Шефът на Съдебна медицина: Аутопсирах Илия Павлов, заплашват да ме убият!
Людмила Живкова отнесе завинаги в гроба загадката как е умряла
Людмила Живкова отнесе завинаги в гроба загадката как е умряла, убеден е експертът
<em>Доц. Станислав Христов си избира професията още преди да завърши гимназия. Разчиствал домашното мазе и попаднал случайно на учебник по съдебна медицина на Атанас Тодоров, по който се обучавали родителите му – също лекари. След дипломирането си започва работа по специалността в Монтана. Няколко години по-късно се явява на конкурс за свободно място в Катедрата по съдебна медицина в град София и го печели. След успешна защита на аспирантурата си започва работа в лабораторията за веществени доказателства. От 1996 г. завежда отдела за ДНК-анализи. През 2002 г. се явява на конкурс за началник на Центъра по съдебна медицина към Александровска болница и го печели. Днес доц. Христов прави пред „ШОУ” пълна дисекция на най-значимите, скандални и обсъждани случаи в кариерата си. <br /> <hr /> <br /> </em><strong>- Доц. Христов, за някои хора, които са аутопсирани след насилствена смърт, се появяват твърдения и дори снимки, че още са живи и си гледат кефа в чужбина – Георги Илиев, Илия Павлов и т.н. Вие лично сте работили върху техните тела, как гледате на подобни писания? Взета ли е ДНК-проба на тези хора след смъртта им?<br /> <br /> </strong><span style="color: #800000"><strong>Не съм правил аутопсия на Георги Илиев, тя бе извършена в Бургас.<br /> <br /> </strong></span>Аутопсирал съм Илия Павлов. При съвременните технологии двойници не може да има. Ние съхраняваме ДНК-проба от Павлов.<br /> <br /> <strong>- Аутопсирали сте много знакови фигури – Фатик, Емил Кюлев, Илия Павлов, Иво Карамански...Остана ли нещо, което не се разбра от тези убийства след вашата работа?<br /> </strong>- Не. Единствено не се знае нищо за аутопсията на Людмила Живкова. Аз не съм присъствал на нея. Но тя от съдебно-медицинска гледна точка не е изяснена. Аутопсията беше направена от проф. Сивчев, патоанатом, а не съдебен лекар. Бе извършена в строга секретност в камерата на съдебна медицина, като той лично прави разрезите, след това лично взе материалите за допълнителни изследвания, лично обработи трупа до погребението. Тогава беше елиминиран като експерт даже ръководителят на съдебна медицина проф. Иван Попвасилев. Професор Сивчев почина и отнесе със себе си тайната.<br /> <br /> <strong>- Възможна ли е ексхумация на трупа на Людмила Живкова, ако близките й днес все пак решат да научат каква е истината за смъртта й?<br /> </strong>- Тя няма нищо да покаже. Значи при нея няма травматични увреждания, тук трябва да се спори по други въпроси. Първият е обстоятелството къде е починала, има ли удавяне, има ли прием на определени вещества и други въпроси, които при липса на меки тъкани вече няма как да се решат. <br /> <br /> <strong>- Как се държат обикновено роднините на т.нар. ВИП персони, когато дойдат да приберат тялото на покойника си?Надменни ли са, заплашват ли?<br /> </strong>- Добре, много добре се държат. Не заплашват. Има случаи на други починали, чиито близки проявяват нестабилност на характера и поведението. Специално за т.нар. знакови аутопсии никога сме нямали никакъв проблем. Докато други заплашват, че ще те съсипят, ще те убият, ще те дадат под съд.<br /> <br /> <strong>- Вие лично заплашван ли сте с убийство?<br /> </strong>- Да. Ама най-редовно. Значи мен вече със всичко са ме заплашвали – че ще ми строшат кокалите, че ще ми дадат да разбера за какво става дума и т.н. <br /> <br /> <strong>- Колко струва изследването на ДНК за установяване на произход? А каква е цената на една аутопсия?<br /> </strong>- Има серологична експертиза и ДНК-експертиза. Серологичната е ориентировъчна, ДНК е доказателствена. Цените са, каквито са в целия Европейски съюз – от порядъка на 400-450 евро. Сумите се определят от консумативите и реактивите. Що се отнася до цената на една аутопсия – тя може да струва и 400 лева, а може да стигне и 1200 лв.<br /> <br /> А една погрешна експертиза, за което сме свидетели вече толкова пъти, може да доведе до заблуда по-горните инстанции, които вече взимат решението относно вина или не-вина.<br /> <strong><br /> - Има такива спорове по делото със сестрите Белнейски например?<br /> </strong>- Разбира се. И това важи както за случая „Белнейски”, така и за казуса „Чората”. Там трябваше да бъдат изпълнени всички съдебно-медицински изисквания, но тук, където единствено нашата катедра може да покрие в пълен обем съдебно-медицинските изследвания. А да се остави да се осъществи аутопсия в моргата в Пазарджик, където няма условия за провеждане на всички действия, каквито трябва да бъдат... Ако бяха привлекли хора от Пловдив или от София, случаят щеше да бъде по-добре изяснен. Подобен е казусът с Чората. Значи аутопсията му можеше да бъде извършена в София, не в Благоевград, с голям екип съдебни лекари и нещата щяха да бъдат много по-рано ясни. И в двата случая не участвам. Просто давам препоръки какво трябва да се прави по-нататък при такива казуси. <br /> <br /> <strong>- Какво се случва с чужденците, които докарват при вас? Има ли непотърсени тела, които се погребват служебно?<br /> </strong>- В момента <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>в трупохранилището, вие го наричате морга, има около 110 трупа,<br /> </strong></span><br /> които чакат служебно погребение. Служебно погребение се случва по няколко повода. На първо място заради пълна дехуманизация на нашето общество - близки отказват да погребат своите роднини - син-баща си, съпруга-мъжа си и т.н. като изтъкват причини, че нямат средства, че не са го виждали от 10-20 години... Имаме, разбира се, и интересни случаи от клюкарска гледна точка, когато даден човек е починал на чуждо място при едни определени обстоятелства. Има моменти, когато мъжете понякога се правят на големи герои. Това е заложено в нас – да бъдем с други жени, но не трябва да се напрягаме толкова много, защото като се направим на много велики, прекалено натоварваме сърдечно-съдовата система. Когато имаме сърдечни проблеми в даден момент настъпва една декомпенсация, тъй като кръвта тръгва към други органи, пък сърцето започва да гладува откъм кислород и настъпва смъртен изход. В такива случаи близки са отказвали да извършат погребението, когато научат предварителните данни. Процентът не е голям, но не е приятен. Освен това имаме много случаи на клошари. Тъй като София е един мегаполис за България – тук се стича голям контингент от хора. Едно преброяване, което се прави, в никакъв случай не дава реална оценка на жителите в София. Има подземия, ако направите анкета с полицаи, те ще ви кажат, че слизаме заедно с тях долу в шахтите на парното, където има устроени жилища на клошари, за които никой не знае откъде са, какво са. Те нямат отпечатъци, нямат зъбен статус, защото нямат зъби. Живеят във входове и в изоставени сгради. Тези хора и полицията не ги знае, то и няма как да ги знае. Има и много наркомани, за които родителите понякога знаят, а друг път - не. Всичко това се трупа като контингент, който стои в камерите на съдебна медицина. Камерите работят денонощно, особено в тези топли дни.<br /> <br /> <strong>- Кой плаща служебните погребения за чужденците? Посолствата интересуват ли се от своите си граждани, заплащат ли за тяхното съхранение и погребение?<br /> </strong>- Това е услуга, която трябва да се заплаща от този, който поръчва експертизата. Дадена служба на МВР, досъдебно производство или пък от съдебното производство ни изпраща труп за аутопсия с постановление. За съжаление посолствата не се интересуват от своите граждани при нас. Единствено интерес са проявили от посолствата на Дания, Франция и Русия. В момента имаме двама чужди граждани, които очакват съответната документация от посолствата, за да знаем по-нататък какво ще се прави. Посолството прави проверка дали роднините желаят да организират погребението, тъй като това струва доста пари - това са хиляди, хиляди евро. Същото се случва и с българите, които почиват в чужбина – то е международен обмен. Както се казва – <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Пази, Боже, в чужбина да умреш! <br /> </strong></span><br /> Ние просто в момента съхраняваме телата. Свършили сме си нашата работа, но те нямат къде другаде да бъдат съхранени. Затова моето предложение е да се вземе държавно решение да бъде изграден хладилен парк поне със 150 места на централни гробища. Там такива трупове, след като е приключила цялата съдебно-медицинска процедура, да се полагат в хладилни единични камери и да изчакат решение. Представяте ли си при един такъв обем от трупове как работят хладилните камери при нас. Те се задъхват! А ако спрат знаете ли какво ще стане? Труповете се разлагат... Александровска болница вложи огромни средства, за да изгради тези камери. Преди да се вложат тези средства, преди 6-7 години, всички трупове стояха в трупохранилището без камери и се усещаше миризма на разложени трупове чак до НДК. <br /> <br /> <strong>- Олеква ли трупът на човек, когато почине? Има ли истина в твърдението, че душата на човек излизала от тялото....<br /> </strong>- Не. Правени са изследвания, но директно ви казвам от шарлатани, че тялото олеквало с незнам си колко грама. Това се получава в резултат на трупното изсъхване. Отделя се течната фаза – водата. Тялото изсъхва, то олеква, разбира се с 30-50-100 грама, но това в никакъв случай не е душата.<br /> <br /> <strong>- Наистина ли човек, когато умре продължават да му растат ноктите и косата? Променят ли се чертите на лицето му?<br /> </strong>- Не, няма такова нещо - не му растат ноктите и косата. При смъртта на човек веднага започват да се развиват ранните топлинни изменения, които включват послесмъртни петна, изстиване, трупно вкочаняване. Вкочаняването определя промяна на чертите на лицето. Даже ще ви кажа един интересен случай – <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>наш близък човек в катедрата, който почина, ние отначало не го познахме,<br /> </strong></span><br /> когато го докараха. Просто се получава друг вид на лицето, то коренно се променя.<br /> <br /> <strong>- Става дума за професор Раданов. При него самоубийството беше ли потвърдено и има ли някакви рани от насилие по тялото му?<br /> </strong>- Аз присъствах по време на аутопсията. Нямаше следи от насилие, освен браздата от обесване. Нямаше алкохол, нито наркотични вещества и лекарствени средства.<br /> <br /> <strong>- Не ви ли потриса мисълта, че и вие може да лежите някога на масата за аутопсии?<br /> </strong>- Да, разбира се, тази мисъл ми е минавала през главата. Всеки от нас е смъртен. Човек от самото си раждане започва да умира. В кой момент ще умре, никой не знае. Неведоми са пътищата Господни.<br /> <br /> <strong>- Кога претръпва човек във вашата професия?<br /> </strong>- Не можеш да претръпнеш, особено когато има смърт на деца. В момента имаме едно бебенце, намерено в боклукчийска кофа, и чакаме служебно погребение. Имаме много случаи на бебета, които са родени в дома или незнайно къде, хвърлени в кофи. Много е трудно да се установи тази жена, която е родила детето. <br /> <br /> <strong>- Какви са статистиките при вас – кога са се правили повече аутопсии – сега или преди години?<br /> </strong>- Аутопсиите се движат за София в порядъка на около 1200-1400 съдебно-медицински случая на година. Един ден може да няма нито един случай, на следващия ден могат да „дойдат” 12 или 18 тела. <br /> <br /> Такъв бе казусът с Бай Миле – той и хората му бяха шестима, след това се появиха още 12 случая и ето – 18 аутопсии за два дена. <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА</strong></span>