Васил Петров пред в. "ШОУ": Подлагам на съмнение дарбата на Ванга и Вера Кочовска

Васил Петров е един от най-популярните български джаз и поп вокалисти. Известен е с прозвището „Българският Франк Синатра“ и „Другият“. На 4 декември в зала 1 на НДК му предстои бляскав спектакъл, на който ще представи песни от репертоара на Франк Синатра в стила на Лас Вегас. Ексклузивно за „ШОУ“ Васил Петров говори за предстоящото шоу, за живота си, за трудностите и успехите.

- Какво да очакват почитателите ви на спектакъла на 4 декември в зала 1 на НДК? 
- Това наистина е концерт-спектакъл, който представя най-хитовите песни от репертоара на Франк Синатра в стила на Лас Вегас.  Ще го направим в един модерен прочит, пищно, с 12 балерини, и под съпровода на Биг бенда на националното радио. 

Самата идея отнема повече време, докато се изкристализира как точно да се случат нещата, а не толкова подготовката. Публиката е задоволена от всякакви шоа – телевизионни и на живо. А ние искахме да направим нещо, с което наистина да изненадаме. Трябва да предложиш на публиката нещо нестандартно и необикновено, което от дълго време не е виждала. 

Двама талантливи режисьори – Алекс Борназ и Румен Григоров, съвместно подготвят сценария и режисурата на спектакъла и се грижат да ме представят в една по-различна светлина. В програмата на спектакъла присъстват много нови заглавия за мен като песен от саундтрака на филма „Бандата на Оушън“, записана от Синатра през 1966 година, която ще представя в нова версия. Песен от саундтрака на Кил Бил – „Бенг Бенг“, също ще бъде изпълнена в нова джаз версия. Друго ново парче ще бъде „My kind of girl“, което добива популярност след смъртта на Франк Синатра.



- Разбрах, че за първи път оркестрината на Националния дворец ще бъде превърната в елегантен джаз клуб в стила на Лас Вегас… 
- Да, точно така. Оркестрината ще бъде с елегантни маси, на които ще се сервира алкохол, ще бъде точно в стила на Вегас. 

- Наричат ви „Българският Франк Синатра“ и колкото и похвално да е това сравнение, толкова е и дразнещо – никой творец не обича да бъде сравняван, нали?
- Нито ме ласкае, нито ме дразни! Това ми стана като прякор, етикет, още от едно време, когато започнах да пея в този стил. На медиите им харесва винаги да те оприличават с някого. Нямам нищо против. Сравняват ме с един от най-добрите импретатори, направил мост между джаза и поп музиката. Може да се каже, че почти е създал поп музиката. От тази гледна точка няма как да се обидя на тези сравнения. Но се старая и да не се лаская прекалено. Хората трудно правят разлика между подражание и имитация, между сходство в стилове и тембър. 

- Непрекъснато в България говорим за звезди и се питам вие дали слагате себе си в това определение? 
- Не, разбира се. Това е термин от шоубизнеса, който е измислен в Холивуд. Целта му е да привлича внимание и да пресъздава някаква атракция върху хората, които стават известни. Дори в малки държави като  нашата, този термин си е популярен. 

- Хващала ли ви е звездоманията през годините?
- Надявам се, че не е. Мисля, че умея да се приземявам, имам си някакъв критерий спрямо себе си и гледам да не се превъзнасям много. Е, имал съм такива моменти, но си ги знам само аз. Надявам се да не съм го показал на обществени места. Но не е изключено и да се е случило някъде. 

- Носител сте на толкова много награди и се изкушавам да ви питам къде ги съхранявате и те дават ли ви самочувствие на успял музикант?
- Донякъде! Те са радост, но ги забравям бързо. Това не знам дали е хубаво или лошо… Самият момент, когато някой е решил да те удостои с някакъв приз, е вълнуващ. По някакъв начин възбужда егото, което не е много хубаво. Въпросът е да не те води към възгордяване, а да си възложиш по-големи амбиции.   
Вкъщи имам статуетки, но повечето са при майка ми. Тя се грижи за тези работи. Пък те не са чак толкова много, в сравнение с други е направо нищо. Това не е най-важното!  

- Харесвате ли новото течение в музиката и смятате ли, че е част от опростачването на нацията?
- Няма лоши стилове и жанрове, а талантливи и бездарни музиканти. Един талантлив музикант може да експериментира във всякакъв стил. Той е талантлив и музиката му ще бъда такава. Рапът дава възможност на хора с по-ограничени певчески възможности да се изявят. Който не може да пее – рецитира. 

- Бихте ли квалифицирали хората спрямо предпочитанията към музиката?
- Да, може! По вкуса за музика си личи интелектът на хората, тяхната принадлежност, произход. Музиката е най-въздействащото и поетично изкуство и там най-лесно се разпознава един човек. 

- Много млади и актуални изпълнители имат по милиони гледания в интернет, но в същото време не могат да напълнят зала 1 на НДК, както правите вие. Как си обяснявате този феномен? 
- И много по-малки зали не могат да напълнят. Това са трикове, а не реална популярност. Въпреки че интернет аудиторията е огромна и световна, тя си остава ограничена. Не е достатъчно да си известен само в интернет. Пък тези лайкове се постигат изкуствено, купуват се. Плаща се определена сума и се получават тези милиони лайкове. Не е реалистично това. Трикове! 



- Понякога имате ли чувство, че се борите с вятърни мелници и усилията са напразни?
- Не съм имал такива борби, слава Богу. Не мога да се оплача от липса на публика, защото има многобройни почитатели, които изпълват залите на моите концерти. Не мога да кажа, че съм имал кой знае какви премеждия или трудности да се наложа. Нещата при мен винаги са ставали лесно – както за България, така и за чужбина. 

- Не са ви подливали вода?! 
- А, сигурно са ми подливали, просто не съм го забелязал. В началото на кариерата ми е имало такива случаи. 

- Кой е най-трудният ви момент досега?
- В кариерата не мога да кажа, че съм имал кой знае колко труден момент. Не съм се разколебавал. В това отношение съм щастлив, че не съм имал кой знае какви драми. Всичко е било съпроводено с голямо удоволствие и хубави моменти. 

Личният и професионалният живот за мен не са много различни. При мен се сливат, не ги разграничавам. 

- Рядко открехвате вратата на личния си живот. От какво се пазите? 
- Не е така. По-скромен съм в това отношение. Не виждам смисъл да го правя. Има мои колеги, които само това чакат – да говорят за личния си живот, да споделят премеждия… Аз не смятам, че това е необходимо. Не че има какво да крия и от какво да се страхувам, просто не намирам за необходимо да афиширам личния си живот пред когото и да е. Най-важното за хората трябва да бъде това, което правя – музиката. 

- Допитвали ли сте се някога до ясновидки за бъдещето? Вярвате ли, че има хора, които имат такава свръхсила и могат да ни кажат какво ще се случи след години? 
- Не съм посещавал такива места и не смятам да го правя. Бъдещето са го видели Библейските пророци преди 2000 години. Всички останали са просто псевдо ясновидци. Ако съществуват някъде такива хора, то са с псевдо познания и могат само да объркат човек и да го заведат в задънена улица. Всички тези ясновидки, врачки и т.н. биха могли да служат и на другите сили – на недобрите. Човек трябва да се пази от тези явления. Няма нужда да научава съдбата си. Господ ни е  дал свободна воля и ние трябва да го почитаме и на него да се молим, а не на някакви такива случайни и измислени псевдо богове. Свободната ни воля противоречи на  всички тези предзнаменования. Ние си ковем съдбата и решаваме какво да бъде нашето бъдеще. 

- А в нумерологията вярвате ли?  
- Също не. Това са един вид окултни науки, древно вавилонски. Не ме касаят, не ме вълнуват, защото не говорят истината. Няма такъв момент, когато някой може да ти предскаже бъдещето. Или ще те излъже, или ще направи така, че да се случат тези неща. Това означава неуважение към свободната си воля. 

- Да разбирам ли, че отхвърляте дарбата и на Ванга, Вера Кочовска… 
- Не мога да се произнеса, защото не ги познавам. Може би са имали способности, но не мога да говоря категорично за тях. Доколкото знам са били вярващи в Бог. Но в интерес на истината подлагам на съмнение всички тези способности. Има хора с дарби да лекуват, но що се касае до предсказване на бъдещето – подхождам със съмнение. Чел съм Библията и знам за какво става въпрос. 

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ