Ваня Гизенко, експерт: Архивът на Радой Ралин e висок колкото четириетажна сграда
На осми ноември 1968 година разхождащите се около обяд из тогавaшния „Парк на свободата“ стават свидетели на природно чудо. От небето се сипят листа, но не есенни, а книжни.
Бълва ги коминът на полиграфически комбинат „Димитър Благоев“. По-любопитните могат да прочетат по някои от тях „Люти чушки“. Тук – там огънят е пощадил и имената на авторите: Радой Ралин и художникът Борис Димовски.
Днес част от тези тъжни остатъци от една забранена и унищожена книга, редом с пишещата машина на поета, могат да си видят в изложбената зала на ДА „Архиви“ в експозицията „Радой Ралин в огледалото на времето“.
Повече от сто негови портрета , шаржове, рисунки върху салфетки или кутия цигари „Слънце“ говорят , че известния сатирик е бил любим обект за всякакви звани и незвани рисувачи: от Борис Димовски до Дончо Цончев.
Експонатите от изложбата са само малка част от архива на Ралин, подарен от синовете му през 2014 година , за ползване от бъдещите изследователи. Там може да се прочетат такива неостаряващи епиграми, за които е трудно, дори да се помисли, че са писани преди 70 години, като: „Свободата блян недостижим/ на втори ден се превръща в режим“ или „Който постъпва често/не живеел лесно“, или „Колко кратък промеждутък си свободице обожавана/ появиш ли се и тутакси биваш унищожавана“.
За такова творчество разбира се плаща. Скъпо. Няма как, след като си написал: „Качете се на тротоарите/за да не ви сгазят колите на другарите“ - да очакваш другарите да ти ръкопласкат.
Ваня Гизенко е експертът прочел два пъти архива на Радой Ралин. Твърди, че подредени един върху друг листата му се превръщат в колона висока дванадесет линейни метра или колкото четириетажна сграда:
- Госпожо Гизенко, какво разбрахте за Радой Ралин след като сте прочели всичко от него и за него?
- В първия момент си казах: Боже мой, какъв суетен човек, събирал е всичко свързано с него. След това си дадох сметка, че това не е суета, а изясняване фактологията на собствения му живот. Той просто е имал изострено чувство за историчност.
В това се убедих, след като намерих молбата му до покойния професор Дойно Дойнов, в която моли да работи с архивите по написването на сценария на „Аз съм Левски“, който става кино-роман, но никога филм. Има и много произведения, които други хора, са му изпращали за мнение. и консултации.
Той е работил над тях , редактирал ги е и ѝ давал оценки. Имал е отношение към младите творци. Малко се знае, че освен добър поет Ралин е бил и художник . Още юноша той прави шарж на Ст. Л. Костов , който е публикуван в вестник „ Бургаски фар“. В някои от писмата много хора, след изгарянето на „Люти чушки“, изразяват морална подкрепа към автора.
- Нека още веднъж изясним какво е случило с въпросните „чушки“?
- Книжката, в основата на която са народни поговорки, излиза в първите дни на ноември 1968 година. Клеймото е на „Профиздат“, чийто директор и бил приятел на Ралин. Тиражът е 30 000.
Тя тръгва по книжарниците, но на третия четвъртия ден, някой светва Живкова, че опашката на едно изрисувано прасе е неговия подпис. Това не е вярно. И Димовски и Ралин до последно са отричали това да е истина, но 10 000 бройки са иззети и изгорени.
- Какви са последствията за Ралин?
- Той е уволнен и година е без работа. В декемврийския брой на списание „Български журналист“ излиза остро критична статия за книгата му. Точно там Ралин е поставил и съхранил изгорени фрагменти от нея.
Академик Тодор Павлов , на който е посветена епиграмата „Син търбух /за наука глух“ в друга статия довършва поета. От там като лавина следват критични писания. На наред с това, има и други гласове. Авторът получава много писма, в които го подкрепят.
В едно от тях, написано с изкривен, малко неграмотен почерк, но много топло и сърдечно, са закопчани с карфица и пет лева. Те така са си и останали. Като горд човек с достойнство Ралин никога не би пипнал чужди пари.
Професор Иван Газдов: Писанията бяха само повод да го гонят
- Професор Газдов, за книгата си „Смей се палячо“ Радой Ралин ви кани да направите илюстрациите, но тя, тогава, не вижда бял свят. Защо?
- Книгата бе поръчана от издателство „Народна култура“ през 1982 година. Имаше петдесет много сложни илюстрации. И беше спряна. Явно на Радой не му е било лесно.
Сега от представените документи виждам, че е писал, питал, но отговор никой не му е дал. Така книгата излезе след Десети ноември 1989 година.
-Какво толкова е имало в нея, че да я спрат?
- Тя дори не е негова лична книга, а преводи на автори от римско време до наши дни. Няма нищо директно и смущаващо и това ми показа нещо много фатално и мъчително: Че Радой е гонен заради самия него а не заради това което пише. Затова, че е личност. Писанията са сама повод. Защото тази книга беше невинна от гледна точка на политиката.
- Каква бе съдбата и тогава?
- Показахме петдесетте илюстрациите в „Дома на киното , а след месец в Дома на хумора и сатирата“ в Габрово. И като се разбра , че книгата няма да излезе Радой предложи да направим изложби във всички галерии в България.
- По-късно поетът реши да направи албум за мен. Той бе планиран в издателство „Български художник“. За целта ми зададе 237 въпроса. И те ми се струваха по-важни от отговорите. Защото в тях Радой анализираше, правеше разрези, коментираше всички изкуства, който познаваше в детайли.
Тогава осъзнах, че не съм просто негов познат, с който яде кокошка, която разкъсва с ръце, както правеше, а много повече.
- Вие сте тъжен човек, а той весел ли беше ?
- Различна работа. Не беше много весел, защото животът му никак не беше лек.
Исак ГОЗЕС