Цветелин Кънчев пред "ШОУ": Иван Костов би пренаписал и Библията, ако зависеше от него!

Темата за обединението на българите и най-вече за факторите, които водят до обратното, тепърва ще набира актуалност. Все по-честите опити историята ни да бъде елегантно пренаписвана, стига това да удовлетворява нечии интереси, буди сериозна тревожност.

Както и разбирането, че съдбата на един народ би била по-пагубна отвсякога, когато разединението е акцент на почти всички събития – и от обществената, но най-вече от политическата сцена. По тези важни въпроси разговаряме с лидера на „Евророма” Цветелин Кънчев, който по традиция обича да сваля маски, за да може истината да се откроява достатъчно необезпокоявано.
 
 
- Г-н Кънчев, при скорошното ви второ участие в кулинарното предаване „Черешката на тортата”, се получиха някои индиректни намеци между вас и криминалния журналист Генка Шикерова, засягащи често дискутирана тема – за разделението между българи и роми, за разликите в мисли и нагласи. На какви мисли ви наведе тази ситуация?
- На тъжни. Натъжавам се, защото за съжаление в България има една група хора, за радост не многобройна – така наречените ракиено салатни патриоти – които смятат, че за да си истински патриот в България, е достатъчно да слушаш химна и да псуваш циганите.

- В една от разменените словесни закачки бе засегната и темата за химна – защо химнът на циганите не е на български език, при положение че идеята е за единство?!
- Така беше, да, което е изключително забавно, защото химнът на една държава и световният химн на един етнос нямат абсолютно нищо общо. Българският химн е на български, разбира се. Но да припомним, че световният цигански химн – „Джелем, джелем”, е изпят и на български език и то не от кого да е, а от Лили Иванова! Предаването, в което участвах, бе на друга, съвсем различна тематика, затова не си позволих да вляза в тези детайли. Но уважаемата ми събеседничка, предполагам, знае тези неща. Давам си сметка обаче, че когато преди няколко години националният съвет на „Евророма” прие категорично три основни позиции: „В България всички сме българи”; „В България има едно знаме и това е българското” и „В България има един химн – и това е българският”, изведнъж станахме безинтересни за съжаление. Когато има конфронтация, тогава сме интересни, но когато говорим за обединение и консолидация – точно обратното. Просто доброто не е популярно!

- Уеднаквяването на политическите принципи в този случай би гарантирало и липсата на разделение в убежденията, което не е непременно лошо. Да перифразираме малко смисъла в думите, вложен от Монтескьо още през 1748-та относно концепцията за разделение на властите: „Ако властите са обединени, би съществувал произвол..”. Не търсите ли и вие точно такъв краен акцент с думите си?
- Уместна препратка, точно така е! Защото всички правни и морални норми, трябва да бъдат в съответствие с времето, в което живеем, макар че моралът е норма, която не търпи корекция. И е много елементарно, и типично по ганьовски, при положение че вече сме в Обединена Европа, където се говори за обединение, в България да се говори за разделение. Да, аз разбирам, че има една политическа група от партии, които ако го няма това разделение и омразата, няма да могат да съществуват. На тях винаги им трябва враг! Те не могат да дадат пенсиите и заплатите, които са обещали в предизборните кампании, но могат да дадат омраза на хората, с която да залъжат някак празните им стомаси и джобове.

- По този начин обаче, рискуваме да стигнем и до темата за прекрояването на картата на България…
- А не бива! Много е страшно това! И тези измислени патриотчета явно не си дават сметка, че докато нападат циганите, в случая, захранват със своята омраза и един друг етнос, който, за разлика от циганите, има и държава, която има претенции към неговите етнически корени. А в един момент нищо чудно да прояви претенции и към териториалните земи, на които този етнос живее. Също така не си дават сметка, че, например стихотворението „Патриот” на Ботев, не е написано за циганите. Или че Пенчо Славейков още в далечната 1850 година е казал: „Не сме народ, а мърша” – и не го е написал за циганите. Затова казвам, че точно от такива е патила нашата родина винаги! От такива псевдо ракиено салатни патриоти!

- Тогава е редно да напомним и за едно по-съвременно изказване – за „лошия материал”, направено от премиера Бойко Борисов. Смисълът е същият, прекалена се оказа само стилистиката.
- Ами да и той просто повтори едни думи на Тодор Живков за материала. Обаче ги интерпретира по неподходящ начин от гледна точка на длъжността, която заема. И, щом се връщаме към близкото минало, извинете, но грамотните и образовани цигани си задават много въпроси, свързани с историята. Защо, при условие че Иванчо Хаджипенчович е бил член на Съдебния състав, който е осъдил Васил Левски – нашия Апостол, нашата светиня – след Освобождението е бил избран за депутат във Великото народно събрание??? Такъв тип въпроси. И намират отговори в стихотворението на Петко Славейков –
 
„не сме народ, ами мърша”
 
И там той не визира целия български народ, а само онези около 10% долнопробни ганьовци, които в името на келепира са готови да продадат род, народ, родина, знаме, химн!

- Вместо да преосмисляме историята обаче, през последните години се оказва, че тя все по-агресивно бива пренаписвана?
- Тежко и горко на народ, който не разчита на правителството си да напише историята му, а разчита на историците си да я санират. Разбрал съм, че когато нещо започне да куца в управлението, част от управляващите винаги ще потърсят подобен похват. И последните няколко месеца са особено красноречиви – в момента, в който се стигна до корупционни скандали около партията на патриотите, хоп, изведнъж съпругата на Томислав Дончев изскочи с призива за моркова и тоягата. Но г-жа Дончева не отговори на въпросите, които зададох аз. Примерно че тя е била част от управляващото мнозинство по времето на НДСВ и защо е позволила да стартира тази глупава, непрактична и абсолютно ялова идея, наречена „Ромска декада”? От „Евророма” още в началото бяхме против тази така наречена декада. И изведнъж се сеща за моркова и тоягата. Дълбоко съжалявам, че г-н Томислав Дончев, като верен съпруг, много удобно започна да замазва, след нея и дори използва антиромска риторика. И в този момент искам да му задам следните въпроси: - г-н Дончев, тъй като говорите за някакви средства, крайно време е да кажете за какви по-точно става въпрос и ясно да ги обявите пред целия народ? Второ – Свързан ли сте чрез некръвни роднински отношения с човек, който оглавява една от най-големите фондации, свързана с интеграцията на ромското малцинство? И бихте ли обяснили – с ваша помощ ли 8-цифрени суми са минали през тази фондация? За съжаление с похвати, като на семейство Дончеви, се пренаписват цели съзнания, не само историята.

- Забелязва се и една тенденция – да се пренаписват и учебниците по история под диктата на почти всяко ново правителство. През 1992 г. тогавашният министър на образованието Николай Василев отмени старите комунистически учебници. Три години по-късно акад. Илчо Димитров смени „седесарските” учебници, а правителството на Иван Костов – „бесепарските”…
- Факт! Почти при всяко правителство има смяна на учебниците, да. И интересите, разбира се, са политико-икономически. Да, говорим за история, но всеки един властимащ има интерес да промени дори и само три изречения, заради които обаче да има нов учебник, защото това са десетки милиони левове само за отпечатването на учебници. Отделно са сериозни комисионите и т.н. А колкото до Иван Костов, ако зависеше от него той би пренаписал и Библията, и тя щеше да започва... „В началото беше Луканов...”.

- Всичко май се върти около благия финансов интерес! Кой го е грижа, че така историята се пренаписва, спестява, подменя и т.н.?! И че обикновеното робство вече е „османско присъствие”?!
- Да, точно това се получава. Благодарение на това „присъствие” българският народ е живял в културно, морално, икономическо и физическо затъмнение, меко казано. При условие че в този период са творили велики композитори като Моцарт, Шопен, Чайковски и т.н., и външните облекла и на жени, и на мъже, са били на ниво, точно по това време в България музикалният хит е бил „Кацнал бръмбар на трънка”, „Седнало е Джоре дос” и
 
са се носили потури, фесове, шалвари, сукмани, чапрази
 
А, извинете, много моля! Благодарение на това присъствие сме гледали европейската цивилизация след това като индианци! За справка сатиричната пиеса: „Криворазбраната цивилизация”.
Темата за пренаписването на историята, която зададохте, действително става все по-актуална. Факт е, че по време на Априлското въстание Копривщица е била от над 12 000 жители, от които са излезли на бунт около 400-500 човека. След това чорбаджиите са откупили Копривщица, но героичното село Петрич, община Златица, благодарение на сериозната реклама на Копривщица, която продължава и до ден -днешен, е оставено в страни. При условие че в това село е единствената спечелена битка от Хвърковатата чета на Бенковски по време на Априлското въстание. След това селото е изклано поголовно, буквално заличено, остават около 10-15% от населението му.

- Защо? Фактологията би трябвало да е по-тежка от опитите за манипулация на общественото съзнание, стига да не е спестена, разбира се…
- Именно! Защото съвременните, а и последните 100 години, историците, писали героичната история за Априлското въстание, са я писали по модерните кафенета на Копривщица, черпени обилно от тамошните чорбаджии. Ок! Никой не омаловажава приноса на копривщенци, но при условие че приносът на петричани е не по-малък… честно ли е благодарение на добре обмисления копривщенски PR, Петрич да остане настрани? Срамота! Силата на копривщенци е в парите и PR-а, на петричани е в героизма! И това го казвам с ясното съзнание, че биологичната ми майка е от стар копривщенски род! Въпреки това казвам, че не е честно!

- Връщам ви няколко години назад във времето – в периода, когато свалят депутатския ви имунитет след обвинение за… грабеж на куче по чл. 199. Основен свидетел тогава срещу вас е Вельо Велчев-Моряка, спряган за протеже на Иван Костов, чийто син наскоро мина на червено с БВМ-то си и прегази 10-годишно момиче на пешеходна пътека в Челопеч…
- Първо, като шофьор, искам да подчертая, че нито един шофьор не е застрахован от нещо подобно. Изобщо не се радвам на това, което се е случило на този младеж. Ама изобщо! Много е тъжно за малкото пострадало 10-годишно момиче, защото там има една травма, поне от това, което четох, която е тежка за една бъдеща жена майка… В случая за шофьора – съжалявам, че по принцип така се случва, че децата страдат заради греховете на родителите си. Да, бащата на това момче
 
едно време много държеше да свърши услуга на Иван Костов
 
да бъде основен свидетел по време на моето задържане за кучето, за което ме осъдиха. Грабежът беше оценен на 22 000 стари лева, а след това, при деноминацията на парите, задраскаха трите нули и останаха 22 лева. Въпреки това аз – за собственото си куче, получих 6 години затвор! Бащата на това момче Вельо Велчев не си даваше сметка, че е дълбоко използван от тогавашния премиер Иван Костов. Това беше политико-икономическа история.

- Какви са били целите на Иван Костов в тази политико-икономическа история?
- Целите му бяха да ми вземе завода „КОЦМ-Гара Искър”, който неговото правителство ми беше продало. Успя да го направи, взе ми завода, след което той отиде при негови хора. Неговата мисия да спре „Евророма” и в частност мен икономически, беше постигната към онзи момент. Но това е Иван Костов. Откакто се познавам обаче, аз съм спокоен, защото около мен има хора, които се грижат за душманите ми с методи, които не са преследвани от Наказателния кодекс. И досега действат безотказно!

- Прави впечатление, че въпреки че не е в активната политика от години, името на Иван Костов изниква подобно на жокер от неподозирани ситуации…
- Той е една фигура, която за съжаление още не си е получила заслуженото, макар че според прабаба ми – неговото наказание и това на съдийката Нели Куцкова, която ме осъди и на която той бе обещал да стане вицепрезидент, е никога да не постигнат властовите си цели. Така смяташе тя. Никога повече да не тръгнат нагоре. Но слава на Великата Майка природа, баба ми обаче, вече е на друго мнение и е решила да ускори малко процесите.
Иван Костов е човек, който мрази успелите хора – по един или по друг начин. Едни ги мрази открито, а към други се залепва и ги унищожава със своите „далновидни” професионални съвети. И така постига целите си. Първите, в интерес на истината, са по-облагодетелствани, защото знаят кой им е врагът. Какъв е този демократ, който нарежда в къщата ми, по време на неговото управление, да нахлуват 20 човека с качулки и автомати, за да ме търсят, включително и в пералнята, пред очите на малките ми деца. Единият тогава беше на 4 години, другият – на 5 и половина.

- Но каква е причината за подобно действие?
- Злоба и много дълбок комплекс на малоценност! Това бяха основните причини. Хората с комплекс на малоценност вечер се прибират щастливи, ако през деня са направили мръсно на някой друг, но е факт, че в повечето случаи те успяват да оцеляват и да се адаптират. Затова аз винаги съм правил асоциация между Иван Костов и Иванчо Хаджипенчович… Иван Костов е един Иванчо Хаджипенчович в новата история. Идва 10-и ноември, а той пише статии: „Партията трябва да се мобилизира, да издържи, да не се поддава на натиск на опозицията” и т.н. И след това самият той оглавява СДС?! Тогава на „Позитано” 20 чух една приказка:
 
„Еее, нашето момче, щом оглави СДС, значи е свършено с тях!”
 
Иванчо Хаджипенчович – член на Държавния съвет на Османската империя, председател на съдебния състав, който осъжда Васил Левски и след това избран за депутат във Великото народно събрание?! Аз съм почти убеден, че това е станало с помощта на дългата ръка на Османската империя. Вкарали са свой човек в Народното събрание, а в случая – БКП си вкарва свой човек да управлява СДС! За съжаление вече голяма част от членовете на БСП са убедени, че чрез Корнелия Нинова, СДС си „връща жеста”.
Но ще ти споделя и още нещо, което не съм казвал никога досега. Кръвният брат на Иван Костов – Гошо, който преди беше активист на „Евророма” в Дупница, преди години ми каза една приказка: „Абе шефе, що се сърдиш на бате толкова много? И на него не му е лесно цял живот да яде само трева и да спи до Елена Костова. Моля те, разбери го.”

- Започнахме с препратка от участието ви в „Черешката на тортата”, нека и да завършим с този акцент, само че този път в полза на готварските умения. Приятно ни изненада цялостната ви подготовка – приготвените ястия, специалният таен сос, атмосферата…
- Голяма част от хората си спомнят все още участието ми и в първия сезон на „Черешката на тортата”, когато станах и победител, и имаха очаквания към мен. Но друга голяма част не ме познават в тази светлина и останаха наистина доста изненадани. Истината е, че много обичам да готвя. А въпросният сос си го измислих сам. Запазих го в тайна, за да не го пуснат след това в масово производство (усмихва се). Достатъчно печелят от други неща, айде да не печелят и от моя сос (смее се). Иначе съм се учил да готвя от бабите ми. Прабаба ми, мир на душата й, готвеше уникално. Баба ми също. Даже ще дам и на хората един съвет, който съм го чувал многократно от тях – домат никога не трябва да минава през огън. Изобщо не е здравословно. Затова винаги се слага накрая, когато ястието е вече свалено от огъня.
 
Интервю на Анелия ПОПОВА