скутаре разказва в интервю за Plovdiv24.bg археологът от РАМ - Пловдив Елена Божинова, ръководител на теренните проучвания. 

Може ли да ни кажете къде се намираме всъщност?

Това е открито неукрепено селище, което е обитавано в много дълъг хронологически диапазон от периода на Ранния неолит до Средновековието, до Византийския период, или в абсолютни дати това е от VI-то хилядолетие преди Христа до XII и началото на XIII век след Христа.

Открито казваме, защото то е неукрепено, няма стабилни укрепления за повечето исторически периоди.

Също следва да кажем, че за този дълъг хронологически период селището не е постоянно обитавано, има прекъсвания.

Хората са се измествали, после пак поради някаква причина са идвали отново да живеят на това място, но има учудващо повтаряемост да избира да се заселлва именно точно на това място отново през неолита (новокаменната епоха), през каменно-медната епоха, ранната бронзова епоха, средната бронзова епоха, след това в ранната желязна епоха отново, късната желязна епоха от архаически, класически, ранно елинистически период, от късната желязна епоха, и по-късно вече и в римската епоха.

Още с I век отново е заселен обекта и Средновековието, както през Ранното средновековие между VIII и IX век има епизодично обитаване на терена и вече през византийския период XII и началото на XIII век.

Обектът заема доста голяма площ, но тя първо не е компактно заселена, второ, има изместване на обитаваните граници.

Тоест, в едни периоди са избирали една по-малка площ за обитаване, след това са се измествали или са заемали по-голяма площ.

Иначе, трябваше да започна с това, че сме в землището на село Скутаре, като този обект, за да бъде всичко сложно при него, тази голяма площ попада в землищата на три населени места.

Най-голямата част е в село Скутаре, една част е в землището на село Рогош и западната периферия на обекта е в землището е град Пловдив. И така, когато изписваме името на обекта е доста дълго.

А как беше открито това селище?

Всъщност регистрацията му е във връзка с проект на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ), която, заради подобряване на жп линията от Пловдив към Бургас, започва едни предварителни проучвания още през 2017 г., направени са целеви теренни издирвания по протежение на цялата жп линия.

И тогава са регистрирани няколко обекта, единият от тях е това селище.

Следващата 2018 г. екип на Националния археологически институт с музей, под ръководството на доц. Крум Бъчваров, прави предварителни археологически проучвания на обекта. В резултат на тези проучвания са определени границите и са прецизирани периодите на неговото обитаване.

И вече, едва миналата година 2023 г., се пристъпи към пълното проучване на обекта в рамките на сервитута на НКЖИ, в рамките на сервитута на жп линията.

А след това вече започнаха и няколко парцела - един парцел миналата година, във връзка с тази бензиностанция, която виждате на фона, при строежа й тя попада в границите на обекта, при което се направиха спасителни проучвания.

Всички проучвания тук са спасителни, тоест налага се да бъде проучен обекта, тъй като ще бъде застроена или нещо друго ще се случи тук в площта.

Няколко парцела, вече големи парцели тази година проучихме, именно във връзка с такива проекти за строеж на голям ритейл парк и няколко склада.

В момента тук, на това място, след по-малко от година ще изникне една голяма складова база с офис сграда към нея. Спасителните проучвания имат своите негативни страни, тъй като често важни обекти се налага бързо да бъдат проучвани.

Под натиск сме от срокове, ограничен бюджет. Но пък от друга страна, за първи път имаме шанса един такъв селищен обект, извън Централната градска част на Пловдив, където се застроява да се проучва града, провинциален по своя характер селищен обект, какъвто е този, да бъде проучен в много по-голяма площ, което вече ни дава много информация за големината, динамиката на неговото развитие, функциите му за отделните периоди.

Това за нас е безценна информация.

Преди това никакви ли данни не е имало, за да се започне проучване? 

Не, до 2017 година никакви податки за този обект нямаше. Въпреки, че и археолозите-доайени в Пловдивски регион - Петър Детев и Димитър Цончев са регистрирали тук обекти. Тук точно, където горе-долу минава днешният път за Рогош, е минавало трасето на Via Diagonalis, този централен път, който свързва Азия с Европа.

И малко по-надолу, именно по този път, преди Маноле, има пътна станция, която Димитър Цончев е описал много надлежно. Отново тук има доста могили и има един ранно неолитен обект, може би малка селищна могила, която описва Петър Детев.

Тоест, идвали са тук в този район, но поради една или друга причина, това голямо селище им е убегнало.

Сега, дали тогава, когато те са правили своите изследвания тук е била пустееща земя, или обработвана, без възможност за добро наблюдение, не знам, но поради някаква причина този обект не са го регистрирали и това е останало за нас, тази задача.

Какво е намерено до момента тук, какво можете да ни разкажете?

Много информация, много находки, много структури за всеки един отделен период. Това, което е най-атрактивното, което проучихме и документирахме, са много кладенци, още от бронзовата епоха. Най-ранният, който сме документирали, е от ранната бронзова епоха, та до Средновековието.

Мога да ви покажа един има проучен и в тази част на обекта, да го снимате. Това са дълбоки шахти, които стигат до подпочвена вода. 16, или 17 кладенеца имаме до момента проучени. Всички те са сами по себе си интересни.

Най-забележителни са тези от класическия и ранно елинистическия период, които след като са били използвани известно време, са престанали да бъдат източници на вода, а са били използвани като депа за изхвърляне на животински останки, трупове или части от трупове на животни.

А единия от тях, този от ранната елинистическа епоха, е бил използват и като място за осъдените на смърт, така да го наречем, тъй като намерихме отвътре три скелета на възрастни индивиди, през известно разстояние един от друг.

Тоест, единият е погребан, запълнен е до едно ниво кладенецът, втори, като долните два трябва да отбележим, за единия сме сигурни, а за другия по ситуацията на намиране ни подсказва, че тези хора са загинали на място.

Тоест, те известно време са били живи в кладенеца. 

Изхвърлени са били там, може би.

Именно, те са оставени там, вероятно като в килия, от която те няма как да се измъкнат, това е дълбока шахта 2-3 метра, от която без стълба няма как да излезеш.

Какво друго доказателство дават тези кладенци, защо са били използвани по по-различен начин?

Това е интересно, досега ние не знаем друг селищен обект с толкова много кладенци. Значи, за да са го избирали хората да живеят на това място през толкова много периоди, то означава, че тук условията са били много благоприятни.

Имало е малка река, която е минавала покрай южната периферия на обекта. Това е един малък приток на Марица, който днес е канализиран. Но явно този водоизточник не е бил постоянен и вероятно лятно време е пресъхвал, което е налагало хората да копаят тези кладенци.

Въпреки този нестабилен източник на вода, явно обаче е имало други ресурси, които са ги карали да изберат това място.  Дали това е трасето на Via Diagonalis, който без съмнение повтаря по-ранни пътни артерии от времето най-малкото на желязната епоха, най-вероятно още от времето на праисторията.

Дали този път ги е атрактираль или пък има други ресурси, които ние към момента не сме установили, не можем да кажем към този етап.

За щастие, имаме фиксиран, одобрен проект от Министерството на културата, който ще бъде финансиран и наесен ще направим издирване на археологически обекти именно тук в района на село Скутаре, Рогош и тази част на Пловдив.

Така че с пълни теренни обхождания буквално ще минем през всяка нива, всеки терен, така че да изградим една максимално пълна археологическа карта на района и в резултат на тези изследвания, се надяваме да можем повече да отговорим какви са тези атрактивни бонуси, които са накарали хората да дойдат и да се населят в това място.

Може ли по това, което сте открили до момента да се съди какво е било населението - дали е било богато, дали е било по-бедно?

Това, което можем да кажем е, че със сигурност това не е градско население, това са хора, които са били ангажирани със селско стопанство. Разбира се, не можем да генерализираме и да кажем за всички хора, които са живели тук.

Както споменах, това са отделни исторически периоди и селището се е меняло, в един период едни хора са го населявали, в друг период - други. Все пак обаче, това са хора, заети със селско стопанство основно, със скотовъдство, вероятно и земеделско производство.

Но пак следва да кажем за всеки един отделен период, което ще стане един доста дълъг разказ. Това, което е най-ясно може би, е за късните периоди, по времето на античността и на Средновековието.

За този период имаме данни за едни оградни зидове, едни огради, които затварят големи пространства. До момента интерпретацията ни беше, че това вероятно са места, където е пазен добитък, тъй като говорим за големи площи по декар-два, че и повече площи, които са заградени.

След последното обаче пълно почистване на обекта и снимките с дронове, които направихме, всъщност установихме, че част от тези траншеи са организирани в една система и това ни навежда на мисълта, че имаме една укрепителна система с дървени огради, които са използвали.

Но за това ни трябва още малко време, за да можем да кажем повече. Нещата стават още по-интересни, тъй като през Средновековието явно точно тази част тук, каква площ не знаем е така доста добре защитена.

Близостта на Via Diagonalis обяснява необходимостта от едни такива укрепления, но единствено за Средновековието имаме едни такива данни.

За римския период, периода на античността отново имаме жилищата, или поне структурите, които смятаме, че са жилища с дълбоко вкопани мазета или не толкова дълбоко, са разположени на голямо разстояние едно от друго, което отново говори, че та са имали големи дворни пространства помежду си, това както и наличието на много питуси.

Питусите са тези големи глинени съдове в по-съвременния език наричани делви. Те са много големи за съхранение на продукция, и в определени зони, обикновено в близост до жилищата има струпване от такива, те са винаги вкопани в земята по 10-15.

Близостта им предполага, че там е имало навеси, които са ги покривали. Но именно наличието вече на няколко групи от такива питуси, едните ще можете да ги видите и да ги заснемете, говори отново за земеделски характер на селището тук през този период.

А може и някое съкровище да изникне?

Разбира се, съкровищата няма логика къде могат да изникнат. Те могат да изникнат винаги, в момент на опасност някой скрива ценни предмети, обикновено монети и други метални предмети и после нещо се случва с него, че не може да се върне и да си ги вземе.

Интересното е, че въпреки, че тук обектът е разположен на този централен път, нямаме данни за нито един от периодите за някакви драматични събития, като опожаряване, нападения.

Дори от всички находки, които имаме, имаме единствена стрела, една или две, от находките през всичките години, което говори, че не е имало някакви битки, никой от тези селища не е загинал по драматичен характер.

Това доста ни затруднява, трудно се проучват жилищни структури, когато те не са горели. Трудно се хващат границите им, установява се материалът от който са изградени. Но това са предизвикателствата на археологията.

До кога ще бъдете тук, колко време имате?

Срокът ни е до 15 август, следва да се справим с този срок.

До тогава приключва проучването, така ли?

Приключваме в този парцел. Следва комисия на Министерство на културата, която ще приеме евентуално нашата работа за завършена и ще освободи терена за реализиране на инвестиционното намерение.

Но с това селището не е напълно проучено, проучено е в тези парцели, които се застрояват или ще бъдат застроени в близко бъдеще. Все още остават много парцели, които тепърва  ще бъдат проучени, или ще останат за бъдните поколения.

Имате ли някакви предположения за това колко голямо може да бъде селището?

На този въпрос, може би по-точно ще ви отговоря на есен. Сега, интересно беше, че още 2017 г., когато обектът беше регистриран, доста точно са изчертани границите му, на този парцел в който попадаме.

Съгласно границите от 2017 г., всъщност сме извън границите на селището. Не сме очаквали нито ние, нито колегите, които са участвали, че може да се касае за толкова голям селищен обект.

Трудно е да кажем, винаги регистрацията на обекти само на подемен материал, без разкопки е предварителна и следва да се има предвид, когато има един регистриран обект, че в парцелите наоколо е възможно да излязат структури, както беше в този случай.

А може ли да се каже, че това място е било също част от Пловдив?

Трудно, защото за по-голямата част от тези периоди си има обитаване в Пловдив.

Без съмнение този обект е свързан с Пловдив, силно под неговото влияние е. Тоест, за периодите, когато Пловдив е функционирал като селищен център, това е мястото, което диктува, което налага тенденциите във всяко едно - икономическо, политическо, религиозно, културно развитие.

И този обект следва да бъде разглеждан като негова сянка, или като негова периферия. Но трябва да кажем, че има периоди, които регистрираме тук, обитаване в това селище, които до момента липсват в историята на Пловдив.

Тоест, възможно е в някои от периодите населението на Пловдив, поради някаква причина да се е изнесло от този град и част от него да е населявало именно това селище. В такъв смисъл, бихме могли да кажем, че да, то е част от Пловдив.