Шефката на Спецсъда: Ако закрият специализираното правосъдие, над 100 дела може да започнат отначало

Не се предлагат никакви нови правни инструменти за разглеждане на делата за организирана престъпност, тероризъм и корупция

Специализираният наказателен съд гледа дела срещу милионери като банкера беглец Цветан Василев, „приватизаторите“ Николай и Евгения Баневи, „хотелиерите“ Ветко и Маринела Арабаджиеви, като и техния бивш сват - алкохолният бос Миню Стайков.

Но освен тези медийно известни фигури в обхвата на съда, създаден преди почти 10 години (спецсъдът започна работа от 1 януари 2012 г. - б. р.) попадат десетки, ако не стотици, други знайни и незнайни крими герои - босове и членове на наркобанди, на групи за трафик на хора и рекет, за имотни, телефонни и данъчни измами...

Там се гледат делата за тероризъм, а от ноември 2017 г. подсъдна на спецсъда е и „корупцията по високите етажи на властта“.
Всичко това да бъде зачертано, предложиха „тематични мнозинства за съдебна реформа“ в разпадналото се 45-то Народно събрание, предлагат отново и в 46-то НС.

Дни преди проектите им отново да стигнат до бъдещата правна комисия на парламента, „Труд“ се обърнал с въпроси към съдия Мариета Райкова, която от 2014 година гледа дела в Специализирания наказателен съд, а от 2019 г. е негов председател.


- Съдия Райкова, за втори път в парламента е внесен законопроект за закриване на специализирания съд и на специализираната прокуратура. Предното Народно събрание не можа да вземе решение, но сега изглежда ще има развръзка. Вашите очаквания какви са?
- Внесеният в момента законопроект е почти със същото съдържание, както и предходния. Не е искано нашето становище, но ние ще го представим, за да не се допуснат правораздавателни грешки, които да доведат до блокиране на разглежданите от нас дела.

Надявам се при обсъждането на законопроекта да се прояви отговорност от народните представители и да се ползва професионалното мнение на различни правни общности, като се остави назад ентусиазмът и емоцията.

- От появата на първия законопроект досега някой от политиците поиска ли вашето мнение, или бе поискан само отчет от служебния министър на правосъдието?
- На министъра на правосъдието сме предоставили статистически данни за дейността на съда за десетгодишния период на съществуването му във връзка с подготвяния от него анализ. Уведомили сме го и за своето становище защо закриването на съдилища с национална компетентност, с такива тежки висящи дела, крие риск делата да започнат отначало, а оттам- би имало тежки последици за правораздаването като цяло.

Някои от лансираните в обществото идеи за прехвърляне на дейността ни към други съдилища са трудно приложими, например съдебни заседатели с продължаващ мандат, но без съд; отпадане на принципа за неизменност на състава на съда за определени наказателни дела; регулярно транспортиране на многотомни дела от един съд до сградата на специализирания за разглеждане на съдебни заседания.

Всъщност изводите, които ние правим, са, че ако е необходима законодателна реформа, то трябва да се прецизира нашата компетентност, разширявана неколкократно през годините, а не да се пристъпва към закриването ни.

- Основните упреци към специализирания съд и прокуратура са, че няма присъди за корупция по високите етажи на властта и че се сключват твърде много споразумения. Така ли е?
- В доклада за върховенство на закона на ЕК за 2021 г. е посочено, че окончателните присъди за корупция са все още малко и в това отношение предстои да бъдат установени солидни резултати. Европейските партньори очевидно не са предполагали, че ще се предложи закриване на специализираните съдилища, защото в доклада са адмирирали усилията на държавата да ни обезпечи кадрово.

Посочили са като положително решение увеличаването на щата на специализирания наказателен съд с две бройки за съдии. 34 са приключилите на първа инстанция дела, свързани с корупция.

Разговаряла съм с европейските колеги как може този процес да се ускори, къде са слабите места на българското правораздаване, защото един наказателен процес, независимо как ще приключи, трябва да има разумна продължителност.

Важно е и друго - съдът няма списък с лица, които задължително да бъдат наказани, заради това, че в обществото са наложени като одиозни образи.

Той е длъжен да разгледа всички внесени обвинителни актове и според събраните доказателства да постанови справедлив акт. За споразуменията - за миналата година в Специализирания наказателен съд 77 дела са приключили със споразумение. В Софийски градски съд броят на тези дела е 233, в ОС-Пловдив-140 дела, в ОС-Бургас - 82 дела.

Очевидно е, че броят на одобрени споразумения не може да се счита за по-висок от другите окръжни съдилища, а и защо да не се сключват повече споразумения?! Споразумението е нормативен инструмент за приключване на наказателното производство в съкратени срокове след задължително възстановяване на причинените на пострадалите имуществени вреди.

Той се използва във всеки български съд. За сключването на споразумение е необходимо съгласието на страните по делото, което изразява напълно тяхната воля. Обвиняемите/подсъдимите лица задължително се представляват от защитници в тази процедура, което в максимална степен охранява интересите им, а за гарантиране на държавния интерес отговаря прокурорът

- Другите критики са, че основно разрешения за подслушване са давани от спецсъда, особено по време на протестите. Давал ли е ръководеният от вас съд разрешения за подслушване на протестиращи?
- Аз няма как да извърша проверка и да заместя Бюрото за контрол на СРС за всички лица, които са заявили, че са били протестиращи, че имат качеството на политици и имат опасения, че са били подслушвани. Аз самата като председател на СНС разглеждам искания за експлоатиране на СРС.

Единственото, което съм успяла да направя и то е с оглед обществения интерес, е да извърша проверка дали първоначално направените изявления от публични личности - политически лидери на големи политически формации, са основателни в изречени подобни опасения. До момента не съм уведомявана от Бюрото за контрол на СРС за резултати от проверка и не са давани препоръки с оглед дейността по разрешаването на тези способи.

- Какви ще са според вас последиците от премахването на спецсъда и спецпрокуратурата, които работят най-вече по дела срещу организираната престъпност? Има ли опасност част от делата да започнат от начало, а други да бъдат прекратени по давност?
- Последиците от закриването със сигурност ще са негативни за правораздаването, тъй като не се предлага никакъв по-ефективен механизъм, по-подготвен съд или нови правни инструменти за разглеждане на делата за организирана престъпност, тероризъм и корупция.

Какво би било предимството, ако едно дело се премести в окръжен или районен съд Х и започне отначало след, примерно, 2 години провеждано съдебно следствие, разпитвани свидетели и вещи лица. Може да се предполага, че делата ще започнат отначало.

Става въпрос за над 120 наказателни от общ характер дела, част от които така или иначе ще изискват провеждане на разпоредително заседание от съда по местоизвършване на престъплението (след очаквано оспорване на компетентността на съответния съд, поради наличие на обвинение за престъпления, извършени на няколко различни територии на страната и спор къде трябва са се счита приключило разследването).

Друга категория дела трябва да се довършат от бившите съдии на специализирания съд и то след като се заведат в съответния окръжен или районен съд и транспортират за заседания в сградата на специализирания съд.

Дори и да оставим настрана въпроса кой ще транспортира делото от Варна за заседанията в София, от кой съд ще бъдат секретарите и деловодителите, които да подготвят тези заседания, как ще се осигурява достъп до информационна система, съхранение на веществени доказателства, архив, изплащане на възнаграждение за транспорт на свидетели, на съдебни заседатели без съд, поддръжка на съдебна сграда без съдии и администрация.

Основният проблем е, че докато не е изяснен статута на съдията и дали той въобще ще бъде съдия, няма как да изпълни задължението си да довърши започнатите с негово участие дела.

Виждайки каква процедура за преместване на съдиите е предвидена в законопроекта - подаване на заявление, извършване на анализ от Съдийската колегия на ВСС за натовареност на съдилищата след съобразяване на данните за тригодишен период, утвърждаване на списък със разпределени щатни длъжности, провеждане на процедура на подбор, преглеждане на постановени съдебни актове, приемане на решение на СК на ВСС, възможност за някаква форма на съдебно обжалване, нямам съмнение, че това ще трае повече от година.

Ако направим сравнение с провежданите конкурси, процедурата по преместване на съдиите от специализирания съд ще трае години.

Най-важното е друго - горната предвидена процедура нарушава чл.129, ал.3 от Конституцията, уреждащ забрана несменяем магистрат да бъде освобождаван от длъжност поради закриване на съда, в който е назначен. Нарушава се принципа на правовата държава, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията, тъй като произволно се ликвидира съдебна институция без да е уреден статутът на работещите в нея магистрати и служители и без да се осигури продължаването на започнатите съдебни процеси.

Нарушава се и чл.6 от ЕКЗПЧОС, гарантиращ правото на гражданите на съдебен процес в разумен срок, тъй като ще бъде блокирано разглеждането на делата за неопределен период от време поради липсата на длъжностно качество на членовете на съдебните състави.

- Какво ще стане с наложените запори на сметки и с мерки за неотклонение на подсъдими. Ще бъдете ли принудени да ги измените?
- Никой подсъдим не е длъжен да изчака решаването на процесуалните неуредици, за да се разгледа въпроса за наложения му запор или мярка за неотклонение.

И двете процедури изискват своевременно решаване, а втората се разглежда в тридневен срок, ако става въпрос за задържане. Проблем ще има, но няма предвиден ясен законов механизъм за решаването му.

- Служебният правосъден министър Янаки Стоилов казва, че „един от големите проблеми е недостатъчната предвидимост на съдебните актове“. Как ще коментирате това твърдение?
- Съгласна съм с министър Стоилов, че непредвидимостта на съдебните актове е един от проблемите в наказателното правосъдие. Ако едно дело би имало различно решение в зависимост от това от кой съдия или съд се гледа, то това създава недоверие в съдебната система и трудно може да се оправдае с вътрешно убеждение на конкретния съдия.

Пътят е ясните законодателни рамки, в които може да се движи това независимо вътрешно убеждение, тълкувателните решения и техният задължителен характер и най-вече - контролната дейност на висшата съдебна инстанция - Върховния касационен съд, по точно и еднакво прилагане на закона.

Наказателноправните процедури сдържат формализъм, който води до прекомерна продължителност на провежданите дела, а тя не е в интерес на страните.

Тази година проследих информационно две дела, разгледани от чуждестранни съдилища с подсъдими български граждани. На 1 март в ЮАР беше задържан кораб с огромно количество наркотик и обвинение бе повдигнато на трима български граждани.

Присъдата бе постановена в началото на май. Съдът в Нанси, Франция, този месец постанови присъда спрямо 17 българи за създадена сводническа мрежа. Присъдата бе постановена след проведени съдебни заседания в рамките на две седмици.

Колеги биха казали, че това са други правораздавателни системи и не може да има такова повърхностно сравнение, само че правораздавателните принципи навсякъде са едни и същи - постигане на справедливост в разумен срок.

В различни доклади през годините сложната и формалистична система на наказателно-процесуалното право е изтъквана като пречка за ефективното разследване и ефективното наказателно преследване и там следва да бъдат насочени усилията на българския законодател.

- Лансира се идеята след закриването на спецсъда и прокуратурата, все пак да остане някаква специализация. Има ли нужда от това?
- Специализацията има своите предимства в която и да е област на човешките дейности. Специализацията в правораздаването дава възможност да се натрупат по-задълбочени познания в конкретната област и така да се повиши качеството и бързината на правораздавателната дейност.

Някои европейски държави са с множество специализирани съдилища, например съд за непълнолетни, съд за престъпления, извършени от магистрати, за съдебните лекари и т. н. Гърция, например, освен съд за дела, заведени срещу магистрати, има специализиран съд за дела, свързани с отговорността на министрите. Най-близък до нашия специализиран съд е специализираният съд на Словакия.

- Какво ще стане в личен план със съдиите и съдебните служители. Има ли опасност те да се наредят в редиците на безработните или да бъдат принудени да се изселват със семействата си в други градове, за да си намерят работа?
- За съдебните служители е предвидено приложението на чл.123 от Кодекса на труда, като конкретното приложение на процедурата е оставено в ръцете на Висшия съдебен съвет.

За съдиите предвидената процедура влиза в сериозна колизия с принципа за несменяемост, а оттам и с нивото на независимост, след като предвижда възможност съдията от специализирания наказателен съд да бъде принудително преместен в друг съд, понижен и дори уволнен. Закриването на съда предхожда уреждането на статута на работещите в него.

Закриването му като юридическо лице би имало за последица прекратяване на служебните правоотношения с всички съдии, служители и съдебни заседатели от датата на влизане в сила на закона.

След тази дата статута на съдия, служител или съдебен заседател става спорен, тъй като те се назначават в конкретен съд и не е възможно да се запази служебното правоотношение, без да е ясно към кой съд са назначени. Същевременно ще бъдат прекратени и всички останали правоотношения, по които страна е СпНС.

Няма да е налице правен субект - юридическо лице, от чийто бюджет да се изплащат разходите по правораздаването, както тези свързани със сградата и оборудването, така и разноските за свидетели, вещи лица, тълковници и други.

Няма да се плащат заплати на съдиите и служителите и възнаграждения на съдебните заседатели. Съдът ще престане да функционира от датата на влизане в сила на закона. И както казах - очаквам да бъде преустановена работата по всички дела. Има очевидна противоконституционност на предложените промени.

- След всичко, което се случва в последните 3 месеца, вие, лично, имате ли усещането, че сте хвърляли напразни усилия в работата?
- Не смятам, че личността ми има някакво особено значение в случая. Дори бих се въздържала от изразяване на публична позиция, ако не считах налаганата представа за специализирания съд за дълбоко погрешна.

Съдебната система не може да работи селективно, няма добри и лоши съдилища. Ако има недостатъци в правораздаването, те имат обективно проявление при всички.