Шефът на спасителите Нешев: Централен Балкан и Рилските езера взимат най-много жертви
Един спасителен хеликоптер струва 7 милиона евро, а пилотите трябва да имат 1500 полетни часа
Емил Нешев е роден е на 18 май 1964 г. Близо 25 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК. Преминава през всички етапи на кариерата, за да стане директор.
Разговаряме за неподготвените туристи и опасностите на планината през зимата и началото на пролетта, пише Марица.
- Г-н Нешев, доколко тази зима е по-проблемна от другите? Или просто се създава подобно усещане?
- Определено има повече акции във високата планина, дотук са над 20. Досега рядко, даже никога не се е случвало да са толкова много. Но пък на ски пистите е по-спокойно, тъй като са доста по-малко чуждестранните туристи.
Различно е и от гледна точка на епидемиологичната обстановка, защото на всеки случай трябва да погледнем с особено внимание. Има правила и норми, но сами разбирате колко е трудно да ги спазим, ако трябва да оказваме първа помощ. Трудности винаги има.
- А какво ще кажете за планинското спасяване и Пловдив?
- Пловдив е с един от най-големите отряди, а и най-старите в България. Неговата сила е разположението. Колегите имат огромна роля при подпомагането на всички по-малки отряди и в Централен Балкан, и в Родопите. Специално в Родопите отговарят за доста обширен район.
И там проблемите са оборудване, екипировка. Иначе и в Родопите най-опасно е там, където има хора. В Пловдив работят по много случаи около Бачково и Асеновата крепост.
- Как човек закъсва на Асенова крепост?
- Напоследък там имаше много случаи по загубване. И то сериозни инциденти! Има маршрутчета и на двете места, хората тръгват, замръкват и звънят за помощ. Едно и също! Непознаване на района и подценяване.
- А защо все още липсва спасителен хеликоптер?
- Е, откъде!
- Ще се купи!
- Не става днес, утре, нито тази и другата година. Днес да го поръчате, трябват две години за доставка. Да не говорим за екипаж, въобще персонал.
По изискванията на ХЕМС (б.а. HEMS - Helicopter Emergency Medical Servicе) един пилот трябва да има 1500 полетни часа. Към този момент хората с подобен нальот са изключително малко.
- Колко са в България?
- Аз поне знам за трима с подобни часове, но те са вече към последен етап в кариерата си. Може би ще са активни още около пет години. А по изискванията и възрастта е критерий. Това са хора с над 10 000 часа. Дори военните пилоти не трупат такъв опит.
- Колко струва един хеликоптер с пълно медицинско оборудване?
- Към 7 милиона евро. На старо вървят към 1 милион евро, поне за толкова ги купиха от „Хели еър“, частна компания, която можеше да изпълнява подобна действия.
- Колко хеликоптера са нужни на територията на България?
- Тук е тънкият момент. И идва ролята на държавата. Ако тя иска такъв вид спасяване, трябва да го направи законово. Да каже колко бази са необходими. Има си принцип, на който се изчисляват. Свързано е с времето на реакция.
Правилото за „златния час" гласи, че независимо къде се намира пострадалият, трябва да може да бъде откаран в съответно специализирано болнично заведение за 1 час. Говорим от постъпването на сигнала до постъпване в болницата.
- Това означава доста бази.
- Това са може би 7 бази, доколкото има разработки. И минимум 8 хеликоптера. Ако разчитаме на европейски средства, там със сигурност са заложени само нови хеликоптери, няма как да се дават пари за втора употреба.
- Не може да няма европейска програма по темата?
- Със сигурност има, но ние още не сме взели решение на държавно ниво -правим ли такова нещо. Ако да, предприемаме законово решение, строим бази. Дори този хеликоптер, за който се говори, той ще дойде евентуално 2023 година.
Да използваме това време да свършим подготовка - обучение на пилоти, тренировките им, сертифициране на наземния персонал, който да поддържа тези машини, изграждане на хангари, площадки по болнични заведения.
- А може и да се използват тези хеликоптери за друго, за да не чакат по няколко дни за един инцидент?
- Защо мислите, че ще имат свободно време!? ХЕМС означава въздушни линейки - работа с пострадали.
Планинското спасяване е частен случай, основната работа с подобни машини е пострадали при пътни произшествия, каквито в България има ужасно много. Също и заболели в трудни местности.
Има места, където линейка трудно стига. Родопи, Стара планина, България е доста планинска страна. Всеки спешен случай може да стигне до хеликоптер. Така че персоналът ще има работа. И да няма, тренировката е изключително важна.
Тя намалява риска, все пак хеликоптерното спасяване е едно от най-рисково, има доста инциденти в света.
- За сравнение - кои комшии имат подобна служба, да не стигаме до Германия и САЩ?
- Румъния. В Гърция със спасяване се заемат военните. В Турция също армията изпълнява тази роля. Мисля, че и в Сърбия е така. Дори Македония вече има два хеликоптера за ХЕМС.
- А къде в България стават най-много инциденти, къде е най-опасно?
- Няма едно определено място. Всъщност най-много инциденти има там, където има най-много хора. Ако говорим за ски - Банско.
Ако говорим за планини, най-много хора са в района на Рилските езера. Факторите са едни и същи - подценяване на условията в планината. И надценяване на собствени физически и психически възможности. Общо взето, който си помисли, че е по-голям от планината…
- Ясно е, такъв няма. Впечатли ме това с Рилските езера, там си има утъпкан пътеки...
- Идете лятото! Пристигат направо от морето. Само че горе си е планина. И то висока. Подценяват времето за връщате, закъсняват за последния лифт. Замръкват в планината, губят ориентация. Там и в Централна Стара планина има най-много инциденти. Веднага след тях е Витоша.
- Централен Балкан взе и тази зима жертви. Кое му е по-опасното?
- Както знаете, той разделя България на две - север и юг. Изключително ветровито място. Обстановката се сменя много бързо. Подготвените планинари знаят, имат екипировка, а и преценка. Там са уникални ветрове.
И на мен ми се е случвало, а и последните акции бяха при подобни условия. Невероятно бързо се издухва снегът. Остава отдолу заледеният сняг.
Подхлъзванията стават много лесни. Там е най-трудният траверс в България, а туристите не си дават сметка. Имам предвид целия траверс от Добрила до връх Ботев.
Ще сложа и хижа "Тъжа" като финал. Но целият Централен Балкан е много сериозно място, с чисто алпийски участъци. На места с метални въжета, които зимата липсват. Затова трябва добра подготовка.