Велислава Дърева и Чавдар Георгиев: Нинова малко по малко започва да прилича на късния Живков

Чавдар Георгиев- член на НС на БСП и бивш депутат от БСП в интервю за Велислава Дърева за политическата ситуация в левицата след загубата на евроизборите, за "оставката" на Нинова и за желанието на всяка цена да бъде избрана отново, за юридическите неясноти относно това има ли право председателят на партията да бъде избран от цялата партия или трябва да се избере от Конгреса, за опасностите от един всепартиен избор, както и за това, че има опасност БСП да има безконтролен председател.

• Господин Георгиев, каква е кондицията на БСП след изборите?
• Сложна. От една страна има разочарование от изборния резултат. В разговори с нас членове и симпатизанти изразяват такова разочарование. От друга страна, тази кампания изяви и дори засили разделителните линии, които съществуват, и то не само по линията Нинова – Станишев, а и по други линии. През последните 10-15 години не е имало така ясно изразени разделителни линии и заслугата за това е на председателя в оставка.
• Какви са тези разделителни линии?
• Основната според мен е по отношение на това как да работи партията, какъв да е стилът, какъв да е методът. Трябва да отбележим, че колективното начало беше позагърбено. Вътрешнопартийната демокрация беше сведена до това – решения, които се вземат в един много тесен кръг около председателя, дори не в Изпълнително бюро, се спускат надолу и се потвърждават от съответните органи.  Доколкото разбирам, така се работи и в Парламентарната група, и в Изпълнителното бюро, а за Националния съвет важи същото. Да вземем за пример решението за излизане на депутатите ни от Народното събрание. То беше прибързано, недобре аргументирано и БСП изведнъж се превърна в нещо като извънпарламентарна група. Дадохме парламентарен комфорт на ГЕРБ точно в предизборната кампания. Не мисля, че беше удачно решение, въпреки  че  мина в Националния съвет с минимално мнозинство.
• Да припомним, че лидерът на партията съобщи  пред медиите това решение, преди да бъде гласувано. Това постави Националния съвет пред свършен факт…
• Именно,  беше анонсирано от Нинова преди заседанието на пленума. Затова казвам, че основната  разделителна линия е по отношение на стила и методите на работа. Ако вземем и последните изменения в Устава от 2017 година, ще видим, че е засилена ролята на председателя. Въпреки че не е посочен като национален орган, има правомощията на такъв, дори доминира над Изпълнителното бюро. Това, че в Устава няма механизъм за смяна на председателя и елегантното дописване в правомощията на Конгреса, че това може да стане след промяна в самия Устав, означава, че нямаме такива правила. Разбира се, за сложността в кондицията на партията допринася и оставката на председателя. Другарката Нинова все пак пое политическа отговорност, въпреки че от нейните уста чухме, че може и да не носи такава отговорност във връзка с крайния състав на листата, която бе подредена от Националния съвет.
• Това е твърде странна позиция, защото председателят, лидерът на една партия естествено е човекът, който носи отговорност.
• Така е. Тезата с отговорността на всички, звучи примамливо и насочва вниманието дори към отговорността на редовия член, но конкретната кампания за ЕП е национална, цялата държава е едномандатен район, основната политическа линия се прокарва от центъра, а не от местните партийни органи и редовите членове. Затова считам, че тезата за отговорността на всички е съвършено неправилна. Всички трябва да работят и аз съм за това кой колкото може , но отговорността е на национално равнище и трябва да се носи от председателката, нейното Изпълнително бюро и от Националния предизборен щаб.
• Има и такъв момент, че бяха пренебрегнати номинациите. Появиха се хора, които са с по една-две номинации, но вече са евродепутати. И след това изведнъж се сещаме, че има „колективна отговорност”. Нали?
• Ето това е персоналната отговорност на председателката. Ако ние имаме такава листа, то заслугата е главно нейна.
• Прави впечатление един абсурд в Устава на БСП. Отнемат се правомощията на Конгреса да избира председател на партията, но в същото време този Конгрес (или който и да друг) може да разпусне партия, ако реши.
• Да, смешно е. Конгресът избира членовете на Националния съвет, а пък не може да избира председател. Новият устав показва една тенденция със засилване на единоначалието. Бяха създадени предпоставки за утвърждаване на по-голяма роля на председателя, който бе наречен Председател на БСП, не само на Националния съвет. Изобщо има предпоставки да се налага еднолична власт, което е органично неприсъщо на нашата партия като демократична организация. Дори по времето на Живков не е имало такива записи. Да не говорим за целесъобразността на механизма „Пряк избор”. Мисля, че в тази насока Устава трябва да бъде променен , дори и сега във връзка с оставката на председателката. Смятам че трябва да се върнем към формата на избор от Конгреса, особено в случаите на предсрочно прекратяване на мандат. Според мен, също така трябва да се върне правилото едновременността на мандатите на едноличните и колективните органи. Иначе ще започнат разминавания.
• Добре, но ще срещнете съпротивата на тезата, че преките избори на председател на една партия е същинската демокрация.
• Да, но нямаме ли пряк избор и при формирането състава на Конгреса. Различните начини на избиране на председател и на Конгрес не води ли до разминаване? Няма ли да се стигне до там, че един председател да се счита за орган над Конгреса? Затова казвам, че в Устава не бива да се залагат правила, които да дават възможност за бъдещо противоречие.Нека има еднотипност на изборите, нека има съвпадение на мандатите и нека механизмът за избор на председател да  бъде механизъм на представителната власт. Това е характерната традиция за лявата партия. Не виждам защо трябва да се променя и защо беше наложено с новия Устав.
• Защо беше наложено?
• Не знам защо. Като отчетем, че председателят формира Изпълнителното бюро по собствено предложение и като имаме предвид, че председателя ръководи работата на Изпълнителното бюро, се оказва, че един председател доминира над ръководните органи. Това, според мен, не бива да се допуска именно от съображения за вътршенопартийна демократичност.
• Тогава Националният съвет ще стане ли напълно излишен?
• Точно така.
• Това е една от пропагандните тези, които се развиват от средата на месец април.
• Нинова все повече започва да прилича на късния Живков. Оставам с впечатлението, че тя слуша много ограничен кръг хора и то  не колективния орган в лицето на ИБ, което  тя трябва да ръководи.  Изглежда, че решенията се вземат в нейния кабинет.
• Или някъде другаде?
• Надявам се, че в нейния кабинет. Не виждам желание или поне заявка за сериозен диалог или предварително обсъждане на важните решения.
• Възниква един такъв въпрос – Кой ръководи партията? През април на сайта епицентър.бг (собственик Валерия Велева, симпатизиращ на КН)се появи анализ, в който се каза, че Националният съвет е непредставителен орган и крайно време е Нинова да се раздели с него. Мен ме интересува кой ръководи партията? По правило ръководният орган е Националният съвет, но кой я ръководи реално – ИБ, НС, еписцентър.бг или някой друг?
• Ако отворим Устава, ще видим, че в него са посочени три национални органа – Конгрес, Национален съвет и Изпълнително бюро. Разбира се, и Общопартийната контролна комисия.
• Която, изглежда няма абсолютно никакво значение…
• Пак повтарям, че в Устава има още един скрит, неназован национален орган. Това е Председателя на БСП и на Националния съвет. С новия Устава му се предоставят правомощия, които са повече от тези на ИБ. ИБ е оперативен орган, заседава ежедневно и взема решения по текущите въпроси. Знаем, че сега заседава веднъж на две седмици и тогава отговорът на Вашия въпрос е, че оперативният орган е председателката. Мисля, че повече легитимност и власт на партийния председател чрез пряк избор  ще бъде грешка, защото рано или късно ще стигнем до председател, който няма да слуша никой друг, освен себе си. А това не е добре за вътрешнопартийната демокрация.
• Възможно ли е сега да има пряк избор? Ако - да, как? Ако - не, защо не е възможно?
• От гледна точка на времето моментът е крайно неудачен. Излизаме от избори с разочарование у нашите членове и симпатизанти. Оставям на страна причините, довели до загубата. На врата чукат обаче още по-тежки, с още по-голяма специфика по места. Ние трябва да положим всички усилия, за да получим по-добри от предишните резултати и максимален вот спрямо другите политически субекти. В такъв момент да правим вътрешнопартиен избор, който при наличието на разделителните линии вероятно ще ги задълбочи, не смятам, че е политически отговорно.  Аз принципно съм против такъв избор и съм за това да бъде променен Устава в тази му част.
• В БСП се конкурират два възгледа по този въпрос. Единият е Вашият, който обяснихте, другият е противоположният? Какъв е оптималният ход?
• Разумният изход е записът за пряк избор да отпадне. Аз дори съм готов да направя формално предложение за това. Всеки друг делегат може да го направи. Нека Конгресът да избере нов председател, който да довърши мандата.
• Според Устава?
• Не, действащият сега Устав казва, че трябва да има пряк избор, въпреки че има параграф 1, който гласи, че действащите органи трябва да довършат мандата си т.е. до април-май догодина.  Дори от тази гледна точка, не виждам смисъл да правим избор на председател сега, който ще има ограничен във времето мандат. Другият вариант е да не избираме председател, а да оставим Националния съвет да възложи функциите на някой от заместниците на Нинова да ги изпълнява за определен срок от време.  Максималният срок да ги изпълнява е до април, защото от март ще влезем в цялостен цикъл на отчет и избори, за да формираме новите колективни органи. Пряк избор сега означава излишно хабене на вътрешноорганизационни, финансови и всякакви други ресурси. На финансова комисия в парламента мина предложението за редукция на партийната субсидия. Следователно, ще се изправим и пред финансови въпроси във връзка с вътрешнопартийните избори. Да не говорим, че ще имаме недостиг на финансов ресурс и за предстоящия местен вот. По този въпрос трябва да дискутираме в Националния съвет вече, за да вземем адекватно решение.
• Нека припомним, че по предложение на ГЕРБ партийната субсидия се намалява на 1 лев…
• Да, това е очевидно тактическа маневра. Ние не сме партия, която разчита на нерегламентирано финансиране, каквато е практиката в други политически субекти. ГЕРБ предприемат тази стъпка в законодателството, която очевидно е и популистка по същество.
• Не мислите ли, че това е по-скоро провокативен ход, сондаж?
• Предполагам, че ГЕРБ го правят в този момент, за да няма адекватна реакция. Очевидно е наложена популистката теза, че партиите трябва да са бедни и да не получават нищо от държавата. Това означава обаче, партиите да са подчинени на чужди икономически и финансови интереси. За съжаление в обществото битува тезата, че партиите вземат много пари, а то се видя, че дори и надвземат.
• Не съм юрист, но като човек, който работи с думите, се изумявам от неща в Правилата за вътрешнопартиен избор, които не бяха приети в съответната комисия към Национален съвет, но ще Ви помоля за коментар. Например чл. 10, който гласи: „Основните критерии при издигането на кандидати за председател на БСП са: 10.1. висока професионална и политическа компетентност;10.2. ръководен и организационен опит; 10.3. партийна и обществена приемливост, 10.4. политическа лоялност и нравствена чистота; 10.5. комуникативност и диалогичност”. Какво значи „партийна и обществена приемливост”? Какво означава „неприемливост”? Има ли критерии за това?
•  Така формулирани – неясно и общо, тези критерии сами по себе си се обезсмислят. Като юрист ще кажа, че тези правила са перифраза на Изборния кодекс, адаптиран някак си за вътрешнопартийния ни избор. Не мисля, че това е удачен вариант. Трябваше да са едни много по-прости и ясни правила, които да изяснят принципните неща - кой какво решава, колко са избирателните секции, колко са избирателите – членове. Това може да каже само оперативното ръководството.
• Вие сте поредният човек, който като питам колко са партийните членове, отговаря: „Това е загадка”.
• По последни данни мисля, че бяха около 76-97 000 души. Но тези данни са с давност една година поне. Към настоящия момент може да са 85 000 или 102 000 например. Въпрос на конкретна статистика, която апаратът на „Позитано” 20 би трябвало да има и да съобщи предварително. Да се каже предварително на каква електорална партийна база ще се провеждат вътрешнопартийни избори. На заседанието на специализираната комисия визираните от Вас правила са били отхвърлени член по член още от самото начало. Когато се е стигнало до член 8, мнозинството от комисията просто е отхвърлило всички правила. Те не би трябвало да се подлагат на обсъждане.
• След като няма правила, как ще се провеждат избори за председател?
• Пак ще повторя. Според мен не бива да правим пряк избор, особено в този момент. Не е необходимо на партията. Това е излишно сега.
• Няма ли опасност на Конгреса на 16 юни делегатите да затънат в уставните „дебри” и да не се направи реалният анализ на политиката, да не се направят политическите изводи от преминалите избори?
• Има такава опасност, но всичко зависи до каква степен ще бъде подготвен Конгреса и с какви материали. В събота ще чуем на пленум анализът на Изпълнителното бюро като предложение да стане и анализ на Конгреса. Предполагам, че материалът ще бъде добър и ще съдържа най-сетне ясни изводи за това кое води години наред партията до загуби. Включително и през последните години, когато имаше прилив на обществено доверие към БСП и нейната политика. На тези избори за съжаление ГЕРБ победиха – това е реалността. Надявам се да не затънем в уставни разправии. Достатъчно е просто да отменим един текст от Устава и да върнем старото правило, което не би трябвало да представлява трудност и да изисква много конгресно време. Това е най-рационалното поведение според мен.
• Като юрист имате ли готовност да внесете такова предложение?
• Да, разбира се. Ако не се лъжа, на предходни заседания Ваня Добрева имаше подобно предложение, но не се стигна до утвърждаване в дневния ред. Процедурата е елементарна и всеки друг, без да е юрист, може да направи предложение.
• Може би, накрая да пожелаем малко повече успокоение в БСП?
• Задължително. Да си пожелаем и повече здрав разум, повече вслушване един в друг. Надявам се да получим заявки и от ръководството, че е готово за повече диалог и единодействие вътре в партията. Тази оставка да не става повод, който да легитимира бъдещ нов председател за срок и позиция, в която да не може да му се отправя крика, камо ли да му се иска оставка.
• Да бъде безконтролен?
• Абсолютно. Не мисля, че това е необходимо на партията.