Специалист по антична история от Кресна с необикновен разказ за изчезналата древна държава Пеония в долината на Струма

Кирил Петров Василев е специалист по антична история. Роден е в  Кресна. От години се занимава с античния свят на Балканите и най-вече с изчезналата Пеония, съставена от племенни групи и близки по род племенни съюзи. Според него пеонският народ е бил с висока материална и духовна култура. Успял е чрез открити и обследвани от него монети, сечени в Пеония в различни времена, да хронологизира голяма част от пеонските владетели, държавното устройство и начин на живот.

Резултатът на проучванията му е специализирано печатно издание „Величието на Пеония“, което е един съществен принос в просветлението на античното минало по нашите земи.

– Г-н Петров, как и защо се насочихте към античното минало по нашите земи, и най-вече към изчезналите пеони и тяхното племенно-държавно устройство? 

– Територията на България, и най-вече югозападната й част, включваща и Пиринския край, все още не са пълноценно проучени. Съвременната археологическа наука все още е в дълг към много изчезнали племена и племенни групи, и най-вече към тези от Пеония, и воден от този факт, се насочих към тях.

– Чувствате ли се като първооткривател в тази част от древното историческо минало? 

– О, не! Аз само се опитвам да добавям към известни вече открития. За пеоните са писали видните наши учени Велизар Белков, Георги Михайлов, Борис Геров, Янко Тодоров /наричан и Бащата на българската археология/. Аз правя опити да поразширя техните познания чрез свои проучвания, като съм ползвал като извори най-вече сечените по времето на Пеония монети и някои други епиграфски паметници. Като извори съм ползвал и съобщения на учени от Англия, Германия и други страни, имал съм възможност да надникна в музейни експозиции и в други страни. Така успях да систематизирам в известна степен устройството на Пеония и развитието й и стигнах до убеждението, че пеонците са били народ със свой принос в световното развитие на цивилизацията.

– И според Вас какво е Пеония? 

– Ако разтворите „Кратка българска енциклопедия“ /том 4, 1967 г./, ще откриете този племенен съюз в няколко реда. Там пише: „Пеония                /Paeonia на латински, Paloria на старогръцки/ е антична област и държава в Средна Македония /Древна Македония/. Обитавана е от пеони – племе, формирано от илирийски и тракийски елементи, споменавани още в „Илиада“ от Омир. През V-III век пр.н.е. води войни с перси, траки, гърци, македонци, келти. След 276 г. пр.н.е. влиза в състава на македонската държава и заедно с нея попада под властта на Рим.

– Пеоните не се ли свързват с медите, или по-точно с тази част от тях, която се е наричала „стримонци“ и е населявала, както се приема, териториите край р. Стримон, както е древното име на Струма?

– Според Херодот по поречието на Стримон са живели и витини. Те се наричали така, след като се преселили в Мала Азия, а по-рано /по Херодот/ се наричали, както сами казвали, „стримонци“, защото живеели край р. Стримон. Академик Георги Михайлов допълва, че вероятно са били прогонени от пеоните, които по времето на Херодот са живеели по тези места.

– Пеоните не се ли сродяват с други древни племена? 

– О, да! Най-близко до тях са дероните и може да се приеме, че са били с едно държавно и обществено устройство.

– Известно ли е в какви географски граници, макар и условни, са се простирали?

– Може да се приеме, че са населявали сегашни части от Югозападна България, Македония и Гърция. В района на Долна Струма са се наричали и сиропеони, име, което идва от древния град Сир /Сер/, сегашния Серес. Някои учени застъпват мнението, че пеоните са от гръцки произход, но това не трябва да се приема насериозно.

– Кога според Вас са изчезнали пеоните като народ и държава?

– Това е трудно за установяване. Да приемем, че тази племенна група е била най-напред в Мала Азия и впоследствие се е установила на Балканите. Езикът й е свързан с този на древните пеласги на Балканите, а може да се приеме и като смес с този на древните македонци. Като колонисти от Мала Азия /възможно е и от земите на древна Лидия/ са приели да се наричат и меони. Като потвърждение на тази версия може да се приеме, че цар Гигес /690-687 г. пр.н.е./ е основател на династията на мерменадите в антича Меония /Пеония/.  Преселилите се на Балканите меони /пеони/ са се интегрирали със сродни племенни групи като пеопли, лаели, дерони, граи, синти. Обитавали са своя държава-полис или държави-полиси, които били добре укрепени. Това се потвърждава и от откритите останки при древния град Хераклея Синтика при м. Рупите в подножието на вулканичното образувание Кожух, което означава град на древния герой Херакъл на племето синти. Известни полиси на пеоните са били Бригиз, намиращ се недалеч от устието на р. Струма, Сер /Сирис/, Едеса /Еге/, Паленон, Бероя, Син на Солунския залив.

– Как се развива историческата съдба на Пеония?

– Следи от пеонска цивилизация се търсят във времето още от 2000-1800 г. пр.н.е. През 515-514 г. пр.н.е. част от Пеония е подчинена на Персия, покорена от военачалника на цар Дарий – Ахемедински – Мегабор. По-късно стават цел и на експанзията на Македония и стават зависими от нея по време на управлението на царете Александър – Македон, Пердика II и Архелай. При Филип II Македонски е включена в държавата Македония, като македонският цар е принуден да води 11 битки с пеони, илири и линкести. При Александър III Македонски                /Велики/ те са под властта му, а след смъртта му успяват да отхвърлят македонското господство. Като доказателство за независимостта им е, че са имали собствено монетосечене с образи на свои царе върху тях. Интересното е, че пеоните са секли главно сребърни монети, и то в собствен теглови стандарт, което свидетелства за тяхната икономическа мощ и висока цивилизованост.  Македония възстановява господството си над Пеония през 286 г. пр.н.е. при цар Лизимах. След смъртта на този македонски цар в битката при Куропетион пеонският цар Леон си възвръща престола на Пеония и така Пеония е самостоятелна до     възкачването на македонския престол на цар Филип V Македонски, при пеоните цар е Дропион. Последни сведения за Пеония се откриват при нейния цар Дидас, който също е съюзник на Македония.

– По времето на Рим Пеония иззчезва ли напълно?

– Рим завладява Пеония и Македония, а и всички земи на Балканите след 168 г. пр.н.е. През 148 г. пр.н.е. избухва въстание на македоните и пеоните, а и илирите, което е потушено от Рим, и целият този район се превръща в провинция Македония.

– Какви задачи си поставихте с изданието на книгата „Величието на Пеония“?

– В днешните, а и в някои от предишните територии на България, предците ни са оставили едно вече поприкрито от сянката на забравата наследство, което ценителите на античността са с дълг да го открият и осветлят, а и опазят, и съответно да го предадат на идните поколения. С книгата си потърсих възможности, макар и скромно, да допринеса за по-нататъшното разкриване на една позатъмнена страница от световната история – тази на пеоните. Опирал съм се главно на монетен веществен материал, какъвто лично ми е показван от нумизмати, съхранен в частни и държавни колекции в страната, а и в чужбина. Част от проучванията си съм публикувал чрез статии и есета в рубрика „Пазители на изгубено наследство“, чрез които представям възлови моменти от историята на монетосеченето на древна Пеония.

– Вие лично какви граници поставяте на територията, обитавана от пеоните, на Балканите?

– Те могат да се приемат засега поне като условни и приблизителни. За мен пеоните са имали държава с главен полис с прилежаща територия, като е имало и други полиси. За доказателства на ареала на пеоните се опирам на местата на откриване на единични монети и групови находки. Обследвал съм и някои надписи от епиграфски паметници /мраморни стели/.

– Има ли такъв веществен материал и от Пиринския край?

– О, да! Монети и други материали потвърждават, че пеоните са обитавали долината на Стримон, планините Месапион /Малешевска/, Керкина /Огражден/. В подкрепа на това ми твърдение свидетелства открит край село Кръстилци, община Сандански, в една малка могила гроб на пеонски воин-жрец /информацията я имам от Лондон/. Монетни находки са откривани на доста места, както и в територията в посока Берово-Пехчево /сега в Македония/. Виждал съм монети, открити и в районите на Кресненския пролом и Рупелската клисура. Единични монети са намирани между селата Стара Кресна и Ощава, в района на Горна Градешница, още в землищата на селата Илинденци и Плоски.  Монетите, откривани в групови и еднолични находища, са сребърни, отлични в изработка и образ, което ги прави и своеобразни образци на изкуството и чрез тях може да се хронологизират по образите съответните царе и времена на сечене. Най-много монети са откривани по времето на цар Ликей, чието име се споменава и в надпис, както и при царуването на Теутомадо и на Дропион, на когото е открита и златна посмъртна маска. За него съобщава и френският изследовател Жорж Поуй, сочейки бича глава от бронз и надпис, която е била дарена на Делфийския оракул.

– Какво най-вече се открива по монетите на Пеония?

– Това, че пеоните са били богати, разполагали са с много рудници и са имали възможност да ги секат, което подсказа и това, че са имали държавно устройство. Секли са в своя теглова стандартна система, като монетите са дебели и с масивни ядра, при това с високо качество. Сред откриваните монети преобладават драхми, тетрадрахми, октодрахми, тетраболи, декадрахми, диоболи, додекадрахми. Пеонските монети били конвертируеми и предпочитани в търговския обмен, като са използвани и от други племена. На лицевата им страна обикновено са представяни владетелите, които са ги секли, а на обратната пък има всевъзможни сцени, квадрати, бикове и други животни, щитове и други оръжия.

– По какво съдите, че все пак Пеония е била с държавно устройство?

– По-точно да приемем Пеония като държава-полис от подобието на Атина и Спарта в Древна Гърция, но с владение на голяма принадлежаща й територия. От много извори се узнава, че е имала собствена администрация, с различни управленчески длъжности, собствени царе, военачалници, войска. Потвърждава го и фактът, че е имала собствени монетарници, както и наличието на държавни и частни сребърни и други мини, дипломатически и търговски връзки. Любопитно е /по съобщение на Херодот/, че пеонците притежавали и много злато и със злато обковавали рогове на диви бикове, които използвали като съдове, събиращи до 10-12 литра вино. Със злато били правени чаши /ритони/, за каквито съобщава и Омир в „Илиада“, каквито се и подарявали на знатни военачалници.

– Откриват ли се имена на царе чрез монетите“?

– Много. От моите обследвания вече съм съставил известна хронология. Царете на Пеония са много. Първите пеонски царе се споменават и от Омир. Пеоните били и съюзници на Троя в Троянската война срещу ахейците. Известен водач на пеонските воини бил Пирехме, който бил убит от Патрокъл, а наследилият го Астеропей пък бил убит от Ахил.

– Ще споменете ли някои имена на пеонски царе?

– Много са. По моята хронология са към 40. Това е за историческо време от 2200-1800 г. пр.н.е. до 179-168 г. пр.н.е., когато Пеония попада под властта на Рим. На първо място е Пеон, основоположник на Пеония, който се приема, че е син на Посейдон и Хеле. След него с неустановено време на царуване са Алмопосос, Минуос, Атомант, Алхоменес, Ендемион. От 980 до 480 г. пр.н.е. са царували Орестос, Рисеиос, Траурос, Фанадемос, Евелгетас, Екгонас, Докиданос, Докимос. До падането под властта на антична Македония се редят Гетос, Моузес, Деметриос, Арадий, Полес, Питак, Дерда, Бастареос, Теутомадо, Агид, Граб, Ликей, Лангрос. До падането пък под властта на Рим са били Никарарх, Креит, Главкиас, Аристон „, Патрий, Авделеон, Аристон „“, Леон, Дропион, Лонгорос, Дидас, който е последен и е съюзник на цар Персей Македонски.

Източник: struma.bg