Снежана Живкова е млада жена, която упорито преследва мечтата си да прави култура. Три пъти смени адреса на галерията и всеки път добавяше нови идеи – детски театър и ателиета в събота и неделя, премиери на книги на по чаша вино, камерни концерти, курсове за фотография, танци, пърформанси. И по стените много картини за купуване и за гледане.
<em>Жената, чието тяло е рисувано от най-много художници &ndash; 40 на брой, и която влага всеки лев, за да съществува артистичен център за малки и големи, не може да скрие тъгата си в момента. <hr /> </em><br /> <strong>- Финансова ли е причината, за да затвориш последния адрес на това красиво убежище за култура на &ldquo;Денкоглу&rdquo; 30?<br /> </strong>- Няма друга. От 2010 &ndash;година и половина, тук през ден имаше млади хора, артисти, художници, музиканти...Премиери и радост за тези, които творят и тези, които ги гледат. Въпреки, че ми е много тъжно , не искам да го превръщам в драма. И аз и сестра ми Антица и хората, които работеха за тази културна галерия, сега си отчитаме че това са били най-хубавите неща, които сме правили досега. Да седиш отстрани и да виждаш колко радост има в хората, които тук правеха изкуство... Плаче ти се, но аз никога не плача.<br /> <strong><br /> -Политиката у нас сякаш стои на разстояние от културата, досажда й?<br /> </strong>-Не се интересувам от политика.<br /> <strong><br /> -Как, не знаеш ли, не следиш ли например, изявите на първите хора на държавата ни , политическите събития?<br /> </strong>Преди няколко дни брат ми ме попита дали знам кой е президента на България. Ококорих очи и разбрах, че не знам. Реших, че трябва да се срамувам от това, но не изпитах срам. От години не гледам телевизия, не чета вестници и не слушам радио. Последните ми спомени от тях са, че винаги съм мръсна, неразположена и болна. Не, не ги следя. Не ме интересуват. Не знам кои са министри, нито другите. Те не се интересуват от култура, защо аз да се интересувам какво правят те. Те си правят нещо, което засяга тях, а не хората. <br /> <strong><br /> -Значи ли, че умишлено се опростява средата ни за живеене?<br /> </strong>-Това не знам, но фактите говорят.<br /> <br /> Преди 7 години създадох галерия &ldquo;Снежана&rdquo; , да бъдем едно убежище, портал за стойностно изкуство, сцена за съдържателни срещи, за търсения. За запознанства, разговори. Преди беше в &ldquo;Чаената къща&rdquo; на &ldquo;Бенковски&rdquo;,тук на &ldquo;Денкоглу&rdquo;30 беше и достатъчно широко и просторно, за да се случват нещата. Когато видях това място, било е култов ресторант &ldquo;Ловна среща&rdquo;, бе като любов от пръв поглед. С приятели боядисвахме, ремонтирахме, витата стълба води към долния етаж за представленията...Да подкрепяме нашите творци, това бе стремежа. <br /> <br /> Имаше си всяка събота и неделя детски театър и ателиета, където малките от публиката участваха с много фантазия в представленията, забавление, смях за малчуганите. Да знаете само колко добри бяха &ndash; нищо не са счупили, нито е изчезнало &ndash; виждате колко е пълна галерията с картини, пластика, керамика, сувенири, дреболии.<br /> <strong><br /> -Ясно е, че такива проекти не могат да се самоиздържат?<br /> </strong>-Не могат, но са важни и е нужно да бъдат подпомагани.<br /> Последното културно събитие ще бъде на 12 април. Книгата на Кирил Терзийски &ldquo;Ной говори с животните&rdquo;, а в петък 13, в петък край. <br /> <strong><br /> -Гледаш ли напред?<br /> </strong>-Не, не , сега не мога да мисля къде и как. Няма да мисля. Мястото само ще ме намери. Когато откривах &ldquo;третата&rdquo; галерия на &ldquo;Денкоглу&rdquo;, говорихме с Владо Левчев, той ми каза за &ldquo;Жанет&rdquo; и &ldquo;Сиела&rdquo; които издават наши млади автори. Поканихме ги и тук бяха повечето премиери. <br /> <strong><br /> -Какво казват приятелите?<br /> </strong>-Стана така, че като им съобщаваме, ние трябва тях да успокояваме, така се разстройват.<br /> <strong><br /> -Ами сериозната култура вече е на улицата буквално.<br /> </strong>На всеки ъгъл свирят класика. Така хората успяват масово да слушат чудесна музика по улици и в подлези. <br /> Хак им е на фолка, да си седят в задимените кръчми с &ldquo;отбраната публика&rdquo;...<br /> -Ето , има и положителна страна на медала. Като откривахме третия адрес на Галерия &ldquo;Снежана&rdquo;, някой каза: &ldquo;а следващият път в МОЛА. Е, това може и да стане, защото наистина си представям как превръщам цялото вътрешно пространство на някой МОЛ в пространство за изкуство.<br /> <strong><br /> -Странна птица си ти, Снежана? <br /> </strong>-Ако е странно, че живота си е мой, че минава безвъзвратно и че ще правя поради тази причина това което иска сърцето ми , значи съм странна птица... Но се чувствам спокойна именно от това. Не могат да ме изкарат от релси. А, сигурно могат, но за малко. Животът и днес и преди си е същия. Въпросът е как ти реагираш на случващото се.<br /> <br /> <strong>Савка ЧОЛАКОВА</strong>