Вальо Михов разказа какво му е дала Ванга и призна: Яна Маринова е...

– Г-н Михов, вие бяхте голямата изненада в шоуто “Маскираният певец” по Нова телевизия. Лесно ли се съгласихте да участвате?
– Не е лесно да предприемеш нещо, което не си правил. Ако ме поканят за формат, в който съм участвал и друг път и се чувствам сигурен – веднага бих казал да, но тук имах малко размисъл да не се изложа, защото не съм професионален певец.

Честно казано, нямам много понятие от пеене, пял съм само вечер, когато съм с приятели и се веселим, но след като помислих реших да участвам. Притеснително ми беше, но въпреки тези мои колебания се съгласих и дори се пошегувах, че приемам, за да вдигна средната възраст на участниците.

Ще запомня шоуто с това, че се подмладих покрай тези хубави хора и това професионално отношение на всеки един от екипа, начело с Маги Халваджиян, за което съм им много благодарен.

– Трудно ли ви беше да запазите тайната?
– Жена ми се усъмни чак на третата събота, защото до третия етап на шоуто минавах много добре с обяснението, че играя карти. Много приятели също ми се обадиха още на втория-третия път и ми викат: “Какво се правиш на бухал?” Е, устоях да не им издам тайната, но всяка следваща седмица ми беше все по-трудно да остана неразпознат и въпреки всичко бях разкрит.

Беше ми жал, че от формата отпаднаха и талантливи дами, като Прея и Албена Михова, защото са много добри, но ние не се съревновавахме с пеене. Аз никога не съм бил певец и не съм се учил, единствено, като ученик съм посещавал две репетиции на Детския радио хор при акад. Христо Недялков, но поне се стремях да не бъде фалшиво.

– Коя популярна песен е по-специална за вас?
– Скоро на концерт Веско Маринов ми посвети една от песните си, текста на която ще цитирам по памет: “Приятеля направих брат, живях живота си така, че левче не спестих и всичко си раздавах на хората”, което си е факт и му благодарих за този жест. Има и много други хубави песни, но тази наистина ме докосва.

Имам много приятели сред големите изпълнители и ценя творчеството им, винаги съм казвал – великата Лили, Богдана и Стефан, Криси и Орлин, както и големия Емил Димитров и Боян Иванов, Бог да ги прости. Много уважавам и обичам също Данчето Христова, Васко Найденов, Мишо и Кристина Белчеви… Близки сме и с Живко Колев, за който малко хора знаят, че беше добър футболист и навремето играехме в един отбор.

– Може ли да се появи нова Лили Иванова?
– Надали. Все едно да питаме дали ще се появи новият Христо Стоичков, или Наско, Бербатов, Емо, Любо, Трифон – Бог да го прости, може да ги изредиш всичките от това златно поколение… Други бяха времената тогава и други подготвиха тези величия – било футболни, било естрадни, или оперни, защото в оперното изкуство също сме такава сила.

В държавата има страшно много талантливи и кадърни хора, но ние тук повече си пречим. Може би, това е разликата между едно време и сега, че тогава имаше друго пречене, но таланта никой не го спираше.

– В “Маскираният певец” Мария Илиева сподели, че сте от изчезващата порода на мъжете – джентълмени. Защо вече тези качества не са актуални?
– Много ценя жената. Няма как да не мина пред жената и да не є отворя вратата, това са елементарни неща, които в днешно време малко или много са позабравени.

Случвало ми се е, когато слиза някоя жена и аз є подавам ръка, а тя да ме попита: “Какво желаете?” Сигурно си е помислила, че аз се закачам нещо с нея, докато аз просто кавалерски є подавам ръка. Според мен, все още има мъже, които са кавалери, но щом Мария го е казала така, може би е искала да ме похвали с нещо. Аз съм възпитан така още от баба и дядо, от мама и татко, както и от тези, които са ме довъзпитавали, защото и във футбола много от треньорите ми сочеха какъв да бъда.

Като едно училище беше за мен и работата ми в “Кореком”, както и в Министерството на транспорта, където имах такива ръководители, които искаха на първо място да бъдеш стойностен човек.

– Кои други качества са на изчезване?
– Първо ще кажа верността, защото верните приятели – тези, които те гледат в очите и ти казват истината, стават все по-малко и по-малко. Често съм правил такъв експеримент: Събрали сме се 15-20 човека и по едно време аз излизам. В момента, като се върна, всички замълчат – значи са говорили срещу мен… Ако продължават да си пеят и да си пият – всичко е нормално.

– Кажете за оставката на Боби Михайлов…
– Достойна постъпка, въпреки, че аз мисля, че всичко беше предварително програмирано – с тези английски провокации, които почнаха още 10-тина дни преди мача. Това е моето лично мнение, не се ангажирам като член на Изпълкома, а като нормален, разсъждаващ човек и мисля, че всичко беше програмирано.

Мога да кажа, че в България почти няма расизъм, има само отделни случаи на фенове, но това го има навсякъде и ние сме далеч, далеч от това, което става в Европа, но тук според мен ние бяхме нарочени. Боби постъпи достойно и си мисля, че трябваше да се кажат и хубавите неща, които е направил, защото много негативни неща се изписаха.

– Защо не успяваме сега?
– Съвремието направи много поразии. Много футболисти започнаха да забравят какво е цвят на фланелката, клубна емблема, история на клуба, национален екип и за част от тях е важен само цифровият израз.

Има голяма разлика от преди, защото днес модата е такава – имат си хората и татуировки и обеци, но няма лошо в това, но духът е важен, дали го има, или го няма. Ето, сега победихме Чехия и момчетата показаха, че имаме все още български дух. Ние компенсирахме това, което нямаме – 7-8 водещи фигури в отбора, които да играят в силни европейски клубове, както беше навремето. Може би, това ни трябва на нас, за да дръпнем малко напред – да излязат навън момчетата и да вдигнат по-високо главите.

– Какви са най-ярките ви спомени от Гунди?
– Като ученик съм му гонил топките, докато играе, и съм имал възможност да се докосна до него, благодарение на неговия приятел – Неделчо Радев от “Левски”, чиято братовчедка беше в нашето училище. Гунди е велика фигура.

Спомням си, че като правихме един търг и съпругата му Величка ми даде самобръсначката му, на която още имаше негови косъмчета и мисля, че г-н Батков и Баждеков я купиха за 25 000. После, тази самобръсначка стоеше на видно място в моя офис, който беше като музей и имаше специален кът за Гунди, за Котето, за Ицо Стоичков, за Начко Михайлов…

– Малко заклети цесекари ще си признаят, че имат симпатии и към някой от “сините”?
– С удоволствие мога кажа, че аз дори съм участвал в създаването на Национален клуб “Гунди” – и членски внос съм плащал и съм помагал, защото въпреки че съм цесекар, за мен големият футболист няма цвят.

– Защо сме в дъното на класацията за най-щастливите нации?
– Злобеем на чуждите успехи, завиждаме… В България виждам една тъга и навъсени хора, което също ме смущава, но аз мисля, че имаме потенциала като общност и трябва да намерим сили да превъзмогнем душевната криза и да се усмихваме повече.

– Как съчетавате бохема у Вас с примерния съпруг?
– Майсторство, актьорско майсторство – шегувам се! Важно е в едно семейство да има доверие. Човек, ако реши да направи нещо – никой не може да го спре, но трябва да цениш партньора си и дори накрая на живота си, трябва да затвориш очи спокойно, знаейки, че си уважавал човека до себе си.

– Ако трябва да цитирате само едно име на популярна българка, която намирате за красива, кое ще бъде то?
– Не съм женкар, но у нас има много хубавици – на мен ми допада хубостта на Яна Маринова – тя е пич, такива жени харесвам.

– Какво ви прави истински щастлив?
– Това, че имам верни приятели, имам и две прекрасни внучки, също така дъщеря ми, зетят и съпругата ми, която вече 44 години ме търпи и сме заедно. Имам железни приятели – един от тях е Кръстьо от Срем, който много ми помага със своята позитивна енергия. Случвало ми се е да отида при него със силни болки в кръста и да ми е трудно да се движа, но след срещата ни, дори и хоро можех да играя.

– Вие сте бил при Ванга. Какво Ви впечатли?
– При нея имах щастието да бъда 6-7 пъти и в основата на всичко беше проф. Шойлев – Бог да го прости, както и Ванча (Дойчева-б. а.), боготворя ги и двамата.

На един лагер в Сандански, той ме попита: “Искаш ли да те заведа при Ванга?”, а аз му отговорих: “Шойле, ще вземе да ми каже, че ЦСКА няма да е шампион и аз така да си умирам.” Отидохме и уж Шойлето дойде при нея, най-вече за да говори за негов близък, който трябваше да оперира, но тя първо се обърна към мен и ми каза: “Ей, ти футболиста”, и като почна – 10 неща ми каза, от които 9 абсолютно точни! Аз направо започнах да се потя и є казах: “Спри, спри с истината” и после я прегърнах като моя близка.

В този момент тя беше с една кърпичка в ръцете, която постоянно я галеше и ми каза да карам само немски коли! Интересното беше, че аз на другия ден трябваше да купувам една кола, произведена в друга държава и всичко вече беше спазарено, а тя явно го е видяла и затова ме предупреди да не го правя и аз я послушах.

Ванга ми каза също: “Ке се издигнеш и ке ми донесеш една тъмно кафява жилетка и чехли 37 номер.” Предупреди ме също да внимавам с хората. При втората ни среща ми даде един зелен орех с обвивката, който винаги носех с мен в една чантичка с документите ми.

– Ванга обясни ли ви защо ви е този орех?
– Не, но ми каза: “Ке видиш, какво ще стане!” Необяснимо за мен е това, което се случи навръх една Нова година, която посрещах с част от футболистите на ЦСКА, защото още бях президент на клуба.

Точно след полунощ, когато в голямата еуфория някой започна да стреля вътре с газов пистолет и ние започнахме малко да ревем от газта и аз им предложих: “Айде, дружина да ходим вкъщи.” След веселбата у нас, към пет часа вече се разделихме и след малко се звъни на пожар вкъщи.

Викам си – явно някои съседи искат да ме поздравят, а когато отворих чантичката ми, за да взема ключа и гледам, че ореха от Ванга се е разцепил на четири еднакви четвъртинки и само ядката е здрава в средата! Слизам долу и ме чака още по-голяма изненада – и четирите стъкла на колата ми бяха счупени.

Тогава започнах да си го тълкувам, въпреки че нямам обяснение, но това, че ядката беше здрава, а черупката и стъклата ми счупени – ме наведе на някои мисли… Може би, някой се е напил и в израз на еуфория е счупил стъклата, но може да има и някаква друга причина и орехът неслучайно да се е счупил точно тогава…

– Връща ли се към вас доброто, което правите?
– Връща ми се в това, че съм здрав и в това, че истинските приятели не ме забравят. Да, изпадал съм във всички ситуации, в които изпада всеки нормален човек, защото аз не съм ненормален и постовете не правят човека. Стигал съм даже до 2-3 кредита, но вземаш назаем – връщаш и т. н., нормалните неща. Също така живея в един и същи апартамент в “Младост” вече 30 години и нищо не ме прави по-различен от другите. Чувствам, че така ме възприемат и хората. Ето сега, след участието ми в “Маскирания певец” и като ме видят хората ми се усмихват, значи съм оставил следа и нещо позитивно в тях, дори да е само едно малко камъче, или прашинка позитивност…