Васил Велев: Работещите в Южна България с два пъти повече болнични от Северна

Всяка година губим 50 000 души на пазара на труда, казва в интервю на "Монитор" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

- Г-н Велев, как премина срещата с правителството, на която трябваше да дискутирате мерките, залегнали в националното споразумение?

- Всъщност на тази среща се ограничихме върху темата енергетика и какво следва от Зеления пакт за България. В петък ще продължим диалога и по останалите теми с участието на социалния и финансовия министър. Засега разговорите са конструктивни, но е твърде рано да говорим за резултати.

- Какви реформи смятате, че трябва да бъдат извършени? В споразумението има 40 точки.
- Ние сме се ограничили върху тези въпроси, по които има консенсус между работодатели и синдикати. Най-злободневен е въпросът с енергетика и климат. Той е свързан и с останалите теми в някаква степен - като социалните въпроси, демография, бизнес климат.

- Споменахте енергетика, преди няколко дни отново заявихте, че сме сред страните с най-висока цена на тока. Какви мерки трябва да се предприемат?
- Всъщност, ако погледнете данните, ще видите, че и във вторник сме третата страна с най-висока цена за ден напред. За цялата минала година пък сме с втората най-висока цена след Гърция. Но там се включват и някои мрежови такси, които ние ги плащаме отделно. Там включват в цената на активната енергия и някои такси. И като ги премахнем, всъщност се оказва, че България е с най-висока цена в Европа. Това се вижда и от фактурите. Това безспорно влошава конкурентоспособността на индустрията ни.

- Кои са проблемите всъщност?
- Проблемите са в недостатъчното и неправилно предлагане на борсата. Ние твърдим, че цените продължават да се манипулират по този начин, тъй като пазарът е тесен. Затова настояваме да се уеднаквят. Тук не говорим да държим някакви ниски цени, напротив - целта е да са като в другите страни от ЕС. Другата причина е изкупуване на енергия с ТЕЦ „Марица-изток 1“ и „Марица-изток 3“. Те товарят допълнително цената с още 10,70 евро за мгв/часа. Нито една друга държава в Европа не добавя, защото няма такава неправомерна, непозволена от европейското право държавна помощ чрез преференциални цени за такива въглищни централи.
- Какво ще се случи, ако се продължава по този начин?
- Въпросът е дали трябва да се продължава по този начин. Първо, това е неправомерна държавна помощ. Цените са преференциални, а не пазарни. Затова и тези договори трябва да бъдат прекратени. Европейският начин за оказване на такава подкрепа е изготвянето на механизъм за капацитети. Той се изработва, одобрява се от ЕК и на база на това се провеждат търгове, в които участват и чуждестранни централи, не само български. Тези с по-добри цени получават такава държавна помощ. Така че би следвало да се прекратят договорите на тези две централи, да участват в търг и ако спечелят, да получат помощ. Но фактически няма да са в такива огромни размери - 702 млн. лева за една година. Това увеличава цената на електроенергията за вътрешен пазар.
- Обсъдихте ли този въпрос с правителството вече?
- Да, и настояваме да бъде решен. Това товари и работниците, и служителите. Когато плащаме по-скъп ток, остават и по-малко пари за заплати. Скъпият ток товари и бита.
- Друг отворен въпрос, който касае и служители, и бизнес, е болничните. Ще се намери ли решение?
- Този въпрос е за отделно обсъждане. Но тук няма едно решение, което да ограничи измамите. Нужни са комплексни мерки. Всеки има своите предложения. На първо място е нужно да се електронизира издаването на болнични. Работодателят трябва да получава информация за издаването на лист на момента, а не след няколко дни. Така ще можем да планираме негов заместник. Това е една от мерките. Дългосрочните са съвсем различни - да се увеличи контролът, защото има райони, в които болничните листове са два пъти повече на глава от населението, отколкото в други области. Очевидно там нещо не е наред.

- В кои региони?
- Като цяло в Южна България боледуват повече, отколкото в Северна. Кюстендил, Пазарджик, София-град са с два пъти повече издадени болнични листове, отколкото Добрич. Трябва да се провери дали става дума наистина за проблеми със здравето или за измами. Така че са нужни набор от решения, защото ощетява коректните служители.
- А обсъждано ли е наистина в работната група 1 час извънреден труд да се полага законно?
- Такова предложение конкретно няма направено. За извънредния труд има общ текст, който е съгласуван между нас. Той е за привеждане на правните регулации в съответствие с Конвенция 1 на МОТ за работното време и директива 2388 на ЕС относно някои аспекти на организацията на работното време. Според европейската директива няма годишен лимит. Ние настояваме изобщо да отпадне. Това е въпрос, по който отдавна преговаряме.
- Само преди няколко дни ¼ от фирмите заявиха, че нямат достатъчно кадри. Как ще се реши проблемът с дисбаланса на пазара на труда? Какво предвиждате - ще наемате ли кадри от чужбина, или ще заложите на увеличение на възнагражденията?
- Липсата на кадри е най-острият проблем и е от години за бизнеса и всички фирми го посочват в анкетите. Така че той няма да се реши от само себе си.

- Увеличението на заплатите решение ли е?
- Това се прави. За миналата година имаме 12% ръст на разходите за труд при ръст на производителността от 3,5%. Виждате, че възнагражденията растат в пъти повече. В Германия възнагражденията са в пъти по-големи и има остър недостиг на кадри. Ние си въобразяваме, че ако се вдигнат рязко заплатите, това ще реши проблема. Но не е така, защото ще фалират фирми. В Германия и Полша решават проблема чрез облекчаване на трудовата имиграция. Приеха агресивни разпоредби в тази посока. Освен че изсмукват кадри от Източна Европа, погледите са отправени вече към Индия, Мексико, Виетнам, Филипините. Така че трябва да правим това. Всяка година губим 50 000 души на пазара на труда. Това започна от няколко години.

- Какво имате предвид?
- 45 000 души губим по демографски причини, а 5000 поради отрицателна нетна миграция. Това означава, че 5 хиляди по-малко се връщат в страната, отколкото я напускат. Но другите 45 000 са поради демографски причини - родени са по-малко хора. Преди 90-та година се раждаха по 120 000, а след това по 70 000 души. Има голям спад в раждаемостта. Това няма как да се замести с високи заплати.
- А притеснявате ли се от рецесия, тъй като се заговори усилено напоследък?
- Факт е, че световната икономика се забавя. Прогнозата за нашата страна е също за такова забавяне, въпреки че ЕК ни отрежда челно място като ръст на БВП. Но той ще е по-малък от миналогодишния. Само че това ще се дължи повече на ръста на потреблението, отколкото на ръста за износ. В отделни икономически сектори тази година ще има стагнация - например в машиностроенето, автомобилостроенето... Ако това не се промени, няма как нашата индустрия да се развива, тъй като 2/3 от износа ни е за ЕС за този пазар.

Визитка:

Роден е на 1 април 1959 г.

Завършил е Техническия университет в София, специалност “Автоматика”
Бил е преподавател по “Управление на нестопански организации” в Университета за национално и световно стопанство
Последователно е бил изпълнителен директор на фондация “Еврика”, управляващ съдружник на “БИК Холд”, а от 1999 г. е изпълнителен директор на “Стара планина Холд” АД