Нямам пари да изпратя децата си на училище, разказва бившият топбизнесмен, за когото работеха 270 души
<em>Валентин Чочанов е роден в Бургас, но от много години живее в София. Завършил е специалност &bdquo;Медицинска апаратура&rdquo;, а след това прави петгодишна специализация &bdquo;Автоматизация на техническите процеси&rdquo;. Завършва още национална сигурност в Шуменския университет с отличие /един от двамата в целия випуск/. През 1986 г. прави световна разработка &ndash; &bdquo;Метод за използване на електроди за разбиване на бъбречни камъни&rdquo; за фирмата DORNIER. Втората разработка е електронно-осигурителна брава. Основател е на охранителна фирма &bdquo;ЕЛОС&rdquo;, която продава по-късно. 55-годишният мъж участва и в политическия живот на България &ndash; първо като член на БББ, а по-късно &ndash; в Зелената партия на Александър Каракачанов, където става негов заместник. &bdquo;Майки и бащи, това правителство дойде с преврат и насилие и трябва да си отиде по този начин! 395 дни затвор давам на Костов и кабинета му - те трябва да бъдат съдени за престъпленията си, а не просто свалени от власт&rdquo; &ndash; тези думи на Чочанов на пенсионерски митинг през 1999 г. на жълтите павета се оказват преломни в живота на бизнесмена, за който в този период работят 270 души. Тогава той още не знае, че ще дойде до хала на същите тези възрастни хора, че ще бъде дори по-зле. <br /> <br /> </em>Безработният днес топбизнесмен разказва пред &bdquo;ШОУ&rdquo; за това как политическата машина съсипа фирмите и живота му и обрече на глад цялото му семейство... <br /> <br /> <br /> <strong>- Господин Чочанов, вие сте автор на две рационализации. Какви са те и колко пари получихте за тяхната разработка?<br /> </strong>- Преди 10-ти работех в Медицинска академия като технолог на немска машина за разбиване на бъбречни камъни. Бързо забелязах нейните недостатъци и създадох рационализация за възстановяване на електродите. На ТНТМ в Пловдив изложих своето изобретение и лично Тодор Живков дойде да ми стисне ръката. Аз тогава бях на 24-25 г. и Тато ми каза: &bdquo;Браво, младежо&rdquo;. <br /> Проблемите ми започнаха, след като се разчу за моята разработка - заведоха ме в Центъра по хигиена и тогава едни номенклатурчици-баровци ме затвориха в една стая и казаха &ndash; сега тука ще ни впишеш в разработката, иначе бял свят няма да видиш. Аз по онова време младо момче, спортист, здраво като камък, им викам &ndash; абе, мамка ви на всички, я си гледайте работата, съдете ме... Те ме заплашиха, че ще ме уволнят. Изгоних тези, които искаха да се впишат като съавтори, и не минаха и три дена и ме уволниха от работа с обяснението, че закриват щата. След уволнението стоях шест месеца без работа и машината стоя, без да може да бъде пусната, защото само аз знаех как работят кодовете. Никъде не ме взимаха на работа и аз гладен, бос, отивам на 14-тия преглед на ТНТМ в Пловдив и там ми дават златен медал. Тогава направих младежко-творчески колектив от 15-16 човека, но не по Указ 56, защото още нямаше такъв. <br /> <br /> <strong>- Как го правите този колектив, нали като ви уволнят &ndash; това е голямо и черно петно по онова време? Защо не потърсихте Тодор Живков, за да му разкажите за проблемите си?<br /> </strong>- Е, как да не е... Тогава се явява една организация, казваше се &bdquo;София Авангард&rdquo;, и ни оправи заплатите на цялата фирма с моето изобретение. Аз взимах 20 лева за електрод, те взимаха 60 лв. И сключихме договор с Военна болница и Медицинска академия и започнахме да им продаваме електроди. Почнах да получавам големи пари, аз не бях виждал толкова и не знаех какво да ги правя. А иначе на мен за 5 милиона лева печалба на държавата ми изплатиха 11 000 лева, но това се случи след разговора ми с Тодор Живков. Всъщност на мен ми забраниха да говоря с него. Андрей Бунджалов, по онова време беше някакъв шеф в Комсомола, ни инструктира в Пловдив на ТНТМ - няма да говорите с другаря Живков, няма да подавате ръце, няма да питате нищо, няма да говорите... Идва обаче един полицай, гледа електродите и ми вика &ndash; момче, аз ще ти уредя да влезеш при Тодор Живков на конференция. Каза ми &ndash; като мине Живков покрай тебе, тичай веднага към залата, аз ще ти отворя вратата да влезеш. И идва Тодор Живков, стиска ми ръцете &ndash; браво, младежо, такива хора ни трябват... И се скрива на другия щанд и аз оттам, като се затичвам да влезна, зад първия ъгъл с едни къси автомати ме люснаха на земята и ги опряха в главата ми. Хубаво, че този полицай се показа и извика &ndash; чакайте, той е с мен. Вкарва ме вътре, но пък те вече приключват конференцията и Тодор Живков стои отпред с Бунджалов там, разни от Комсомола... И питат има ли още въпроси. И аз си вдигам ръката някъде от дъното. И почвам &ndash; уволниха ме от работа, единствен в света с разработка, 5 милиона печалба за държавата, над 2000 пациенти всяка година има излекувани.... изпявам си цялата ария и Живков посръга някакъв до него. На другия ден в Медицинска академия стана страшно &ndash; Малеев крещи &ndash; какъв е тоя Чочанов, ако до два дни не уредите въпроса, всичките сте уволнени. Те ме намериха, оформиха документите и ми изплатиха 11 000 лева. <br /> След като излезе Указ 56, направих колективна фирма, след това регистрирах събирателно дружество с абревеатура &bdquo;ЕЛОС&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Как така от фирма за изобретения &bdquo;ЕЛОС&rdquo; стана голяма и известна охранителна фирма?<br /> </strong>- Създадох още една разработка &ndash; електронно-осигурителна система. Като се започне от камери, уреди, застраховки, датчици, записи, автоматична брава... всичко. Тогава пък полицията ми забрани, защото било полицейска система и съм нямал право да я произвеждам. На БОДК на гаража до ден днешен може би стои моята брава &ndash; набираш един код, натискаш бутон и вратата се отваря, светват светлини и т.н. <br /> <br /> <strong>- Кога започнаха проблемите за бизнеса ви?<br /> </strong>- След 10-ти ноември станахме дружество с ограничена отговорност. Упорито се занимавахме с електронно-осигурителни системи. И един хубав ден във фирмата ми влезнаха двама души &ndash; един възрастен и един младеж и ми казаха: &bdquo;Абе, този офис трябва да се застрахова, ние сме от ЗД &bdquo;Орел&rdquo; на Добромир Гущеров...&rdquo;. Това е вече периода 1898-1990 г. Аз им отговарям, че нямам нужда от застраховка. Вечерта бях излязъл и се прибирам. <br /> <br /> <strong>Намирам целия офис със счупени стъкла, <br /> <br /> </strong>колата ми - чисто нова - беше цялата надраскана с пречупени кръстове, а прозорците на апартамента ми, който се намираше над офиса, също бяха счупени. И тогава създадох система на охрана. Създадох &bdquo;ЕЛОС&rdquo;, която имаше производство, търговска дейност, мениджърска дейност, детективска и охранителна дейност. Нашумях много с детективските си разследвания, които бяха от кражби на деца до убийства. След като потрошиха офиса, аз се амбицирах и създадох перфектна организация. Тогава започнах да работя и да охранявам фирми като &bdquo;Проктър енд Геймбъл&rdquo;, &bdquo;Камел&rdquo;, &bdquo;Мото пфое&rdquo;, банки и т.н. Разрастнахме се, имахме към 270 души персонал, купихме оръжие, алармени системи, коли, стикери... всичко. По този начин хем се занимавах с една дейност, която предизвикваше един негативизъм, който тегнеше, в същото време аз никога не съм имал нищо общо с групировките. Ние се оформихме като една напълно самостоятелна система. <br /> <br /> <strong>- Какво в системата все пак успя да се пропука?<br /> </strong>- Междувременно аз започнах да навлизам в политиката. Първо бях при Жорж Ганчев. На един митинг пред &bdquo;Александър Невски&rdquo; съвсем случайно си стоя и Жорж ми предлага да се изкажа. Но излизам и като ми се отвори една приказка, и след мене вече нямаше митинг... По-късно Ганчев казал &ndash; тоя човек не е за нашата партия. И аз отивам при него директно &ndash; вярно ли е, той ми отговаря &ndash; ние трябва да сме по-ниски и от тревата, ти много вдигаш тоновете на високо... И аз като ми каза така, извадих членската карта и му я сложих на масата. Оттам отивам в Зелената партия на Александър Каракачанов, избират ме за член на Политическия съвет и ставам председател на град София и заместник-председател на партията. Дадох си отвода, след като бях избран единодушно на събрание на софийската организация, защото Каракачанов ми каза да си го дам, тъй като съм бил много млад още... Идеята му е била друга - просто не ме е искал, че устата ми е голяма, и аз си го дадох. <br /> На един митинг, на който присъстваха минимум 15-20 хиляди души, седят там Божинов, Масларова, Първанов, Жорж Ганчев... Излезнах да говоря и стана страшно... това е прословутият пенсионерски митинг, на който се изказах против правителството на Иван Костов и направо казах, че трябва да бъдат съдени и осъдени. Народът след речта ми тръгна към МС и тогава, ако си спомняш, имаше едни побои над възрастни хора, аз съм ги снимал. <br /> <br /> <strong>- След този митинг ли ви задържа полицията за пръв път?<br /> </strong>- Още на самия митинг. Аз тръгнах да си ходя и двама полицаи идват до мен и направо ме гушват между тях и си ме вдигат във въздуха. Носят ме към една кола с решетки, тип катафалка, обаче аз имах много охрана около мен &ndash; 10-ина човека. Хванахме полицаите и им скъсахме пагоните, те започнаха да се молят, че са изпълнители и само са им казали какво да правят. Прибрах се в офиса и не мина и час-час и половина, и 30 човека-полицаи с автомати пристигнаха. И не ти обясняват за какво идват и какво искат. Накрая ми казаха, че търсят емблеми на полицаи. Аз отворих един шкаф, подадох им едно тесте и им ги подарих. Държаха ме до 6-7 часа група за тежки престъпления. Един от въоръжените през цялото време бе насочил автомат срещу мен. Заповедта им за обиск така и не я видях. Явно нагласена работа. Арестуват ме. <br /> Следващият ми арест беше след една пресконференция, която дадох. Оказва се, че <br /> <br /> <strong>този арест е назначен от Костов. <br /> <br /> </strong>После се започна с едни активни мероприятия и проблемите ми се разраснаха лавинообразно. Всичко това стана по заръка на жената на Костов &ndash; Елена, и лично на Иван Костов заради изказването ми на този митинг, че трябва да заключат всички от кабинета. Те се уплашиха, че аз сериозно мога да стъпя в политиката. Решиха да ми създадат отвсякъде проблеми. Първо ми махнаха обектите, които фирмата охраняваше, после съсипаха бизнеса, взеха ми електродите. Започнаха постоянно да идват данъчни, пожарна и каквито се сетиш служби на всевъзможни проверки. От 1997 г. до днес аз търпя поражения <br /> <br /> <strong>и съм загубил над 2 милиона евро <br /> <br /> </strong>по мои изчисления. Писах до Военна прокуратура, до Апелативна прокуратура, до Касационния съд, до тричленка, до петчленка и всичките ми отговарят &ndash; &bdquo;няма данни за извършено престъпление&rdquo;. Писах и до Страсбург и пак същия отговор.<br /> <br /> <strong>- Финансово за вас и вашето семейството - как се отразиха тези проблеми?<br /> </strong>- Как да ми се отразят &ndash; ние сме по-бедни и от най-бедните. Нямам пари да дам на децата си дори за училище. Нямаме работа, с жена ми и двамата сме безработни. Продадохме в къщата каквото имаше, тя самата е ипотекирана. Онзи ден си продадох телевизора, за да платя една част от натрупаните сметки &ndash; ток, вода, т.н. Телевизор, който струва 1500 лева, аз го продадох за 450 лв. А съм бил средно голяма фирма, аз съм правил не като оборот, а като печалба 250-300-400 хиляди долара годишна печалба. <br /> <br /> <strong>- Не спестихте ли поне нещо от тези пари, не направихте ли някаква инвестиция?<br /> </strong>- Не. Много хора са ми задавали този въпрос. Лошото е, че до ден-днешен всички говорят за мен като за &bdquo;Охранителя Чочанов&rdquo; или &bdquo;Охранителния бос&rdquo;, но аз съм направил това звено във фирмата си, защото трябваше да оцелея в тези бандитски времена. Чудя се защо не ме свързват с разработките, които съм направил; с това, което дадох на обществото. С моя метод са излекувани десетки хиляди хора и вече нямат камъни в бъбреците. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Живка Ангелова <br /> </strong>