Шефката на психиатрията в Курило обясни що за изрод е убиецът на Виктория

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София. Първоначално три години учи стоматология, но после кандидатства отново, на първо място е сред приетите медицина и защитава специалност „Психиатрия“, която е била нейно желание от ученическите години. Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 година. От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от пет години е неин директор.

От декември 2014 г. е и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия.

Докато държавните болници са търговски дружества, не мисля, че нещо ще се промени, коментира в интервю пред "Монитор" директорът на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило.

- Д-р Гълъбова, как ще коментирате жестокото убийство на 30-годишната журналистка от Русе?

- Една изключително грозна проява. Такава жестокост, бруталност, които показват дълбоко незачитане на човешкия живот, независимо за кого става дума. За мен това е акт на варварщина. Мога да определя само, че е направено не от човек, а от изрод, принадлежащ по някакъв начин към биологичния вид хомо сапиенс.

- За какво говори обаче самото убийство и начинът, по който е извършен този варварски акт?

- За изключителна жестокост.

- Според вас по-скоро е свързано с професионалната реализация на Виктория Маринова или напротив - с личния й живот?

- Не мога да кажа, нужно е да се познават детайлите, за да се направи предположения за това какъв е психологическият профил и едва тогава да има хипотези. Когато детайлите не са изяснени, може да се спекулира твърде много. По принцип, когато има сексуално посегателство, се залага повече на личен мотив. Но пък ако някой реши това да изглежда точно по този начин, също може да извърши престъплението по този начин. Това е въпрос на твърде много предположения. Но пък в същото време трябва да породи у нас някои въпроси, както всяко такова престъпление.

- Какви?

- Вторачването веднага в психично болни. Чух министърът на вътрешните работи да казва, че до мястото на престъплението има психиатрично заведение и че се проверява и този случай. Нека органите на реда да имат предвид и тази хипотеза, нека да работят по няколко версии, но да не ги споделят. Това дори не е констатация, а подмятане, от което никой няма полза. Също така не бива да се заявява публично, че по-малко вероятна е версията за убийство, свързано с работата на 30-годишната жена. Това моментално поражда съмнение в хората. В нашето общество, което е с изключително изострени рецептори за всякакви неприятни неща, трябва много внимателно да се борави с информацията. Препоръчително е само да се коментира, че има такова тежко престъпление и че се работи по всички версии. Не бива да се правят излишни коментари, най-малкото защото тази жена има близки, дете. Жестоко е непрекъснато да се повтаря, че е била изнасилена, обезобразена и убита по най-жесток начин. Убийството поражда и много други въпроси, свързани с мястото. Стана ясно, че то е посещавано от много хора, защо тогава няма достатъчно видеонаблюдение. Какво правим, за да се чувстват хората сигурни? 

- Претръпнахме ли от такива посегателства? Пореден случай на насилие - мъж уби бившия любовник на дъщеря си. Какво се случва с обществото ни и защо решихме да се саморазправяме?

- Причините за агресията са много. Никога не е само една. Но има две големи групи. Едните се коренят в структурата на личността на самите насилници, а другите са свързани със заобикалящата ги среда. Вътре в тях вече има десетки важни причини, които могат в конкретен момент да доведат до агресия или до системно насилие. Хората, които извършват агресивни актове, обикновено са с психопатна структура на личността, несъобразяваща се с писаните и неписаните норми на едно общество, склонни да решават конфликтите по такъв начин. Това са общите черти. Разбира се, при анализ на всеки конкретен случай се стига и до конкретните причини този човек да се превърне в агресор. За мен големият проблем е, че на практика обществото ни е все по-толерантно към насилието. Иначе във Фейсбук лесно се гневим и изразяваме несъгласие, гоним насилниците. Всъщност обаче сме общество, което е склонно да толерира насилието. И това е страшно. За нас е нормално да има агресия в семейството. У нас дори има една много страшна форма на насилие, за която не се говори. Тази форма се нарича синдром на родителското отчуждение. Това е наистина детската чума на 21 век - единият родител, за съжаление по-често майката настройва децата срещу другия родител. Точно те се превръщат в агресори. Тези, които не са израснали в среда, заобиколена от любов, и са научени да мразят баща си, а бащата е изключително важна фигура в развитието на едно дете, се превръщат в несигурни млади хора, които лошо контролират импулсите си. От тук до насилника има само една крачка. Това е огромен проблем в нашето общество.
- Затова ли има толкова случаи на агресия в училище?
- Да, ако си направите труда да проверите случаите на агресия между ученици, ще видите, че в 90% от случаите са деца на разведени родители. И интерпретацията на майката е, че бащата не се интересува от него. За съжаление в последните години това се превърна в огромен проблем. Сега расте поколение на деца, отгледани само от майки, и от майки, воюващи с бащата. А това не е добре. Аз съм експерт по много такива дела и повярвайте ми наслушала съм се на такива неща в съдебна зала, че понякога ме е било срам, че съм жена.

- На 10 октомври е Световен ден на психичното здраве. Здрави ли сме психически като нация и доколко една тревожност е знак за проблем?

- Една тревожност винаги е проблем. Особено когато съществува продължително време и няма основание за нея. Тогава трябва да потърсим специалист. Немотивираната тревожност винаги е симптом на някакво недоволство и ако не се вземат мерки, то подсъзнателно работи. Затова когато тревожността продължава 3-4 седмици и не си даваме сметка за причината, е добре да се консултираме със специалист. В противен случай на тази база се развиват паническите кризи, страховете и човек се невротизира.

- От няколко седмици усилено се говори за здравната реформа, различни модели, никъде обаче не се споменава психиатричната. Как си го обяснявате?

- И аз не намирам нашето място в планираната концепция за реформа. В нея се говори единствено за здравна каса и допълнително застраховане, а психиатрията няма клинични пътеки. Тя се финансира изцяло от държавния бюджет. Затова поне засега не виждам да се говори за реформа и в психиатричната помощ. Надявам се да има такава, защото се нуждаем от дълбока, тежка и продължителна реформа.

- А оптимист ли сте за реформата в здравеопазването като цяло, която се подготвя?

- Не, не мисля, че с нея се променя начинът на финансиране на лечебните заведения. Докато държавните лечебни заведения са търговски дружества и към тях отношението е към такива, които трябва да носят печалба, не мисля, че нещо ще се промени. Колкото и пари да налееш в едно търговско дружество, те никога няма да стигнат. Работещите трябва да правят оборот и от това зависят заплатите им. Това не води до нищо добро.