Социолог обясни колко хубаво червено-синьо правителство по рецепта на Радев ще имаме, тайната е в третата му съставка

"Важното е, че с този тип формула, който Радев измисли, има и нещо синьо, и нещо червено, и нещо отвъд синьото и червеното", коментира в интервю за Монитор социологът Първан Симеонов. Ето какво още казва той:

- Г-н Симеонов, голяма част от преговорите на “Продължаваме промяната” вече приключиха. Правилен подход ли бяха те и с какво се различава той от този на “Има такъв народ”?
- Въпросът е риторичен, мисля, че е очевидна разликата. „Продължаваме промяната“ наблегна на позитивен дневен ред, тоест на пътна карта, докато „Има такъв народ“ наблегна на битка за миналото, наблегна на самата промяна, но без да е ясно на какво. Освен това ИТН постави сериозни червени линии, докато ПП не поставя червени линии, което дава възможности за излизане от задънената улица.

Преговорите създават усещането за експертност и това се харесва на хората, защото експертността обикновено се свързва с повече сигурност, а няма какво да се лъжем, българите очакват и промяна, и сигурност. А не просто промяна към незнайно какво. Този подход е добър, защото създава усещането, че правителство е на път да се състави, а това е и общественото желание.

- Какви са вашите наблюдения - върви ли се сигурно към правителство и в какъв срок можем да очакваме това да се случи?
- По-скоро е логично да се стигне до съставяне на правителство. Мен, ако питате, колкото по-бавно, толкова по-добре, защото по-бавното означава по-добри договорености и повече стабилизация. Но това вече е въпрос на преговорите.

- Изглежда сякаш и партиите не бързат. Това означава ли, че не можем да очакваме правителство в близкия месец?
- Не знам. Аз лично на тяхно място не бих бързал. Номерът тук е да се изчистят спорните въпроси, но в същото време е хубаво държавата да има правителство по-бързо, за да има пълноценно управление. Така че аз подозирам, че те ще се ръководят от второто и ще бързат. Съвсем нормално е в рамките на съвсем близките седмици да има правителство.

- Как ще коментирате твърденията, че президентът Румен Радев иска служебното правителство да управлява още два месеца?
- Напротив, не мисля, че президентът иска и един ден повече да е на топа на устата, както казва народът. Ако аз съм на мястото на президента, ще искам пълноценно правителство, защото няма да ми се иска да нося отговорност, която не следва аз да нося.

Просто политиците не са съумели да съставят правителство и някак си на президента се падна този горещ картоф. Едва ли му се иска да продължава да го държи още дълго.

- Преговорите този път са изключително открити, публични, създава се усещането за пълна прозрачност. Въпреки това обаче в четвъртък се появиха снимки на Кирил Петков и Асен Василев пред централата на БСП. Появиха се и твърдения, че те водят някакви задкулисни разговори със социалистите или вероятно обсъждат лица в следващия кабинет. Как ще коментирате това?
- Нищо лошо няма в това. Имайте предвид, че първо е спорно доколко въобще преговори по телевизията са най-добрият вариант, защото когато преговорите са по телевизията, партиите обикновено говорят с лозунги. Но да речем, че тази прозрачност създава някакви условия за спокойствие на хората.

Второто много важно - разбира се, че властта се разпределя в условия на конфиденциалност. Политиката така е устроена, откакто свят светува и това не е нещо страховито. Даже аз бих се надявал да е така, защото пак казвам, обикновено, когато си пред камерата, си един.

В политиката обикновено, когато няма наоколо камери, си истински, а аз искрено се надявам тези хора да бъдат истински в това, което правят. Тоест да бъде истинско желанието им за стабилизация и модернизация на страната.

- Вие все пак допускате, че е възможно тези посещения да са били за лицата в следващия кабинет?
- Нямам никаква представа. В един кабинет и лицата се обсъждат. Затова в България се мисли през личности, нали затова в България винаги се питаме кой, а не какви политики, какви програми и така нататък.

Нали затова си говорим и за мажоритарни избори, тоест да гласуваме за личности, а не за партии. Личностите са едно от сърцата на политиката. Съвсем нормално е все някога да се обсъждат и личностите. Аз не виждам нищо особено страховито в това.

- В тази връзка какви ще са лицата в новия кабинет?
- Най-вероятно ще са лица на границата между политическото и експертното. Вероятно нещо като успешната формула, която зададе и служебният кабинет. Тази формула се хареса от страна на българите и ми се струва, че показа модел.

Модел, който Слави Трифонов не можа да изпълни, но ми се струва, че тук Петков и Василев са в състояние да продължат този стил, който допадна на българското общество, ако съдим по социологическите данни.

- Ще има ли министри от служебното правителство?
- Петков и Василев най-вероятно. Не е това най-важното. Важното е, че с този тип формула, който Радев измисли, има и нещо синьо, и нещо червено, и нещо отвъд синьото и червеното. Тази формула на служебния кабинет вероятно ще се опитат да я претворят и сега, когато сега официално и червени, и сини, и нечервени и т.н. Това беше хубавото на протеста, той беше такъв.

Имаше там и синя съставка, и червена съставка, и една съставка, която каза “ние сме еднакво далеч и от сините, и от червените”. Тези три съставки вероятно ще присъстват и в новия кабинет. Вероятно и ще видим съвсем скоро някакви листа.

Вече изтекоха някакви списъци, но това често се прави като вид проба. Досега не съм видял негативна обществена реакция към списъка, което е показателно, че обществото ни някак си вече се е уморило от поляризацията и иска да слагаме държавата в релси.

- Защо президентът се бави със свикването на Народното събрание? Наблюдава се известно забавяне в сравнение с предишните пъти? Беше съобщил, че до края на седмицата ще стане ясно кога това ще се случи.
- Това е малко по моята логика, която ви казах преди малко. Аз на тяхно място не бих бързал, но пък, от друга страна, в името на държавата трябва и да се бърза.

И двете са верни - щом ще се прави един кабинет, който слага страната на релси за по-дълго време, не е добре да се бърза, но пък в момента, в който е готов, вече няма защо да се бави. Тоест 10 пъти мери, 1 път режи, това е ситуацията. Затова ми се струва, че има такъв толеранс - за да могат да съставят кабинет и да постигнат договореност по тежките въпроси.

- Каква ще е ролята на “Има такъв народ”, след като имаше огромен срив в гласовете им?
- Както се казва в киното - те ще имат поддържаща роля. Мисля, че това е добре за тях самите. Струва ми се, че те още през лятото осъзнаха, че не им понася главната роля.

Така че поддържащата роля няма да е лоша за тях, още повече че те имат и нелоши експерти, отвъд ярко политическите и шоулицата, те имат и действителни експерти. Аз лично смятам, че те имат добронамерена политика, просто бяха неопитни в политиката за разлика от Петков и Василев, които според мен бяха доста печени.

- Защо наблюдаваме една промяна в позициите на “партиите на промяната”? В миналото НС “Демократична България” и “Има такъв народ” обявиха, че не искат да участват в управлението заедно с БСП. Сега изведнъж водят преговори за формиране на коалиционно мнозинство заедно със социалистите.
- Вие го казахте - наблюдаваме една промяна в партиите на промяната, значи наблюдаваме промяна в промяната. Това се случва, защото първото издание някак не успя. Не успя точно заради тези червени линии, които изкуствено се поставяха и сега махат червените линии. Мерилото за това е дали ще е легитимно. Имаше един такъв опит да се направи анти-ГЕРБ фронт през 2013 година.

Оказа се, че обществото не може да го понесе. Оказа се, че обществото не беше дозряло до идеята различни формации да застанат рамо до рамо само и само да не е ГЕРБ. Сега обаче обществото е дозряло до тази идея. Генералната репетиция беше на местните избори в София, когато г-жа Манолова почти победи г-жа Фандъкова, и то точно с такъв синьо-червен фронт.

Както се видя само година по-късно започнаха протести, които по същество бяха такива.

В тях ги имаше и хората, които харесват Радев, и линията БСП, и хората които харесват линията на “Демократична България”. Мерилото за смисъла на това е общественото одобрение. Ако то се ползва с общественото доверие, значи обществото е в тази тоналност, асансьорът на този етаж е спрял и съответно те ще се възползват от тази историческа възможност.

Още повече че не че не са в състояние да поставят условия, ако някоя от тези формации като ДБ и ИТН, дори и БСП, като виждаме в какво състояние е, някак осуетят тези преговори, струва ми се, че те самите се плашат, че при едни нови избори могат да се окажат опасно близо до бариерата за влизане, та дори и под нея.

Българите искат правителство и това е някакъв шанс - това, че все пак се появи някаква формация, която както казахте и вие, промени промяната, това е някакъв шанс да има правителство с нова енергия, а не просто един договорен кабинет само и само да го има. Струва ми се, че те ще се възползват от този шанс и част от партиите ще си преглътнат партийната праволинейност.

- Как ще действа ГЕРБ в опозиция?
- Идеално. Някои от тях казаха “за нас трудното мина”. Те това очакваха още след първите избори и бяха много неприятно изненадани, че Слави Трифонов на свой ред пък много хитро не състави кабинет и отиде на нови избори, защото той знаеше, че при едни нови избори ще победи. Такава е логиката винаги. Когато обществото види, че някой е възходящ, при втория шанс го прави още по-възхождащ.

Съответно Трифонов много хитро изигра и надеждата на ГЕРБ да има правителство се изпари и както се видя после дойде служебният кабинет, при който се почна едно стабилно чегъртане - най-неприятният за Борисов сценарий. Той очакваше те да направят правителство - трудно, компромисно и като всяко трудно компромисно правителство, то да се пържи в собствен сос, а ГЕРБ да стои и да казва “ето, виждате ли”.

С повече от половин година отлагане ГЕРБ получава своето - ще стои отстрани и ще вика “виждате ли”, а пък те ще се пържат в трудни действия. Така е в политиката - днес ти се пържиш, утре викаш отстрани “виждате ли”, след това пак ти се пържиш… Ако, разбира се, ГЕРБ оцелее, защото голямото предизвикателство за тях тук е оцеляването на формацията.

Тя, разбира се, изобщо не е малка и е доста добре координирана, има доста здрави структури, това е преди всичко местната власт в големите градове в България. Който я подценява, ще сбърка, но както се вижда, ерозията и там продължава, така че ГЕРБ може би ще има достатъчно време да решава и свои вътрешни проблеми, което е здравословно за всяка една партия.

ГЕРБ тук правят една голяма грешка - показват нетърпеливост и злорадство. Така не се излиза от политическа изолация.

От нея се излиза по обратния път - със сговорчивост, с консенсусност, тип Герджиков. Герджиков беше много добро попадение на ГЕРБ за излизане от политическа изолация. Разбира се, Герджиков не успя, защото вкусът на времето в момента е съвсем друг и обществото ни иска промяна, даде ясен мандат за промяна, а не за ГЕРБ. Но това е пътят на ГЕРБ. Разбира се, няма да се получи бързо, ако въобще се получи.

- На този фон каква ще е ролята на ПП “Възраждане”?
- Те ще са опозиция на управляващи и опозиция. Те ще се опитат да бъдат антисистемни и да правят същото, което Трифонов правеше, тоест да се надяват при следващо раздаване на картите да получат по-добър резултат. Това ще им е играта, те ще са в много лесна позиция, защото могат да критикуват всичко.

- Защо кандидатът на ГЕРБ проф. Анастас Герджиков загуби с толкова голяма разлика на президентските избори?
- Защото съотношението в България от много време насам е следното - 60-70% са против ГЕРБ, а 20-30% са за ГЕРБ. Големият проблем на тези 60-70% е, че те са разделени поне на четири.

Радев успя да олицетвори всички тези 3-4 анти-ГЕРБ разказа и да ги синхронизира и звездният му миг беше на протестите миналата година, когато тези разкази се събраха зад него и той слезе при тях с юмрука. Това беше почти митологична политическа сцена. Радев просто възпроизведе този резултат. Той е големият победител от протестите.

В България търсим нова енергия, нови личности, които да имат план. Има две такива личности - едната е Радев, другата е Христо Иванов. “Продължаваме промяната” бяха точно по средата, те имат “христоивановски” тип поведение и легитимацията на Радев. Те бяха обречени на успех. Трудното обаче започва сега.

- Как трябва да подхожда Румен Радев сега, за да са удовлетворени избирателите? Да продължава да бъде активен, или да е по-смирен?
- Това е въпрос за 1 млн. долара. Какъв Радев ще имаме - ще се опита ли някак си да бъде с единия крак в оперативната политика, където беше и където е, или ще остане в по-парадната чисто президентска роля. Това предстои да разберем съвсем скоро.