Социолог: Доган е може би най-големият ни патриот и единственият истински политик
Връщането “на терен” на Доган вещае сериозна трансформация в ДПС, защото той е “тежката артилерия” и се намесва само при ключови стратегически въпроси, смята Кунчо Стойчев
ДПС поема курс на още по-голямо отваряне - в това се крие потенциал и за първа политическа сила. Това мнение изрази Кънчо Стойчев в интервю за Епицентър. По думите му връщането “на терен” на Доган вещае сериозна трансформация в ДПС. Според експерта Пеевски бе сатанизиран до абсурдна степен, но фактът, че той успя да мине през такъв огън, говори за много вътрешна сила. Ето какво още каза той:
- Господин Стойчев, Мустафа Карадайъ подаде оставка като председател на ДПС, а до Националната конференция Ахмед Доган поема оперативното ръководство на партията. Как разчитате Вие тези ходове?
- Г-н Карадайъ на практика в последните месеци бе отстранен и изолиран, новото е, че това вече е “де юре”. Така че голяма изненада няма по тази линия. Изненадата е връщането “на терен” на Доган - това вещае сериозна трансформация в ДПС , защото той е “тежката артилерия” и се намесва само при ключови стратегически въпроси.
- Изтласкването на Карадайъ на по-заден план бе видимо в последните месеци и особено отчетливо в предизборната кампания. Може да се допусне, че промяната е била подготвяна отдавна. Защо се дава знак за промяна сега? Виждате ли в нея и геополитически причини?
- Точно преди избори промяна на лидер не се прави, тук изненада няма. Колкото до така наречения „външен фактор”, при ДПС той от самото начало е ключов.
- Номинациите за партиен лидер предстоят и засега работим само с хипотези, които обаче са важни. Какъв очаквате да е профилът на новия председател на ДПС? Възможно ли е да е с българско име и как електоратът на ДПС ще приеме подобен завой?
- В тясното ръководство на ДПС от ден първи винаги на ключови позиции са били и българи. Затова не би било чак такава изненада новият лидер да е от тях. Когато някои определят Доган като национално богатство, те имат пълните основания да го правят - той е може би най-големият ни патриот. При това първо - не на думи и второ - всеки ден, откакто е в политиката.
- Предположението, че Делян Пеевски ще бъде новият партиен лидер дойде естествено – той бе водещо лице в парламента, после стана съпредседател на парламентарната група, сега е неин председател. Пеевски е и в центъра на предизборната кампания. Крие ли рискове този избор, ако стане факт?
- Пеевски достатъчно дълго се учи на политика от Доган, а последният е може би единственият ни истински политик с постоянно и винаги решаващо участие вече повече от 30 години. Не виждам нито един друг, които може да се мери с него. Да, Пеевски бе сатанизиран до абсурдна степен, но фактът, че той успя да мине през такъв огън, говори за много вътрешна сила. Той мина през кошмар и със сигурност е научил много. А знаем, че един бит струва много повече от десет не бити.
- Има партии, където една смяна на лидера винаги е знакова, и ДПС е точно такава партия. Смяната на Лютви Местан премина с много драматизъм - помним, че той се скри в посолството на Турция, после посланикът бе отзован. Крие ли някакви тайни и оттеглянето на Карадайъ?
- Не бих казал тайни. Карадайъ в последните две години открито се заиграваше на юг. Доган никога не толерира това, но винаги действа хладнокръвно, без избързване или както се казва - без да форсира двигателя.
- ДПС стана партия в много труден момент – след промяната на 10 ноември 1989, когато падна табуто за темата възродителен процес, когато можеше да се стигне до граждански сблъсъци след връщането на имената на българските турци. Движението канализира радикалните настроения тогава, запази етническия мир (и това е факт, а не клише), участва в превеждането на Българи през кризите на 90-те. Това провокира въпроса дали сегашното обновление в ДПС не подсказва, че отново се намираме в исторически момент?
- Критичен е моментът в глобален и европейски план - глобализацията е погребана за дълго, нашата европейска мечта е на кръстопът. Да, може да се каже, че се намираме в съдбовен исторически момент. Затова се намесва Доган - той иска стабилна и обединена България, защото знае, че само така ще имаме шанс в турболенцията, която вече е близко до критичната точка.
- Как ускорената динамика в ДПС ще се отрази на вътрешно-политическите процеси?
- ДПС винаги е в центъра на политическите процеси у нас и винаги се отличава с отговорност и стратегическо мислене . Така ще бъде и сега.
- Има ли Движението за права и свободи потенциал да стане втора политическа сили и при какви условия?
- Да. На скорошните избори бе вече така. ДПС според мен поема курс на още по-голямо отваряне и ако това е така, има потенциал и за първа политическа сила в условията на фрагментацията на политическия ни живот.
- Местните избори свършиха – всички ли са победители, или всички са победени? Коментарите се люшкат и в двете посоки.
- Няма местни избори в единствено число - става дума за над 260 избори. Затова и има толкова много интерпретации на резултатите.
И все пак може да се рисува една по-едра картина, която изглежда горе-долу така: ГЕРБ, макар и с много рани, устоя и запази първото място.
ПП-ДБ направи пробив, но далеч не убедително. ДПС увеличи тежестта си, БСП направи с чужда пита помен .
Възраждане не успя да вземе завоя. Но най-важното е, че се появиха и нови лидери и това са не само Григорова и Терзиев, а и доста други по места.
- Сега, когато регионалната надпревара приключи, очаквате ли вътрешното напрежение в сглобката да спадне? Едно коалиционно споразумение може ли да заздрави отношенията между (не)коалиционните партньори? Или ревизия на управлението със смяна на министри преди ротацията?
- Ние нямаме ситуация, при която първо е имало цяло гърне, а после се е счупило и е лепено . “Гърнето” в случая е от самото начало лепено и ни се разказва, че е цяло, а то такова никога не е било. И никога няма да бъде. Но ще има опит са ни се предложи нов разказ без избори. Истинските нови разкази обаче винаги минават през избори и в това е чарът на демокрацията.
- Опозицията отново поиска вот на недоверие към правителството „Денков-Габриел“. Ако съдим по заявките на политическите сили, той няма да мине. Но какви позитиви очаквате да донесе предстоящият вот на неговите вносители?
- Трудно се оцелява в опозиция. Затова е важно опозицията да е постоянно активна, независимо от шансовете и за пробив.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук