Сергей Станишев пред БЛИЦ: Брекзит се оказа измама и популизъм, но и подкана за ЕС да се обърне с лице към проблемите на хората!

Броени дни остават преди България да поеме председателството на Европейския съюз. В същото време теми като Брекзит, Европа на две скорости и мигрантската вълна са сред сериозните проблеми, пред които е изправен Съюзът. За това какво ни очаква като граждани на ЕС и България и мечта ли е социална Европа, потърсихме мнението на евродепутата и лидер на ПЕС Сергей Станишев.

- Г-н Станишев, някои анализатори и политици са на мнение, че Европейският съюз ще се разпадне и дори работят за това, вие как оценявате тези нападки?
- Мисля, че това е доста пресилено и прибързано като политическа теза. Факт е, че преди една година, когато се случи референдумът за Брекзит, имаше сериозни притеснения, и то с основание. Защото се случи нещо безпрецедентно досега - една от старите страни членки, чрез референдум, да вземе такова решение. Това обаче имаше и друг отрезвяващ ефект върху много общества. Особено наблюдавайки какво се случва всъщност в преговорите за Брекзит, все повече хора виждат, че ставаше дума за един популизъм. И твърденията на тези, които бяха „за“ напускане на ЕС, бяха основани на лъжи. Като се започне от това, че Великобритания ще запази всички свои ползи – достъп до общия пазар и други неща, но просто няма да плаща вноската. Оказа се една измама. И ще ви припомня, че дори имаше един автобус с изписани огромни суми колко ще се спестят.

- В този ред на мисли, смятате ли, че Великобритания направи грешка? 
- Това е решението, за което според мен, предстои да съжаляват британците. Всъщност и Европа губи от него. Никой не ги е спирал. Винаги сме казвали, че това решение не е добро и че то ще нанесе щети на европейската идея и на Европа. Случилото се от тогава досега доведе до отрезвяване на много общества и много хора, дори критични, по отношение на Европейския съюз. И аз имам критики за начина, по който функционира ЕС. Не е съвършено, но много повече може да загубим. Не бива да се успокояваме, защото очевидно, че ако ЕС не се промени и не покаже воля да прави политики, които помагат на гражданите, тогава този прозорец от възможности за обръщане на тенденцията ще се затвори. Отново да има голям ръст на крайни националисти, анти-европейски партии и прочие. Затова социалистите работим за една социална Европа, която е обърната с лице към проблемите на гражданите.

- Това е свързано с визията, която представихте на втората икономическа конференция на ПЕС за годината.
- Без такава промяна, хората ще останат разочаровани. Огромна част от европейците усещат институциите на Европа и Съюза като цяло далеч от техните проблеми.

- Това не звучи ли като една утопия. Всичко това да се случи наведнъж? Най-малкото в момента много се говори за Европа на две скорости. Има много привърженици на тази идея.

- Да, има. Първо самата идея за обединена Европа, за Европейския съюз, също е една мечта. Но без мечти, не може да постигаш големи цели. Потъваш в ежедневие и прагматични цели и решения. Аз ще ви припомня, че тази идея се заражда само няколко години след една безпрецедентна и опустошителна война, която изцяло разрушава Европа – Втората световна война. Когато тя е била лансирана, бащите на идеята са изглеждали мечтатели, утописти. Но това е необходимото, което трябва да се случи на Европа и започва да се случва, а в живота нищо не се случва наготово. Давам ви следния пример: ние от 2008 г. като политическо семейство се борим да има среща на най-високо ниво за социална Европа. Чак сега тази идея започва да се реализира стъпка по стъпка. След една седмица в Гьотеборг ще има среща на върха, която ще приеме прокламация за социална Европа. Ще се приеме една прокламация. Но това не е достатъчно. Тази прокламация трябва да бъде последвана от конкретен план за действие, реализиран от Комисията и от страните членки. Десницата я разглежда като символичен акт - "Да, приемаме една прокламация, ето казали сме, че трябва да има социална Европа". И какво следва? Това е големият въпрос, за който ние сега ще се борим: да се промени посоката на развитие на ЕС и да върнем отново европейския социален модел.

- Нека Ви върна отново към Брекзит и излизането на Великобритания от ЕС. Как Европа ще се справи с хората, които ще бъдат така да се каже „изгонени“ от Острова? Вашето виждане.
- Това е част от преговорния процес. И за социалистите първият приоритет е съдбата на европейските граждани, които живеят във Великобритания, и на британците, разбира се, реципрочно, които са в ЕС. И тук имаме много ясна и твърда позиция. Те трябва да получат всичките права, които са имали до сега. За съжаление консервативното правителство на Тереза Мей говори едно, а прави друго. Каква е разликата между подхода на консерваторите и лейбъристите във Великобритания? Лейбъристите предложиха, европейските граждани, живеещи във Великобритания, да запазят статуса, който имат към момента. За съжаление, предложението беше отхвърлено от консерваторите в парламента. Трябва да е ясно на британското правителство, че Европа е единна в този процес и това е приоритет. По-важен от финансовите уреждания и ангажименти и от всички други неща. Без неговото справедливо решаване, няма да има успех в останалата част. Такава е позицията на социалистите.

- И понеже Вие идвате точно от семейството на социалистите в България не мога да не ви върна и към нашата действителност. Каква е оценката, която давате в момента на процесите в Столетницата?
- Първо очевидно е, че БСП е активна опозиция, което е важно, защото на опозицията това ѝ е ролята - да сочи слабостите на управлението. На следващото ниво, наистина да развива политическа, икономическа и социална алтернатива. Аз се радвам, че на последния си конгрес БСП представи алтернативна, съдържателна визия за бъдещето и на Европа, което е според мен важно за България. Беше представен също така и алтернативен бюджет, което дава възможност да се идентифицират политиките. Но има още много работа. Тя трябва да бъде задълбочена и разгърната, за да припознаят хората БСП не само като ярка и силна опозиция, но и като партия със свой план за бъдещето на страната и за живота на хората. Това е най-важното.

- Ако трябва да дадете оценка на лидера Корнелия Нинова, каква ще бъде тя? Смятате ли, че тя се справя добре с ударите, които ѝ нанасят?
- Аз съм бил лидер 13 години, носил съм тази тежест и знам, че не е леко. Най-лесно се дава оценка отстрани. Всеки лидер трябва да понася удари, това е част от работата.

- Има твърдения, че по време на управленията на социалистите, България бе в един вид международна изолация. Съгласен ли сте с това твърдение?
- Това са глупости. Ако България беше в изолация по време на Тройната коалиция, кой щеше да ни приеме в Европа? Ние постигнахме в този период исторически пробив. Завършихме един процес, който продължи 10 години. Осъзнавате ли какво е 25 парламента да ратифицират договора с различни политически конфигурации – десни, леви и всякакви със свой вътрешен дневен ред. Защото не беше въпросът само да изпълним критериите за членство, важното бе да убедим 25 страни да ни подкрепят в това. Не само ЕК, а страните- членки. Сравнете този въпрос като мащаб и темата за Шенген. Аз там имам много ясна позиция. От доста време страната ни е изпълнила условията, но в последните години българското правителство не е намерило начин да убеди всички страни да ни подкрепят. Така, че извинявайте, но тази теза е много несъстоятелна.

- А какво трябва да се направи, за да ни приемат в Шенген. Какъв съвет бихте дали на премиера Борисов?
- Аз съм го дал многократно и публично. След като сме изпълнили критериите за членство, България трябва да сложи много ясно на масата на Съвета този въпрос и да каже: "Случващото се с нашата страна в момента е скандално безобразие. Това е двоен стандарт в ЕС, защото след като ние сме изпълнили нашия ангажимент, трябва и Съюзът да изпълни неговия. Не е приемливо България да става заложник на други страни заради техни вътрешни политически проблеми. И трябва, разбира се, и дипломатическа офанзива, която да върви паралелно. Нищо невъзможно няма в тази задача. Трябва да се работи много здраво и концентрирано по този въпрос, защото има много хора в Европа, които продължават да отстояват идеята за Европа на две скорости. Опасността не е отминала. И е важно ние да заявим, но не само да заявим, а да действаме. И България да се стреми към естественото интеграционно ядро на ЕС, изготвайки национален план за членство в Шенген, национален план за подготовката за членство в Еврозоната. Това не е въпрос за година или две, а е дълъг процес и ние трябва да започнем.

България трябва активно да се включи в един нов приоритет на ЕС – общата отбрана и сигурност, защото тази тема, наред със Шенген и Еврозоната, са трите политики, по които може да има нови разделителни линии. Не бива да допускаме. От началото на годината настоявам България да има много ясна своя визия с конкретни параметри за своите национални приоритети. За да знаем ние и другите с каква позиция отиваме в преговорите по преструктурирането на ЕС.

Тук искам да обърна внимание върху един много важен въпрос – Многогодишната финансова рамка (Бюджетът на ЕС от 2020 - 2027) България трябва да има ясна национална позиция, а не позиция на правителството или на мнозьинството в парламента. През месец май ЕК ще представи проекта за бюджет, който е много важен за България. Давам следния пример: Кохезионната политика е основен инструмент за солидарност на Европа. Ако попитате повечето българи каква е ползата от членството в Европейския съюз, ще ви отговорят, че няма община, където детските градини, училищата, пречиствателните станции са построени или модернизирани с европейски пари. Сега това са 70 или 80% от публичните инвестиции в България. Има намерения тази политика на Европа да бъде орязана с 30%. Това би било много тежък удар за българската икономика и хората. Ние трябва ясно да заявим какви параметри ще отстояваме като страна член и каква е нашата визия, като председател на Съвета на ЕС. Дискусията вече върви. Трябва да оформим ясна позиция, защото в противен случай „кохезия“ в трите приоритета на България може да се окаже дума, лишена от съдържание.

По повод Бюджета в Европа има нови политики, които животът налага - по отношение на бежанците, на общата граница, на миграцията и политиката за Африка - да може хората да имат работа там, а не да се създават миграционни вълни, които плашат нашите граждани и гражданите в другите европейски страни. Но ако няма собствен ресурс ЕС и достатъчен бюджет за това, най-лесният път, по който мнозина се хлъзгат, е да орежем други политики. Кои са те? Това са две политики изключително важни за България - кохезионната и селскостопанската. Ще допуснем ли това? Без да знаеш какво искаш, обезателно ще се окажеш там, където не желаеш да бъдеш. Когато говорим за успеха на българското председателство, всички сме заинтересовани и аз искрено работя за този успех. Трябва да има общо усилие и мобилизация за какво ще се борим, какви са приоритетите и как ще ги постигнем!

Интервю на Цанка ДОНКОВА