Стоян Трендафилов: Георги Стоев беше убит от чужденци
<em>В първото ни интервю за в. "ШОУ" 66-годишният специалист по балканска история от БАН / и водещ на предаване по телевизия “СКАТ”/ Стоян Трендафилов повдигна завесата над “опита за вербовка”, който според Георги Стоев е искал да осъществи спрямо него дипломат от немското посолство в София на име Якоб. Според Трендафилов обаче, който е присъствал на “работния обяд” в качеството си на преводач, изобщо не е ставало въпрос за такова нещо, а просто за рутинно предложение от страна на дипломата книгите на Стоев да бъдат издадени в Германия, той да се пресели там и да дава информация за българската организирана престъпност. В замяна на това германската Служба за защита на конституцията /контрашпионажът/ е щяла да му осигури “чадър”. <br /> <br /> Трендафилов тиражира и своята хипотеза, че Стоев е издавал разкритията си за подземния свят у нас и обвързаността му с висши политици и бивши ДС-офицери под “диригентската палка” на кръга “Монтерей”. И когато е трябвало да бъде изведен в чужбина, където играта е щяла да лъсне, се стига до фаталните изстрели край хотел “Плиска”. <br /> <br /> В това интервю историкът, който е завършил елитната езикова гимназия в Ловеч по времето, когато там е учел и бъдещият шеф на НРС ген. Бриго Аспарухов, разкрива неизвестни подробности от биографията и на Христо Калчев. Както и ревниво пазени тайни от времето, когато Аспарухов е оглавявал българската резидентура в Атина. <br /> </em><br /> <strong>- Г-н Трендафилов, в края на предишния ни разговор обещахте да разкажете неизвестни неща от биографията на първомайстора, ако мога така да го нарека, на “вулгарния роман” в български формат – покойния Христо Калчев. Вие сте връстници с него, отраснали сте в един квартал и сигурно имате някаква версия за творческата му метаморфоза в началото на прехода. </strong><br /> - Да, кварталът, в който живея и досега, е край Перловската река. И аз, и Калчев сме продукти на миграцията на хората от центъра към по-тихи места – този район е бил такъв преди 9 септември 1944 г. Даже са го водили трета крайградска зона.<br /> <br /> Реално погледнато, този район не успяха да го болшевизират, въпреки че се опитваха. Калчев дълбоко в себе си беше антиболшевик. Той обаче не беше наясно дали светът ще бъде променен в полза на това, което дълбоко в себе си считаше за кредо. И ако се променеше, той не знаеше кога ще стане това. И затова е решил в името на творческото си оцеляване да се приспособи. Но като истински интелектуалец знаеше, че приспособленчеството е много елементарно изкуство. <br /> Трябваше да покаже и че не принадлежи към тях. <br /> <br /> <strong>- В творчеството му преди промените обаче много трудно можеше да се открие такова послание. </strong><br /> - Вижте, Калчев избра много странна линия на поведение. За да може да стигне до гнилостта на т.нар. социалистическо общество, той трябваше да се сближи някак си с милицията, с всички онези органи, които служеха за политическо потисничество. <br /> <br /> Затова той много внимателно наблюдава къде може да осъществи това проникване. И е сметнал, че това са местата, където се осъществява т.нар. разпускане, където вече си позволяват да не бъдат те – по ресторанти, по частни сбирки... И да се вклини, да влезе в тези среди на абордаж. И той го направи успешно. <br /> <strong>- Да, това е класика в жанра – събиране на информация на маса. Стига да не те надпият, разбира се. <br /> </strong>- Калчев пиеше, да, но и много издържаше. Той си беше избрал пивницата до бившия дом на българо-съветската дружба. Там стоеше в компанията на оперативни работници от Първо и Пето РПУ...<br /> <br /> <strong>- Кога Калчев влезе в тези среди – след 10 ноември, или преди това? </strong><br /> - Още преди промените. И всички ние се питахме защо е с тези хора. Нещо ни подсказваше, че не е един от тях, но все пак не можехме да си обясним изцяло присъствието му в тези компании. Калчев може би е умеел да задава провокиращи въпроси. Даваше вид, че е проникнал много надълбоко в социалните съдби на криминалния контингент, които онези разискваха пред него. <br /> <br /> Те, като парвенюта, се възгордяваха и се разкриваха пред него. <br /> Той сигурно си е водил бележки и след 10 ноември ги използва в писателската си дейност. <br /> <strong><br /> - Тоест, авторът на “Нерон Вълка” е знаел кои криминално проявени лица по-късно създадоха онова, което получи названието “организирана престъпност”? <br /> </strong>- Не, много малка част се вляха в нея. По-голямата част бяха от тези, които ги водеха. Защото знаете ли колко много дезертьори има например от Първо РПУ, което се водеше “образцово”? Ние, “гвардейците” от квартала /това понятие не е на Боян Расате/, също имахме архив. Правехме си оперативки за тях, както те за нас. От района на Военното училище до Орлов мост само четирима агенти сме пропуснали. Всичко останало е засечено. <br /> Имам сума ти досиета на водещи офицери от Първо РПУ. И каква е тяхната съдба после. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Коскоджамити подполковници започнаха криминален износ на коли за Ирак, където режеха главите на техните пионки,</strong></span><br /> <br /> спомняте си този случай. <br /> Групата на ДС в Пето РПУ, оглавявана от Любомир Осиковски, също си има досиета при нас. <br /> <strong><br /> - В документите, изнесени от Комисията по досиетата, името на Осиковски фигурира като вербовчик и водещ офицер на небезизвестни агенти. Доста активен е бил</strong>. <br /> - Вярно е, но те са двама - баща и син. Единият бе от екипа на ген. Атанас Семерджиев, когато той стана вицепрезидент, другият отговаряше за Националната библиотека, където съм работил четвърт век. Оттам се познаваме... не с добро. <br /> <br /> <strong>- Добре, да се върнем към Христо Калчев. Какво стана по-късно с него?</strong><br /> - Когато стана превратът през 1989-а, смятам, че и той е бил изненадан, независимо, че е имал възможности за анализ. Но сигурно не го е правил в този смисъл – ще падне ли системата, или не. И си е казал – дай сега всичко, което съм натрупал, да го лансирам. И ура! <br /> <br /> Той се беше и алкохолизирал яко, защото си имаше известни гимнастики на съвестта. <br /> В интерес на истината, всички тези, които го познавахме, не се отнасяме отрицателно към него. Беше достатъчно добре подсказал, че е трагична фигура.<br /> <br /> <strong>- За разлика от Георги Стоев, нали?</strong><br /> - Да, той беше по-друг човек от Стоев. Стоев беше човек за поръчка. За “заказ”, казано по имперски. Докато Калчев не бе. Съдбите им също бяха различни – единият умря от пиене, докато Стоев взеха, че го убиха. <br /> <br /> <strong>- Убиецът му обаче едва ли ще бъде открит...</strong><br /> - Не, ще бъде. То се и знае кои са.<br /> <br /> <strong>- Това е ваше предположение, или...?</strong><br /> - Да, знае се кой е извършителят. Тоест, това е една оперативна група от девет човека. Ескадрон на смъртта. Не им знам имената, но им знам националностите. Въртяха се в многобройните хотелчета край Поморие. <br /> <br /> <strong>- От години се говори, че по Южното Черноморие имало стопанства, където узбеки отглеждали отровни змии... а може би става въпрос и за нещо друго. Но за мен лично това е от областта на градските легенди. <br /> </strong>- Не, не са узбеки. Ще се учудите, защото се оказа, че половината от тях са... литовци. Всъщност точният им състав е следният: четирима литовци, един грузинец, двама хървати и двама българи. <br /> <br /> <strong>- В предишния ни разговор засегнахме, макар и бегло, темата за прословутата “ковачница за кадри” на предишния режим, пък и няколко министри имало в сегашния кабинет, завършили там – езиковата гимназия в Ловеч. Били сте съученик на о.р. ген. Бриго Аспарухов, който след промените оглави НРС. Предлагам да се върнем назад с “машината на времето” и да ми разкажете с какво сте го запомнили. <br /> </strong>- Той е 2 години по-малък от мен. Бриго /той всъщност се казва Бригадир Христофоров Аспарухов/ е от Пернишко. Беше може би най-красивото момче в гимназията. Смешното е, че най-красивото момиче пък се наричаше... Кочка. <br /> <br /> Не бих казал, че беше лишен от финес. Но някак си не можеше да скрие изкуствената веселост, която имаше в себе си. Беше разсъдлив, обичаше да търси закрилата на батковците. Играеше десен защитник в отбора по баскетбол, а аз бях централен защитник. Пътищата ни след това обаче се разделиха. Аз много се промених в Ловеч... заради лагерите. Умираха пред очите ми хората. <br /> <br /> <strong>- Но нали и останалите ученици от гимназията, а и целият град са знаели, че край града има лагер?!</strong><br /> - Бриго и Юнал Лютфи, който беше от френската паралелка, са от квотата на първенците на социалистическия труд. <br /> <br /> Изглежда, бащата на Бриго е бил миньор. <br /> Що се отнася до лагерите, наистина нямаше нищо секретно. Те така се бяха развилнели, че считаха, че по този начин възпитават. И успяха. Седем обекта имаше в самия град. Имаше и 2 кариери, от които малката беше по-жестоката, наблюдавах я с бинокъл. Възпитан съм от баба си като християнин, нищо, че баща ми е генерал, и когато видях как убиха един човек на гарата, си казах: дотук с моите съидейници!<br /> <br /> <strong>- Това е голяма травма за един чувствителен и мислещ младеж! <br /> </strong>- При това положение всеки си избира средата. Пак ви повтарям – нищо не се криеше, защото смятаха, че действат възпитателно. В центъра на Ловеч, при строежа на сградата на профсъюзите и на партийния дом, имаше две убийства. Самите ловчанлии бяха комплексирани, като германците, които са живели край Дахау. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Стадионът в Ловеч е окървавен.<br /> </strong><br /> </span><strong>- Иначе го наричат “града на люляците”...</strong><br /> - А мен онзи кошмар още не ме напуска! Преди 4-5 години го сънувах това нещо. Значи, още ме държи. Камионите, минаващи през Ловеч, нарушаваха тишината. Всичко беше замряло. <br /> <br /> Има и една страшна история с този, на когото Бриго по-късно сдаде резидентурата в Атина. Той беше от моя клас – Леко Савов Леков, №13, родом от село Българка, Разградско. По-късно се местят в Силистра. Баща му беше особено изявил се в колективизацията на Добруджа сред 1948 г. партиен функционер. <br /> Но тук трябва да отворя няколко скоби. Защото прескачам в началото на 80-те години. <br /> <br /> <strong>- Какво знаменателно се случва тогава? И защо точно Бриго Аспарухов е намесен в него? <br /> </strong>- Началото на 80-те години, когато Бриго е по линия на разузнаването в Атина, е съдбоносен за социалната ни история момент. Предчувствайки близкия край на съветския социален империализъм, българската партийна номенклатура бурно стартира износ на капитал. И то през Атина. Защо оттам? Отначало за капитално депо на изнесените пари е избран Кипър, тъй като там се пренасят от обхванатия в пламъците на гражданската война Ливан тамошни банки. Но скоро клюкарската атмосфера на острова налага преместването на “склада”. Опитват в самата Гърция, но и там недискретността е отчайваща. Тогава се насочват към Вадуц (столицата на Лихтенщайн), Виена, остров Мейн и даже към Каймановия архипелаг. <br /> <br /> Но защо специалните комисари с куфарчетата трябва да минават все пак през гръцката столица? Защото куриерската схема има в началото организационни трудности от юридически характер. Перящите мръсни пари банки в споменатите региони повдигат формално възражение, че не могат да обслужват пътуващи държавни служители, които извършват нарушения на закона спрямо собствената си страна. А по онова време парични авоари в НРБ не могат да се изнасят от частни лица, защото капиталовложенията са изключително държавни по характер и функция. <br /> <br /> В случая се налага мимикрия. Влизат във връзка с куриерската мрежа, обслужваща мултимилионерската тройка - притежателя на голяма част от вътрешноканалната мрежа в Холандия и ФРГ Ливанос и двамата му зетьове Ниархос и Онасис. Гърците се съгласяват срещу съответна комисиона и не намират нищо нередно. Така преминаването през Гърция се явява почти наложително, като с това за износа на националния ни капитал Атина се превръща в нещо като гара Горна Оряховица - разпределителна. <br /> <br /> <strong>- Каква роля играе тук бившият шеф на НРС? </strong><br /> - Не твърдя, че Бриго е изнасял капитал. Не твърдя дори, че е организирал изнасянето му. Той по онова време все още е “твърде малък”. Но да твърди, че не е знаел кой накъде се отправя и с каква цел, минавайки през него - това би развеселило и Мунчо от “Под игото”. Всеки куриер е бил длъжен да му се представи, за да може Аспарухов в кодираното си съобщение чрез т.нар. четвърта група шифри да докладва, че 92 (тоест, поверителната връзка - разбирай куриера с парите), е минал през контролно-пропускателния пункт Атина. И по едно време започват да падат трупове. Където има пари, трупове се намират. <br /> <br /> <strong>- И от коя страна са жертвите? </strong><br /> - Ще ви обясня. Аспарухов сдава резидентурата в Атина далеч не случайно. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Изплашва го назначаването на новия съветски посланик в Гърция Олег Ю. Андропов (син на легендарния Юрий Андропов).<br /> </strong></span><br /> В стремежа си по якобински маниер да озапти разпасалата се номенклатура в рамките на европейския соцлагер новият генерален секретар на КПСС и дългогодишен шеф на КГБ изпраща лично сина си да разгроми разпределителната гара на капитали на най-престъпната върхушка. Тази на БКП в Атина. Бриго бързо схваща голямата опасност и със светкавични движения прехвърля горещия служебен картоф на своя приемник и съученик Леко Леков. <br /> <br /> Той още в юношеските си години се проявява като брутален егоист и кариерист. <br /> И Леко е абсолвент на школата “Ю. В. Андропов” в Москва, но започва дейност в службите по-късно от Бриго, защото закъснява с първоначален трудов стаж в системата на “Рудметал”, където е до 17 януари 1970 г. <br /> <br /> След много години една вечер по телефона ми се обади наша съученичка и ми съобщи, че Леко е влязъл един петък във Военна болница за операция от хемороиди и понеделник е излязъл напред с краката вследствие газова гангрена! Разпитах за подробности около погребението. Чух ги и изведнъж си спомних 25-годишнината на випуска ни. В 2 часа след полунощ в столичния ресторант “Ерма” Леко в сепаре споделяше как го е разтърсила смъртта на негов съвипускник от школата “Ю. В. Андропов”. <br /> Като сравних чутото по телефона с разказа му, се оказа, че <br /> <br /> Леко е “споделил” смъртта си и обстоятелствата около нея десет години преди това?!<br /> А и седмицата, в която се развива този детайл, никак не бе обикновена. Точно тогава в секретариата на президента Желю Желев поднасят на Бриго / и на говорителя на държавния глава Валентин Стоянов – б.ред./ отровно кафе. <br /> <br /> Веднага се тиражираха три версии. Първо - определени кръгове се опитват с един замах да премахнат “диспечерите” от Атина. Второ - “диспечерите” сами побягват, като Леко умира мнимо, докато за Бриго това е “малко” невъзможно поради поста, който заема. Трето – <br /> Леко се опитва поради завист (за което имам информация), да отстрани Бриго, но в ответния удар той може би е по-точен. <br /> <br /> Правилната версия е монопол на Бригадир Аспарухов. По този повод той може да обясни още при какви обстоятелства се прости с живота българското военно аташе в Атина по време на неговия мандат полковник Резашки. Може би и той е обичал кафе? <br /> <strong><br /> Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА </strong><br />