Социологът Първан Симеонов описа страшната, но реална картинка в ромските гета!

Социологът от Галъп Интернешънъл Първа Симеонов описа страшната картинка в ромските гета, както и къде се корени проблема и има ли решение.

- Господин Симеонов, масовите протести срещу ромите симптом ли са на обществено заболяване с политически привкус?
- Всичко, което засяга интересите на много хора и бъдещето на страната, е политика. Това, което прави впечатление е, че Обединените патриоти реагираха доста сдържано на антиромските протести и в рамките на разумното. Защото те знаят, че тук по-скоро не би трябвало да се налива много масло в огъня. Отделно от това, те са част от управлението и вече не действат толкова протестно, колкото системно. Трето, в такива ситуации не е изключено някой да се опита да използва с конкретни партийни мотиви драмите. Но сега аз не виждам някаква тежка политизация. Напротив, виждам малко хипертрофиране от страна на медиите, защото е летен сезон. Зад такива скандали, които са иначе симптом на наистина много тежко обществено заболяване, удобно понякога се скриват недъзите на властта. И не на последно място - такива скандали настройват хора срещу хора, а големият проблем не е хора срещу хора, а хора срещу неефективното управление. Защото то е това, което е довело до възможността това да се случи.

- Факт е обаче, че в предизборните платформи никога не се е забелязвало приоритетно да има предложено решение на проблема с ромите?
- Ромският проблем е общобългарски проблем. Ако тези хора не са пълноценна част от обществото, значи проблемът пак ще е на всички. Ако утре някой трябва да работи за страната, да произвежда, да добавя стойност, това пак е проблем на всички. Самата идея, че някакви общности съществуват в паралелен свят, тежко маргинализирани, трайно отчуждени, криминализирани, без житейски шансове, категорично е проблем на цялото общество. Това трудно се решава с апартейд, с последваща гетоизация и с извръщане на погледа. Напротив. Ще трябва ефективни действия на държавата и най-вече дългосрочни, не кампанийни, не медийни.

- Трябва ли да съществуват гетата ?
- Не, разбира се. Смисълът на интеграцията е общностите да живеят заедно. И тук големият въпрос е има ли такава воля в страната, която да поощри такива политики, в които тези хора да не се концентрират в гета. Тук има и още един голям въпрос - ние, останалите, можем ли да го понесем. Защото много хора ще ви кажат - ами те ромите не могат да се интегрират, дори да искаме, дори да натискаме. Обаче тук питането е - а българите ще ги приемат ли ? Има още едно питане - когато казваме държавата да се погрижи, това винаги значи държавата да положи приоритетна грижа. Приоритетно да обръща внимание на циганина да ходи на училище, приоритетно да му търси възможности за работа.

- Ами тогава нали българите ще кажат: защо ромите са привилегировани?
- С право ще го кажат. Има и трети парадокс- събаряме незаконното строителство. дали обаче по този начин потушаваме проблема, като ги пуснем тези хора без покрив някъде другаде да щъкат ? Идва наистина момент, в който държавата трябва да мисли малко повече от дължината на носа си, защото както виждате, това е капан. Голяма част от мерките за интеграция на циганите ще събудят всъщност контрареакция у останалата част от обществото. И това е проблем. И тук всяка власт трябва да стисне здраво зъби и да брои не до 10, а до 10 по 10 по 10, преди да прави нещо и тръгне ли да го прави, да го прави съзнателно и дългосрочно, а не да проявява кампаниен патос.

- Стана ли българинът по-толерантен?
- Българинът не е нетолерантен. Една от най-големите гордости на нашето общество и съвсем съзнателна, е толерантността. Ако погледнете данните на "Галъп Интернешънъл" от няколко глобални сравнителни изследвания, ясно се вижда, че по въпросите за колективните идентичности, за националното самосъзнание, за религиозната принадлежност, българите се държат по-скоро като западноевропейците, отколкото като своите съседи. Нашите съседи са по-напрегнати на тези теми, свързани с Отечество, с Бог, с традиционен морал. Българите, за добро или лошо, приличат повече на консумативните западноевропейци, които живеят малко по - безценностно. Това е двояко. От една страна е проблем, защото показва липса на национален имунитет. Когато българите отидат на Беломорието, те дори не си дават сметка, че и там е имало българска история. Когато българите мислят за Македония, мислят едва ли не с омраза, все едно Македония не е братски наш народ, за когото ние се бихме и преживяхме две катастрофи. Когато българите мислят за историята си, явно не мислят достатъчно. Това е негативно, защото е пропиляване на памет. От друга страна обаче има и позитив, защото ние сме толерантни. Отдавна сме се научили да живеем заедно и това е едно от най-големите достойнства на българите.

- Съгласен ли сте с мнението на мнозина експерти и политици, че интеграцията на ромите минава основно и дори единствено през образованието?
- Да, разбира се, през образованието и през работата. И няма как иначе. Никак не минава през насърчаване на отчуждаването. А минава наистина с легитимните възможности на държавата за принуда към образование и работа. Това е начинът и не виждам друг. Още повече, че става дума за етнически общности със специфична субкултурна среда, която е закостеняла и жилава. Така че ще трябва системно усилие, при това с цялата строгост на държавата и на закона.

Интервю на Антония Кюмюрджиева, в. Стандарт