Шефът на ГИТ алармира: Не търсете работа през Фейсбук

Младите работещи не си дават сметка как ощетяват себе си, когато взимат минимална заплата и в същото време получават още толкова или в пъти повече, отколкото е записано в трудовия договор. Това коментира пред "Телеграф" Екатерина Асенова - изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.

- Г-жо Асенова, какво представляват измамите за наемане на работа в Канада и Швеция, за които напоследък има зачестили сигнали?

- Тези сигнали не сочат нищо по-различно от това, което сме получавали като информация и предишни години. Най-често хората се доверяват на обяви в социалните мрежи или чрез техни познати и приятели, които им представят едни изключително примамливи условия на труд, с много високи възнаграждения.

Хората, в стремежа си за по-високи доходи, се подвеждат и заминават. В съответната държава се оказва, че нещата, публикувани в социалните мрежи, далеч не отговарят на действителността.

- Знаят ли се лицата, които стоят зад тези схеми за измама?

- Тази информация - дали това е организирана схема за измама, не е от материалната компетентност на ГИТ. Ние тази информация я публикувахме навсякъде, така че всяка компетентна институция би могла да се самосезира.

Това, което ние непрекъснато повтаряме – чрез медии, чрез сайта ни или с брошури, е, че най-неудачният начин хората да си търсят работа в чужбина е чрез социалните мрежи. На нашия, на сайта на Агенцията по заетостта, в сайта на Министерството на труда и социалната политика има всички лицензирани фирми посредници, както и фирмите, осигуряващи временна работа.

Другият начин е да се ползва EURES мрежата, там, където са публикувани обяви на лицензирани източници.

Там е гарантирано, че човек, който си търси работа, няма да попадне в такава схема. Най-сигурната индикация за измама е, когато съответният работодател не желае директен контакт, тогава, когато започнат да се искат различни видове такси.

Това е абсолютно недопустимо. Законът не изисква такива такси да се заплащат. Това моментално трябва да светва лампичката на търсещия работа, че тук има някаква схема.

- А какъв е законовият път?

- На лицето задължително трябва да се предостави индивидуален трудов договор, в който възнаграждението трябва да е категорично упоменато. Лицето не би трябвало да е поставено в по-неблагоприятна ситуация. Например, ако аз съм болногледач в Германия и съм немски гражданин, вие като български гражданин не трябва да сте при по-неблагоприятни условия на труд.

Друго изключително важно е, че когато български гражданин директно се договаря със съответния работодател в чуждата държава, нашите правомощия са изключително ограничени.

Ако ни сигнализирате, че попадате в някаква схема, единственото, което бихме могли да направим, е да сезираме съответните компетентни институции в държавата, в която полагате труд.

Затова е хубаво, преди всеки един да тръгне да се договаря директно с работодател, да провери кои са компетентните институции в съответната държава, които биха могли да му помогнат, така че той да може да ги сезира, докато е там, на място. Много сме малко инспекциите по труда в държавите членки, които упражняваме т.нар. интегриран контрол.

В българската инспекция по труда интегрираният контрол обхваща както трудовите правоотношения, така и осигуряването на здраве и безопасност.

- Да ви върна пак към сигналите за Канада и Швеция. Как точно се случва измамата?

- Фактът, че получихме грамата от външно министерство, означава, че има ощетени работници български граждани. Отиват там и установяват, че това, което е публикувано в социалните мрежи, не отговаря на действителността. Нямат договор и това е другото нещо, изключително важно. Заминавайки за работа в чужбина, вие трябва да разполагате с писмен документ.

Този писмен документ е трудовият ви договор – на разбираем за вас език, в случая български, да е упоменато работното време, трудовото възнаграждение, правото на отпуск, почивките в работния ден. Когато не разполагате с такъв документ, поемате огромен риск да попаднете в такава схема. Договорът трябва да бъде подписан от двете страни – от работодателя и от работника.

- Имате ли в ГИТ сигнали за експлоатация на български работници в чужбина?

- Точно такива сигнали няма. По-скоро сигналите, които идват при нас, са за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Ако е фирма посредник, имаме възможност да я проверим. Но ако работникът пряко се е договорил с работодателя, сезираме съответните компетентни институции в приемащата държава. Ние нямаме право да осъществяваме контрол по спазване на трудовото законодателство извън границите на България. 

- От кои държави постъпват най-често сигнали?

- Може би от Германия за работа на строителни обекти, имахме и от месокомбинат. Също така от Кипър, Гърция, Франция, Белгия, Нидерландия.

- Това са държавите, където най-често отиват българи да работят. 

- Точно така. ГИТ разработи брошура за трудовите права на командированите български работници в Германия. Тези информационни материали са съвместни с Берлинския консултативен център „Миграция и достоен труд“ в рамките на проект, финансиран от ЕС. Чрез QR кода, който има на бланката, всеки работник и служител може да се запознае с правата си като командирован работник в Германия.

В сайта ни има интерактивни линкове, които предоставят информация за работещите в секторите строителство, социални грижи и транспорт, за правата им, задълженията и какво е минималното възнаграждение и на колко дни имат право на платен отпуск. Другата брошура е насочена към желаещи да работят като болногледачи в Германия.

В нея има подробна информация за правата им, задълженията, от какво трябва да се предпазват. Може би тук е мястото да кажа, че тази година ГИТ получи награда за добра практика от Европейския орган по труда. На официална церемония в Брюксел ми беше връчена грамота и плакет за проекта, изпълняван съвместно с консултативните центрове по трудово право Arbeit und Leben на тема „Транснационално сътрудничество в подкрепа на българските работници в строителния и други сектори“.

На територията на Германия нашите работещи биха могли да се обърнат към тази неправителствена организация, където да бъдат консултирани на български език.

- Сега се наблюдава обратната тенденция – българският бизнес да внася работна ръка. Откъде идват най-много чужденци?

- Най-много са хората от Украйна, Турция, а сега вече и от Индия, Непал, Филипините. Те са заети най-вече в сезонна работа по хотели, ресторанти и на строителните обекти. Всеки работодател, който наема чужд гражданин, е задължен в седемдневен срок от сключването на договора да уведоми ГИТ с имена на съответното лице, номер на чужденец или друга идентификация, длъжността и в кое населено място то ще полага труд. Така че ние да можем да си осъществим контрола по спазване на трудовото законодателство.

- Проверявате ли на място при какви условия тези чужди работници живеят?

- Да, проверявали сме. Миналата година правихме проверка за индийски граждани, работещи в селското стопанство. Битовите условия бяха много добри, дори хората бяха изключително доволни и искаха, ако имат възможност, да изтеглят семействата си тук.

- А осъществихте ли контрол по отношение на това на какви заплати са били наети чуждите работници?

- Работодателят няма право да назначава на заплата, по-ниска от минималната. Контролът е при нас. 

- Задаваме си често въпроса защо им е по-изгодно на работодателите да внасят работници от чужбина. Какви са вашите наблюдения – обикновено на минимална работна заплата ли назначават чужденците?

- Не, не са на минимална работна заплата. Съвсем наскоро имахме случай – работник от Филипините беше назначен на 1700 лева бруто и получаваше чисто около 1300-1400 лева.

- По морето правили ли сте проверки?

- Непрекъснато. Командироват се инспектори от цялата страната.

- Какви са наблюденията ви за този сезон?

- По-скоро по морето няма толкова нарушения, както в други населени места, например в Кърджали, където навлизат работници от Турция по строителни обекти. Те на практика са незаконно пребиваващи. Преминават границата, могат всеки ден да влизат и излизат и никой не може да ги спре. Осъществяват незаконно трудова дейност, плаща им се на ръка.

- Друга актуална тема е работата в жегите. Какво сочат проверките ви там?

- Част от контролната дейност на инспекторите по труда попада и това, независимо дали говорим за работа при високи или при ниски температури. Винаги, когато извършваме проверка, ние изискваме от работодателя измерване на факторите на микроклимата на работните места. Темата сега е много актуална. Но истината е, че тази година ние имаме по-малко сигнали за работа при високи температури, отколкото миналата.

През 2023-та сигналите бяха 55, тази година са 51. Спрени са три обекта за несъобразена работа при код „червено“. Потърсена е административно-наказателна отговорност от четирима работодателя. Най-често ни сигнализират за това, че липсва изцяло климатична инсталация за охлаждане или има налична такава, но има някакви дефекти.

Положителното е, че още по време на проверката работодателят се ангажира и започва да отстранява повредите. Това няма обаче как да се случи, когато говорим за работа на открито, както е при строителните обекти. Знаете, че наредбата за микроклимата на работните места не се разпростира до работните места на открито.

Там работодателят изцяло трябва да се съобразява с код „оранжев“ или „червен“ за горещо време. Има много работодатели, които променят диапазона на работното време – почва се сутрин по хлад, приключва се по-рано.

В момента нашият фокус е съсредоточен върху високите температури. Но преди няколко години имахме несъобразяване с код за гръмотевични бури и имаше поразен работник от мълния. Тоест, независимо дали говорим за топло или студено време, силни ветрове, бури – всеки работодател трябва да се съобразява, защото, когато се случи най-лошото, е безвъзвратно късно.

- Извън микроклимата, какви са най-често сигналите на работници и служители, които постъпват при вас?

- Най-често сигналите са за неизплатени трудови възнаграждения. Много често има сигнали и за работа без трудов договор. Но за да осъществим правомощията си, тоест да обявим съществуването на трудово правоотношение, ние трябва да заварим вас да полагате труд на работното място. В противен случай няма как да се намесим. Няма работодател, който да каже – да, той работеше при мен без трудов договор. 

- Не гледате ли записи на камери?

- За жалост в съда не се приемат тези записи като доказателства. 

- Продължава практиката да се работи на минимална заплата и да се дават пари в плик. Намаляват или се увеличават тези случаи?

- Напоследък нямаме толкова сигнали, макар че няма как да съм категорична, че тези случаи намаляват. Особено младите работещи не си дават сметка как ощетяват себе си, когато взимат минимална заплата и в същото време получават още толкова или в пъти повече, отколкото е записано в трудовия договор. Докато не дойде момент за пенсия.

Екатерина Асенова е завършила Висшия институт по архитектура и строителство със специалност строителен инженер - „Промишлено и гражданско строителство”

Професионалната ѝ реализация стартира в строителството, където изпълнява различни дейности, свързани със строително-монтажните работи 

През 1999 г. започва работа в Районна инспекция по труда – Софийска област, като инспектор. Преминава през различни позиции в йерархичната структура на

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“

Била е директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, както и началник-отдел „Контролна дейност“ в Главна дирекция „Инспектиране на труда“

От 9 август 2022 г. е изпълнителен директор на Главна инспекция по труда