Шофьор от Сливен извади от ада в Украйна две самотни и бедни жени и разказа пред БЛИЦ за мисията
Мирослав Славчев се съгласява да отиде до Росошани и да докара двете бежанки до роднините им в България
Все повече българи се обединяват в каузата да помогнат на обикновените украинци, чиято страна е раздирана от военни действия. Примерите за съпричастност са безброй. Мнозина изпращат помощи от храна, дрехи и лекарства, други осигуряват легло и покрив за бежанците, а трети дори директно отиват до границата, за да помагат или да спасят бедстващите.
Един от примерите за човек с голямо сърце е Мирослав Славчев от Сливен. Той работи в таксиметровата фирма „Евро-такси” в Сливен и се съгласява да предприеме не леката мисия да евакуира две възрастни жени от Украйна. Миро се отзовал на призива на Димитър Илиев, който е син и внук на тези жени.
На 3 март двамата потеглят с една от линейките на фирмата. След около петнайсетчасов преход през Румъния и Молдова, шофьорът е влязъл сам в Украйна и е качил роднините, бягащи от войната. На 5 март семейството е пристигнало благополучно в дома на Димитър в град Бургас.
А ето и разказа на самия Миро пред БЛИЦ от самото начало:
С нас се свърза това момче Димитър. Той живее в Бургас от 2013 година. Работи като програмист. Баща му е българин, майка му украинка, но баща му ги оставя, когато Димитър бил на 9 години. В Украйна живеели само майка му и баба му, която е неподвижна. Той поиска да ги вземе тук при него.
Моите шефове имат линейки, звъннали са на 4 други колеги, които са им отказали, преди да се обадят на мен. Съгласих се най-вече защото ми е жал за хората там и за това, че невинни патят от всичко.
Тръгнахме на 3-и от тук аз и момчето. В същото време майка му и баба му са тръгнали от Запорожие за Росошани с още един човек, който ги е придружавал, от там. Някакъв мъж бивш полицай, който това прави, кара хора до границата.
Това Росошани е на молдовската граница и не е чак толкова натоварено, затова са избрали този граничен пункт. По пътя беше спокойно. Минахме Румъния и Молдова. Навсякъде по границите има пунктове с доброволци и безплатна храна и напитки, ако има нужда.
Снимка: Shutterstock
За около 15 часа бяхме до границата на Молдова с Украйна и ги чакахме, защото те пътуваха 26 часа общо, заради комендантския час - затварят пътища, мостове всичко...
Украинецът остана в Молдова, защото, ако влезе, нямаше да го пуснат да излезе от Украйна. Пускат само жени и деца и мъж, но ако е единствен родител или семейството има поне 3 деца.
Снимка: Shutterstock
На границата засилени проверки, навсякъде хора с автомати, но е спокойно. Там са далеч от боевете. Не съм влизал много навътре, взех ги и обратно. Разказваха, че надолу е чудо. Всеки бяга, оставя всичко. Те бяха тръгнали с 2 сака, оставили са жилище, даже пълен хладилника. Бяха тръгнали без никакви пари, защото банките им не работели и нямало как да си изтеглят пенсиите даже. Бабата взимала еквивалента на 150 лева.
По пътя после беше спокойно, само на нашата граница имаше сигурно 200 коли опашка, от които 150 украински", разказва Миро.
Пред БЛИЦ той добавя още, че не го е било страх, но няма как да излъже, че не е имало адреналин и напрежение от неизвестното и от това, че не е знаел къде отиват и какво да очакват.
"Там на границата като ги видиш с автоматите, малко в първия момент се стряскаш", добавя той. Сред нещата, които са му направили силно впечатление е, че на границата е имало въоръжени жени и само скъпи коли.
"Питах висок ли е стандартът там. Обясниха ми, че са само скъпи коли, защото бягат хора с възможности, другите стоят - нямат избор. Трудното е да виждаш как се изпращат... мъжете, деца, жени плачат, прегръщат се, сбогуват се...", завършва той.
Снимка: Shutterstock
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ